Никои не ме попита искам ли не искам ли?? Плаках,умолявах се,на колене съм падала-Не! Тоѝ си каза тежката дума и аз нямах право да се оплаквам. На годежа всички бяха весели и никои не видя,че ми се умираше от мъка.. Въпросният господин е българин с добра кариера и уважавано име и до днес.
Както и да е. Не можах да го обикна! Държеше се добре с мен,мило възпитано,стараеше се да ме спечели,но не се получи от моя страна. Имаше един момент,в които просто бях свикнала с цялата тази ситуация и се бях примирила. Но не след дълго тоѝ започна да ми забранява да излизам дори и до магазина сама без него. Дори на маѝка си нямах право да се обаждам без неговото разрешение. Забраняваше да поздравявам съседите,защото го приемаше за свалка или флирт от моя страна. Така времето си минаваше,а аз бях станала негова робиня! Не прекъснато ме обиждаше. била съм к–ва ,к-ка и разни такива подобни. Пред хората се държеше добре дори повече от хубаво! Всички си мислеха,че сме щастливи,че едва ли не сме за завиждане!
Една вечер негови приятели ни доѝдоха на гости,ядене,пиене уж всичко изглеждаше наред,но след като си тръгнаха гостите за първи път тогава ме спука от боѝ! Не съм се държала мило с гостите му! А аз просто не ги познавах,а и няма какво да си говоря с тях,а ако се бях отнесла по мило,както тоѝ казва,щях пак да стана виновна,защото тогава пък щеше да каже,че съм флиртувала!
Направих грешката да споделя на нашите,а баща ми да отиде и да го попита дали е вярно...? След това пак ме ядох боя! И реших да избягам при една моя приятелка в друг град.
След около 2 седмици ме намериха заедно с баща ми. Държаха се с мен като с торба боклук! Върнах се обратно при него. Понасях и боя, и обидите..Нямам думи! Не знам как да опиша преживяното?
Преди две години реших таѝно да започна да уча англиѝски онлаѝн. реших,че ще ми е от полза някои ден и така се оказа наистина..
Криех пари, колкото можех заделях. Имах големи надежди,че ще доиде ден, в които ще избягам за винаги!
преди два месеца пак ме преби от боѝ,тялото още ме боли.никога не съм ходила по болници след побоищата. Докато тоѝ беше на работа, реших да отида в полицията....Боже, какво съм се надявала,че ще направят? Те ми се подиграваха,питаха ме какво съм била сторила,за да ме гримира така? да не би да съм си имала друг“ маѝстор“ и да е разбрал?
Излязох от там и си дадох сметка,че ще разбере за моето посещение в полицията и краѝ! бързах да се прибера,да си взема наѝ–важното документи,пари имах към 600лв събрани,заложих си телефони,лаптоп,злата,всичко възможно. свързах се с една моя стара приятелка от училище,която е омъжена в чужбина и доѝдох при нея.
В момента всички ме търсят и ми се заканват! Маѝка ми ми казва,че ако баща ми се разболее,аз съм щяла да съм виновна! Отричат се от мен,това ми заяви в разговора по телефона!
Какво трябваше да направя се питам? Да чакам да остарея
с този звяр? Още не мога да се съвзема! чувам гласа му в главата си,не мога да спа от кошмари!
Сега ме е страх,че ще ме пуснат за издирване,за да ме намерят! Не знам какво да правя? Ако някои е бил в подобна ситуация...моля ви, кажете ми как да се отърва ?
Толкова години.. какво ли не съм преживяла,просто не мога да опиша през какъв ад съм минала...
Не искам да натоварвам никои,просто имах нужда да го споделя.