Темата ми е провокирана от една случка и ме гложди от известно време.
Детето ми е на 4 и естествено, не мога да си позволя да го оставям сам на вън. Постоянно го следя с поглед в парка ( имам предвид Морската градина във Варна, то друг парк около дома ни няма ), защото пространството, в което играе е доста голямо, а и има много деца, възрастни, колелета, влакче и т.н.и т.н. Винаги гледам да съм на най много 10-15 метра от там, където играе и постоянно съм в напрежение, защото както казах - лудницата е голяма, лесно го губя от поглед, има много големи деца с колелета, които карат лудо, възрастни, които могат да са всякакви... Опитвам се да не го ограничавам, да не съм майка орлица, но за мен, тези посещения в парка са си винаги изпитание на нерви, честно казано. Той е доста буен, общителен, заиграва се и забравя с кого е, къде е и има навика да отпрашва с някое дете без да се обади.
Случката, която ме провокира да пиша тема е следната. Детето ми се запозна с едно много симпатично момченце. Заедно караха колело, добре се заиграха. Първият и вторият ден всичко беше чудесно. На третият - бях седнала с познати в близко заведение, децата бяха на близо. Това, което ми правеше впечатление, че другото дете като че ли беше само - никъде не виждах родители. Разпитах го, оказа се, че е на 5 и че родителите му са в заведение, доста далеч от мястото където сме. Попитах го дали знаят къде е той в момента, а детето ми отговори, че така си обикаля, защото там било скучно. На площадката имаше доста деца, които го познаваха и дори едно по-голямо момче ми каза да не се притеснявам, малкият така си се мотаел и че познава родителите му. Беше с колело и го помолих да отиде да им каже къде е синът им, та да не се притесняват
Въпросът ми беше - аз ли не съм в час ?
Детето ми е на 4 и естествено, не мога да си позволя да го оставям сам на вън. Постоянно го следя с поглед в парка ( имам предвид Морската градина във Варна, то друг парк около дома ни няма ), защото пространството, в което играе е доста голямо, а и има много деца, възрастни, колелета, влакче и т.н.и т.н. Винаги гледам да съм на най много 10-15 метра от там, където играе и постоянно съм в напрежение, защото както казах - лудницата е голяма, лесно го губя от поглед, има много големи деца с колелета, които карат лудо, възрастни, които могат да са всякакви... Опитвам се да не го ограничавам, да не съм майка орлица, но за мен, тези посещения в парка са си винаги изпитание на нерви, честно казано. Той е доста буен, общителен, заиграва се и забравя с кого е, къде е и има навика да отпрашва с някое дете без да се обади.
Случката, която ме провокира да пиша тема е следната. Детето ми се запозна с едно много симпатично момченце. Заедно караха колело, добре се заиграха. Първият и вторият ден всичко беше чудесно. На третият - бях седнала с познати в близко заведение, децата бяха на близо. Това, което ми правеше впечатление, че другото дете като че ли беше само - никъде не виждах родители. Разпитах го, оказа се, че е на 5 и че родителите му са в заведение, доста далеч от мястото където сме. Попитах го дали знаят къде е той в момента, а детето ми отговори, че така си обикаля, защото там било скучно. На площадката имаше доста деца, които го познаваха и дори едно по-голямо момче ми каза да не се притеснявам, малкият така си се мотаел и че познава родителите му. Беше с колело и го помолих да отиде да им каже къде е синът им, та да не се притесняват
Въпросът ми беше - аз ли не съм в час ?
Аплодисменти! 
