Може ли мъжът ви да се оправи сам вкъщи?

.

Чакай сега. Не можете да разглеждате няколко години, когато децата са малки като решаващ фактор.
Човек трябва да е адаптивен, да може да се нагоди към ситуацията и да извлече оптималното.
Разбира се, че в годините, в които децата имат нужда, единият (този, чиято професия го позволява), ще им отдели повече време, но пък другият ще си навакса, когато не работи. Аз също работя от вкъщи сега, когато детето в половин ден в училище, също и като бебе. Това обаче също е работа, при това не по-малко отговорна. Защото докато детето ни беше на занималня имаше тройки и четворки, сега - петици и щестици. Това нали се сещаш, че струва доста, ако наемеш учител? Не съм седяла у нас, клатейки си краката, а съм преподавала, обучавала, и това е била моята работа, не да мия пода и да въртя черпака. Не че не съм го правила, та това си е и моят дом, но да отговарям за всичко винаги и всеки да чака да му сготвя е зависимост, която най-малкото не бих искала детето ми да вижда.

Но тук не става дума за това дали жената е свободна или не, а за самото мислене, че щом е жена, това е нейно задължение.


От друга страна, това, което пишеш за дрехите, че не знаел къде са, няма нищо общо с натоварването в работата. Не изисква нито време, нито усилие да знае кое къде му е, съдейки и по това, което пишеш, че се включва в нещата по дома си като готвенето, явно не е и от тези, които смятат, че е срамно, ако пипнат нещо, просто така е свикнал - че ти ще му ги приготвяш. За него не знам, но децата си научете, защото те взимат пример, затова и те чакат.


Е, едва ли работи 7 дни в седмицата
Иначе за тези дни е ясно, ясно е и че ти ще правиш 100% от нещата.
А и предполагам, че това е временно, докато намери нещо по-човешко, все пак контактът с децата няма с какво да се замени. А професии с работно време преди 22 ч., колкото искаш
Предполагам и че поне 1 ден в седмицата той се грижи за детето, а ти си поемаш въздух, не вярвам да те оставя без нито ден почивка 

.

И мм работи 7 дни физически труд ,пътува по 70км в посока ,но и  аз си помрънквам като ми натежи . По принцип прави салатата той вечер , взема готова храна ако не ми се готви ,кара и взема и мен и детето , пазаруваме задно ,като аз подреждам в хладилника и шкафове, а той пренася ,носи забравени неща до у-ще или на мен и т.н. По принцип не и тежеше да си върша цялата домакинска работа аз когато бях домакиня и поработвах по 2-3 дни в седмицата ,но откакто минах на 40 часова 5 дни седмица ми идва нанагорно и се оплаквам когато ми дотежи .Ние сме партньори все пак и сме заедно ,защото искаме и е добре когато виждаш ,че той/тя се натоварва повече да поемеш повече неща и ти и така.
Май го писах в тази тема ,но да не пиша пак . С малки изменения :
Всеки си има задължения у дома .
Когато се роди детето си взе 7 месеца отпуска и се сменяхме на дневна и нощна смяна с храненето на детето .Аз хранех вечерта късно, а той в 6 сутринта ранното хранене. Само той я къпеше ,масаж и мазане с кремчета и гукане со 2 годишнс почти. На 4 месеца и половина беше бебето когато ги оставих за 5 дни сами, защото бях на изпити в чужбина и когато се върнах къщата беше както аз съм я оставила само където не беше изгладено . Бял кахър .
Когато се запознахме и двамата живеехме сами в чужбина и сме свикнали да се оправяме с домакинска работа ,готвене и чистене наред с ходенето на работа и неразчитането на родители .
Била съм домакиня около 5 години и съм поемала домакинската работа повечето аз . Поработвам сега и аз ,но пак върша повечето аз ,но ни е по важно да си помагаме взаимно вместо да си мерим точно кой колко изкарва и колко да свърши  у дома .Ако аз съм изморена ,дори понякога съм била цял ден вкъщи с детето, той ме отменя с къпането на детето  и вечерята ,а когато той е изморен аз поемам тези неща. Организирали сме си всичко да ни е удобно на нас у дома.
Писах го някъде другаде :
От 9 месеца съм на работа до 4 и 30 и в 5  съм си у дома. ММ свършва в 4 и 30 ,пътува час, взема детето от у-ще и се прибират в 6.До преди две седмици беше различно и в 4 и 45 си бяхме и тримата у дома ,но зимата нещата са по другояче и е доста по трудно.  Вечерята ми е готова ,защото или мм прави салата и скара или със слоу кукъра от сутринта съм сложила вечерята преди да излезна на работа . В повечето случаи знам какво ще се хапва от предишния ден и си планувам нещата.
Работим и двамата  от 8 до 4.30 , като аз съм 5 дни ,а той 7.
До 20часа  детето е в леглото и тогава идва моето време за душ, телевизия, разговор с баща й за възрастни , вино и мезенце и сън в 21 и за нас ,защото ставам с него в 5 и 45 ,пием кафе заедно , правя заготовка за храната за слоу кукъра ,приготвям кутиите с обяда за работа на двамата и чантата на детето.
 Детето става към 6.30 в повечето дни ,защото ни чува като пием кафето ,   в 6 и 45 излизаме всички за да сме до 8 по работните места.
Не  са по равно задълженията.
Той работи всеки ден ,аз само 5 дни.
В почивните ни дни сутрин ни прави закуска , кафе за двамата и излиза докато спим . Ако е в къщи някой ден почивка вдига детето  ,дава му закуска, прави ни кафе и го гледа докато поспя. В монета мина 4 курса и учи задочно за лиценз в щата. Живеем в чужбина .
Той ни кара в 6 и 50 с  детето на у-ще, аз го я оставям в 7 в занималнята и в 7 и 25 съм на работа , помагам с домашни, той го  взема с колата на връщане от работа. Но в последните 4 месеца беше само той; завеждаше и вземаше от у-ще и занималня след това, след което минаваха и вземаха и мен от работа.
През вечер той прави салата или вечеря ,ако аз не съм сготвила или не ми се е готвело, или си реже някакви мезета,които сам си суши ,маринова и прави със салатата.
 Аз къпя детето и слагам да спи  ( до поне 2 години само той я къпеше сега тя сама се къпе, после двамата гледаме филм. Ако аз работя извънредно или съм на тийм мийтинг той се грижи за всичко това за деня .Снощи бях на каране и на събрание от работа до 20 часа. Прибирайки се детето беше нахранено с риба на скара и зелена салата ,моята порция ме чакаше ,детето бе изкъпано и в леглото .Само сутринта в 6 направихме домашното и така.
Аз върша домакинска работа като бани, кухни т.е. уредите перат, сушат, мият чинии и прочие.
 Ежедневно той рине снега зимата, оправя градината след работа,  пазаруваме и заедно и само той , носи чантите, разтоварва ,аз нареждам по шкафовете ,ремонтира неща по колите и къщата почти всяка седмица , оправя и чисти колата, мие балкони /веранда и декинг ,прахосмукира, взема детето, гледа го в дните ,които работя извънредно , редуваме се с вземане на болничните ,почиства си след ядене, плаща сметките, оправя месечната документацията и счетоводството, поправя компютъра и всеки уред, прави сушени мезета/дом. вино, сменя гуми/масло/ремонт на колите, извежда детето на разходка, кара детето на лекар/занималня след работа  , подрежда отделната ни къща с багажите всеки една -две седмици като носи необходимото ни, готви често ,изхвърля боклуците  (имаме три коша и много обемни неща за рециклирани всяка седмица ), чисти пътеката и площадката пред кошовете от сняг/кал  ,почиства снега пред драйвуея,  и помага когато е помолен и за други неща  . Последната седмица след работя за по 2 1/2 часа правеше удължаване на декинга ни и за седмица го обшири с над 3 метра . През това време детето беше около него в къщичката си за игра и си говореха докато тя играе ,а той работи ,а аз си почивах след работа вътре и сготвях нещо постно набързо за кутиите за обяд ,а той като свършеше към 19 часа палеше  барбекюто и осигуряваше местната част от менюто. И т.н.
Та не пере, не чисти, не глади, ,не мие бани  та никак не ми помага...
Общо взето си помагаме взаимно .

Ох , бе  много дълго    Barefoot Kontesa

Важното е да цените и уважавате труда си взаимно , това че не помага за твойта работа по дома  не значи че не допринася за сем. благо  Гаси 7 работни дни  разбирам ви , ама тук някои ще се оцъклят 

Благодаря ,Десс! Ми все дълго става, все ми тече мисълта и докато кажа какво и станал ферман пак.
Мани,мани не е за разказване ! А и именно, защото знам какви ще са реакциите им показвам и друг модел 

Desss, контактът с единия родител не може да замести този с другия. Когато се налага (смърт, развод и т.н.), тогава е ясно, във всички други случаи може да се намери начин. Не сте единствените хора, които познавам в чужбина, посмали малко. Който иска, намира начин. Да не говорим, че ако наистина работи до 22 ч., а не пие бири или седи пред компютъра в офиса, това рано или късно ще се отрази здравословно. Самата ти казваш, че е стрес еди колко си часа работа, а какво остава повече. Последиците няма как да се измерят с пари.
Които не че не са важни, напротив, но винаги има начин за баланс


Повечето жени работят по 7 дни, освен ако работата на домашната помощница и детегледачката не ги броите за работа 

Аз затова понеделника съм го обявила почивен напоследък. Ама нищо не пипам.

НСЧ ,ако говориш за нас то това не е точно така ,защото при изброените смърт или развод нещата са доста по различни . Нещата са такива каквито са и няма как да са иначе при нас .

Ох, искам и аз работно време от 8 до 4! Или поне от 9 до 5.
В повечето частни фирми се правят на идиоти и се работи от 9 до 6, като обедна почивка има веднъж на пълнолуние. В последната ми предложиха от 10 до 7.

Да, едно от нещата, които ме накара моментално да пожелая сегашната си работа, е работното време от 8 до 4:30. Идеално е за всичко, и за децата, и за по-лекия трафик, и за домакинската работа, и за пазаруване...

аз работя така даже още по-малко 
от 9-14  (понякога ако се налага от 8-14)

Имам време за всчко за мен си , за детето за всичко 


Не бих се бъхтала като преди 8 и повече часа  ако не се налага де   

Реално, за 4 часа сега върша повече работа от 9 часа преди.
Изчислено съвсем реално в думи.

Има професии с които таткото остсъства често от дома  просто работата го изсисква
за Човечето сигурно тези хора са по-малко бащи и по-малко съпрузи и т.н. а жените им слуги , камериерки , детегледачки .




L'Agent

Хубаво е човек да има избор да си прецени кое е най-добре за него и семейството 

Какво значение има какви са тези мъже за Човечето, единствено е важно какви са за жените и децата си. Да не подхващаме темата, че когато децата растат, особено момчетата, имат огромна нужда от авторитета на баща си, който да присъства активно в живота им. Не знам без мъжа ми как бих се справяла със сина си, който е на прага на пубертета. Усещам, че ако него го няма, това момче може да пропадне много лесно, въпреки безкрайната ми любов. Има си нужда от баща, не от двойно обгрижваща майка.