Публикувана: 28 авг. 2014, 14:06 ч.
Последно мнение: 30 авг. 2014, 00:59 ч.

Чувствата ни при смъртта на популярни личности

5 407
132
1

28 авг. 2014, 14:06 ч.

Мнения: 10 547

Всеки път, когато почине изявена, популярна личност, се пуска тема в Клюкарника. И винаги се намират потребители на контра с масата, изказваща съболезнования и скърбяща за загубата на велик писател, поет, актьор, певец.
Какви са вашите чувства, и изобщо изпитвате ли такива, при смъртта на популярна личност, която вие не познавате извън страниците на книгата или екрана?

# 1 28 авг. 2014, 14:27 ч.

Мнения: 475

Имам достатъчно близки и приятели, за които да се притеснявам. За известните ми е мъчно дотолкова, доколкото с тях си отива част от детството и младостта ми. Като с Маркес например.

# 2 28 авг. 2014, 14:41 ч.

Мнения: 337

Ако творчеството на дадената известна личност ми е познато и предизвиква чувства и емоции в мен, да, става ми мъчно от новината за смъртта. Например това, че Валери Петров е починал, истински ме натъжи. За мен той е впечатляващ поет и човек. Ако не съм запозната или особено заинтересована, ми е по-скоро безразлично. Но никога в тема за съболезнования не бих тръгнала да правя дребнави коментари въз основа на моите лични възгледи и вкусове. Грозно и жалко е.

# 3 28 авг. 2014, 14:50 ч.

в морето до колене
Мнения: 2 493

Нямам навика да пиша в подобни теми, дори и да чета... (Имам някакъв горчив спомен от такава тема за Калата преди време, затова вече си го спестявам.)
Отбелязвам съжалението си само в случай, че се натъкна на публикация по такъв повод в някоя от темите, които следя. Случвало се и аз да обявя такава тъжна новина, но само в тема, която е тясно свързана с дейността на съответната популярна личност приживе.

А иначе ми е тъжно. За някои повече, за други по-малко.
Предполагам, че причина за тъгата ми е мисълта, че няма да създадат вече нищо.
Когато са възрастни, болни хора, ми е ясно, че е неизбежно, защото никой не живее вечно.
Когато са млади, освен тъга, има и яд. Защото за загубата на млад човек винаги има някоя гадна причина...

Последна редакция: чт, 28 авг 2014, 14:56 от мячик

# 4 28 авг. 2014, 14:50 ч.

Варна
Мнения: 4 221

Няма нищо странно в това смъртта на непознат човек да те натъжи. Без значение дали е известен.
Особено ако е млад. В този смисъл смъртта на В. Петров не ме разчувства толкова, колкото тази на Чочо Попйорданов.
Всеки има право да изпитва емоции и никой не бива да го съди за това.

# 5 28 авг. 2014, 14:51 ч.

Мнения: 6 365

Кога наистина ми е било некомфортно? Когато починаха Рей Бредбъри, Кърт Вонегът; чак тъжно едва ли.

От друга страна съм алергична към идолопоклонничество. А има творци или просто известни хора, които са се превърнали в идоли. И тъгуването за тях ми напомня плаченето под строй за Ким Ир Сен и в последствие за Ким Чен Ир.

Стоя зад мнението си, че Робин Уилямс предлагаше смях без радост, а Валери Петров- рима без поезия. Освен това не коментирам самите хора, тях не съм ги познавала. Коментирам обществената тенденция да се превръщат в идоли и да не се забелязва, че има голяма вътрешна празнота в творчеството им. Гениалността я прикрива- почти...

А раздразнението ми идва точно от тази болест на обществото, която ни кара да обръщаме внимание на красиви, но маловажни неща, и да нехаем за истински важното. Това поведение е най-демоничното нещо на малката ни планета.

# 6 28 авг. 2014, 14:52 ч.

Мнения: 21 451

Има такива, за които ми е много мъчно. Естествено, не като за близък, но има хора, чиято смърт е всеобща загуба. Намалява количеството на Добрата сила в света.

# 7 28 авг. 2014, 14:58 ч.

Мнения: 6 365

Цитат на: Iris04 в чт, 28 авг 2014, 14:52

Намалява количеството на Добрата сила в света.

Позволявам си и да пиша критично, защото не мисля, че точно творците са тези, които носят света на гърба си и не му позволяват да се срине в безсмислие. Напротив, творците носят със себе си доста абсурд и безсмислие, който се опитват да лекуват, като замазват с красота и гениалност. Но не става така.

Хората, които крепят света, са други. Не бихте ги забелязали, заслепени от блестящите звезди.

# 8 28 авг. 2014, 15:06 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Смъртта не е от събитията, предизвикващи смесени чувства, още повече смъртта на хора, дарявали ни с положителна емоция. Нелепо е да си затворим очите и да подминем изчезването на именно тези хора.

# 9 28 авг. 2014, 15:11 ч.

Мнения: 3 031

Имало е такива, за които наистина ми е било мъчно. Истински ме натъжи например смъртта на М.Джексън, след това и на Калоянчев. Хора, чието творчество ми е въздействало, с което съм израстнала или такива, които съм намирала за изключителни личности. Това е напълно достатъчно, за да предизвика емоции в мен.

# 10 28 авг. 2014, 15:11 ч.

Мнения: 14 478

От починалите напоследък известни хора, които не съм познавала лично, истински мъчно ми стана само и единствено за Тодор Колев.
Останалите са ми безразлични. Мъчно може да ми стане за този, чието изкуство ме е докоснало по някакъв уникален начин и то така, че да почуствам автора като близък човек.

Пускане на теми в клюкарника по повод нечия смърт с цел идеализиране на починалия ме отвращава.

Но пък ако Джордж Лукас почине-тогава ще изпадна в депресия. Все едно детството ми завинаги си е отишло...

# 11 28 авг. 2014, 15:15 ч.

Варна
Мнения: 4 221

Чак теми в клюкарника ми се струва пресилено. Не мисля, че отразява емоции, по-скоро друга е целта.

# 12 28 авг. 2014, 15:19 ч.

Мнения: 15 028

Става ми мъчно от смъртта на хора, които са ме 'докоснали' по някакъв начин. Но не разбирам подобни теми за изказване на съболезнования. Какво друго да кажеш, освен добро или нищо?

# 13 28 авг. 2014, 15:23 ч.

Мнения: 8 804

Мамасита, браво! Написала си моите мисли по начин, по който аз нямаше да успея.
Отбягвам да влизам в подобни теми, става ми некомфортно от начина, по който възприемам това събитие, на фона на масата.

# 14 28 авг. 2014, 15:26 ч.

Мнения: 6 365

Отчасти целта на темите е "вижте ми нежните и фини емоции, а вие какви сте гьонове!".

Това не са съвсем автентични емоции. По-скоро предсказуема сантименталност.

Смятам, че не се тъжи за самия човек. Изкуството, както писах, е начин да се обградим с нещо красиво, за да не се налага да се справяме с екзистенциалната празнота. И когато една от оградите ни падне и съзрем зад нея хаоса (защото човекът на изкуството не ни е научил всъщност как да се справяме с бездната на абсурда, а вместо това е закачал над нея шарен транспарант)- тогава ни е едно такова некомфортно и тъжно, уж за човека. А всъщност ни е тъжно за нас самите. Това е особена порода самосъжаление.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Тълпи от мигранти към Европа - какво ще последва от това? - Тема 3

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Войната в Украйна 2

Причина:

Причина: