Винаги ли поощрявате децата?

  • 2 776
  • 12
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 103
  От известно време в мен възникна този въпрос. Винаги ли поощрявате децата си, дори да са направили/ нарисували/ изпели или каквото там умеят и имат желание  да правят доста под възможностите си с цел получаване на моментално одобрение и съответно внимание.
 Например на моите деца им се отдава рисуването, което естествено много ме радва. Винаги, когато ме изненадат с красиви и смислени рисунки ги поощрявам и показвам, колко се гордея с тях. Но забелязвам един феномен, който доста ме дразни - да надраскат нещо набързо ей така и да дойдат при мен търсейки признание с: "Мамо, харесва ли ти?". В такива случаи гледам да съм честна, но не и груба и отговарям нещо от сорта, че и по-хубави рисунки съм виждала или че ако се пипне тук там ще стане по-хубаво. Интересно ми е вашето мнение. Как реагирате в такива случаи?   

# 1
  • Мнения: 2 285
Мисля, че подхождаш съвсем правилно.
Разбира се, че истината е най-добрата политика.
Конструктивната критика е полезна за всяка възраст.

# 2
  • Мнения: 1 071
Понеже темата за развиване на уменията ми е особено любима, смело заявявам, че постъпваш по най-добрия начин.
Моята логика е подобна - за да развиеш едно умение(талант), трябва да го стимулираш. Ако хвалиш посредствено представяне(в случая рисунките), рискуваш детето да не прави опити да се стреми към най-доброто, на което е способно.

От друга страна перфекционизма и прекаляването с амбициите могат да изиграят лоша шега и да демотивират. Но мисля, че тук не става въпрос за нещо такова Simple Smile

Ще следя темата с интерес.

# 3
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 850
Съгласна съм с всичко казано до тук и прилагам подобен подход. Хваля искрено и въодушевено нещо направено добре, а също и когато видя, че е вложено много старание в дадена работа. Личи си когато дъщеря ми прави нещо просто за да си изпроси похвала и тогава и казвам, че съм сигурна, че може и по-добре да се справи.

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
И аз не хваля винаги. Но не според резултата, а според положените усилия. Един блестящ резултат постигнат с минимални усилия (просто защото е нещо, което по принцип му се отдава лесно) предизвиква у мен много по-малко възхищение, от един не толкова добър резултат, постигнат с максималните възможни усилия. Така че, когато положат усилия и старание винаги ги хваля независимо от резултата.
Имам наблюдение обаче върху деца, които ги хвалят непрекъснато за абсолютно всичко и непрекъснато им обясняват как те са най-красивите, най-умните... изобщо най. Ами не е никак добър резултата на такова възпитание, само това мога да кажа.  ooooh!

# 5
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
По принцип поощряването на детските усилия е изключително важно за развитието и самочувствието на децата. Да, смятам, че всяко дете трябва да получава похвали за усилията си, независимо дали е за рисунка, песничка, стихче, оправена стая или научен урок.
Подхода на авторката е изключително правилен-децата трябва да чуват и градивна критика. Естествено, целта е да се научат, че наистина трябва да полагат усилия, когато правят нещо, а не да го претупват.
Така че, аз също поощрявам децата си, но винаги им казвам истината, особено след като съм наясно с възможностите им и знам, че могат повече.

# 6
  • Мнения: 24
Аз нямам деца, но се случва да работя и да преподавам на дребосъци. И аз съм забелязала, че понякога обичат да "хитруват" така. Ако детето свири добре и е музикално и го похвалиш, сигурно решава, че вече се е научило и всичко, което направи е идеално. Аз още като ги хваля казвам нещо от сорта: браво, този път стана много по-хубаво, но продължаваме, защото може и още по-добре. А като ми издрънчи нещо замазано повечето пъти се смея и казвам: хайде сега без да ми се глезиш ми го изсвири като хората, за да го изработим.

# 7
  • UK
  • Мнения: 4 308
Винаги поощрявам, когато видя, че се е постарал и е дал от себе си нещата да се получат. Ако просто се лигави и "хитрува" както казвате, казвам, че е ок, но може много по-добре.

# 8
  • Мнения: 779
Пробвай следният подход - ако рисунката не е хубава вместо да изкажеш собствено мнение ги попитай "А на теб харесва ли ти?", "Какво точно ти харесва?", "Мислиш ли, че можеш да го нарисуваш по-добре?", "Хайде пробвай пак и ми покажи по хубава рисунка". Нека вместо ти да изкажеш мнение те сами да анализират работата си. Дори само да се замислят, а гласно да кажат, че им харесва и така пак е от полза.

# 9
  • София/Варна
  • Мнения: 105
Никой обаче не е споменал на каква възраст е детето, а това ми се струва изключително важно, за това до каква степен е допустимо да  критикуваме.
3-годишната ми дъщеря доскоро категорично отказваше да рисува или дори да оцветява картинки, защото излизала от очертанията и ставало грозно. А всички знаем, че уменията идват с практиката. Аз настоявах, че се справя добре и колкото повече опитва, толкова по-добре ще става.
Ако тогава й бях казала, че "кълбото прежда" не струва надали щеше да хване повече молива. А отскоро започна да рисува човешки лица с носове, очи и вежди дори.
Така, че и възрастта и характера на детето имат значение.

# 10
  • Мнения: 8 949
Моите деца също умеят да рисуват добре и когато нарисуват нещо хубаво, ги хваля искрено. Когато просто са "надраскали" нещо им казвам, че не е зле, но могат много по-добре и следващия път да се постараят. Но това е защото зная, че наистина могат да го направят много по-добре.

Когато са направили нещо трудно и са вложили колкото могат от себе си и въпреки това не се е получило перфектно, пак си ги хваля.

Важното е да са се постарали!

# 11
  • Мнения: 8 891
Да, поощрявам я винаги, когато се справя много добре и добре за възможностите й. Но също и така правя забележки, когато нещо е много под тях или е някакво умение, което не държа да развива.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 1 805
Пробвай следният подход - ако рисунката не е хубава вместо да изкажеш собствено мнение ги попитай "А на теб харесва ли ти?", "Какво точно ти харесва?", "Мислиш ли, че можеш да го нарисуваш по-добре?", "Хайде пробвай пак и ми покажи по хубава рисунка". Нека вместо ти да изкажеш мнение те сами да анализират работата си. Дори само да се замислят, а гласно да кажат, че им харесва и така пак е от полза.

Абсолютно подкрепям Вашият подход. Това намирам за образователно и развиващо личността, а не просто някакво мнение от страничен наблюдател. Според мен, не е логично да насаждам представа у детето си за собствените му възможности, единствено базирайки се на моето субективно виждане.
Откровено да ви кажа, ако Пикасо ми беше син, никога нямаше да се развие - картините му направо не мога да ги гледам, честно... Laughing
Истината е, че във времена като днешните, където децата освен да зяпат в таблетите/лаптопите/телефоните си рядко захващат нещо, аз бих поощрявала гръмко всеки опит за креативно мислене (пък бил той и грозна картинка).

Общи условия

Активация на акаунт