Нужда от съвет ...

В разказа ти има много противоречия. Имала си 5 години брак, 6 годишен син и 7 години тормоз, т.е оженила си се за мъж който те тормози. В началото твърдиш, че детето и бащата много се обичат, в края че  детето ти има голям страх от него. 
Иначе - можеш да намалиш свижданията до това какво сте се споразумяли, така няма да те съди. Не че не може да опита, но едва ли ще получи повече.

Не мисля че има противоречия : значи до този момент са 8 години откакто съм започнала връзка с БНД , детето с днешна дата е на 6 , а отпреди 2 години съм разведена . И да казвам , детето го обича , но проблема е че копира баща си в поведението към мен и хората около мен и това раздвоява детето. Просто ако спра виждането детето ще страда , но ако продължи така ще стане много лошо след някоя друга година . А искам за детето ми най-доброто и да е щастливо. Поведението на БНД е неприемливо и изискванията и коментарите пред детето също. Ние сме приключили отдавна с него и искам да спре чрез детето да ме наранява.
И да омъжих се много бързо преди да съм си свалила розивите очила и се борих да създам семейство , е не се получи.

Доста объркано.

Иначе до колкото съм запозната според това, което е отредил съда може да ограничиш вижданията. Иначе повече от това няма как защото тогава със сигурност може да те осъди.
Аз съм дете на разведени родители. Доста ми липсваха нашите като ходех по концерти и т.н., но никой от тях не си е позволил да говори лошо за другия пред мен. Щом той си го позволява и това е довод да намалиш вижданията.
Но най добре първо консултация с психолог и евентуално чрез оценката на психолога да се намалят вижданията.

оф, форумните детективи веднага те емнаха. и аз не виждам  противоречия.

разбира се, че е възможно детето И да обича баща си И да го е страх от него. за Бога, педофилите, които с години "ухажват' деца с подаръци, за да 'изградят връзка, уважение и доверие' точно така пречупват детската психика и като почне действителният тормоз децата се чувстват виновни, защото са убедени. че това е любов и те ще предадат възрастния, който им е гласувал такова доверие.

в случая твоя бивш се държи като насилник спрямо детето. пречупва реалността му през собствената си призма на озлобеност, отчужденост и ненавист към теб. повече от ясно е, че те ненавижда, но това, което трябва да ти е ясно е, че няма как да има положителни чувства към детето ако мрази майка му. те са неделимо цяло и ние винаги виждаме партньора си у малкия човек. въпросът е дали двама души са дораснали да си пожелаят успех и да продължат с животите си поотделно вместо да си сипват помия от нежаление за личностно израстване. за мен твоя бивш е превърнал във фикс идея желанието си да продължава да ти вреди и дори е готов да жертва детето си в името на тази благородна кауза(!). никъде не видях поведение на любящ баща.

бъди там за детето си, бъди му опора, покажи му, че с теб няма нужда да се страхува от никой, намери си свидетели, осъди го ти за тормоз, ограничи контактите до минимум само в твое (или нечие друго) присъствие. само по-зле ще става. сега е на 6 години. представи си един разбеснял се тийнейджър, който не просто ще ти отговаря, а ще бяга при баща си щото оная там, за какво да я уважава.

успех ти желая 

п.с. и междудругото личи си, че го раздава много смело, защото е свикнал ти да си по-дипломатичната. пробвай с неговите камъни по неговата глава. заплашвал бил, заплашвай и ти. аман от неандерталци изнудващи всеки по-културен човек дето им пресече пътя  и най-добре що не пратиш новият ти приятел (или баща,брат, роднина от мъжки пол) да му каже няколко думи на четири очи и да си седне на гъза?

Благодаря ти много , точно си описала и в превод моите опасения и терзания. И да аз смятам че двама души които не са се разбрали не бива да се мразят , но никой не ме чува. Страх ме е само да не би да има начин наистина да ми вземе малкия. Опитвам се да бъда търпелива и към детето , но е трудно , защото при най-малкото ми казва че иска баща си. Не го подкупвам , наказвам го когато заслужи , не толерирам неуважение , и наистина когато не се виждат известно време детето става друго ( любвеобвилно, по-спокойно , по-разумно) докато не дойде деня пак да отиде. Когато те мачкат толкова години е трудно да се изправиш и да кажеш стоп , страх ме е.

Мда форумните детективи и форумните психолози и техните абсурдни съвети  .... особено последният - прати някой по едричък да му набие канчето  
А според това ти изказване излиза, че всички разведени си мразим децата щото приличали на създателите си. Без думи съм просто.

Така като чета симптомите и след като се консултирах с колегите, смело мога да твърдя, че подобен случай няма описан досега в медицинската история.