Pavor nocturnus, нощен ужас

Фактът, че децата не са уморени на следния ден, аз си го обяснявам с това, че те практически спят през цялото време (моето дете, например, през повечето време не плаче със сълзи, а се дере истерично). Кошмари не са, защото са в т.нар. фаза NREM, когаро физиологично не се сънува. Сънищата (кошмарите) настъпват по-късно, през REM-фазата. Допълнително, тези фази имат някакви, физиологично различни, подфази (различни видове мозъчна активност) и при прехода между тях се получават такива състояния при някои хора. Най-често деца, защото тяхната нервна система още се развива и не могат плавно да се справят с тези преходи. Някои просто се събуждат, други имат това нещо, Pavor nocturnus. Явно се израства, слава Богу.

Издраства се, но е истинско изпитание...Мъчно ти е за детенцето, страх те е, че го мъчи нещо, изморен си всяка нощ по 30 минути да успокояваш невъзможно за успокояване дете...Не губете надежда! Израства се и остава само лош спомен за родителите. Дребчовците, за щастие, нищо не помнят 

30 минути - "щастливка" / в кръга на шегата/ при нас се е случвало 2-3 часа това успокояване.

И ние сме в клуба на безсънните нощи... Светльо не спи още от както се е родил - първо мислехме, че са колики, после зъби, после не знам какво си... Пил е дормикинд - ефект нямаше. Решихме, че е много възбудимо и емоционално дете, обаче какво от това - той пищи всяка нощ, дори и да е нямал никакви видимо силни емоции през деня. Заспива си сам като пич, и след час-два се почва кански рев без причина... Имаше едни ужасни периоди, през които нямаше никакво успокояване - ревеше, огъваше се назад, пяна му излизаше от устата... направо все едно е от филмите за обсебени. И така с часове. Пробвахме хомеопатия, хем нашата хомеопатка е много добра - тц, не става. А през деня е весел и не е хич уморен. Тя даже не ни вярваше, та й снимахме клипче на нощна истерия да види. Тогава решихме, че са тези нощни ужаси. Тръгнахме по баячки, ляхме куршум, като че ли малко се успокои, но пък и порасна... Сега почва да бълнува, обяснява някакви неща, и после се разревава - явно вече пищи в периода на REM-съня. Но пак трудно се събужда, иска да го гушкам, ма като го гушна, хич не ме отразява, и пак повтаря Искам мама гушнаааааа... и се дере, добре че сме в самостоятелна къща
Случва се същото и на следобедния сън. Вече която и баба да видим, първо пита как е спал Светльо... Трагично е, но чакаме да мине. Водихме го на маг, каза, че има магия, и я развали, оттогава спи по-добре. Ходих и на психоложка, правихме му семейна констелация, и тя каза, че до 3-4 месеца ще отмине... Четохме и молитви в църква...
Звучи доста налудничаво, знам, опитали сме какво ли не, но който е виждал дете в такова състояние, знае колко е ужасно и как започваш да вярваш на всичко...
Вече две нощи пищи само по 5-6 минути и то по веднъж, и на мен ми се струва прекрасен и спокоен сън...
И така, чакаме да се оправи...

Ох, все едно описваш картинката при нас. Първата ми приказка с майка ми и свекърва ми е "как мина нощта". Та чак не ми се отговаря 
Търпя си, стискам зъби и чакам а порасне...

А психолог опитахте ли? Аз лично съм много доволна. Поговорих си с жената, и направихме семейна констелация, много интересен метод. Ефект има, въпреки че тя ме предупреди, че става бавно. Но основното, което се промени, е че аз си приех детето такова, каквото е, и някак си вече "не ми пука". Много по-лесно го преживявам, не се впрягам толкова, не се чувствам виновна и други подобни - просто си е такъв. Тя обясни, че първите деца, особено ако са момчета, наследяват всичката натрупана отрицателна енергия в семейството на майка си и си идват на този свят кармично обременени.
Ако вярваш и ти е интересно, ето линк за семейните констелации:
http://www.jivoslovo.info/publikatzii/duhovno-lechenie/item/255- … -na-bert-helinger
В началото звучи налудничаво малко, но знаеш, че като пищи детето, нищо не ти се струва глупаво, само и само да се оправи...

Току що разбирам,какво се е случвало с големия ми син.Всяка нощ рев с часове и абсолютна невъзможност за успокоение.Последно се дра на 4- тия си рожден ден.
Аз си го обяснявах с прекалена емоционалност.За съжаление нямах подкрепа от майка ми- тя мен обвиняваше,постоянно се чувствах виновна.
Към момента детето е добре,почти не се буди вечер,бълнува понякога,броени пъти е сомнамбулствал

И моето детенце реве истерично нощем, тръшка се и не дава да я гушна. Не се случва всяка нощ истеричния рев, но затова пък си мрънка и прорева по н-пъти. Изпива по едно шише вода и т.н. Успокояването обикновено на тв става ако ми даде да я вдигна. Ние за съжаление не живеем в къща и съседите вече не издържат, то и ние така... А ако пика е между 2 и 3 значи купона те първа започва. Водих я да и баят и я кръстихме, но нещата не се промениха изобщо. Все си мисля, че освен недоразвитата нервна система има и нещо, което физически я мъчи и тъй като се изпишква винаги след криза, най-вероятно и се пишка. Понякога я боли коремчето. На хомеопат я водих, но лечението също не помогна. Купихме и легло за детската стая и мисля двете с нея да се изнесем там, поне един от семейството да се наспива. Когато спре с нощните изпълнения (дано да е преди 6 г.) ще си се върна в спалнята (пожелайте ми успех!!!). Не знаех, че си има наименование това състояние и че е често срещано, но е успокоително да разбереш, че е "нормално" детето да реве истерично и че не помни.

от мен имаш ГОЛЯМ успех Спокойно може да е много преди 6 г - в нашия случай се пооправи към 3-та годиника.
Понеже още не знам при нас от какво точно се появи, да попитам другите мами, има ли такива, които са сменяли жилището, когато се е появил този проблем?
/И аз не знаех, че има наименование/

Ние не сме сменяли жилището, обаче сме ходили доста при бабите му и на почивка - драмата е същата, където и да сме. Местили сме и леглото, и сме пробвали различни спални конфигурации... Все си реве. Напоследък се събужда по-лесно, вече не е онзи безпаметен рев, обаче сега пък зацикля на разни неща - примерно искам одеало, даваш одеало, адски рев, не искам одеало, махаш одеалото, адски рев, дай одеалото...  и накрая откачам и го оставям, реве 4-5 минути и заспива. Не ми издържат нервите  Колкото повече се опитвам да го успокоя, толкова по-зле става.
Иначе и аз имам подозрения, че се разплаква като му се допишка, може би не иска да се буди или чувства дискомфорт и не знае защо е...

Ние сменихме жилището, когато малката беше на 4 месеца. По същото време тръгна на ясла. Всичко започна като стана на 9-10 месеца, но се проявяваше рядко, може би веднъж в месеца. Дали "ужасите" имат връзка с местенето или тръгването на ясла, не може да се каже при нас.
За мен проявата е резултат от външни фактори (различен вид стрес) в комбинация с физиологичните особености и емоционалната индивидуалност на детето.

благодаря ти за отговора
просто се чудя, но може би е комплексно - тръгване на ясла, смяна на жилище

И аз съм била такова дете , но съм плакала по 20ина минути с ококорени очи, сочеща , дълбоко спяща и понякога и вървяща насън. Не съм помнела на другата сутрин и когато м питаха на другата сутрин защо съм легнала там ,а не в леглото си не помнех нищо.

Започнало е към 3тата ми година и продължи до 10тата някъде.
 Имах и все още имам много ,но много рядко цветни, тежки, експресивни сънища , в които се потапям все едно съм в друг свят .


Мислят ,че е вследствие на много чувствителна нервна система и стреса след преживян страх и последващи заекване и гризане на нокти. Логопедът ,психолог и игрова терапия ми помогнаха ,но ходенето на сън и викането на майка ми си бяха остатъчни до голяма възраст.

Винаги съм била свръхчувствителна натура . 

Имаше период от около две-три седмици в нас всяка вечер . Нищо не помага докато не се събуди и успокои,но събуждането не е възможно много дълго време.
Съпруга ми пътува често по командировки и замина точно в този момент.Не заех какво да правя и реших да спра да излизам с детето.3 дни си стояхме само двамата в нас сам сами ,никой не е виждал.Сестра ми ми пазаруваше и ми носеше докато спи на обяд.
Та ограничих всякаква връзка с външния свят.Детски също не съм пускала,нищо.Занимавах се с него със спокойни игри ,до колкото е възможно.
Той е много емоционален и мисля,че се успокои по някакъв начин и започна да спи доста по добре.
Забелязвам ,че тези ужас (за мен)  се случва когато
1. детето е преживяло нещо много емоционално за него през деня
2. детето е било уплашено от нещо
3. детето е преживяло голяма промяна
това е поне при моето.

Сега се случва доста по рядко,но не е изчезнало напълно.От седмица спи сам в новата си стая и до снощи спеше много спокойно по цяла нощ. Снощи пак ...

Сега съм в тих ужас защото ще тръгва на ясла след два дни и не знам как ще му понесе.

Ох, нашият днес тръгна на ясла до обяд... Обедният сън беше доооста неспокоен... порева си човекът 
Сега ще видим нощес, но не си представям как ще спи в яслата.
Най-зле е положението като не спи на обяд. Тогава е адски уморен, сънува си кошмарите, обаче понеже твърде много му се спи, и реве здраво без никакъв шанс за събуждане...
Имаме напредък обаче - вече има нощи без рев - от вечер до сутрин си спи...  Дано яслата да не развали крехкото равновесие.
Иначе и моят мъж доста ходи по командировки, обаче аз съм и с две дечица... повече реве бати  . Като си сам, е много страшно...