Може би неправилно задаодх въпроса си, но този въпрос ме мъчи от известно време. Когато се разведох бях щастлива, защото брака ми беше един тормоз. След това намерих човека, който ме носеше на ръце, грижеше се за детето и мен, просто перфектния дето се казва. И всичко това до един момент, в който детето изплеска "Тихо да не чуе тати, че си тук" ( щеше да идва да го взема) И това след като почти 2 години бяхме заедно и той се грижеше като истински баща за него. Тогава всичко се обърна... думите бяха казани, той започна да се отдръпва леко. Усетих го и поговорихме. Каза ми, че ако съм била сама, нещата щяха да се развият по-друг начин. Заради мен той беше направил много жертви и това му дойде много. Мисля, че беше приел това дете в себе си и след тези думи разбра, че то винаги ще гледа на него като на чужд. Детето естествено не разбра какво точно е казало, т.е смисъла на казаното...Много ми е болно. Връзката ми се разпада пред очите ми. Обичам този човек, детето също... Мислех, че съм намерила щастието си... явно съм се заблудила. Започнах да си мисля, че никога няма да намеря мъж, който да ме обикне с детето истински. Мъже само има, но това не е което искам аз. Аз съм човек, който дава любов и който търси любов. Това осмисля живота ми. Чувствам се страшно самотна и наранена.
- Публикувана: 6 март 2006, 08:53 ч.
- Последно мнение: 7 март 2006, 10:34 ч.
Може ли една разведена с дете да намери щастието си?
Здравей,
Няма да правя опит да те утешавам... Мога само да ти кажа, че явно така е било съдено да стане... Странно е, че от една реплика може да се разпадне стабилна връзка.... Някак нелогично ми звучи... Приятелят ти би трябвало да знае, че не бива да се конкурира в сърцето си за любовта на детето ти... Грижил се е , обичал го е, но би трябвало да знае, че най-доброто за детето ти е да познава баща си, да има връзка между тях....В това е смисъла да обичаш- да правиш най-доброто за някого, дори и ако то не е непременно най-доброто за теб...А и някак си не си пасват нещата- обичал детето като свое, но ако си била сама е щяло да е различно.... помисли си върху това- има какво да видиш....
Няма да правя опит да те утешавам... Мога само да ти кажа, че явно така е било съдено да стане... Странно е, че от една реплика може да се разпадне стабилна връзка.... Някак нелогично ми звучи... Приятелят ти би трябвало да знае, че не бива да се конкурира в сърцето си за любовта на детето ти... Грижил се е , обичал го е, но би трябвало да знае, че най-доброто за детето ти е да познава баща си, да има връзка между тях....В това е смисъла да обичаш- да правиш най-доброто за някого, дори и ако то не е непременно най-доброто за теб...А и някак си не си пасват нещата- обичал детето като свое, но ако си била сама е щяло да е различно.... помисли си върху това- има какво да видиш....
Много съжалявам за това, което се е случило.
Аз също си задавам този въпрос напоследък във връзка с това, което ме очаква. Но... за момента поне съм на мнение, че никога няма да мога да направя "истинско" семейство - мама, татко и аз. За това и смятам ако и когато намеря мъж, който да е до мен, да не се опитвам да го правя баща на детето ми, защото тя си има вече такъв и дори той да не пожелае да я вижда или да се грижи за нея - това няма да промени нещата с нищо.
Аз също си задавам този въпрос напоследък във връзка с това, което ме очаква. Но... за момента поне съм на мнение, че никога няма да мога да направя "истинско" семейство - мама, татко и аз. За това и смятам ако и когато намеря мъж, който да е до мен, да не се опитвам да го правя баща на детето ми, защото тя си има вече такъв и дори той да не пожелае да я вижда или да се грижи за нея - това няма да промени нещата с нищо.
Незнам......
И аз това се, чудя! Моето детенце е още много мъничко и не разбира какво става около него, баща му още не е рашил дали иска да му бъде баща... И аз като теб си задавам безброй въпроси, на които отговор нямам!
Не смятам, че мога да ти дам съвет, но мисля, че Isa е права. Семейство от типа "мама, татко и аз" няма да се получи, защото винаги ще го има биологичния баща.
Наистина незнам какво друго мога да ти кажа, освен че както винаги трябва да си силна заради детенце!
Искрено ти желая да намериш щастието си независимо дали с този или с друг човек! Аз лично ще следя темата ти с интерес.
И аз това се, чудя! Моето детенце е още много мъничко и не разбира какво става около него, баща му още не е рашил дали иска да му бъде баща... И аз като теб си задавам безброй въпроси, на които отговор нямам!
Не смятам, че мога да ти дам съвет, но мисля, че Isa е права. Семейство от типа "мама, татко и аз" няма да се получи, защото винаги ще го има биологичния баща.
Наистина незнам какво друго мога да ти кажа, освен че както винаги трябва да си силна заради детенце!
Искрено ти желая да намериш щастието си независимо дали с този или с друг човек! Аз лично ще следя темата ти с интерес.
Но... за момента поне съм на мнение, че никога няма да мога да направя "истинско" семейство - мама, татко и аз. За това и смятам ако и когато намеря мъж, който да е до мен, да не се опитвам да го правя баща на детето ми, защото тя си има вече такъв и дори той да не пожелае да я вижда или да се грижи за нея - това няма да промени нещата с нищо.
Според мен точно това е разковничето- един мъж може много да обича едно дете, може да се грижи много повечече от родния баща, но ако всички са наясно, че няма как да се избегнат( а и не бива поне според мен) връзките с биологичния баща, всички ще живеят много по лесно и може би много по-шастливо. Майката- защото няма да й се налага да подменя стойности и роли по отношение на бащата; Мъжът, който колкото и да обича детето винаги ще знае, че той си има баща и не бива да иска да го измести от съзнанието на детето; Детето- което няма да се чувства притискано да определя чувствата си, което е най-важното поне за мен- много рядко децата наистина отхвърлят биологичния си родител, дори ако той/тя не се грижат, не присъстват... то пак си ги обича. И аз си мисля, че няма по-добър вариянт от този, всички участници в една таква семейна ситуация да го разбират това и да нямат прекомерни очаквания едни към други.
Освен това мен лично много ме смущава това клиширане непрекъснато" няма да сме нормално семейство"!!! Едно семейство е нормално, тогава, когато всички живеещи в него се чувстват добре и обичани. Семейството може да остане и от "майка и дете" и пак да са щастливи- всичко е въпрос на вътрешен избор и житейска философия. Аз лично не бих била доволна да имам "нормално" семейство, но да не виждам очите на мъжа си или други по неприятни неща, които са масова практика...
Аз също считам, че прилича на търсил съм си повод.
Има и друго - мисля, че пропускаш и други неуредици във връзката ви - т.е. считаш, че това е причината ама това е само ПОВОДА - причината е много по-дълбока и различна.
Потърси къде е проблема - със сигурност нее само в детето. МОже да е в много дребни неща произтичащи от наличието на дете, но надали е само това. А ако е само това - то твоя човек не е дозрял да прави СЕМЕЙСТВО. Да може да бъде любовник, но не е готов да поеме отговорност за семейство с дете и проблема не е в това, че детето не е негово.
или има и други проблеми, или той не си струва за по-сериозна връзка.
Нелогично е за ДЕТСКИ приказки да съсипеш връзката си - т.е. или не е само това или човека се държи детински.
Успех и бъди сигурна, че ако не той - ще намериш друг! Има много доказателства - изилишно е да ги давам - всеки знае за тях, но в трудното не ти се вярва, че и ти ще изплуваш на повърхността. Но и да не вярваш - не спирай! Плумате двама - и ти и детето, заради него не се отказвай и вярвай, че ще ти се възмезди!
Има и друго - мисля, че пропускаш и други неуредици във връзката ви - т.е. считаш, че това е причината ама това е само ПОВОДА - причината е много по-дълбока и различна.
Потърси къде е проблема - със сигурност нее само в детето. МОже да е в много дребни неща произтичащи от наличието на дете, но надали е само това. А ако е само това - то твоя човек не е дозрял да прави СЕМЕЙСТВО. Да може да бъде любовник, но не е готов да поеме отговорност за семейство с дете и проблема не е в това, че детето не е негово.
или има и други проблеми, или той не си струва за по-сериозна връзка.
Нелогично е за ДЕТСКИ приказки да съсипеш връзката си - т.е. или не е само това или човека се държи детински.
Успех и бъди сигурна, че ако не той - ще намериш друг! Има много доказателства - изилишно е да ги давам - всеки знае за тях, но в трудното не ти се вярва, че и ти ще изплуваш на повърхността. Но и да не вярваш - не спирай! Плумате двама - и ти и детето, заради него не се отказвай и вярвай, че ще ти се възмезди!
само за протокола - пълно семейство и хармони4но семейство са две, съвсем, ама съвсем разли4ни неща
аре стига ве4е с това "истинско семейство".
истинското семейство е там, в оня дом където се прибираш с нетърпение.
а ли4ното щастие, е съвсем отделна алинея, или може да върви успоредно, като допирателна или не.
милк - ви желае да спрете да се тормозите с такива питанки - щастието не е дестинация, а на4ин на пътуване
аре стига ве4е с това "истинско семейство".
истинското семейство е там, в оня дом където се прибираш с нетърпение.
а ли4ното щастие, е съвсем отделна алинея, или може да върви успоредно, като допирателна или не.
милк - ви желае да спрете да се тормозите с такива питанки - щастието не е дестинация, а на4ин на пътуване
милк - ви желае да спрете да се тормозите с такива питанки - щастието не е дестинация, а на4ин на пътуване
Аз също считам, че прилича на търсил съм си повод.
Има и друго - мисля, че пропускаш и други неуредици във връзката ви - т.е. считаш, че това е причината ама това е само ПОВОДА - причината е много по-дълбока и различна.
Потърси къде е проблема - със сигурност нее само в детето. МОже да е в много дребни неща произтичащи от наличието на дете, но надали е само това. А ако е само това - то твоя човек не е дозрял да прави СЕМЕЙСТВО. Да може да бъде любовник, но не е готов да поеме отговорност за семейство с дете и проблема не е в това, че детето не е негово.
или има и други проблеми, или той не си струва за по-сериозна връзка.
Нелогично е за ДЕТСКИ приказки да съсипеш връзката си - т.е. или не е само това или човека се държи детински.
Успех и бъди сигурна, че ако не той - ще намериш друг! Има много доказателства - изилишно е да ги давам - всеки знае за тях, но в трудното не ти се вярва, че и ти ще изплуваш на повърхността. Но и да не вярваш - не спирай! Плумате двама - и ти и детето, заради него не се отказвай и вярвай, че ще ти се възмезди!
Има и друго - мисля, че пропускаш и други неуредици във връзката ви - т.е. считаш, че това е причината ама това е само ПОВОДА - причината е много по-дълбока и различна.
Потърси къде е проблема - със сигурност нее само в детето. МОже да е в много дребни неща произтичащи от наличието на дете, но надали е само това. А ако е само това - то твоя човек не е дозрял да прави СЕМЕЙСТВО. Да може да бъде любовник, но не е готов да поеме отговорност за семейство с дете и проблема не е в това, че детето не е негово.
или има и други проблеми, или той не си струва за по-сериозна връзка.
Нелогично е за ДЕТСКИ приказки да съсипеш връзката си - т.е. или не е само това или човека се държи детински.
Успех и бъди сигурна, че ако не той - ще намериш друг! Има много доказателства - изилишно е да ги давам - всеки знае за тях, но в трудното не ти се вярва, че и ти ще изплуваш на повърхността. Но и да не вярваш - не спирай! Плумате двама - и ти и детето, заради него не се отказвай и вярвай, че ще ти се възмезди!
Наистина тази реплика беше само една част от проблема, това ми е ясно, просто след нея започнаха да се задават други въпроси, да се търсят причини, да се намират косури на много неща. Ежедневието убива дето се казва. Знам го по себе си , защо и аз така преди няколко години, като започнах да си задавам разни въпроси и ги изкарах на дневен ред, вече нищо не беше в състояние да ме задържи при бившия ми мъж. Просто се чувствам тъжна и объркана, след месец, два сигурно ще ми смешно, но сега не е. Как да ви кажа, свикнах с този човек, харесва ми съжителството с него, мисля, че това е основното което ме тормози, не че няма да се оправя и сама ( правила съм го и преди), но нали знаете, че живота е по лек ако има с кого да го споделиш. Имах нужда да споделя с някой, да "поговоря" дето се казва. Трудно ми е
Говори! РАдвам се, че пишеш тук. Още повече че през нашите очи може да видиш нещо дето иначе ти убягва.
Със сигурност всеки знае за страха и нежеланието да останеш сам.
ЗАтова всички те разбираме и ако ти казваме разни неща - то е за да ти дадем сили да продължиш напред - в никакъв случай това не значи, че нас не ни е страх или пък не се чувстваме или сме се чувствали като теб!
Поговори с него. Опитай да изясниш кое го притеснява най-много - може да го е страх, че като си с дете - как ще бъде ако си имате второ, дали ще можете финансово да си имате "свое" дете... дали баткото ще го приеме, дали въобще има шанс детето да го приеме.
Ти си майката - ти си моста между двамата. Поговори и с него, но поговори и с детето- то вече е голяма и след като е казало тези думи - е наясно какво е казало! Бъди сигурна и не го извинявай - кажи му, че сега бащу му Не ТЕ ИНТЕРЕСУВА! Че след като живее с другия мъж под един покрив - ВАЖНО е какво мисли той, а не неговия татко. Това детето може да схване - след като е схванало, че баща му не иска да чува др мъж! Много е важно да стегнеш детето- така или иначе живота ви няма да е лек, затова по-добре още от сега го научи на такт и уважение към човека който се ГРИЖИ за него! ЧЕ този човек е най-важен!
ТО аз по принцип считам, че децата така трябва да се възпитават де, ама в тази сложна ситуация всеки дава малки и иголеми жертви. Цената за сина ти е по-рано да съзрее. Не е невъзможно и повярвай - една такав чувствителност към чуждите нуждии уважение към околните ще му бъде само от полза. Но ти си тая дето ще го научи.
Надявам се не съм те обидила с нещо от горните - не мога да те поучавам - само СПОДЕЛЯМ лично мнение по въпроса /което РАЗБИРА се може да е напълно грешно - трудно е да си нпарви човек извод от два реда, нали?/.
Със сигурност всеки знае за страха и нежеланието да останеш сам.
ЗАтова всички те разбираме и ако ти казваме разни неща - то е за да ти дадем сили да продължиш напред - в никакъв случай това не значи, че нас не ни е страх или пък не се чувстваме или сме се чувствали като теб!
Поговори с него. Опитай да изясниш кое го притеснява най-много - може да го е страх, че като си с дете - как ще бъде ако си имате второ, дали ще можете финансово да си имате "свое" дете... дали баткото ще го приеме, дали въобще има шанс детето да го приеме.
Ти си майката - ти си моста между двамата. Поговори и с него, но поговори и с детето- то вече е голяма и след като е казало тези думи - е наясно какво е казало! Бъди сигурна и не го извинявай - кажи му, че сега бащу му Не ТЕ ИНТЕРЕСУВА! Че след като живее с другия мъж под един покрив - ВАЖНО е какво мисли той, а не неговия татко. Това детето може да схване - след като е схванало, че баща му не иска да чува др мъж! Много е важно да стегнеш детето- така или иначе живота ви няма да е лек, затова по-добре още от сега го научи на такт и уважение към човека който се ГРИЖИ за него! ЧЕ този човек е най-важен!
ТО аз по принцип считам, че децата така трябва да се възпитават де, ама в тази сложна ситуация всеки дава малки и иголеми жертви. Цената за сина ти е по-рано да съзрее. Не е невъзможно и повярвай - една такав чувствителност към чуждите нуждии уважение към околните ще му бъде само от полза. Но ти си тая дето ще го научи.
Надявам се не съм те обидила с нещо от горните - не мога да те поучавам - само СПОДЕЛЯМ лично мнение по въпроса /което РАЗБИРА се може да е напълно грешно - трудно е да си нпарви човек извод от два реда, нали?/.
Поговори с него. Опитай да изясниш кое го притеснява най-много - може да го е страх, че като си с дете - как ще бъде ако си имате второ, дали ще можете финансово да си имате "свое" дете... дали баткото ще го приеме, дали въобще има шанс детето да го приеме.
Ти си майката - ти си моста между двамата. Поговори и с него, но поговори и с детето- то вече е голяма и след като е казало тези думи - е наясно какво е казало! Бъди сигурна и не го извинявай - кажи му, че сега бащу му Не ТЕ ИНТЕРЕСУВА! Че след като живее с другия мъж под един покрив - ВАЖНО е какво мисли той, а не неговия татко. Това детето може да схване - след като е схванало, че баща му не иска да чува др мъж! Много е важно да стегнеш детето- така или иначе живота ви няма да е лек, затова по-добре още от сега го научи на такт и уважение към човека който се ГРИЖИ за него! ЧЕ този човек е най-важен!
ТО аз по принцип считам, че децата така трябва да се възпитават де, ама в тази сложна ситуация всеки дава малки и иголеми жертви. Цената за сина ти е по-рано да съзрее. Не е невъзможно и повярвай - една такав чувствителност към чуждите нуждии уважение към околните ще му бъде само от полза. Но ти си тая дето ще го научи.
Надявам се не съм те обидила с нещо от горните - не мога да те поучавам - само СПОДЕЛЯМ лично мнение по въпроса /което РАЗБИРА се може да е напълно грешно - трудно е да си нпарви човек извод от два реда, нали?/.
За мен е силно смущаващо, че товариш детето с вина за случилото се... тези конкретни казани думи просто не могат да са причина за влошените ви отношения!!!Ако връзката ти се разпадне ще имаш двоен товар от тук нататък- твоя собствен и вината, с която детето ще живее, че е провалило връзката ти... Съгласна съм с Катнадийн, че детето трябва и дължи уважение на човека, който се грижи за него, но също така съм убедена че само и единствено възрастните са тези, които са длъжни да направят една такава ситуация ясна за едно дете и да предвидят доколкото е възможно неговите реакции. Както написах и по-горе- децата обичат биологичните си родители и да се иска от тях да не ги предпочитат е непосилно просто. Не е редно едно дете да бъде карано да избира между родния си баща и доведен такъв!!! То не е избирало да се разведът родителите му или майката да остане сама да се грижи за него...нито е избирало да живее отделно от баща си, за да е отговорно и да цени новото съжителство на майка си...нито в случая може да споделя нейното отношение към бащата... а и аз не бих препоръчала на никого да иска такова нещо от детето си.
Повярвай ми пиша ти с най- добри чувства, не се засягай, искам само да ти покажа какво не виждаш, понеже живея в много подобна ситуация, че и по сложна....
Повярвай ми пиша ти с най- добри чувства, не се засягай, искам само да ти покажа какво не виждаш, понеже живея в много подобна ситуация, че и по сложна....
JAly1 имаш известно право. Но детето ТРЯБВА да знае да си затваря устата - грубо но точно - то може да иска утре да каже на родния си баща да мълчи! Ще му дадем ли? Не! А тук да се толерира? Не съм съгласна.
НЯМА разлика му твоето дете и това за което се грижиш като роден баща.
Майка позволяваща да сеправи разлика и толерираща постъпки на детето , само защото му е трудно в дадена ситуация рискув да затъне ив собствената си доброта.
Ако ти би се скарала на подобна проява към родния баща - значи би трябвало и иначе да го напрвиш.
Съгласна съм напълно само с едно - че приятели ти си избърсва ръцете със случката. Разрива не е заради това, а той или не знае истинската причина или не иска да ти я каже.
НЯМА разлика му твоето дете и това за което се грижиш като роден баща.
Майка позволяваща да сеправи разлика и толерираща постъпки на детето , само защото му е трудно в дадена ситуация рискув да затъне ив собствената си доброта.
Ако ти би се скарала на подобна проява към родния баща - значи би трябвало и иначе да го напрвиш.
Съгласна съм напълно само с едно - че приятели ти си избърсва ръцете със случката. Разрива не е заради това, а той или не знае истинската причина или не иска да ти я каже.
аз понеже съм била от страната на мъжа - не че е възможно, а е напълно възможно, защото ако родителят в постоянство толерира недобро отношение, много изисквания и никакви права, и ако позволява детето да застава посредата на отношенията на двама възрастни или да бъде ползвано като оправдание, и още по-лошо непрестанното "малко е още неразбира" - много ясно, една дума след дълъг период време прелива чашата. щото да имаш задължения и отговорности и да нямаш права е непосилно и за светците - вервайте ми.
и последно - много е важно родителя да избере приоритетни области - щото колкото и да е важно детето то не е най-, в слу4ай 4е искаш да създадеш здрава среда за себе си него с новия партньор, или когато остане време и имаш желание не е достатъ4но.
щото всеки има нужда от едната прегръдка и споделяне, обаче да чакаш цял живот да ти дойде ред - ми аре нема нужда - има и други.
съгласна съм трудно се балансира, но ако човек иска - все ще намери начин.
милк - съветва да се поставяте и на мястото на другата страна
и последно - много е важно родителя да избере приоритетни области - щото колкото и да е важно детето то не е най-, в слу4ай 4е искаш да създадеш здрава среда за себе си него с новия партньор, или когато остане време и имаш желание не е достатъ4но.
щото всеки има нужда от едната прегръдка и споделяне, обаче да чакаш цял живот да ти дойде ред - ми аре нема нужда - има и други.
съгласна съм трудно се балансира, но ако човек иска - все ще намери начин.
милк - съветва да се поставяте и на мястото на другата страна
Може разбира се 
,аз не познавам по4ти такива но сьм сигурна ,4е може 
.
Не може приятеля ти да иска детето ти да се дьржи с него все едно не сьЩествува истинският му баЩа.
На приятеля ти ниЩо не му пре4и да си го оби4а.
Трудно е една самотна майка да намери партнИОр в живота си ,заЩото винаги иска или не ,в бьдеЩият си партнИор гледа не само мьжа ,но и баЩата.
Аз не тьрся баЩа на детето си,не сьм го и тьрсила,пьк и да го тьрся _няма да го намеря така ,4е това което исках за себе си е да намеря някой ,за да не сьм сама,винаги ,когато този някой не пре4и с неЩо на детето ми.
Приятеля ми се радва ,когато бивШият ми сьпруг взима детето,хахахаха не само ,заЩото остава сам с мен
,но и заЩото знае ,4е е по добре за него да визжда баЩа си.
,аз не познавам по4ти такива но сьм сигурна ,4е може .Не може приятеля ти да иска детето ти да се дьржи с него все едно не сьЩествува истинският му баЩа.
На приятеля ти ниЩо не му пре4и да си го оби4а.
Трудно е една самотна майка да намери партнИОр в живота си ,заЩото винаги иска или не ,в бьдеЩият си партнИор гледа не само мьжа ,но и баЩата.
Аз не тьрся баЩа на детето си,не сьм го и тьрсила,пьк и да го тьрся _няма да го намеря така ,4е това което исках за себе си е да намеря някой ,за да не сьм сама,винаги ,когато този някой не пре4и с неЩо на детето ми.
Приятеля ми се радва ,когато бивШият ми сьпруг взима детето,хахахаха не само ,заЩото остава сам с мен
,но и заЩото знае ,4е е по добре за него да визжда баЩа си.... Както написах и по-горе- децата обичат биологичните си родители и да се иска от тях да не ги предпочитат е непосилно просто. Не е редно едно дете да бъде карано да избира между родния си баща и доведен такъв!!!
То не е избирало да се разведът родителите му или майката да остане сама да се грижи за него...нито е избирало да живее отделно от баща си, за да е отговорно и да цени новото съжителство на майка си...нито в случая може да споделя нейното отношение към бащата... а и аз не бих препоръчала на никого да иска такова нещо от детето си.
Пантер, първата препратка не я разбрах? Но според мен докато възрастния е в състояние да избира- дали да бъде с човек с дете или не, на детето този избор е наложен. В този смисъл беше поста ми, че майката трябва да балансира и да направи ситуацията приемлива за всички, а такъв начин има и аз го описах доколкото можах в един по-горен пост.
Катнадийн, Аз мисля, че с теб в случая говорим за различни неща. Не може да няма разлика- разлика има и децата винаги ще я усещат особено, ако не са израснали с въпросния човек, а са започнали да живеят с него на години, в които прекарасно помнят и разбират. Аз не само вярвам, аз ЗНАМ чЕ НАчИНЪТ Е да не се противопоставят двете роли и да не се налага живеещият с детето да се конкурира с биологичния баща. Просто няма нужда да му се прави на баща, понеже детето си има такъв, той е приятел/ съпруг на майката, детето му дължи добро отношение, както е редно да се учи на такт и уважение, но не му дължи да го счита за свой баща. Ако човека е свестен, детето може да започне наистина да го чувства като такъв , но е напълно лишено от смисъл това да бъде изсикване. Защото никой не може да бъде накаран насила да обича някого, нали???А освен това от репликата на детето се разбира, че то е смутено от евентуалната реакция на баща си.... тука е ключа от бараката според мен... това не е лошо поведение от страна на детето, това само би могло да покаже на двамата възрастни в тази ситуация, че нещо никак ама никак не е наред....
Милк, вероятно си много права, че някъде в ежедневните отношения нещата са били разбалансирани и една реплика е станала причина да за взлезе в дълбокото... Аз нямам никакво съмнение, че ако изначално се изяснят нагласите на всеки един , който ще е въвлечен в подобно съжителство, то е не само възможно, но даже може и да е приятно:)) личен опит
Рабира се, че може. Има стотици хиляди жени, които имат втори бракове. Преди бях много скептична към професионалната помощ. Напоследък се замислих, че понякога на нас хората ни е трудно да открием нещата за себе си и имаме нужда от напътствие. Може би, при един такъв разговор с компетентни хора / а, не само нашето мнение, което е винаги право и компетентно 
/ на партньорът ти ще му се изясни какво иска от тази връзка и дали има бъдеще, както и на теб. Ясно е, че ти го обичаш. Ясно е, че на него може да му е по-трудно от ситуацията, да е объркан и за да се предпази се отдалечава от теб и детето. Затова и ви трябва помощ.
/ на партньорът ти ще му се изясни какво иска от тази връзка и дали има бъдеще, както и на теб. Ясно е, че ти го обичаш. Ясно е, че на него може да му е по-трудно от ситуацията, да е объркан и за да се предпази се отдалечава от теб и детето. Затова и ви трябва помощ.
джали, не ми се спори на мен по този въпрос - общуването с деца е винаги приятно.
проблема не е в децата и новите партньори, а в изясняването на места и позициите, което е задължение на родителя, защото ако той допусне, да се развие връзка между детето му и новия партньор, и едновременно с това не може да наложи граници на общуване и делегиране на партньора като равностоен, които да предотвратят последващи кризи - тогава никой не може да спре тая връзка да се сурне по нанадолнището*. а по-натам, когато детето му започне да има тайни, или да пренебрегва и послъгва, за неща които няма да са лицеприятни за същия този родител - да не се чуди откъде му е хрумнало или дошло наум или научило такъв тип поведение. децата се учат да реагират, от това което виждат всеки ден.
милк - не вярва някой да обича да е "тайна" или да е "тихо-тихо"
едит: *за връзката между възрастните иде реч, щото няма нормален, който да обвинява или да си изкарва недоволството върху нечие дете, още повече дете, което харесва и с което общува индивидуално (не е необходимо присъствие на трети)
проблема не е в децата и новите партньори, а в изясняването на места и позициите, което е задължение на родителя, защото ако той допусне, да се развие връзка между детето му и новия партньор, и едновременно с това не може да наложи граници на общуване и делегиране на партньора като равностоен, които да предотвратят последващи кризи - тогава никой не може да спре тая връзка да се сурне по нанадолнището*. а по-натам, когато детето му започне да има тайни, или да пренебрегва и послъгва, за неща които няма да са лицеприятни за същия този родител - да не се чуди откъде му е хрумнало или дошло наум или научило такъв тип поведение. децата се учат да реагират, от това което виждат всеки ден.
милк - не вярва някой да обича да е "тайна" или да е "тихо-тихо"
едит: *за връзката между възрастните иде реч, щото няма нормален, който да обвинява или да си изкарва недоволството върху нечие дете, още повече дете, което харесва и с което общува индивидуално (не е необходимо присъствие на трети)
Jaly1 аз пък приемам думите на детето като БРАНЕНЕ на територии... както вероятно го е приел и приятеля. Защото в думите има желание да се угоди на бащата. Хубаво - ма не живееш с него. Нормално е да разбереш, че обичта си е обич, но уважение трябва да показваш към този в чиито дом живееш /това го казвам само като идея за това кой се грижи за теб - не буквално/.
В тоя случай при дете стигнало до извода, че този човек е неприятен за баща му - аз го приемам като желание да обиди другия, с зццела да пхокаже, че татко му е по-важен. Нещо което не бива да се допуска - лично мое мнение. ЗАщото детето утре ще иска да обиди майка си, баба си или още някой друг,защто е решило, че така трябва или защото така чувства нещата.
Майката е тази дето трябва да му покаже, че любовта е любов, но не е нужно да обиждаш и унижаваш другите, за да я засвидетестваш на някого. Че не е нужно да угаждаш на баща си за да те обича той.
Проблема не е в новата връзка на жената, а в чувствата на детето - което е нормално. Не е проблема му детето и новия "баща", а това, че то още прежинвава нещата и се бунтува по свой си начин. Което е нормално, но майката трябва да му покаже, че с бунт - първо нищо няма да промени и второ - няма да помогне на никого, още по-малко на себе си, нито пък ще спечели - но може да изгуби.
Ясно е, че има проблем и му двамата партньори щом от мухата е станало слон - но за мен поне няма явна дразга му новия партньор и детето. Просто детето преживява труден момент.
Успех на майката - аз лично одобрявам това, че тя е показала на детето, че не бива да прави така. Всеки носи последиците от стореното и няма възраст за това - поне не бива да има, за да няма деца, мислещи, че всичко им е простена. За мен затова има прираст на насилието в детска възраст - твърде моног деца се обръщат и казват - тинищо не можеш да ми направиш, аз съм дете.
Не е така - в живота всеки плаща, но по-добре мама да накаже, отколкото живота да санкционира грешката!
В тоя случай при дете стигнало до извода, че този човек е неприятен за баща му - аз го приемам като желание да обиди другия, с зццела да пхокаже, че татко му е по-важен. Нещо което не бива да се допуска - лично мое мнение. ЗАщото детето утре ще иска да обиди майка си, баба си или още някой друг,защто е решило, че така трябва или защото така чувства нещата.
Майката е тази дето трябва да му покаже, че любовта е любов, но не е нужно да обиждаш и унижаваш другите, за да я засвидетестваш на някого. Че не е нужно да угаждаш на баща си за да те обича той.
Проблема не е в новата връзка на жената, а в чувствата на детето - което е нормално. Не е проблема му детето и новия "баща", а това, че то още прежинвава нещата и се бунтува по свой си начин. Което е нормално, но майката трябва да му покаже, че с бунт - първо нищо няма да промени и второ - няма да помогне на никого, още по-малко на себе си, нито пък ще спечели - но може да изгуби.
Ясно е, че има проблем и му двамата партньори щом от мухата е станало слон - но за мен поне няма явна дразга му новия партньор и детето. Просто детето преживява труден момент.
Успех на майката - аз лично одобрявам това, че тя е показала на детето, че не бива да прави така. Всеки носи последиците от стореното и няма възраст за това - поне не бива да има, за да няма деца, мислещи, че всичко им е простена. За мен затова има прираст на насилието в детска възраст - твърде моног деца се обръщат и казват - тинищо не можеш да ми направиш, аз съм дете.
Не е така - в живота всеки плаща, но по-добре мама да накаже, отколкото живота да санкционира грешката!
Незнам какво да кажа, трудно е това знам, аз приключих дълга връзка по обратните причини и не ми беше лесно, но се надявам този път да не допусна същите грешки и да ми провърви поне малко.Оствам си само с надеждата, ще видим времето ще покаже.Съгласна съм че трябва да има ред и правила, но и не може да обвиняваме детето за всичко.Не ти помогнах много и аз самата съм с лош опит и не смея да казвам кое е правилно и кое не че после все не се получава както трябва. Имаш поне виртуалната ми подкрепа - живота продължава!
Аз не само не споря, ами с най-голямо удоволствие си говоря с вас, а темата е благодатна за дълбокомислени разсъждения:))))) особено в 8 сутринта преди да съм си изпила кафето
Мисля, че в най-общи линии говорим за едно и също, облечено в различни думи. Дано в това разнообразие на изкази майката да намери онова, което е пропуснала или не е могла да предвиди.
Мисля, че в най-общи линии говорим за едно и също, облечено в различни думи. Дано в това разнообразие на изкази майката да намери онова, което е пропуснала или не е могла да предвиди.
Jaly1 аз пък приемам думите на детето като БРАНЕНЕ на територии... както вероятно го е приел и приятеля. Защото в думите има желание да се угоди на бащата. Хубаво - ма не живееш с него. Нормално е да разбереш, че обичта си е обич, но уважение трябва да показваш към този в чиито дом живееш /това го казвам само като идея за това кой се грижи за теб - не буквално/.
В тоя случай при дете стигнало до извода, че този човек е неприятен за баща му - аз го приемам като желание да обиди другия, с зццела да пхокаже, че татко му е по-важен. Нещо което не бива да се допуска - лично мое мнение. ЗАщото детето утре ще иска да обиди майка си, баба си или още някой друг,защто е решило, че така трябва или защото така чувства нещата.
Майката е тази дето трябва да му покаже, че любовта е любов, но не е нужно да обиждаш и унижаваш другите, за да я засвидетестваш на някого. Че не е нужно да угаждаш на баща си за да те обича той.
Проблема не е в новата връзка на жената, а в чувствата на детето - което е нормално. Не е проблема му детето и новия "баща", а това, че то още прежинвава нещата и се бунтува по свой си начин. Което е нормално, но майката трябва да му покаже, че с бунт - първо нищо няма да промени и второ - няма да помогне на никого, още по-малко на себе си, нито пък ще спечели - но може да изгуби.
Ясно е, че има проблем и му двамата партньори щом от мухата е станало слон - но за мен поне няма явна дразга му новия партньор и детето. Просто детето преживява труден момент.
Успех на майката - аз лично одобрявам това, че тя е показала на детето, че не бива да прави така. Всеки носи последиците от стореното и няма възраст за това - поне не бива да има, за да няма деца, мислещи, че всичко им е простена. За мен затова има прираст на насилието в детска възраст - твърде моног деца се обръщат и казват - тинищо не можеш да ми направиш, аз съм дете.
Не е така - в живота всеки плаща, но по-добре мама да накаже, отколкото живота да санкционира грешката!
В тоя случай при дете стигнало до извода, че този човек е неприятен за баща му - аз го приемам като желание да обиди другия, с зццела да пхокаже, че татко му е по-важен. Нещо което не бива да се допуска - лично мое мнение. ЗАщото детето утре ще иска да обиди майка си, баба си или още някой друг,защто е решило, че така трябва или защото така чувства нещата.
Майката е тази дето трябва да му покаже, че любовта е любов, но не е нужно да обиждаш и унижаваш другите, за да я засвидетестваш на някого. Че не е нужно да угаждаш на баща си за да те обича той.
Проблема не е в новата връзка на жената, а в чувствата на детето - което е нормално. Не е проблема му детето и новия "баща", а това, че то още прежинвава нещата и се бунтува по свой си начин. Което е нормално, но майката трябва да му покаже, че с бунт - първо нищо няма да промени и второ - няма да помогне на никого, още по-малко на себе си, нито пък ще спечели - но може да изгуби.
Ясно е, че има проблем и му двамата партньори щом от мухата е станало слон - но за мен поне няма явна дразга му новия партньор и детето. Просто детето преживява труден момент.
Успех на майката - аз лично одобрявам това, че тя е показала на детето, че не бива да прави така. Всеки носи последиците от стореното и няма възраст за това - поне не бива да има, за да няма деца, мислещи, че всичко им е простена. За мен затова има прираст на насилието в детска възраст - твърде моног деца се обръщат и казват - тинищо не можеш да ми направиш, аз съм дете.
Не е така - в живота всеки плаща, но по-добре мама да накаже, отколкото живота да санкционира грешката!
оф, амааааа...
мики, докато има реплики като "оня охльов" - който и да е няма да е във връзка с теб, или поне не за дълго.
за да се разделиш с някой, ако не друго явно ни се води, ни се кара, ама от теб зависи да намериш добрия тон с бивш съпруг и да се тушират и прекратят всякакви нападки по отношение евентуални настоящи или бъдещи партньори.
щото колкото и да е освободено, отворено да общува и щастливо в присъствие на новия партжор, същия този партньор като чува такива неща или бива обиждан от детето в присъствие на родителя - вярвай ми, отговорността за обидата е насочена към родителя, не към детето. то вина няма за това че някой го настройва, или подмята грозни думички, или още повече, че това дете не е сигурно какви чуства да показва. и се нагажда - не е хубаво така.
милк - все едно пожелава хубави дни на вси4ки ви
мики, докато има реплики като "оня охльов" - който и да е няма да е във връзка с теб, или поне не за дълго.
за да се разделиш с някой, ако не друго явно ни се води, ни се кара, ама от теб зависи да намериш добрия тон с бивш съпруг и да се тушират и прекратят всякакви нападки по отношение евентуални настоящи или бъдещи партньори.
щото колкото и да е освободено, отворено да общува и щастливо в присъствие на новия партжор, същия този партньор като чува такива неща или бива обиждан от детето в присъствие на родителя - вярвай ми, отговорността за обидата е насочена към родителя, не към детето. то вина няма за това че някой го настройва, или подмята грозни думички, или още повече, че това дете не е сигурно какви чуства да показва. и се нагажда - не е хубаво така.
милк - все едно пожелава хубави дни на вси4ки ви
Мики, със сигурност не се отказвай от връзката ви - опитай да поговориш. Щом не си е тръгнал - търси си причина да остане. Поне така предполагам. Занчи има надежда. Опитай да му разясниш, че със сигурност 1г е доста време, но все пак може да е недостатъчна - т.е. че всичко ще се нареди, ще бъде добре.
Поне за мен има смисъл не да плачеш, а да говориш и деъстваш - да покажеш, че го желаеш и искаш!
СЪс сигурност ще бъдеш щастлива, но просто всяка двойка има трудни моменти и не е проблема в това, че си разведена и с дете, а са много проблеми на едно място
Успех - не съжалявай, за нещо дето все още не е приключило - пробвай да се бориш
Ако не стане - поне ще си опитала абсолютно всичко
Поне за мен има смисъл не да плачеш, а да говориш и деъстваш - да покажеш, че го желаеш и искаш!
СЪс сигурност ще бъдеш щастлива, но просто всяка двойка има трудни моменти и не е проблема в това, че си разведена и с дете, а са много проблеми на едно място
Успех - не съжалявай, за нещо дето все още не е приключило - пробвай да се бориш
Ако не стане - поне ще си опитала абсолютно всичко
От последния ти постинг излиза че детето е казало репликата за да защити приятеля ти. Ако наистина е така, не виждам какъв точно е проблемът?
С децата трябва да се говори и да им се обяснява, но понякога те си имат странни идеи. Особено в конфликтни ситуации за тях. АКо не му се слушат скандали, обиди и други такива, нормално да иска да избягва съприкосновение на страните.
Отношенията между повече от двама души са доста сложни. Ако искаш да си щастлива с този или с някой друг трябва да намериш баланс наистина. За съжаление на теб се пада честта.
С децата трябва да се говори и да им се обяснява, но понякога те си имат странни идеи. Особено в конфликтни ситуации за тях. АКо не му се слушат скандали, обиди и други такива, нормално да иска да избягва съприкосновение на страните.
Отношенията между повече от двама души са доста сложни. Ако искаш да си щастлива с този или с някой друг трябва да намериш баланс наистина. За съжаление на теб се пада честта.