Трудно проговаряне -тема 18

Здравей, давахте ли нещо превантивно преди да започнете посещенията в барокамерата. На колко е детето?

Не не съм давала нищо, а и от отделението казаха, че не е нужно. Дребният е на 4г. и 4 месеца.

Аз почнах на своя глава Нистатин и Биогая.

Съгласна съм  с Реге, че въпросите за приучване към самостоятелност имат място в тази тема - те са си част от показателите  за развитие. И в тази връзка да попитам майките на децата на възраст 2 и  половина - 3  и половина - докъде сте със самостоятелното обличане и събличане?

Моят син се понаучи последните седмици да обува панталон и да облича блуза. Ако му я вдигна достатъчно я съблича сам, но се чудя как сам да намери онова движение, което да му е достатъчно да я съблича без помощ. Обуване на чорапи също репетираме, но засега май това е в сферата на висшия пилотаж.

Джулия, стискам  палци за барокамерата и чакаме да споделиш ефекта.

Аз засега залагам на активни живи занимания (до момента имаме спорадични  срещи със специалисти) и ако не се получи търсения ефект, мисля след като навърши 4 да заложа на хбот, т.е някъде в началото на лятото следващата година.

Обува се, опитва се да си слага чорапи, но с дрехите и е трудно, или са наопаки, или е обула и двата крака само в единия крачол...Забелязвате ли да са знаели някои думички, които впоследствие да не могат да се сетят, като ги покажете? Много ме притеснява това

Да, точно това ни се случваше на нас. КАто изтрита от паметта му.
специалистите около нас често го наричаха неуслужлива памет, но аз не смятам че е така. върви си наедно с проблемите и дефицитите. Подобрява се много наистина много в следствие на терапиите  .

Извинявай, сигурно си писала с каква диагноза сте, но ако е удобно пиши ми, както и какви терапии при вас имат ефект

Момичета, няколко интересни идеи:
http://littlebinsforlittlehands.com/simple-make-texture-balloons … ile-sensory-play/
http://www.1plus1plus1equals1.com/TotTrays.html
https://www.pinterest.com/pin/137289488618251651/

Този сайт е пълен с всякакви идеи

Първоначално беше със симптоматика на атипичен аутизъм ( на 3 години невербален само с думи някои ) , година по-късно се "преместихме" в ГРР неустановено. Проговори на 4,9 месеца ( под говор имам в предвид осъзнато изречение от две думи ) .От година и половина  ( преди да тръгне на учлище ) сме с Дисфазия на вербалното развитие понеже нямаме други отклонения освен вербални проблеми ( аграматизми, ествествено определяне на рода на думата, съгласуване по време и подобни ) .

Благодаря ти, къде ви диагностицираха, сигурно в Александровска? Какви терапии ви помогнаха и къде? Извинявай, че така разпитвам, но в главата ми е пълна каша от няколко дни след поредните обезпокоителни новини

Едно нещо важно ще напиша и много майки с опит ще го потвърдят.
диагнозата не е нищо освен субективното мнение на даден специалист за дефицитите на детето от едно и няколко дневно наблюдение. Поставянето на диагноза на нас лично не ни е помогнала с нищо, а аз в началото си мислех че точната диагноза е половината от решение на проблема. Ние сме от Варна но в софия сме ходили също при толкова специалисти психиатри/невролози. Много е объркващо да чуеш - не , не е аутист, няма неврологични проблеми -  обаче  му има нещо ... много е странен. В един момент почва да ти писва да си развеждаш без много смисъл детето натам насам.

после разбираш че е важна не диагнозата а е важно следното
1. да стане ясно къде са дефицитите
2. според това да се подберат специалистите и да се работи по наваксване на дефицитите и преодоляване на поведенчески проблеми.
3. Да се консултира да кажем всяка година реоценка да му се прави за да се вижда как върви наваскването и къде тряба да се понатисне.

Но ако се работи с читави специалисти те сами си правят реоценка по направление - логопеда за вербалните проблеми, психолога за поведенческите, кинезитерапевта за двигателните, специалния педагог за останалото и така те си корегират терапията за да се наваксват наличните дефицити.

Като първа цел към която се стремите е - да минете теста за училищна готовност, да имате IQ в норма и да тръгне на училище без отлагане. Ако имате поведенчески проблеми стремежа е на предучлищна детето да е в училища. Дали това ще бъде постигнато зависи от много фактори, понякога става, друг път не.

ние работихме със:

логопед - два пъти седмично
специален педагог - два пъти седмично
психолог - един път седмично
кинезитерапевт от две години включихме - един път седмично.
ресурсен в ДГ- три пъти седмично.

Благодаря ти за подробното разяснение и компетентен пост, ти си герой!
Да попитам след като сте диагностицирани и имате вече диагноза, част от всичките тези процедури поемат ли ви се или всичките разноски плащате сами? Струва ми се непосилно чудовищно
И да питам, случайно да има Фейсбук група тази тема? Направих клипче на дъщеря ми и бих искала да го пусна, който желае да го чуе и да си каже мнението.

Нямах възможност да пиша във форума предишните дни. Копирам това, което пратих на лични по повод гърнето - ако е полезно на някой, ще е супер. Съветите са на база това, което проработи при нас (т.е. не ги преписвам буквално от инструкциите, които ни даде психолога, но като цяло ги припокриват).

На първо място детето трябва да е физически и психологически готово, за да откаже памперса. Стандартно казват, че до 3 год. всички деца вече би трябвало да са преминали към гърне, лично аз не съм убедена в това. Мисля, че всички тук знаем колко различни и уникални са децата.

1. Трябва да сте търпеливи, да не викате и да не се карате. Аз си признавам, че съм се карала на моменти - това повече задълбочава проблема. Детето трябва да се чувства спокойно, да приема нещата като игра и нещо забавно.

2. Хубаво е да се започне с демонстрация, с игра с любимата играчка - ние заедно 'изпишквахме" един делфин известно време. Може да се прави през определен период от време (примерно на няколко часа, в продължение на няколко дни), за да свикне детето, че е нещо редовно - ето и "Мечо" пишка всеки път в гърнето и му харесва. Аз всеки път я питах след това не иска ли и тя да опита и обикновено опитваше Smile.

3. Банята трябва да е приятно и интересно място от детска гледна точка - с дъщеря ми лепихме стикери (оставих я тя да си ги избере и да ги залепи, където пожела), може също така да си носите книжка, да разказвате приказки. Идеята е, че като начало трябва да свикне да седи на гърнето достатъчно дълго време. Започнахме от минута, след това увеличавах времето постепенно, но не съм я задържала насила, просто я забаламосвах. Ако искаше да си седи на гърнето - оставях я и повече време.

4. Предлагах награди също така (при нас работеха печати) - първо, за да седне на гърнето/тоалетната. После - за да свърши нещо в него. Хвалех я.

5. Може да звучи странно, но й обясних процеса и си мисля, че също беше важно, поне я впечатли и след това ми се струваше по-спокойна - че се храни, храната минава през стомахчето, след това става еди какво си - до момента с пускането на водата в тоалетната. За пиенето на вода и пишкането също. Хубаво е детето да знае защо нещо се случва по даден начин, че е абсолютно естествено и пр.

6. Ако детето се дърпа много от гърнето - пробвайте с тоалетната, ако е достатъчно голямо, само се убедете, че няма причина да се страхува. Осигурете стъпало, дъска, която да харесва и пр. Особено, ако ходи на градина или предстои тръгване имайте предвид че там имат тоалетни чинии - малки са, но не са гърнета. Това при нас се оказа много важна разлика.

7. Заучването на гърне е част от изграждането на самостоятелност. Този съвет на психоложката ми беше най-полезен и си признавам, че именно тук бях допускала много грешки. Детето трябва постепенно да се учи да се грижи само за себе си - като го прави в други моменти от ежедневието, това помага и при заучаването на гърне. Да се храни само - дори и да му е трудно и да се цапа, да се съблича/след това облича. Да помага - примерно да раздаде салфетки или прибори като се слага масата. Колкото повече го прави, толкова по-уверено ще се чувства детето във всяко едно отношение.

8. В случай на "инцидент" да се реагира все едно наситина е инцидент. Да не се критикува или вика, може все пак да се отбележи колко е неприятен резултата. Пример: не се караме на детето "няма ли да се научиш, не ме ли слушаш като обяснявам и пр.", ами "колко е неприятно, че си мокра; уф, колко лошо мирише; уф, сега ще трябва пак да перем... Пък ако беше в гърнето щеше да е еди как си"...

И накрая нещо, което каза психоложката и е много важно - проблемът не е на детето, то просто се нуждае от време и рано или късно ще се научи. Проблемът е на родителите, защото бързат, изискват нещата да се случват веднага (до голяма степен заради собственото си удобство), а понякога просто трябва търпение и любов.

А какви приставки/седалка за гърне ползвате и каква стъпка за мивката? Да си призная едва вчера купихме най-обикновена седалка и сложих децата да видя как ще реагират и бяха видимо щастливи. Но гърнето е високо и седалката не е закрепена. Т.е. няма как сами да седнат на тоалетната чиния или ако опитат седалката ще падне. Същото е и с миенето на ръцете. Мивката ни е лята и е доста висока и трябва аз да ги държа и измия.
И да се похваля с нещо, което може за някой да е незначително, но за нас е напредък. Вече може да си издуха носа и така всички гадости излизат и не се налага да чистя аз нослето

Седалката ни е нещо подобно на това:

http://www.hippoland.net/produkti/bebeshki/produkti-za-banya-i-h … e-kingdom-1013043

Само че розова и от някаква промоция на Lidl - важното е, че е анатомична, има гумички и прилепва много хубаво, изобщо не се плъзга или размества, когато детето сяда. Освен това е подвижна.

За да се качи на тоалетната или да стигне до мивката ползваме стъпало като това (пак розово и с любими анимационни мотиви): http://www.hippoland.net/produkti/bebeshki/produkti-za-banya-i-h … -banja-hippo-farm

Гумирано е, за да не се пързаля дори и в мокра баня.