7-годишно проблемно дете

Бащата липсва в картинката, на детето му трябва авторитет.
Да не те отчайвам, но докато ти играеш ролята и на майка, и на баща, ще е все така.Къде по-истерично, къде по-слабо, но .....

Не е точно така. Майката може и трябва да бъде авторитет сама по себе си, със или без баща. Да, не е лесно да играе роля и на майка, и на баща, но не е невъзможно. Дано не излезе, че се хваля, но когато почина първият ми съпруг, малкото ми дете беше бебе, а голямото- на 14 години. 8 години бях и майка, и баща, но нещата вървяха гладко и проблеми не съм имала. Поне не в това отношение.

Какви са тия роли? Звучи сякаш, за да порасне добре едно дете, му трябват и майка и баща. Все едно що за хора са...
Едно дете има нужда от човек/хора, които го обичат, грижат се за него, дават му сигурност. Без значение майки ли са, бащи ли са, баби ли са, лели ли са, чичовци ли... Че то по твоята логика две жени (или пък една - колко самотни майки има) не могат да отгледат момче... Или двама мъже да отгледат момиче... без системни проблеми в дисциплината, без допълнителни ядове.

Дай ми на мен едно дете да го отгледам сама, да видим ще каже ли после някой "това дете е такова, защото няма баща"... Така ще го възпитам, че ще решат, че има 10 бащи...

То и това си е отклонение.

Бащата се заех да го вмъкна в картинката, защото не съм ги правила сама тия деца, нито съм разведена с него, така че ще трябва да си влезе в ролята и аз ще се постарая да го сторя, хем за мое добро, хем за децата. Предполагам/надявам се, за всички ще е добре .
Колкото до ролята на самия баща по принцип, мисля че всяка ситуация е уникална сама по себе си. Аз съм дете на разведени родители и сега, като си осмислям детството установих, че за мое добро, майка ми ме е отгледала сама, докато не съм сигурна дали щеше да е добре за мен ако баща ми участваше в моето отглеждане. Много са факторите, които може да са незначителни на пръв поглед, но оставят ясна диря след себе си! Във повечето случаи когато се нагърбва единия родител а другия си трае се отразява на психиката  най-вече на нагърбения и оттам на децата.
А авторитет би трябвало да има и към двамата родители, не само към бащата. Просто на моите реакции вече е свикнал моя син, докато  на татито са по-на рядко и не смее да рискува

Самотна майка/баща да отглеждат дете е едно.
Но в един дом да има двама родители, единият от които е безгласна буква, нещо като мебелите в къщи, е съвсем друго.
И да, отразява се на децата.
А на момчетата задължително им трябва мъжки авторитет, фигура, на която да подражават и от която да се учат.Имам двама сина и постоянно забелязвам колко много неща са "попили" от баща си, като поведение, като възпитание, като начин на мислене, като схващане за живота и хората....
Естествено, никой не е длъжен да ми вярва.

Според лентичката, детето е на 6 и половина. Може да ти се вижда на 7, но всъщност не е и тепърва предстои да се променя емоционално. В първи клас ли е? Наспива ли се добре? Дали спортът, ранното ставане и изобщо програмата му не го претоварват? Дали очакванията ти към него не са прекалено големи?

да, на 6 и половина е, и твърде е възможно да изисквам от него повече, отколкото може той. Но няма как да избегнем училището - 1ви клас е. Понякога не иска да ходи на тренировка, оставям го, но домашни и училищни задължения не бих искала да пропускаме. Случва се и по обяд да заспи, не го карам нито да спи, нито да не спи. Предполагам ще израсте и този период, по характер си е доста емоционален, яд, тъга, радост, ги показва по възможно най-изразен начин.

Ето, Краси ме изпревари. Едно е да си отглеждан от самотен родител, друго да си неглижиран от родител, абдикирал от задълженията си, тогава за майката е в пъти по-трудно.

Първокласник? Разбираема реакция - първите няколко месеца в училище са еуфорични, не в смисъл, че летят от щастие, а че не знаят къде се намират. Трябват им няколко месеца да се ориентират и да схванат, че мекото и лекото в детската градина вече няма да се върнат. Съчетано с липсата на следобеден сън и о, ужас - писането на домашни, нещата могат да изглеждат доста трагични за малкото дете. Освен това не забравяйте, че учителите първоначално ги поглезват няколко месеца в първи клас, преди да им "сложат юздите" - не искам да звучи грубо, но започват да прилагат педагогически похвати да ги дисциплинират. Идва декември, коледа, стоене вкъщи, кефффф, и к'вооо - от януари пак започва тормоз  Февруарското боледуване е чудесен начин да се върне детето поне за малко в детска възраст, когато е глезено и обгрижвано.
Мисля, че това състояние ще премине, освен ако няма някаква причина в училище, за която не знаете - лоша случка, тормоз.

Освен че съм съгласна с почти всичко, само ще добавя нещо, с което повечето хора може да не са съгласни, ноооооо-Аз бих включила бабата в цялата тази работа със ставането сутрин. След като детето търси спасение при нея, след като тя си мисли, че може да се справи по-добре, след като с майката нямат непреодолими проблеми, значи тя е неизбежен фактор във възпитанието на детето. Ами да идва тя да го подготвя за училище! Ако съм аз-хващам по-малкото дете и излизам! Нека баба си го събуди и го изпрати на даскало 

Enidi, съгласна съм с теб!
Бих посъветвала да говориш и с бабата, за да ти стане съюзник. Така както описваш ситуацията, тя ти е пречката - ами обясни й как са нещата. 

Да дам и аз някой друг съвет, пък виж дали може да отсееш нещо, което да ти е от полза.

Дръж се строго, когато той се заинати, но без викове. Наказвай, но без да го унижаваш. Строгите думи вършат голяма работа. Ако решиш да наложиш наказание, не го отменяй. Постави някаква възможност сам да го отмени, т.е. ако направиш еди какво си, наказанието ще се отмени, обаче, ако се инатиш, остава!
Бабата да не се меси! Това е задължително! Не знам дали ти е възможно да държиш свекърите настрана, но бабите и дядовците влошават положението.
Бащата трябва да стане авторитет в неговите очи. Като пита детето дали може нещо, кажи - Питай баща си, ако той разреши! Или, ако мъжът ти например поправи нещо, кажи - Татко ти е голям майстор! ....т.е. опитай се да създадеш фигура на подражание у детето към бащата. Първо обаче си поговори сериозно с мъжа си за това каква роля има той в това семейство...
Опитвай се да го включваш в грижите към по-малкото дете, като например да донесе вода, сокче и т.н. дребни и изпълними неща. Не забравяй похвалата. Положителното стимулиране има по-голям ефект от отрицателното.
Говори си с него като с голям човек - например какъв иска да стане като порасне, защо и т.н. Изслушвай го и дискутирайте. Нека разбере, че е важен за теб. Предполагам покрай грижите за малкото има и известна доза ревност.
И не на последно място - всичко се прави със спокойствие. Знам, че на думи е много лесно, а на практика не съвсем........но поне опитай. Наложи си, като те ядоса, да не се развикваш. Брой до 5 и тогава отговори или излез от стаята да се успокоиш.
Пожелавам ти успех и дано нещо от моите писания ти бъде от полза! 

Че тя каква е там, че синът й трябва да иска позволение от другия родител? Все едно му казва "Ами виж какво, аз не съм достатъчен авторитет за теб, не е нужно да ме слушаш, нито пък съм компетентна, че да поема отговорността да ти позволя или забраня нещо, така че... питай баща си".
Ако бащата сам не знае как да стане авторитет за детето, значи не трябва да бъде. Няма как някой социално неадекватен човек да бъде авторитет. Лошо, че детето ще попие примера му.

Абсолютно съм съгласна този път с Джизъс!