Pavor nocturnus, нощен ужас

децата нямат спомени за тези нощни театри.

Да, зная, че спомен нямат, обаче фактът, че е резултат от някакъв вид стрес, ме притеснява, а също, и че е толкова често. И повечето неще, които съветват да се правят, като например да се изгради режим, ритуали за сън, тя ги има.

Утро е намерила решение.Вие опитахте ли?

Elfita, благодаря.
Не съм опитала това, признавам. Скептик съм по отношение на не-материални обяснения на физиологичен проблем. За мен това е физиология и биохимия на съня (аз съм биолог). Може и да греша.

 
Разбирам те,но опитай.Според мен ще те изненада резултата.Детето кръстено ли е?Трябва да е кръстено,за да му се четат Василиевите молитви.Много са силни.Успех 

Случайно попадам на темата, не съм чела старата. Ще споделя нашия опит с това.
Второто ни дете изживяваше това в продължение на няколко години. Започна се на около 2 и половина и отшумя около 6-тата година.
Около час след заспиване се будеше с рев и ужас в очите, точно като обсебено. Нищо не помагаше за да се успокои, опитвали сме всичко. Плачеше и се тресеше около 20-тина минути и после заспиваше пак. На сутринта спомени никакви.
Като честота беше различно - понякога по веднъж на месец, понякога по 2-3 пъти на седмица. Понякога се случваше след по-наситен и емоционален ден, по-често след съвсем нормален спокоен ден.
В началото е много шашардисващо за родителите, наистина. Постепенно се посвиква, като се информира човек  и поговори с адекватен педиатър, някак се стягаш... но всеки от пристъпите е стресиращ за всички, колкото и да са информирани и подготвени. Мъчно е да гледаш ужаса в очите на детето си и да не можеш да го успокоиш.

Хубавото е, че минава. В един момент осъзнахме, че детето не се е будило нощем от няколко месеца. Израства се, нервната система съзрява уж.

Кураж на всички засегнати!

Като малка страдах от нещо такова,
 дори в болница лежах, когато бях на 6г. Според майка ми, единствената диагноза, която ми били поставили е епилепсия, предписвайки ми силни лекарства, която тя не ми е давала, не е повярвала в диагнозата. Помня, че влизах в някакъв дълбок сън, не толкоеа с картини, просто някаква страшна емоция, след което се събуждах с рев и дълго време не можех да се успокоя. Веднъж се случи и в училище ( в първи клас спяхме на обяд) и беше голям ужас за учителките ми. Мисля, че при мен се появи след 6 тата ми година, затова имам ясен спомен. Отшумя след време, може би след 2 години. Случвало ми се е да изпадна пак в подобно състояние - дълбок, обсебващ сън, но вече като голям човек съумявам да се измъкна и събудя без стахове.

Благодаря ви за отговорите и за уверенията, че ще премине, сигурно е така.
Елфита, да, кръстена е.

Аз съм била от тия деца, които са пищели от определен час до определен час всяка божа вечер. Будела съм се в ужас от 4 часа и до 6 рев, рев, рев и писъци. От около годинка до 3-4 години.

Нямам представа как точно е отминало, но имам някакви смътни спомени - имаше страшни лица. Бяха някак дяволски и ... ужасно страшни и злонамерени и дори и като бях будна ме бе страх от тях.

Ще ми се смеете, но мама преди години ми подари персийсйи килим /бяха модерни/ и като го постлах в шарките на канта /голям около педя и половина/ имаше елементи, които започнаха пак да ми напомнят за страшните лица и махнах килима, дори и обиждайки мама.

Баба ми бе религиозна и имаше картина с два светли ангела - деца помня, че някак вярвах, че те ме пазят от лицата. Викали са и поп у дома /по онова време не бе безопасно да го направиш/. Мама се занимаваше с езотерика и доколкото знам ме е водила при разни хора. Но не съм наясно как е отшумяло.  

37°C ON , и с дъщеря ми се случваше, но го израсна. Появи се когато беше на около 2, отшумя до около 3 г, като последните месеци (около половин година) се случваше доста по-рядко. Преди 2-годишна възраст също е имала подобни епизоди понякога, но тогава не съм сигурна дали беше същото, по онова време мислех, че просто се буди, сънува кошмар. Ще ти напиша ние какво направихме, след дълго четене онлайн и съвети от приятелка чието дете също се будеше с познатите писъци:
1) Давах Шуслерови соли номер 5, вечер по 5 таблетки, когато не се будеше често- 3 пъти по 1 таблетка
2) Много ми помогна един съвет прочетен онлайн- опитвах се да мисля колкото е възможно по-малко за това, че ще се случи и т.н. Интересното е, че колкото повече бях спокойна и убедена, че тази нощ няма да се случи, толкова по-рядко се случваше в действителност.
3) В никакъв случай не трябва да се пита детето какво е "сънувало", имало ли е кошмар, изобщо да не му се напомня с нищо какво се е случвало през нощта- наистина после те нямат спомен, или ако имат явно не  е съзнателен и по-добре да не ги подсещаме.
4) Детето не трябва да се претопля- при потене се случва по-често.
5) Слагах я да си ляга по-рано от обичайното. Нейният "час за будене с писъци" беше около час-час и половина след лягането. Затова се стараех да "разчупя" този модел на спане като я слагам да заспива по-рано.
6) Докато пищеще просто я наблюдавах (да не се нарани, да не падне от леглото), но избягвах да я докосвам, успокоявам- от това пищеще повече, а събудеше ли се бе дезориентирана. Ако все пак положението беше много зле и исках да я гушна- дъщеря ми понасяше само да бъде докосната/прегърната отзад, ако пипнех лицето и започваше да се "брани" с ръце, да пищи повече. Затова ако въобще я гушвах я гушвах откъм гръбчето, поставях я да се облегне на рамото ми с главичка и галех леко гръбчето- пищенето преминаваше в нещо като проплакване. Но по-добре изобщо да не се пипа детето.
7) Премахнах всякакви странни предмети, лампи които хвърлят странни сенки и т.н. от стаята където спи детето, стараехме се да не вдигаме шум поне 2 часа след като си е легнала- и тихите шумове предизвикваха писъци...
Правех и "гасена" водичка- колкото и елементарно да е, но ефект имаше. Палех 3 поредни кибритени клечки и всяка загасях, една след друга, в чаша или купичка със студена вода. Докато гасях всяка клечка правех кръстче във водата с клечката. После с малко водичка замивах очичките/лицето с движение отдолу нагоре. Накрая изхвърлях водата през външен ръб- най-лесно ми беше през външния ъгъл на терасата. (Този ритуал го правя и всеки път когато срещаме една роднина с урочасващи очи- като я види детето не може да спре да плаче, разболява се часове след като я е докоснала и т.н. Може и да е въпрос на внушение, че гасената водичка помага, но за мен важното е, че този "ритуал" успокоява самото дете.)
9) Пазете детето от много силни емоции, дори и положителни такива. Говорещи кукли, играчки с подскачащи елементи, твърде шумни места и събития, страшни приказки и филмчета.
10) Мисли, че все ще дойде моментът когато този ужас ще свърши! Колкото по-малко му обръщаш внимание, толкова по-добре. Когато спреш да изпитваш вина, че детето ти "сънува кошмар" или "страда" осъзнаваш, че е най-добре просто да изчакаш "моментите" да отминат. Всъщност, ужасът е за родителите, а не за детето.
11) Детето не трябва да се преуморява с идеята, че колкото е по-изморено, толкова по-добре ще спи. Най-добре всякакви буйни игри да се прекратят 1-2 часа преди лягане и детето да се занимава само със спокойни, бавни неща. Ако не спи следобед- да се въведе следобедна дрямка, ако детето позволява (при дъщеря ми беше мисия невъзможна).
12) При нас имаше и наследственост- мъжът ми когато е много преуморен сънува разни чудовища които искат да го изядат, с които трябва да се бие, преследват го и т.н. Все са чудовища разни, казва някакви неразбираеми думи и просто не може да се събуди, едва си поема дъх и аз го будя- казал ми е така да правя. Предполагам, че има спомени за това което сънува, защото нервната му система е по-зряла от тази на малките деца. Дъщеря ми нищо не си спомняше, даже след ужасни, продължителни писъци се будеше като свежарка, със страхотна усмивка и в супер настроение.
Общо взето, основното което правех беше да давам Шуслеровата сол номер 5 всеки ден и да съм спокойна, останалото са само допълнителни промени с които свикнахме доста бързо.  

Преди 2 години изживях този ужас с дъщеря ми. Тогава ходех като призрак. Веднъж шефката ми ме попита,защо изглеждам толкова зле. Разказах й. Оказа се,че нейното внуче също изпадало в подобни състояния.Посъветва ме да заведа детето при народния лечител Васил Канисков. Бях много резервирана, но след 7 поредни кошмарни нощи го потърсих. Даде ми едно мъничко шишенце с билков ...екстракт. Трябваше да давам по една капка вечер преди лягане. Много се страхувах и пих първо аз, около седмица. Едва тогава се престраших да дам на детето. От тогава не сме имали нито нощ този проблем. От първата капка забравих за "обсебването",а давах капките само около седмица.

Здравейте! 
На всички много благодаря за подробните съвети и за успокоението. Две нощи минаха без ужасии, само нормалното събуждане, дано е за дъъълго.
Определено ще опитам някои от нещата, които не съм правила до сега, а явно при вас са помагали. И да, ще се опитвам най-вече аз да съм спокойна, за да не се предава това и на нея.

Не съм попадала на старите теми, но и малкият ми син беше/е така - от 4-5 месечен до 1,5 год - почти всяка вечер около 1:30-2:00 ч. се започваше се неудържимите писъци и рев.
При нас началото съвпадна с диагностициране на рефлукс и затова не обърнах особено внимание (огъването на дъга по време на нощния рев е точно като огъването при рефлукс), когато овладяхме хранителния проблем, а буденето продължи, стигнах до извода, че просто става дума за по-незряла и лесно възбудима нервна система. Сведох емоциите до минимум (до колкото въобще е възможно това), преместихме леглото му до спалнята, така че да лежим един до друг и по време на рева само галех и тананиках нещо успокояващо - това помогна и на нас с ММ да минем по-лесно през периода - реагирах по-бързо още в самото начало на пристъпите и обикновено в просъница и без да ставам само протягах ръка и галех леко.
Сега този период ми се струва отдавна отминал, но пак понякога след по-емоционален ден/повече телевизия/контакт с "лоши" хора има кратко примрънкване и проплакване през нощта, но много рядко се стига до пронизителните писъци и продължителен рев. Надявам се да го израсте съвсем в скоро бъдеще, защото вече отложихме веднъж преместването му в неговата стая, а не искам да го протакаме до безкрай.
Определено смятам, че при нас от решаващо значение е спокойния режим - когато са при свекърва ми и живеят по техния пенсионерски ритъм, никога не е имал такива проблеми. Но у тях всичко се случва в точно определни часове (хранене, сън, игра) и те самите са хора, които никога не повишават глас, не бързат за никъде, изобщо всякакъв вид стрес е сведен до минимум.

Благодаря за мнението и за идеята, ще го имам предвид, когато говоря с педиатъра. Рефлуксът е релевантен, може би, в нашия случай, защото малката от бебе имаше силно изявен рефлукс, но постепенно до към 10-12 месеца изчезна повръщането напълно. Но то не се зная дали просто повръщането не е изчезнало, а стомашното съдържимо вътре си се бунтува...