Инвестиция за милиони, а персоналът – вятърни мелници

В твоите очи може да е смешно,в моите е,че човекът си прави сметка и не пилее с размах парите си.
Мен ме дразни как всички масово станаха баровци и по заведенията ларж с бакшишите,но в следващия момент в къщи - икономии,за да можем навън да се правим на много богати.

Нищо лошо няма човек да си чака 2 лева ресто на 50 лева сметка.  Понякога точно 2 лева ти трябват за нещо. 

Аз три години бях сервитьорка в родния ми град /още ученичка, събирах пари  за студентските ми години в софия/. Работех като куче през ваканциите от 10.00-до 00.00 всеки ден.Заплатата ми беше 15лв на ден +бакшиши.  Колкот и скапана да съм била, недоволна, кофти ден да съм имала и т.н. - НИКОГА и през ум не ми е минавало да съм нелюбезна, неусмихната и да не се раздавам на 100% за клиентите.
Моите колежки много ме мразеха защото аз печелех най-много.
Е, причината аз да печеля повече беше, че не ме мързеше и не свалях уссмивката от лицето си.
Така че качествен персонал МОЖЕ да се намери винаги - просто трябва да се търси и навреме да се отстраняват елементите от персонала, които ги 'боли' за тая работа и да се заменят с такива, на които им пука за работата им и за качестввеното й изпълнение, независимо от възнаграждението.
За мен винаги условията и отношението са били по-важният фактор за качество на работа отколкото заплащането.

В повечето случаи нивото на обслужване зависи просто от едното възпитание. Не може да се държиш с клиент като с аверчето от квартала, да му говориш на 'ти' или да му пуфтиш със досада в лицето, сякаш ти е развалил рахата. За нормално отношение човек-човек не се изисква специално обучение и невероятна заплата. Аман от простащина навсякъде. И безхаберие. Много е лесно да се каже колкото ми плащат, толкова и ще работя. И аз съм работила за невисока заплата, но никога не бих си позволила да фамилиарнича с клиенти още от вратата, или пък да им говоря троснато просто за спорта. Срещала съм и обратния вариант - учтив си, приветлив, а отсреща една тъпо равнодушие и даже 'благодаря' няма, което също е неприятно.

Ако моя човек искаше да си къта парите можеше да ме заведе в пицерия и да хапнем за 20 лева и двамата. Нямах претенции ама като се правиш на баровец 2 лева не са нещо което би трябвало да ти е проблем . 

Наскоро имах подобен случай, и се бях замислила за същото. В близък до дома ми магазин, който харесвам заради хубавото месо, помолих жената на мелачката да ми смели 1 кг. и да го разпредели в 3 пликчета. Щях да пътувам в провинцията и ми трябваше да е разпределено, за да мога да го сложа после директно във фризера. Тя, дамата, явно не беше въобще на кеф да работи него ден, защото с пуфтене дойде въобще да ме обслужи /при липса на други клиенти в магазина/, после ме отряза с "Аз ще ви дам пликчета, Вие после ще си го разпределите" и след като любезно настоях тя да свърши, го сложи надве-натри, изцапа пликчетата и отвън, разкъса едно, и ми ги подаде с ироничното "Е, ако трябва, ще дойдем и да Ви го сготвим!"
На касата помолих да извикат управителя и му казах, че едва ли вече ще пазарувам в техния магазин, заради нелюбезния персонал, който са си подбрали. Забавното в случая е, че аз пък обслужвам собственичката на магазина /занимавам се с финансови услуги/, и им поясних, че не съм си позволявала да се държа така с нея, но мога директно да я попитам защо нейният персонал се държи така с мен...
Получих много извинения, и предполагам, ще си поговорят с продавачката, и ще има някакъв ефект. Бях се замислила дали да не звънна на собственичктата, после реших, че и това стига.
Според мен единствения начин да се промени това поведение е клиентите да реагират веднага с оплакване. Но много време ще е нужно, за да се променят така наречените "добри" практики от соц-а, не знам кой ги спомена в темата, но според мен този неприятен манталитет е от тогава. Факт е, че младите момчета и момичета от обслужващ персонал в магазини, барове и ресторанти се държи далеч по-мило и дружелюбно от по-възрастните.

Ходила съм преди 2 години, много беше разочароващо и уморително ми беше и не повторих.

Това лято, обаче, открих басейна на Спаго над Бистрица и ми хареса. Има гледка, по-хладно е отколкото в София и много спокойно през седмицата. И ресторантът е добър. Пиша, защото някой питаше за алтернативи. Няма много атракции, но има детско басейнче.

Работя от много години в бранша и наистина трудно се намира качествен персонал... 

А как би обяснила наличието на качествен персонал в хотелите с повече звезди, заплащането ли е по-добро или в повечето случаи имат добър мениджмънт?

И двете. Като добрия мениджмънт не значи по-добро отношение към персонала. Но ако не се поддържа добре хотела, то звездите ги намалят, а качествен персонал с малко пари не може да се привлече. 

отношението на персонала си е до манталитет. Една сервитьорка ако си е намусена на 200лв заплата - за 1000лв изражението и поведението й няма да се променят много.
Тук си е до мениджмънт - да отсяваш хората, които уважават труда, и да налагаш правила и да следиш изпълнението им!

Бих казала и до заплащане. Пари като не дават, читав няма да се вестне. А да отсяват е друга тема. Правила не се налагат на сила, личи си от километри кой си върши с кеф работата и там до голяма степен е от мениджмънта. Но аз го разбирам да се създават условия за добра работа и добро заплащане, подбора е на заден план, макар и не последен. Иначе кофти управа от най-мотивирания и слънчев човек може да направи намусен дроб, дето не знае много какво прави там.

За 1000 лева никой няма да вземе намусената.

Голяма простотия са тия Мелници. Персоналът е паднал директно от небето и е под всякаква критика. Връзват те с 15 гривнички и гердани, не можеш да излизаш под никакъв предлог и после да се върнеш, на изхода чинно се редиш да ти срежат гривничката с ножичка....ай сиктир!
 И аз препоръчвам Спаго.

Бъди сигурна, че гнилото е на горните етажи, персонала просто е видимата част. Никой от персонала не измисля правилата.