Знаем ли какво правят децата ни в у-ще?

Зная ,тя позна твоя батко на снимки в аватара ти отпреди ех-е- миналата година...ама нали бях "новак" Какво ще ги правим след градината,реве ми се  ,поне имате +1 година, а ние наесен с песен...

"Няма рецепти за живота",като казва  terry ,
а децата ,поне в началните класове, винаги се тероризират дно друго, братовчедите ,брат ми,които са на по 20-тина години ,също си патиха от други деца,хем "другарките" бдяха,а те милите момчета- с разцепени вежди.

Но може би трудноосъществимото решение е - готина учителка,която да ги респектира,но и разбира и малки класове (с отрицателния прираст,ако не закриват училища си е постижимо  ).

[ Flash*  , и моя син твърди, че няма приятели, но аз виждам друго, някои от децата в класа истински се радват като се срещнат извън училище, или когато играят след часовете. А той казва, че искат да го бият, че никой не го харесва, че го мразят. Силни думи за такъв малък човек. Или просто някои деца са по-чувствителни на тема приятелство и то е наистина важно за тях, а не просто така - днес си приятел с един, утре с друг. Сигурно държат на честни отношения и търсят справедливост. Малко объркано стана... Разбирам сълзите на твоята дъщеря.
Но знам, че нашата подкрепа е важна за децата ни. Те ще изградят приятелства така, както ги чувстват, едни по-силни, други по-повърхностни, а ние трябва да сме до тях ( е, не като майки орлици ), за да има на кого да си поплачат, ако са разочаровани.

Момичета, радвам се , че не съм единствената , която я тормози темата и споделяте вашите възгледи относно възпитанието на децата. Напоследък обаче все по- силно се съмнявам, че възпитавам правилно детето си .А я възпитавам в ценностите , в които мен са ме възпитавали. Но уви явно те не се ценят напоследък, а да не говорим , че и изобщо не се толерират от околните.  Все по- често си задавам въпроса, ами ако я спра от у-ще поне временно/ наепр. частна ученичка/ какво ще стане. Знам, че не е правилното решение, но поне ще й спестя доста негативизъм от страна на съучениците й. Честно казано учителките й и особено класната й са страхотни, но не винаги успяват да се справят  с 20-ина деца. А те определено са доста изобретателни ..... Силно се съмнявам, че има родител, който не се интересува от детето си, но доколко интереса е реален и постоянен, а не за отбиване на номера- пък после ще видим......... Гледам и не вярвам- от сега преписват, материала се предава през страница, изчезват парички, не ядат каквото им се сервира в стола/ защото Стела не го обичала/.......Дисциплината, на която се опитват да  ги научат отдавна  е нарушена/ от нас родителите- умишлено или не/, лъжите са меко казано спътник в живота на децата ни.... В общи линии дал господ разнообразни проблеми. И какво гледаш, обичаш, говориш и накрая някое хлапе съсипва всичко създадено с години труд и ти започваш отново да градиш морала на собственото си дете.................

Така е, mama 2, но отделянето на детето от социалната му среда, в случая съучениците и приятелите, винаги има нагативни последици. Изграждането на личността е свързано винаги с другите около нас. Наистина има негатививизъм, но човек не може да живее сам със себе си, трябва да има и други като него, за да се съпоставя с тях. Децата са гъвкави и ще се справят, ние не можем да ги изолираме от средата, а и не трябва. Добре е диалога с тях да не прекъсва и да ги научим да споделят. Така ще направят паралел между доброто и лошото. Трябва да вярваме на децата си, понякога те постъпват по-логично от нас.

 Дяволина, съгласна съм , че е възможно най- лошото решение да изолираш едно дете от средата му и да го държиш у дома. Но гледам и изучавам поведението на децата напоследък доста често и не намирам поведението им за удачно. Това в общи линии са деца, на които им липсва чувство на самосъхранение и непреодолимо желание за експерименти. Тази комбинация е доста опасна и то за тази възраст. Гледам, вчера как две деца си играят с химикалка- едното си държи ръката на чина, а другото се опитва да боде между пръстите му със затворени очи/ не го обясних, ама......./ В първият момент изобщо не разбрах каква е играта и се загледах, проумях за какво иде реч като вече се бяха наболи с химикалката/ в общи линии за 1-2 мин./ Това как ще го тълкувате.... Пращам аз здраво дете на у-ще и не знам как ще го прибера......... Преди 3-4 месеца моята дъщеря се удари по кокълчето на ръката - така и не успя да ми обясни какво точно се е случило- раната беше доста дълбока, а обяснението много деца се сбутахме и не знам.......  Притесненията - не ги и броя......

Знам, така е, Ники вчера се върна одраскан около слепоочието. Защитавал се - така каза. Постоянно му повтарям, че боя не решава нещата. "Ама те се бият", казва той. Или се бодат с химикали, или скачат от чин на чин. Не оправдавам агресията, в никакъв случай, но децата трябва да са под постоянен надзор от възпитател и той е човека, който трябва да се грижи за дисциплината. Само, че понякога ги изпуска от поглед и те подивяват. Нашата роля също не е маловажна. Ето тук ми прави впечатление, че родителите са загрижени за децата си.
Някои обаче не са. И техните деца, а и нашите стават жертва на агресията.
Онзи ден момчета удриха друго момченце по окото, понеже им се сторило, че иска да ги нападне. Сторило им се и - атака.
Според мен първо родителите трябва да се замислят какво става с децата. Ние, тук пишещите сме видели заплахата и трябва да направим нещо, да алармираме в училище, да разберем защо. Можем да помогнем на децата, те дълбоко в себе си не са лоши.

 Изобщо не смятам, че децата са лоши , но не бих била толкава ласкателна спрямо родителите.  Радвам се, че все повече хора се замисляме и споделяме какво се случва на децата ни и осъзнаваме в какви  мащаби е този проблем.... Лошото е, че всички малко или много разчитаме на учителките, а те какво-* да преподават ли урок или да укротяват.  Направи ми впечатление, че наскоро привикаха 3-ма родители при директорката да вземат мерки спрямо децата си // това е първи клас//. Склонна съм да вярвам, че ще има ефект този подход, но  реално как ще подходят родителите - с досада или загриженост.......... Училището наистина прави доста за нас и децата , но не би ли трябвало и ние по-отговорно да подходим по отношение на възпитанието на децата ни.  По какви правила, например  възпитавате децата си.....Аз накратко
1. Дръж се възпитано и поздравявай
2. Не удряй
3. Не говори в час
4. Изслушвай като ти се говори/с не голям успех/
5. Учи и бъди винаги по-умна от другите
6. Висока лична хигиена
7. Ние сме приятелки
8. От семейството по -важно няма
 После пак.............

1. Уважавай по-възрастните, в частност мама, тати, бабите, дядовците, защото....
2. Винаги се опитвай да решиш спора по "мирен път", да разбереш другия и евентуално да отстъпиш. Съобразявай се с по-малките деца, но ако някой те удря и не иска да се вслуша в думите ти, ако искаш си в правото си и ти да го удариш /никога не го е правила/
3. Не говори в час /все още темата не е много актуална при нас/
4. Изслушвай като ти се говори /с не голям успех/
5. Много съм щастлива, когато те хвалят, но и някога да се оплачат от теб няма проблем - нормално е и на всеки се случва. За мен ти си най-умната и красивата. /може би когато тръгне на у-ще ще съм по-взискателна/
6. Е, тук малко ни куца...
7. Да, приятелки сме, но аз съм ти майка, което е много, много повече и винаги ще бъда с теб и до теб каквото и да се случи. Дори и да си най-лошото дете аз пак ще те обичам и защитавам.
8. От семейството по-важно няма. Ти се дете и на бабите и дядовците си. Когато си с тях трябва да ги слушаш независимо дали са прави или не. Можеш да вярваш на нас /семейството/ и на г-жите /на този етап/. Дали можеш да се довериш на другите - ти трябва да прецениш. Има добри и лоши хора и трябва да се научиш да ги различаваш. Не вярвай на непознати.
10. Сама решавай какво искаш и не се оставяй да те манипулират
11. Постъпвай честно спрямо другите и признавай грешките си
12. Нищо не е непоправимо. Винаги можеш да помолиш за извинение или да опиташ да поправиш станалото.
13. Споделяй ми всичко. За мене е много интересно и винаги те слушам с внимание. дори и да не съм съгласна с теб няма да ти се карам, а просто ще си поговорим.
14. Не се оплаквай, не казвай, че не можеш. Това няма да оправи нещата. Най-много да ядосаш околните.
15. Не ми се оплаквай от приятелите си /особено, че са ти взели нещо/. Ти си дете, те - също и следователно трябва да се разберете без да намесвате и възрастните.
16. Можеш да подаряваш нещата си - това ме радва т.к. значи, че искаш да зарадваш приятел, но не очаквай, че ще ти купя нови
17. Не забравяй, че има и нещастни деца. Бъди благодарна.
... и още много
Много от тези неща ги казвам рядко, понякога имам чувството и че не съм чута и разбрана, но вярвам, че все някъде остават следа.

Остава! В съзнанието на  децата, с които се общува остава много информация. Но вие това го знаете и без да го казва някой.
Проблемът е там, където по една или друга причина липсва комуникация, дали поради липса на време или поради липса на желание.
Но хора разни...

Лекси, като че ли аз съм изброявала изчерпателно правилата ни. Но това :
14. Не се оплаквай, не казвай, че не можеш. Това няма да оправи нещата. Най-много да ядосаш околните

при мен звучи по следния начин: бъди последователна в действията си и ще успееш.

Не си мисли, че не чуват и не разбират. Всичко знаят и проумяват с главиците си малки.....

А по т.8 от твоя списък - не съм съгласна , че на този етап трябва да взимат сами решения  на кои чужди хора могат да се доверяват. Все още нямат натрупан житейски път и не биха имали реална представа за непознатия.....

А по т.5/ от твойте/ и аз  трябваше / след като се сблъсках с проблем -грозно писане / да я дообясня и да потвърдя, че могат да ми се оплакват от нея, но в границите на разумното.

Т.16- да, но след като съм предупредена или поне уведомена .........

mama 2 , напълно съм съгласна. Имах предвид, че може да вярва само на семейството и г-жите /за сега/, сама да решава на кои хора от обкръжението си да вярва /роднини, приятели, съседи и т.н., всички те "проверени" от мен/ и да не вярва на непознати.

Станали са ужасно агресивни тези деца. Просто нямам думи. Обяснявам си го с това, че родителите все по-рядко имат време за децата си, а и по телевизията какви филми само...

Има и нещо друго - всеки родител смята, че неговото дете има право на свобода на себеизява, но животът в социум всъщност означава да се научиш твоите права да не накърняват правата на другия. А много родители пропускат да обърнат внимание на това ограничение.

Да, така е, и себеизявата често е не в това колко е способно в училище и какво стойностно може да представи, добър приятел ли е и интересувт ли го чувствата на децата и  възрастните около него, а в това как да раздава тупаници - в смисъл "бий, за да не те бият" и "наложи се със сила".

Е тази госпожа въобще не си е на мястото. Учителите в никакъв случай не трябва да допускат такива неща  За това са на този пост и за това са учили толкова години!
Шокирана съм от безпомощността на учителката!