ЗА И ПРОТИВ ДЕЦАТА ВИ С ЕДНА ГОДИНА РАЗЛИКА ДА ТРЪГНАТ ЗАЕДНО НА УЧИЛИЩЕ

Моите са така, та да кажа - всяко дете да си тръгне с набора. Породените и без това са почти като близнаци, а са всъщност на различен акъл заради разликата от една година, и имат нужда да си създават своя среда, свои приятели и да вървят с връстниците си. Те пак могат да си ходят на извънкласните занимания и екскурзии, но за самите деца е по-добре да добият самостоятелност в своя си клас. Въпросът не е на теб как ще ти е по-лесно, а как ще е по-добре за децата. А и няма гаранция дали ще ти е лесно, защото тогава ще започнат други проблеми - конкуренция, може да се окаже, че по-малкото дете поради разликата във възрастта ще се справя по-трудно от всяка гледна точка, ще има ревности и пр. Ако е трябвало да са заедно, са щели да се родят близнаци, нали така! А те не са близнаци. Както се казва, всяка жаба да си знае гьола! Или другата приказка - да не си омешват капите. Не е малко егоистично, а много егоистично. В центъра трябва да са интересите на децата, а не на родителите.

Да аз разбирам всичко това но преценям,че аз самата няма да съм пълноценна за децата си,няма да имам никакво време ,а нервите ми са на привършване..знам се и това ме притеснява .Интересното ми е ,че като кажа за това на родители с породени деца / в повечето случаи/ те са "ЗА" ,а като кажа на родители с голяма разлика децата им са "ПРОТИВ" .

Не бой се, ще си пълноценна! Както казах, аз съм с породени деца като твоите. Сега са гимназисти. Признавам, изкушението да са заедно беше много голямо, но в крайна сметка това са отделни индивиди и имат право на собствен живот. Най-важното е, че не са близнаци, а това е в основата на всичко нататък. Една година си е една година и ти ще го видиш с времето. Сега, в ДГ не си личи, но после разликите ще стават все по-видими. И няма да ти е по-лесно с един урок, защото децата пак са две и ако едното дете разбере обяснението ти, това не означава, че после няма да търсиш начин да обясняваш на другото, защото то не е разбрало. Дори лудницата ще е по-голяма. Ти колко реални хора познаваш, които са си пуснали така децата, че и са ги избутали поне до четвърти клас? Те може да са "за", ама в същото време да не са го направили на практика.

точно днес говорих с една жена,приятелката й била така.Пуснала ги и децата били много добре.Знам,че това не значи,че винаги ще е така и затова искам мнения на различни хора.

Имах съученички някога така в един клас.Явно си е и до характер и до възпитание.Просто нямам думи да опиша колко добре се разбираха,непрекъснато заедно и се подкрепяха за всичко.В нито един момент не се е усещало да има конкуренция меьду тях.И двете бяха отлични ученички като малката беше маалко по-добре даже. После-една и съща специалност и в университета и все така близки и неразделни.
Моите са с една година разлика.малки са още,но като гледам характера на каката на този етап....РЕВНОССТТА е основният и най-големият и проблем.За всичко се сравнява с малката и от всяка дреболия прави огромен проблем,рев,сълзи и сополи-това ни е ежедневие.Мислих,че ще се оправят нещата,но не....Занапред времето ще си покаже.Но и ако в училище ще са така няма никакъв смисъл да са заедно....

Да,моите като по-малки много се караха-сега много се занимават заедно но това може и да не продължи занапред.Може и в училище да си ускубят косите,може и да са приятелки-това е както казваш и до възпитанието.И аз имам наблюдения от двете крайности и затова съм на кръстопът

Мама Диди, преди да вземеш решение е добре да прецениш, като наближи времето, дали по-малкото дете ще е готово да тръгне на 6г. на училище. Не е задължително тръгналите по-рано да изостават, даже напротив - около мен примери бол, но и не всички 6-годишни са емоционално зрели да понесат натоварването в училище.

да,малката иска да учи а и има още цяла година

Твърдо "против" идеята децата да тръгнат заедно на училище САМО за да са заедно.Ако едното ще тръгва по- рано, то това следва да стане по съвсем различни причини, свързани с неговите лични особености, а не затова, че имало брат/ сестра, с година по- голям/а/ от него.
Въобще всяко дете си е самостоятелна личност със свой собствен животи специфики, а не придатък към братя и сестри. За да тръгне по- рано на училище, съответно, то трябва да се установи обективно готовност за това. Има си ред, има си специалисти.
Дори за близнаци бих предпочела всяко да си има И свой живот, който не споделя непременно с другото дете. Което ще рече свои приятели и свои, персонални, преживявания.
Лично мнение. Споделям идеята- в някои държави близнаците се разделят в различни класове, точно за да не живеят като придатък към някой друг.

Абсолютно съм ПРОТИВ. От една страна емоционалната зрялост на 6 годишното, а от друга - според мен всеки трябва да си изгради собствена среда. Имам породени деца, но прецених всеки да си тръгне с набора. Да, не е лесно със всички ангажименти, но се успява. И аз разчитам само на себе си през деня плюс това сме и с бебе. Не е толкова сложно.

някои близнаци дори предпочитат от основен курс нагоре да са в отделни класове, защото им писва да са заедно. И тук във форума имаше доста случаи през годините, когато близнаци нарочно пишат различна подредба на желанията, за да се паднат в различни паралелки или в различни училища. И не го правят, защото не могат да се понасят, а защото искат всеки да изгради своя среда и да се докаже като личност, а не като "едната близначка" или "единия близнак".

Ние с брат ми имаме една година разлика, даже не цяла година, но сме родени в различни календарни години. Помня, че въпросът, дали да тръгнем заедно на училище, се обсъждаше, но решиха всеки да си тръгне, когато му е времето.
Горе са изброили предимствата, касаещи самите деца, да си тръгнат поотделно на училище - подкрепям. Но това е предимство и за майката. Второто дете й се струва, че върви по-леко, защото нещата се повтарят, а и докато е учила с първото, второто е гледало, подражавало и когато на свой ред е станало в първи клас, много неща са му познати. На практика, с второто дете почти не се налагат занимания, защото то вече може едно 80 % от това, на което се е учило първото. Не говоря само за четене, писане и смятане, които второто дете усвоява покрай първото, без дори да се усети, а за цялостната организация на деня, навиците, всичко.
От чисто икономическа гледна точка също е практично, защото се наследяват актуални помагала, а в горните класове - и учебници.
Има една опасност само, че на второто дете може да му е скучно. За брат ми например нямаше грам предизвикателство в първи клас. Когато същото стана и във втори, родителите ми го записаха на още един чужда език, за да си запълва времето. Покрай него, и мен.
Аз дори мисля, че едновременната една и съща работа с две деца е по-трудна.

Много полезен постинг!   
Този въпрос не седи пред мен, дори да седеше- бих си пуснала заедно децата в съответния клас. Прочитайки мненията в темата обаче, едва ли бих го направила.

Химикал  е прав, че с две деца едновременно се работи много по-трудно.
Аз съм с близнаци и гледам да ги разделям, когато обяснявам нещо, защото и те са абсолютно различни и схващат по различен начин нещата. За мен лично би било по лесно да не трябва да правя едни и същи неща в един ден и с вдете. Ако ги събера и учат заедно, винаги има конкуренция, дори и неволно може да обърна повече внимание на едната, ако се налага повече да обяснявам, другата започва да мрънка и губи търпение.
Всяко нещо си има плюсове и минуси. Ако тръгнат заедно, ще им е по-лесно адаптирането в у-ще,  на теб ще ти е по-лесно за взимане, водене, празници, подаръци за една учителка.
Но трябва ти да прецениш, дали малката е готова за у-ще, може да попиташ и госпожата от предучилищната какво мисли по въпроса, дали детето ще се справя с материала. Защото, ако на детето ще му е трудно и за теб няма да е лесно. По принцип по-малките деца се развиват по-бързо, защото подражават на по-големите, но това не означава, че детето е готово за у-ще.
Дано направиш правилния за вас избор   

Благодаря ви за отговорите,които са дадени до тук.Дори и да са различни от моето мнение ги уважавам-затова съм направила темата.
Мари,питала съм госпожите им и са на мнение,че и на тях и на мен ще ти е по-лесно да са заедно като познават децата.Единственото само,което ме притеснява е конкуренцията между двете.Засега голямата доминира,което е нормално но има голямо желание да помага на малката.Аз сега в градината не успявам да присъствам на събиранията и при двете какво остава за училище.Прибирам се всеки ден от работа в 18ч. и се почва както всяка знае готвене,оправяне,учене.Те са много единни и се разбират много добре затова мисля,че като седнат да четат и пишат ще го правят заедно .Поне така се надявам.Не съм решила разбира се-ще говоря и с директорката на съответното училище да чуя и нейното мнение.Надявам се има поглед върху такива деца.И изобщо не мога да си представя да ги водя на различни места на разни уроци,кръжоци..то просто нямам физическата възможност.Ние и затова си ги направихме едно след друго веднага-с цел да си вървят заедно а и да не се откажем после 

И аз мисля, че с две собствени деца се работи по-трудно.
Опитахме един срок с дъщеря ми и близко дете. Още на първия месец се наложи да ги разделя в отделни стаи.

Освен това, ако едното дете ти е в градина, е много по-лесно.
Особено лятото, когато първи клас свършват май, а градината може да работи и август /зависи/.

Освен това - дъщеря ми е декември. Съответно тръгна на 6,9. Ами мога да кажа, че малко куца след другите. Реално си я наблюдавам и преценявам. Просто някои знания ги възприема няколко месеца след другите. И други декемврийчета са така. А какво остава за баш 6 годишно.

Пред очите ми пораснаха съседските деца, породени с 1г.3м разлика.

Майката беше твърдо против да тръгват заедно на школо, точно защото не са близнаци и си имат, макар и минимална разлика. Още повече, че 2рото й дете беше момче, та хептем нямаше смисъл от по-ранно започване на 1ви клас.
Сега са големи: в 10ти и 9ти клас. Децата се радват на решението на родителите си, че всеки си е тръгнал с набора си. От 1г. вече са и в различни школа...
Това от мен.
Мисля, че ще ти е интересна и детската гледна точка.

Аз съм по-малката сестра. Учех със сестра ми в един клас. Винаги имаше конкуренция и ревност. Беше ми трудно, в първи клас тя се познаваше с децата, бяха заедно от детската градина. Винаги бях сестрата на ... Когато се отделихме в техникума, вече имахме отделни приятелства и групи, тогава се почуствахме и по-близки със сестра ми /без да сме имали някакви сериозни конфликти преди това/. Ако сега избирах, не бих почнала първи клас заедно с нея /макар, че като дете плачех и  исках и аз да уча с нея/. Дано да направите правилния избор. Успех

Точно за такова решение децата не бих питала. Те представа си нямат от подобни житейски ситуации. Нормално е да искат това, което познават, ако ще и да е нещо негативно и вредно за тях, самите. Както могат да се тъпчат цял ден с чипс и кола по свой избор, така ще кажат веднага "Искам с брат ми/ сестра ми.", но дали това ще е полезно за тях и за другото дете, това те по никой начин не могат да преценят.

Това имам предвид точно при подобно залепяне на братя и сестри, правено от родители за собствено удобство, най- вече. Имала съм приятелки, на чийто гръб бяха буквално залепени по- малките им братя или сестри. Ужасно нещо. За моите деца това беше табу още преди да се родят.
Ти пък разказваш от позицията на по- малкото дете, за което това положение определено е също неудобно. 

Без да коментирам психологическите страни на дилемата, от позицията на родител на по-голямо дете, събирането на две деца в един клас ми се струва и чисто икономически неизгодно - това са 2 пълни комплекта униформи, два пълни комплекта помагала, едновременно плащане на евентуални частни уроци за кандидатстване, след 7 клас - по два пълни комплекта учебници и две абитуриентски, всичко наведнъж. Някак бих предпочела да съм го минала веднъж и после, на "второ четене" (ако ще и след година), да се възползвам от придобития опит и материални активи.

Що се отнася за едновременното (ползотворно) учене с двете - илюзия е това, казвам го от опит с деца на една възраст и в един клас (не мои). По-лесно е поотделно, а и по-голямата би могла да помага на сестра си от позицията на "по-знаеща" (а за нея ще е полезен преговор).

Не бих пуснала 2деца с разлика от 1година в един клас.
Не знам за кое твърдиш, че ще ти е по-лесно. Единственото лесно ще е воденето и прибирането от училище.
Колкото и да се разбират помежду си, това ми се струва, че ти искаш да го видиш по-скоро.
Конкуренция неминуемо ще има, а ще има и достатъчно други деца с които да се конкурират, за да го правят и помежду си.
Ще си и пречат повече при подготовката в къщи според мен, вместо твоите очаквания че ще си помагат.
Остави децата всяко да си започне с набора.

Аз не бих пуснала дете на 6 години на училище при никакви обстоятелства по принцип.
Също така не бих пуснала двете деца в един клас поради ред причини, споменати вече в темата, да не ги повтарям.
Малкият ми също е 2008.
Имах огромен интерес да го запиша тази година в първи клас в училището, където учи /учеше/ брат му, защото е много желано и добро /73-то/.
Не го направих, макар че брат му от тази година вече е в СМГ и реално другата есен детето няма да има 50 точки, които му дава критерият брат/сестра.
По новите критерии без тези точки няма да бъде приет там, а алтернативите не са никак розови.
И въпреки горните факти, не го пуснах тази година /въпреки, че академично е напълно по силите му да се справи/.
На твоите деца разликата е над година даже. Разбирам малката да е родена в началото, а голямата- в края на годината.
Но, каквото и да решиш - успех! Няма универсални рецепти и теоретично всяко едно от решенията може да е по-доброто за твоите деца. 

От позицията на майка на породени момчета - абсолютно "ЗА" да  са в един клас.
Пиша от опит:
 - пуснах децата си заедно на градина, в една група. Директорката един ден ме извика и ме посъветва нещо подобно на съветите които са ти дали други потребителки, но не и от позицията на майки на породени деца. Нещо от сорта на това, че едното ще расте в сянката на другото, че един ден като пораснат единия няма да взема самостоятелни решения без да се е допитал до брат си.... че всеки трябва да си има среда и приятели....доверчива бях, повярвах й, поговорихме си у нас и... малкия се върна да повтори 1-ва група, която беше изкарал полулегално с брат си, макар и да нямаше нужните години. И в резултат се получи какво ? С две думи - пълна каша...
Днес децата ми са големи, но не искам да ти изброявам колко пъти са ме питали - мамо, защо ни раздели?
А ти защо не ги попиташ - те са достатъчно големи за да знаят искат или не да са в един клас?
Защото разделянето на моите деца когато големия продължи във втора група, а малкия го отведоха в другото крило на градината при новосформираната първа група поразително напомняше една сцена от филма " Хлапето" на Ч. Чаплин. И до сега ми се свива гърлото като се сетя как протягаха ръце един към друг и плачеха....
Разбира се, всичко зависи от самите деца. Моите са много близки и винаги е било така. Те никога не са разделяни и няколкото часа в училище когато не са заедно им коства няколко часа бъбрене  когато се съберат.
Родителите на породените деца знаят какво е това - когато се скараш на едното, плаче и другото. То не може да се опише с думи, то може само да е преживее. Слушай сърцето и децата си - остави мненията на околните за тях.

Стана ми тъжно. Душички.

вие вече сте ги били пуснали в една група, наистина е било травмиращо за двамата.
Не знам защо, но на моите все им казвам, че колкото и да са близки и да са почти като близнаци, са отделни хора, и затова всеки има свой път в живота, ще си има свои приятели, свои съученици, свой живот.

Нямам породени деца, но имам близнаци и две години и малко по-малка сестричка.
Каките са в един клас, за което все още горещо съжалявам. Ако трябва да избирам отново дори и близнаци бих ги разделила в различни класове. Да по-лесно ми беше когато и трите бяха на ДГ, сега първо взимаме каките, а след това почти последна малката от ДГ. Но догодина евентуално и малката ще е в училището на каките и отново ще ги водя и взимам от едно място. Реално при теб ако не ги пуснеш заедно, взимането от различни места ще е само една година, на следващата вече може да са в едно училище.
Подкрепям мненията, че по-важно е това което ще е по-добре за децата, не да се попитат те какво искат, а какво наистина ще е от полза за тях и да се прецени съвсем обективно дали по-малкото детенце може да се справи с материала.

Моите деца са на възрастта на твоите, не мисля да ги пускам заедно в училище. Малкият няма да е готов за първокласник,каката пък иска своята самостоятелност. Децата са различни, всеки родител най-добре може да прецени.

Аз бих ги пуснала заедно в първи клас.

Благодаря още веднъж за мненията!
Искам да кажа ,че от един месец малката я преместих в предучилищна.Т.е. пропуснахме една година от градината и от втора група направо я преместих в групата на кака й-подготвителната.Госпожите ми казаха вчера,че малката страшно много иска да знае всичко,запаметява много лесно и е много по-внимателна и "ученолюбива4 от по-големите деца.На въпроса ми как я виждат догодина в първи клас ми отговориха,че според тях няма да има никакъв проблем.От друга страна през този месец двете ми деца станаха много сплотени и правят всичко заедно.В градината съм казала да не я покровителстват като по-малка и да се държат с нея като с равна.Учителките казват,че всяка от двете си има свои приятелчета там и изобщо не са като дупе и гащи -т.е. малката не е зависима от кака си.Надявам се и в училище да са така но най-вече това зависи от нас родителите.През тази една година ще се постарая да им говоря много за това без да се натрапвам и да ги "убедя",че всяка трябва да е самостоятелна и ще направя всичко възможно да ги предпазя от конкуренцията помежду им.Сигурна съм,че ще успеят.

Мама Диди, аз мисля,че решението вече си го взела
Успех и късмет на теб и децата 

Да взех го благодарение на учителките,които ме подкрепиха и това ми даде още повече сигурност.Бях се отказала но директорката ми се обади и каза,че малката ще се справи според нея

Адмирации за взетото решение.  Адекватното поведение на по-малкото дете в среда  от по-големи деца е много важно при взимане на такова решение. Щом малкото се справя - няма от какво да се боиш - дори и да бе  останало с набора си, това дете винаги щеше да изскача над останалите. Искрено вярвам, че един ден децата ти ще са благодарни за смелото ти решение!

Малкото дете ще бъде лишено от последната година свобода. В живота си. Последната година безгрижно детство...

Аз пък мисля, че всичко е строго индивидуално... Едно дете може и на 6 да е емоционално узряло да тръгне на училище, а друго и на 8 да не е готово. Имам 3 деца, едното тръгна на 6 години точно на училище и сега завършва 12 клас, като е с година и половина по-малко от голямо част от  връстниците си. В нито един момент  не е имало проблеми със среда, приятелства и вписване в средата, обучение, успех. Другите две са близначки и тръгнаха на 7, просто за тях прецених, че не са готови за училище на 6 и не сбърках. Бяха заедно в ДГ, заедно в периода 1-7 клас, заедно са сега и в осми. Като темперамент са много  различни, карат се, но пък винаги се търсят и си помагат при нужда. Независимо, че са в една паралелка, имат различни приятели, различни интереси, дори рядко ходят заедно до училище, всяка си има своите ангажименти преди това. Колкото до ученето с две накуп - не бих обобщавала с лекота, че непременно е по-трудно. През годините при нужда от помощ винаги съм обяснявала паралелно и на двете. Изгражда се от само себе си елементът на изчакването. Ако нещото, което затруднява едната, е ясно на другата, то тя просто изчаква да минем нататък. И стратегията работи.  Та пак споделям мнението си, че според мен няма универсално правилно решение, нито по отношение на възрастта и оттам готовността за училище, нито по отношение на това полезно или вредно е двете деца да са заедно, нито по отношение възможността за едновременна работа с двете. Родители и учители  в крайна сметка най-добре познават особеностите на децата...