Татковци, подкрепят ли ви жените до вас :)

Първо обясни какво разбираш под подкрепяне? Да имаме общото разбиране.

Щото иначе да цитирам: "- Цени ли те жена ти? - Не! - Защо бе?! - Не ми пуска!"

За липса на подкрепа разбирам:
Да се сърди и да вдига скандали ако искаш да спортуваш понеже това е лишаване на семейството от твоето присъствие.
Да станеш веган примерно а да ти сервират мръвка. Когато стане въпрос за това темата да се заключва щом си решил ОК оправяй се сам.

За подкрепа разбирам пак в горните два примера:
Да сподели, че спорта е хубаво нещо и да се разберете за време в което ще е ок на всички да може да спортуваш. Да се търси вариант да спортувате заедно ако може.
Да се поинтересува какво е това веганството и какви с какви гозби от него може да се разнообрази вкъщи. Когато стане въпрос по темата да можете да си говорите интересни неща за това.

В този дух разбирам подкрепата. По скоро като осъзнаване на нещата които са част от партньора ти и креативно и позитивно участие в тях. Това разбира се е взаимно, но аз попитах татковците за едната посока само

Друже, напълно те разбирам.

Понеже имам периоди, в които рядко ям месо, а пък умирам за салати. Имах преди връзка, в която тя не можеше без месо. Ами кофти е. Един начин е да си готвиш сам твоето или да готвиш две манджи. Но да, тук без подкрепа няма как да бъдеш себе си.

Аз от веганствотро се отказах, защото то може да е толкова вредно за духа, колкото лошите мисли, но това само го вмятам.

Виж, това за домашния арест, както аз го наричам като има скандали, когато излизаш, за да направиш нещо за себе си, е много по-опасно. Имал съм такива връзки и никоя от тях не е просъществувала.

Е, има вариант такава връзка да "просъществува", ако си "послушен" и напълно се откажеш от себе си.

Моето мнение е, че всеки и мъж, и жена, трябва да има своето лично време за изява, връзка с приятели и да върши нещо, което обича. В противен случай се превръща в придатък на другия.

И да, в този смисъл съм имал връзки и то дълго време, когато не са ме подкрепяли. След като мине една година в такава ситуация, вече знам, че промяна няма да има и трябва човек или да остане верен на себе си или да направи безмислена жертва. А така жертва и бъдешето на децата с и особено на синовете, защото те следват бащата като поведение, каквото и да става в семейството.

"По-добре ужасен край, отколкото ужас без край!" С.М.

Но това е само мое мнение. Всеки трябва да го усети сам за себе си дали, как, кога, какво.

Аз докато обичам вярвам, че филма ще е с добър край
Трудно е без подкрепа знам го от личен опит. Понякога обаче липсата на подкрепа може да е вследствие на непреодоляни трудности в семейството и разни други фактори - т.е. ако е временно може да се понесе. Ако е по принцип или временното продължи дълго то любовта рано или късно ще се изчерпи и тогава раздялата ще дойде от само себе си. Аз без любов да съм с някой дори само за децата не мога.
Гледам или няма много татковци във форума или никой не смее да се похвали .

Офтопик - докато бях веган се чуствах супер, теглото ми закова на идеалните 80 при ръст 183, обаче доста разнообразно се хранех и не пропусках всички дарове на природата - плодове, зеленчуци, ядки и тн., от седмица пак се върнах в лоното не мисля, че ми се е отразило лошо на духа ...

Виж се какво си описал по-горе като липса на подкрепа и после виж това тука.
Виж и тази логическа конструкция "непреодолените трудности......са временни" и доколко това е вярна логика. А дори и да е вярна идва въпросът "за колко време временни?" - месец, година, 10 години...

Като си решил да ставаш веган, а тя обича месо, ти си този който трябва да се поинтересува от такива рецепти. Не тя. Не е длъжна да го прави. Ако нарочно ти сервира мръвка е друг въпрос. Ама като няма друго, нали знаеш че трябва да си го сготвиш. Намери време и се грижи за себе си, не си бебе. Тя не е длъжна да готви две манджи. Както ти е казал Божидар Цендов, готви си отделно за себе си. Иначе няма как да се получи.


За спорта, зависи наистина дали отнема от времето за семейството. Но ако е по такова време че не отнема или да спортувате заедно, разбира се че трябва да те подкрепя. Обаче ако искате да спортувате заедно, трябва и тя, и ти да направите компромиси за вида спорт. Не може да очакваш да играе тенис примерно, ако тя иска да ходи на зумба.

Божидар, временно временно колко да е временно хаха ... 10 години си е постоянно, ние сме заедно от 4 между другото. Имах предвид, че ако партньорите са си нацупени за известно време нормално е покрепата да страда и това не се брои за подкрепа по принцип. Въпроса ми беше по скоро за подкрепа по принцип.

kitarista, аз съм минал един период на веганство заедно с жената до мен. В предния период не ме подкрепяше с навлизане в материята, но 1 от 10 вегански яденета ми приготвяше и го чуствах го като подкрепа и ми беше приятно. Сега отново съм веган, отскоро. Естествено, че се интерсувам намирам си рецепти и си готвя. Не очаквам някой да се грижи за прищявките ми. Все пак в едно семейство мисля, че би било хубаво да има взаимност и интерес към заниманията на партньора. Още повече, че в момента само аз работя а детето вече е на детска градина. Малко помощ със веге храните няма да е излишна при положение, че работя до късно. Не си представям след 10 или 20 години да правим всичко отделно един от друг по тази логика. Всеки спорт отнема време от семейството, но пък от друга страна спорта е полезно и здравословно занимание и може да се намери баланс според мен. Заедното спортуване по скоро би било заедно ходене на едно място за спорт - фитнес зала с басейн итн., не очаквам жена ми да ми държи гирите или пък аз да се размятам на белиденс .
Ако жена ми има интерес в някаква област обаче няма да седя безучастно, ще се поинтересувам, ще почета и ще се запозная. Ще ми е хубаво да си говорим на тази тема.

Няма лошо в това да правите някои неща отделно. Ако правехте всичко заедно, нямаше да има личен живот. Ако пък, ако правите всичко отделно, то няма как да стане ако сте семейство.

Спортът е едно на ръка. Не е само спорта. Нормално е човек да излиза на срещи с приятели само по мъжки или само по женски. Да ходи на преходи в планината, ако го кефи и има приятели, с които да го прави (ако половинката не иска преходи). Да има свои приятели, които са различни от семейните приятели, защото, ако за приятели има само семейните, то той вече абсолютно всичко, което прави, го прави само в семейството.

Семейството е САМО част от живота на човека. Това е хубаво да се разбере от всяка уважаваща себе си личност. Партньорът не е всичко за другия и никога няма да бъде. Всичко друго е манипулация и опити за контрол. Човекът освен семейния има и индивидуален и колективен живот, където има преживявания с много хора извън семейството.
Така малко общо по темата говоря, защото така го почувствах

Сега конкретно: пич, няма какво да се оправдаваш и да обясняваш, че спортът е полезен. Влече те, имаш право на собствен живот и това е! Разбери, че в семейството логическите аргументи нямат никаква тежест
И второ, няма никаква нужда да се оправдаваш за това, което си. А ти явно си любител на спорта

Не само съм любител а и е в много силна корелация със здравето и тонуса ми. Когато се запознах с МЖ тренирах почти всеки ден. Получи се в крайна сметка, че тя се сърди даже когато искам да тренирам по обяд понеже съм щял да работя по малко т.е. ще се прибера пак по късно. От 2-3 години почти не съм тренирал добави към това и по 1-2 кутии цигари на ден и 15 килограма .

Нали знаеш, че няма как да ти помогнем със съвет, ако ти не отстояваш себе си. Само ще си бърборим макар и приятно

Не искам да спорим, а безцелните разговори са безполезни

Добре, оставям я отключена, може би някой има още нещо, което да добави 

Ако позволите да се намеся в мъжката ви тема. 
Подкрепата според мен зависи от много неща. Не само от количеството любов, което изпитваме към другия. Зависи на първо място от това какъв човек си. Дали си спокоен, толерантен и широко скроен човек или си  обсебващ егоист, който иска всичко да е по неговия начин. Времето също има значение. Продължителността на връзката искам да кажа. Аз в началото на нашата връзка, когато бях още истерично влюбена не исках мъжа ми да се отделя от мен. Не ми е минало през ума да го спра да спортува, разбира се, но ходех с него. Което подозирам е досадно. Сега след 10 год е много по-различно. Всичко е кротко и спокойно, той си спортува колкото и когато иска, не го спирам да излиза (но трябва да призная, че излиза рядко сам). За храненето - винаги съм готова да подкрепя един хранителен режим, защото аз самата съм цял живот на диети и знам колко е саботиращо да не те подкрепят. Но и това е според човека. Аз обичам да готвя много. Ако не обичах сигурно щеше да ми тежи.
Искам да кажа, че нещата винаги са двустранни. Ясно е, че за да просъществува една връзка трябва и двете страни да правят компромиси и да се съобразяват с другия. Няма как иначе. Но от друга страна трябва очакванията ни към човека да са съобразени с неговия характер. Не може да изискваме невъзможното. Защото колкото и да изстискваш един портокал, той никога няма да пусне ябълков сок. Т.е. ако си се оженил за жена, която не готви и не обича да готви е нереално да очакваш, че с желание ще започне да готви по 3 различни манджи на ден, заради твоя режим. А за спорта... крайно неприемливо е според мен да те спира да спортуваш поради каквито и да било причини. Каквото и да е здравето е по-важно от всичко друго. Трябва да намерите компромис.

Подкрепят ме.