Бременност и кърмене

Стискам палци за лека бременност.

Нямам личен опит с това, което те притеснява, но помня, че Пела си задаваше тия въпроси. Ако не успее да се включи по темата, може би ще ти отговори на лични. 

Аз нямам личен опит тъй като им е голяма разликата на моите, но знам няколко девойки които кърмиха докато  бяха бременни и бяха много доволни. И сега имам една приятелка която е в третия месец и продължава да кърми.

Не се притеснявай, ако бременноста ти е нормална няма никакъв проблем и никаква физиологическа причина да спираш. Усмихни се, фръцни се и прави това което сърцето ти иска. Ти си майката.

Няма да навредиш на бебето - това е сигурно. То все така ще си получава всичко, от което има нужда - ако има недостиг, би бил за твоя организъм. Не са една и две жените, които успяват да кърмят през цялата бременност и после в тандем децата си. Но никой не може да гарантира, че ще е лесно и съвсем безпроблемно. Има няколко критични момента, когато е вероятно детето да се отбие или ти да го отбиеш - първите месеци, когато зърната са много болезнени (Лансинох евентуално може да помогне донякъде,поне да не те дразнят толкова зърната, макар че гърдите ще си те болят), 5-6.месец, когато има сериозен спад в производството на мляко (по това време започва да се преобразува в коластра и си променя както количеството, така и състава и вкуса) или при възникване на някакъв проблем. Хубаво е да си даваш ясна сметка и за собствените си емоции и за това какво и доколко можеш - чудесно ще е, ако успееш безпроблемно да минеш през тези моменти, но ще е също толкова добре, ако на даден етап си дадеш сметка, че е свръх силите ти и нежно и постепенно отбиеш детенце. По всяко време съществува и варианта просто да намалиш броя кърмения до толкова, че да ти е удобно и възможно най-безпроблемно за теб.
Никой не може да предскаже как ще протече бременността - най-добрия съвет, който може да ти се даде, вероятно е просто да приемаш нещата ден за ден, без дългосрочни планове и големи цели.Като се съобразяваш с възможностите и усещанията си, ще направиш най-доброто, на което си способна
Може би е най-добре да се свържеш с Деметра и Пела на лични - те имат личен опит с кърмене и отбиване по време на бременност, а иначе във форума има и една мама, която успешно е кърмила през цялата бременност и после в тандем - Бу да подсети коя беше
Успех и само хубави емоции ти пожелавам - и ни дръж в течение, много ще е интересно

Pretty Witty
Ще е интересно да се включи тя с личен опит
Лека бременност ти желая!
И можеш да опиташ с мазила за зърната - може да те облекчат.

Нямам опит за кърменето по време на бременност, но за чувствителните и болезнени зърна на гърдите много ми помогна ДЕФлАмОл.
 Успех и лека бременност!

Благодаря на всички, които са ми писали! 
Смятам да следвам съвета на hedra и да карам ден за ден. Ако всичко върви добре с бременността ще продължа да кърмя, защото виждам, че малкото ми момче има нужда от това. Ще се опитам да намаля броя на кърменетата посттепенно, за да мога да отбия, ако пък се наложи.
Поразрових се из нета и попрочетох доста неща по темата. Както установих няма да ми е лесно, но пък ще се опитам да балансирам нещата така, че да е най-добре и за децата и за мен.
Ще ви държа в течение и стискайте палци!

аз бих искала да призова мамите с опит и/или мнение по темата, да пишат тук, а не на лични, за да могат и други бремелинки-кърмелинки да се ползват от опита им (за в бъдеще имам предвид)   

Уф, и аз съм в същата ситуация и според мен лекарите се презастраховат, като препоръчват отбиване. Аз лично от както съм бременна кърмя много трудно, малката не иска, а аз настоявам и я насилвам на всяко кърмене. Надявах се, че е период, но е вече повече от месец ... Хич не искам да спирам, дори не си го бях помисляла. Но малката сама се отбива в момента, от няколко дни абсолютно отказва. Много ми е мъчно и болно, но това че тя сама го е избрала ме успокоява, аз не го правя насила, още по - малко заради някой доктор. И зърната много ме боляха, търпи се, и кърмата ми намаля, регулираш я, но щом мялката отказва, аз се предавам  Иначе със сигурност щях да си продължа доколкото мога ...

Куки, това идеалния вариант според мен. Добричка си е Калинка, знае си...

Венда, според мен по добре го отбий-за доброто на бебето, което носиш е...е ти си решаваш в крайна сметка.....та по темата...не съм минала по този път, но съм акушерка и не се препоръчва кърмене по време на бременност....Куки е казала, че лекарите се презастраховат като препоръчват отбиване...всеки лекар е длъжен да го каже, ако не дай си Боже стане нещо вече си била предупредена....а ето и мед. обяснение...между гърдите и матката има тясна връзка....при сукане се получават съкращения на маточната мускулатура т. е. контракции и може да доведат до изхвърляне на плода...
Желая ти успех!!!

Сиска, много съжалявам за случилото се! Дано успееш да го преодолееш по-леко! Радвай се на момчето си, а съм сигурна, че по-нататък ще се радваш и на момиченце!

Куки, колкото и да ти е мъчно, това е най-доброто - сама да се отбие. Аз да му мисля като моят не ще и да чуе за отбиване. Аз затова и не искам да го отбивам изведнъж, представям си какъв стрес ще е за него, а и за мен. Та така ще я караме някак пък ще видим до къде ще стигнем. А на теб желая лека бременност и скоро пак да кърмиш малко бебче .

Валя, знам че при кърмене се отделя окситоцин, който предизвиква маточни контракции. До сега обаче не усещам такива, нямам болки (надявам се и по-натам пак да нямам  ). Четох, че до към 18-20 седмица матката е нечувствителна към количеството окситоцин, отделяно при кърмене, а след това пък рязко намалявало млякото и повечето деца сами се отбивали тогава. Та се надявам и при нас така да се получи, така няма да е стресиращо нито за детето, нито за мен. Разбира се, ако имам проблеми преди това, процесът ще се ускори!

И аз съм без опит в случая (за сега).
Само искам да ви кажа колко много ви се радвам и възхищавам, че ви стискам палци всичко да е наред, да е леко бременеенето, да върви успешно кърменето и мамите да се чувстват добре и щастливи!
Ще следя темата с голям интерес! Много се надявам да имам шанса да бременея с трето дете и да мина и през тандемското кърмене!
Успех момичета! 

Матерна са витамини за бременни и кърмачки, но не на всяка мама и понасят.

Венда,ето и един адрес,който може да ти е от полза евентуално - това е нещо подобно на форум (англоговорящ), в който се обсъждат основно нещата около кърмене по време на бременност, кърмене в тандем и кърмене на поотраснали дечица - http://listserv.uts.edu.au/mailman/listinfo/parent-l - все пак по-различно е човек да прочете и автентичен родителски опит, не само статии

Венда, здравей! 

Чувствата, които описваш са ми много познати.
Когато разбрах, че съм бременна с Борко, вече бях в края на втория месец от бременността, а Иван беше на шест месеца и половина. Преди това ми беше направило впечатление, че суче много начесто и доста по-дълго, но го отдадох на жегата и на морето  Явно това е бил първият тур на хормоналното понижаване на лактацията.

Точно, както описваш, и аз се почувствах объркана. Разбира се, веднага потърсих съвет от гинеколога, педиатъра и стотина акушерки за по-сигурно. Всички бяха единодушни - отбивай! В този момент направо изпаднах в ужас  По никакъв начин не можех да си представя да отбия Иван, който даже още не беше захранен. Нямах компютър вкъщи, съответно нямах нет. Имах само "Книга за кърменето". За съжаление в нея инфото по въпроса беше оскъдно, но пък се споменаваше за Ла Лече. Помолих мъжа ми да потърси инфо в сайта им и той ми донесе едно тесте със статии, които сигурно и ти вече си прочела    Статиите много ме успокоиха и насърчиха да продължа да кърмя бебето си. Малко след това научих и за форума  Всъщност даже първата публикация със запитване по тази тема, разказва моята история  Помолих тогава една позната да ми търси още инфо в нета и тя попитала тук. После се познах 

Както и да е, продължих да кърмя, защото това, което пишеха световните консултанти по кърменето, ми вдъхна повече доверие и най-вече отговаряше на вътрешните ми чувства да не отбивам детето си.

Хормонът обаче здраво ме беше ударил и една седмица не спрях да рева - ооооо, какво направих на детето си Ивааан; ааааа, няма да мога да го кърмя спокойноо; оооооо, много съм виновна, че съм бременнааа; вряяяк, толкова много искам трето бебе, ама не можеше ли да дойде по-къснооо ... 
Сега ми е смешно, ама тогава... 

В крайна сметка първата ударна хормонална вълна отмина и продължих да кърмя Иванича до 5-6ия месец от бременността. Тогава ме удари втората лактационна криза и на него това не му допадна особено. Започна да суче от мен като залъгалка или поне на мен така ми се струваше. Започна да ме дразни. Изпитвах даже негативни чувства. Бях чела, че всичко това е нормално, но не можех да се справя. Толкова бях потисната от тези си чувства към детето ми, че даже нямах сили да потърся подкрепа тук във форума. Реших да започна да го кърмя по-нарядко, а и той вече беше на 10 месеца и се разсейваше лесно с други неща. Преместихме го и в стаята на батко му и това му хареса. Хем започна да се спи без да се буди през нощта, хем се кефеше, че е при него.
Въпреки това аз се потиснах още повече в последствие - от това, че го отбих преди той сам да поиска. Тайно се надявах да продължи да суче като родя, защото исках да си достигне сам момента, в който е готов да се отдели от гърдите ми, но той не поиска. Беше му интнересно да гледа как папка бебето, но се държеше като отбито дете - с любопитство, но от дистанция 

В интерес на истината аз не направих всичко възможно, за да предразположа Иван да засуче отново. Не съм сигурна колко бях готова да кърмя в тандем.
Сега бих постъпила другояче още в периода на бременността, но това е сега, с опита, който имам вече  Тогава беше друго. Твърде много неща и твърде накуп, и твърде нови - слаба подкрепа в началото, преместване в чужбина с дете, бебе и бременен корем, собствените ми предразсъдъци за това децата ни да бъдат в леглото ни и други подобни 

Това е моята история, разказана с днешна дата  Дано да съм ти била полезна.