Таис,благодаря,че ми отговори!
- Публикувана: 23 ян. 2015, 12:33 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2015, 08:44 ч.
Случи ми се нещо странно XII
liola, когато бях дете и тийн, никога не съм се питала какво е, приемах го за даденост. Чак в едни по-късни години започнах да се чудя и разсъждавам. Честно казано, нямам еднозначен отговор. Със сигурност не се е появило в резултат на травма или лошо преживяване. Но и не мога да посоча точен ден, месец, в който се е появило - знам само, че го няма в откъслечните ми спомени от 4-5-6 годишна възраст, но когато бях на 7 вече го имаше.
Рационалното в мен настоява, че е плод на въображението ми - като дете бях силно впечатлителна и емоционална, с голямо въображение.
Интуицията ми казва, че е било нещо външно, което за определен период от време беше с мен..не знам по какви причини. Говорехме си често - за училище, за нещата, които искам, оплаквах му се от майка ми, споделях кое момче харесвам и прочие.
М/у другото аз чувах гласа му, дори сме спорили..не знам дали е възможно едно дете да има чак толкова раздвоен ''Аз'', че да води спорове само със себе си
Каквото и да беше, със сигурност беше добронамерено. Никога не съм се чувствала заплашена по някакъв начин, никога не ме е карало да правя кофти неща и т.н. Аз бях доста бъзлива в някои отношения - беше ме страх от тъмното, от духове, и това същество ме караше да се чувствам защитена винаги и навсякъде.
В известен смисъл, след като се отдръпнах, никога повече не усетих нещо подобно - да си сам и същевременно не-сам, да има някой на когото вярваш безрезервно и да знаеш, че е до теб.
Рационалното в мен настоява, че е плод на въображението ми - като дете бях силно впечатлителна и емоционална, с голямо въображение.
Интуицията ми казва, че е било нещо външно, което за определен период от време беше с мен..не знам по какви причини. Говорехме си често - за училище, за нещата, които искам, оплаквах му се от майка ми, споделях кое момче харесвам и прочие.
М/у другото аз чувах гласа му, дори сме спорили..не знам дали е възможно едно дете да има чак толкова раздвоен ''Аз'', че да води спорове само със себе си
Каквото и да беше, със сигурност беше добронамерено. Никога не съм се чувствала заплашена по някакъв начин, никога не ме е карало да правя кофти неща и т.н. Аз бях доста бъзлива в някои отношения - беше ме страх от тъмното, от духове, и това същество ме караше да се чувствам защитена винаги и навсякъде.
В известен смисъл, след като се отдръпнах, никога повече не усетих нещо подобно - да си сам и същевременно не-сам, да има някой на когото вярваш безрезервно и да знаеш, че е до теб.
Много интересно ми беше докато четях!
"Звучи" ми така сякаш това присъствие е било част от живота ти именно, за да ти помогне да преодолееш някои страхове и вероятно за да преминеш по-безболезнено не лекия етап на пубертета, а щом това се е случило, си е отишло. Независимо дали е било плод на живо детско-юношеско въображение, или нещо, съществуващо извън теб, вероятно идващо от друг свят, то със сигурност е донесло много позитиви в живота ти. 
Преди 25 год. паднах и си ударих силно главата, загубила съм съзнание може би за минута И тогава видях нещо странноПопаднала бях в някъв приказен свят!Бях в красива гора с прохладна рекичка и около мен подскачаха зайчета и се разхождаха сърни.Поисках да остана там за винаги.Но в този момент чух гласа на колежката си която ме викаше да се събудя.А аз не желаех да си тръгвам, усетих как ме засмука една огромна фуния и ме изхвърли на повърхноста.Имах страхотно главоболие и гадене.Служебната лекърка ме изпрати в болницата защото се страхуваше да не съм получела можъчно сътресение,особенно като и разсазах какво съм видяла .В болницата последваха множество най различни прегледи, но не остановиха да съм имала предполагаемото от нашата лекарка моз.сътресение.Странно ми беше само защо неврологът като че ли беше изненадан от това което му разказах искаше да знае всичко с подробности дори ме попита дали тези мои халюцинации са били цветни или чернобели.Когато му казах че са били черно бели ме изпрати при втори лекър за второ мнение.И пак заключението беше че съм си съвсем добре.Изписаха ми обезболяващи за главоболието и от най леките успокоителни и ме изпратиха в къщи.Влачих главоболито цял месец, оправих се все пак.Но ми е странно нежеланието на медиците да ми обеснят това някъкъв сън ли е било, халюцинации или съм била някъде другаде!
Преди 25 год. паднах и си ударих силно главата, загубила съм съзнание може би за минута И тогава видях нещо странноПопаднала бях в някъв приказен свят!Бях в красива гора с прохладна рекичка и около мен подскачаха зайчета и се разхождаха сърни.Поисках да остана там за винаги.Но в този момент чух гласа на колежката си която ме викаше да се събудя.А аз не желаех да си тръгвам, усетих как ме засмука една огромна фуния и ме изхвърли на повърхноста.Имах страхотно главоболие и гадене.Служебната лекърка ме изпрати в болницата защото се страхуваше да не съм получела можъчно сътресение,особенно като и разсазах какво съм видяла .В болницата последваха множество най различни прегледи, но не остановиха да съм имала предполагаемото от нашата лекарка моз.сътресение.Странно ми беше само защо неврологът като че ли беше изненадан от това което му разказах искаше да знае всичко с подробности дори ме попита дали тези мои халюцинации са били цветни или чернобели.Когато му казах че са били черно бели ме изпрати при втори лекър за второ мнение.И пак заключението беше че съм си съвсем добре.Изписаха ми обезболяващи за главоболието и от най леките успокоителни и ме изпратиха в къщи.Влачих главоболито цял месец, оправих се все пак.Но ми е странно нежеланието на медиците да ми обеснят това някъкъв сън ли е било, халюцинации или съм била някъде другаде!
Наистина позитивите са много и съм доволна, че това нещо - каквото и да е то, беше част от живота ми.
Здравейте!
Случи ми се нещо изключително приятно и реших да го споделя с вас. Определено НЕ влиза в графата странно, но в известна степен ме наведе на размисли за прераждания и минали животи, та по тази причина ...
Вчера сутринта с дъщеря ми ( на 1 г и 9 м ) и дядо й отидохме до кварталния пазар. Там между масите със стока тя се заигра с едно коте. В следващия момент сякаш с гърба си видя зад нея да върви друго момиченце с майка си. Изправи се рязко, затича се към непознатото дете и запищя от радост. Другото момиченце също пищеше щастливо и тичаше към моята щерка. Прегърнаха се и продължиха да се прегръщат, да се гледат, да разменят играчки и пак да се прегръщат в следващите минути докато ние с другата майка гледахме усмихнати отстрани. Не знам какви мисли са се въртели в нейната глава ( на другата майка ), защото аз самата също не посмях да изкажа гласно своите мисли в този момент, но ми мина през ума, че децата се познават от предишен живот. Просто ми се струваше невероятна тази радост и прегръдки - изглеждаха като много привързани една към друга малките, а всъщност никога не сме се виждали преди.
Дъщеря ми е общително дете и обикновено се радва дори на непознати деца, но никога толкова пламенно, колкото вчера. Другото дете и майка му отиваха на рожден ден, затова срещата ни трая само няколко минути, а сега ме е малко яд, че не предложих да съберем децата да си поиграят на някоя площадка в следващите дни. Разминаха се пътищата ни, но кой знае - ако душичките на двете принцеси се помнят от минал живот, сигурно съдбата пак ще срещне пътищата им.
Случи ми се нещо изключително приятно и реших да го споделя с вас. Определено НЕ влиза в графата странно, но в известна степен ме наведе на размисли за прераждания и минали животи, та по тази причина ...
Вчера сутринта с дъщеря ми ( на 1 г и 9 м ) и дядо й отидохме до кварталния пазар. Там между масите със стока тя се заигра с едно коте. В следващия момент сякаш с гърба си видя зад нея да върви друго момиченце с майка си. Изправи се рязко, затича се към непознатото дете и запищя от радост. Другото момиченце също пищеше щастливо и тичаше към моята щерка. Прегърнаха се и продължиха да се прегръщат, да се гледат, да разменят играчки и пак да се прегръщат в следващите минути докато ние с другата майка гледахме усмихнати отстрани. Не знам какви мисли са се въртели в нейната глава ( на другата майка ), защото аз самата също не посмях да изкажа гласно своите мисли в този момент, но ми мина през ума, че децата се познават от предишен живот. Просто ми се струваше невероятна тази радост и прегръдки - изглеждаха като много привързани една към друга малките, а всъщност никога не сме се виждали преди.
Дъщеря ми е общително дете и обикновено се радва дори на непознати деца, но никога толкова пламенно, колкото вчера. Другото дете и майка му отиваха на рожден ден, затова срещата ни трая само няколко минути, а сега ме е малко яд, че не предложих да съберем децата да си поиграят на някоя площадка в следващите дни. Разминаха се пътищата ни, но кой знае - ако душичките на двете принцеси се помнят от минал живот, сигурно съдбата пак ще срещне пътищата им.
Здравейте!
Случи ми се нещо изключително приятно и реших да го споделя с вас. Определено НЕ влиза в графата странно, но в известна степен ме наведе на размисли за прераждания и минали животи, та по тази причина ...
Вчера сутринта с дъщеря ми ( на 1 г и 9 м ) и дядо й отидохме до кварталния пазар. Там между масите със стока тя се заигра с едно коте. В следващия момент сякаш с гърба си видя зад нея да върви друго момиченце с майка си. Изправи се рязко, затича се към непознатото дете и запищя от радост. Другото момиченце също пищеше щастливо и тичаше към моята щерка. Прегърнаха се и продължиха да се прегръщат, да се гледат, да разменят играчки и пак да се прегръщат в следващите минути докато ние с другата майка гледахме усмихнати отстрани. Не знам какви мисли са се въртели в нейната глава ( на другата майка ), защото аз самата също не посмях да изкажа гласно своите мисли в този момент, но ми мина през ума, че децата се познават от предишен живот. Просто ми се струваше невероятна тази радост и прегръдки - изглеждаха като много привързани една към друга малките, а всъщност никога не сме се виждали преди.
Дъщеря ми е общително дете и обикновено се радва дори на непознати деца, но никога толкова пламенно, колкото вчера. Другото дете и майка му отиваха на рожден ден, затова срещата ни трая само няколко минути, а сега ме е малко яд, че не предложих да съберем децата да си поиграят на някоя площадка в следващите дни. Разминаха се пътищата ни, но кой знае - ако душичките на двете принцеси се помнят от минал живот, сигурно съдбата пак ще срещне пътищата им.
Случи ми се нещо изключително приятно и реших да го споделя с вас. Определено НЕ влиза в графата странно, но в известна степен ме наведе на размисли за прераждания и минали животи, та по тази причина ...
Вчера сутринта с дъщеря ми ( на 1 г и 9 м ) и дядо й отидохме до кварталния пазар. Там между масите със стока тя се заигра с едно коте. В следващия момент сякаш с гърба си видя зад нея да върви друго момиченце с майка си. Изправи се рязко, затича се към непознатото дете и запищя от радост. Другото момиченце също пищеше щастливо и тичаше към моята щерка. Прегърнаха се и продължиха да се прегръщат, да се гледат, да разменят играчки и пак да се прегръщат в следващите минути докато ние с другата майка гледахме усмихнати отстрани. Не знам какви мисли са се въртели в нейната глава ( на другата майка ), защото аз самата също не посмях да изкажа гласно своите мисли в този момент, но ми мина през ума, че децата се познават от предишен живот. Просто ми се струваше невероятна тази радост и прегръдки - изглеждаха като много привързани една към друга малките, а всъщност никога не сме се виждали преди.
Дъщеря ми е общително дете и обикновено се радва дори на непознати деца, но никога толкова пламенно, колкото вчера. Другото дете и майка му отиваха на рожден ден, затова срещата ни трая само няколко минути, а сега ме е малко яд, че не предложих да съберем децата да си поиграят на някоя площадка в следващите дни. Разминаха се пътищата ни, но кой знае - ако душичките на двете принцеси се помнят от минал живот, сигурно съдбата пак ще срещне пътищата им.
Kолко хубаво!
Жалко, че не си влязла в по-тесен контакт с детето и майка му
да посъживя малко темата, тази седмица на два пъти видях НЛО в небето. Сигурен съм , че не беше самолет , в никакъв случай. Беше ярка светлина , като експолозия , след това се придвижи на изток много бързо и изчезна. Два пъти едно и също видение на едно и също място в небето. В началото ме беше малко страх , но сега като , че ли пак ми се иска да го видя поне беше много красиво.
Колан, връзка или въже се връзва и имаше нещо за дявола да си поиграе с него...Това помня.Има и друго- връзваш 3 възела на въже или конец, като си пожелаваш да намериш загубената вещ...
Цитат
за изгубена вещ при мен безотказно работи репликата "Дяволе не си играй, върни ми..../назовавам търсената вещ/".
с тази помощ намерих и "пълната версия" 
Препоръчани теми