Откога започва възпитанието и с какво се започва?!

# 15 21 апр. 2015, 14:22 ч.

Мнения: 80

Цитат на: bebe2 в вт, 21 апр 2015, 14:12

Моята беборана е на 9 месеца и когато има повод казвам "НЕ" без да се свеня. Възпитанието за мен е най-вече разговор. ако се поставят добри основи, после всичко върви леко и гладко. Няма "от днес започвам". От първия ден всичко е възпитание: тембъра с който говориш, похвалите, ласките, навиците които изграждате заедно....
Аз също съм противник по време на хранене да има всякакви забаламосващи практики : тв, играчки, подканяне, да се правиш на клоун.... Моето бебе яде обща храна от самото начало (педагогическо захранване). И се храни с всички на масата заедно с нас. вечеряме в 19 часа. Тя вижда че всички ядем и просто няма избор освен да прави същото.

Това е чудесно!А не е ли време да пие само вода от чашка (с дръжките,разбира се),ние пробвахме преди месец,но не харесва накрайника и го хвърля.

# 16 21 апр. 2015, 14:23 ч.

Варна
Мнения: 230

Това, че плаче, когато излезеш от стаята, не е нищо ново, обезпокоително или повод за "възпитание". Съвсем нормална реакция на бебе на тази възраст. На български му казват синдрома мама или нещо от сорта (на английски го срещам катo separation anxiety), общо взето се свежда до това, че в един момент детето съзрява психологическо достатъчно, че да разбере колко е зависимо от мама, но не достатъчно, за да знае, че когато тя излезе, то е за малко и ще се върне. По книги и сайтове, в които съм чела за това, казват, че до към година и половина се нормализират нещата някъде. Съветват да се играят игри, които постепенно да помогнат на бебу да сгрее, че когато мама я няма, това не е завинаги - визирам например "дзак", да криеш някакъв предмер под пелена и после да го вадиш, такива неща. Също ритуал за излизане и съответно за връщане - нещо много кратко и леко, не все едно се сбогувате. Аз просто винаги казвам "чао-чао, ей сега ще се върна", когато излизам от стаята, и "здравей", като влизам. Толкоз Simple Smile

Ако ти е успокоение, аз не знам много бебета, които стоят кротко, докато им сменят памперса. Не си мисли, че твоето е такова и е нещо, което трябва да поправяш. Баламосваш колкото можеш, играчки и търпение. Най-вече търпение.. Simple Smile

За храненето има отделна тема, видях, че са ти дали линк.

# 17 21 апр. 2015, 18:21 ч.

Мнения: 7 779

с това се започва hahaha

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=840282.msg30653801#new

# 18 21 апр. 2015, 19:28 ч.

Мнения: 5 513

Аз 6г се опитвам да го възпитам.От време на време сякаш успявам,ама после прави някоя простотия и почвам от начало.Нищо ,че 3г съм повтаряла точно кое е добро.

# 19 22 апр. 2015, 11:53 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Според мен възпитанието на детето, за да е успешно, трябва да започне от момента в който родителите решат, че ще имат дете. С превъзпитание и промяна на мисленето на родителите първо. А на самото дете... от раждането според мен. Защото колкото и да е трудно да го научиш на нещо, 100 и 1000 пъти по-трудно е да го отучиш от вече научено и да промениш вече създаден навик. Така че, ако нещо в поведението на детето не ти харесва и го смяташ за нередно вземай мерки от рано, независимо, че е малко. На 6 мес тъкмо започва да разбира и точно сега е момента да му покажеш някои правила.

# 20 22 апр. 2015, 15:36 ч.

Мнения: 4 416

Цитат на: симонита в пн, 20 апр 2015, 13:10

Здравейте!Синът ми е на 8 месеца и половина и от 6 месечна възраст започна да плаче,когато се отдалеча от него ,види ли,че излизам от стаята започва да плаче,също така започна да проявява инат ,когато иска нещо трпбва да го получи в противен случай започва да се изпъва да плаче ,гоним се по цялото легло ,за да му сменя памперса и понеже не лежи по гръб го сменям докато стой прав.Какво ще кажете по въпроса?Как се процедира в тези ситуации и трябва ли изобщо да се взимат на сериозно?

Аз не виждам нищо, което да трябва да му се възпитава на това дете. Съвсем нормални бебешки реакции.

Да, възпитанието започва от самото начало, но трябва да се знае какво да възпитаваме. Не може да изискваш от бебе да не плаче за майка си. Това нито е инат, нито е невъзпитано. Това е нормална реакция, показваща, че се случва нещо, което го притеснява. То нито знае къде отиваш, нито кога ще се върнеш, нито пък защо трябва да се отделяш от него.

Аз в бебешкия период съм спазвала строго един принцип - ако нещо е забранено, е забранено завинаги. Ако само един път съм разрешила, значи е разрешено завинаги. Какво имам впредивд - бебето иска да ми докопа телефона. Ако не искам да го давам, няма да го дам, колкото и да реве. Казвам НЕ, прибирам телефона и толкова. Ако обаче само един път съм му го дала, забравям вече за забраната. Бебето няма как да разбере защо това вчера можеше, а днес вече не може.

Другото, което правех е да не се опитвам да предотвратявам опасните дейности, а да съм до нея, когато ги прави. Като се ударят един, два пъти сами разбират, че боли. Иначе аз казвам не, като се обърна то пак е там и си прави каквото си знае. Само за контактите може би съм била категорична, че в тях не се рови.

# 21 22 апр. 2015, 23:21 ч.

Мнения: 364

Съвсем нормални неща Thinking

Причина:

Причина: