Съвместно съжителство или брак

  • 35 337
  • 804
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 11 987
Аз самата живея с мъжа си без брак, не бих се омъжила при никакви обстоятелства.
Но при нас всеки от двамата е катастрофирал в семейните отношения и и двамата нямаме желание да се обвързваме с документ.
Просто споделих някои неща, за които бракът променя ситуацията.

# 16
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Привърженик съм да правя това, което искам към даден момент/ период/ етап...
Седем години съжителствахме без брак, от три години имаме сключени граждански и църковен брак. Единствената разлика от преди и след е невероятното изживяване и прекрасния спомен от сватбения ни ден.
По отношение на ежедневието ни, начин на живот, взаимоотношения между двама ни - не се е отразило по някакъв начин.

# 17
  • Мнения: 712
Когато и двамата партньори са живи и здрави на практика няма разлика дали ще имате сключен брак или не . Голямата разлика става ако един от партньорите почине и имате деца . За това според мен ако имате дете трябва да имате и брак .

Както вече съм споменавала в други теми, имам много труден развод зад гърба си, след 3,5 години брак.
Не бих повторила. Просто последиците от една евентуална раздяла са много по-малко страшни без брак, отколкото с брак, особено за жена. С моя човек си живеем от две години сега заедно, и си казваме "моя мъж, моята жена". Стига ми, и да сме щастливи! Peace


Ако започваш едно съвместно съжителство , в което смяташ да имаш и деца , с мисълта как по-лесно ще се разведеш ......... Еми по-добре въобще не го започвай , или поне не създавайте деца .

# 18
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 017
Живяла съм първо на семейни начала с половинката си-3 години, после сключихме брак, защото така искахме.Аз исках само църковен, но за съжаление без граждански няма как да стане.Преди и след сватбата нищо не се е променило.Мисля че човек трябва да живее такак, както се чувства най-добре.Сестра ми също първо заживя с половинката си, роди му дете и когато забременя с второто решиха да сключат брак...

# 19
  • София
  • Мнения: 1 732
.

Последна редакция: чт, 28 яну 2016, 01:01 от Rafiqa

# 20
  • София
  • Мнения: 23 093
Rafiqa, всеки трезвомислещ индивид би следвало да гледа практично на нещата, в това число и на брака. А не в един момент да реве и да се чуди от къде му е дошло на главата. Аз първо мисля за детето си и не искам да допусна да бъде лишено и от най-малкото, което му се полага по право!
Бих те попитала дали имаш собствени имоти, но мисля, че отговорът е ясен.

# 21
  • Варна
  • Мнения: 36 601
А по-малко вулгарна постъпка ли е според теб жена, която е зле в материално отношение, да се зажени по сметка? Тия случаи хич не са малко. И мъжете, когато се подсигуряват в това отношение, те пак ли са вулгарни? Не съм започнала връзката с идеята какво ще дам или получа при евентуално прекратяване, защото не съм я започнала с идеята да я прекратя. Обичам мъжа си, а най-показателното е, че се съгласих и дете да му родя, нещо което отлагах в предишните си връзки и в крайна сметка родих на 35. Не виждам какво вреди на връзката ми да си отварям очите и да съм подготвена за най-лошото, защото и това се случва, независимо кой с какви причини се е хванал с другия. По-добре е отколкото да надяна розовите очила и да си кажа - не, това на мен няма да се случи. То е като с презерватива - по-добре да го имаш и да не ти трябва, отколкото да ти потрябва, а да нямаш.
И не слагай каруцата пред коня - аз не съм поставила материалното като основа за връзката ни. Разсъжденията за материалното дойдоха впоследствие, след като родителите ми приписаха имоти. Мисля, че логично разсъждавам като поставям на първо място добруването на детето ни. За мен обратното мислене е абсурдно.

Последна редакция: ср, 27 яну 2016, 11:01 от HighSpeed

# 22
  • Мнения: 902


Както вече съм споменавала в други теми, имам много труден развод зад гърба си, след 3,5 години брак.
Не бих повторила. Просто последиците от една евентуална раздяла са много по-малко страшни без брак, отколкото с брак, особено за жена. С моя човек си живеем от две години сега заедно, и си казваме "моя мъж, моята жена". Стига ми, и да сме щастливи! Peace


Ако започваш едно съвместно съжителство , в което смяташ да имаш и деца , с мисълта как по-лесно ще се разведеш ......... Еми по-добре въобще не го започвай , или поне не създавайте деца .

Не съм видяла човек, който да сключи брак с тия мисли. Те идват, когато любимия принц, за когото си се омъжила, дотолкова след брака се промени и изроди, че започне да те блъска в стената пред оочите на детето ти. Ей точно понеже не го бях мислила, го сключих тогава брака. После когато развода се оказва единственото разрешение, ти стават ясно две неща: без значение какво ти е причинил, ти со ДЛЪЖНА да му даваш детето, защото според съда той на него никога нищо не е причинил и нямаш право да кажеш не, защото е родено В БРАК- твой проблем какви си ги мислиш и дали мигваш нощем когато то  е при него.
Твой проблем е как се чувстваш когато то плаче нощем и не може точно да разбере защо тати е такъв към мама,  и че тати й липсва.
Твой проблем е, че той е направил дългове които не може да плаща и по закона тук ти си длъжна да ги изплащаш, понеже са дошли по време на брака, а  той си е загубил работата заради глупостите които е направил. И даже издръжката не може да ти изплати. А даже има и възможност някой ден ти да го издържаш, понеже сте имали БРАК.
Също и кой ще ти гледа детето да работиш 40 часа седмично, за да ги плащаш. И всичко сам.

Не съм го мислила. Но стана. Не бих рискувала друг път. Да си ме мисли кой за каквато ще. Wink А наивните приказки как това е много безсърдечно си ги оставям на тия с големите сърца! Simple Smile  bouquet

# 23
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Мисля, че има страни, където са доста разпространени предбрачните договори, които уреждат точно такива материални въпроси. Още преди великия брак. Ама че са вулгарни тия материалисти, как не ги е срам да се погледнат сутрин в огледалото...

# 24
  • Пловдив
  • Мнения: 23 668
И да нямаш брак, щом имаш дете си ДЛЪЖНА да го даваш на бащата.

# 25
  • София
  • Мнения: 11 987
Мисля, че има страни, където са доста разпространени предбрачните договори, които уреждат точно такива материални въпроси. Още преди великия брак. Ама че са вулгарни тия материалисти, как не ги е срам да се погледнат сутрин в огледалото...

И в БГ вече има брачен договор, може да се подпише и след брака.

Самият брак е вид договор, добре е, ако пристъпваш към подписването му, да мислиш трезво и разумно, а не да го гледаш с влюбени очи.

# 26
  • Мнения: 35 962
религиозната гледна точка е последното, което ще ме накара да се омъжа  Grinning

съвсем добре живеем без брак от много години, дори наследстовото не ме притеснява /вече го прочетох като довод в темата/ - то така или иначе ще отиде при децата ни

# 27
  • Мнения: 902
И да нямаш брак, щом имаш дете си ДЛЪЖНА да го даваш на бащата.
Тук е малко иначе.
При дете, родено без брак, жената трябва да узакони родителските права на мъжа, понеже той не ги получава веднага. При раждането на детето без брак те са при жената и само и единствено при нея. Ако тя това не го направи, при една раздяла тя ИМА ПРАВО да не му дава детето, при което неговите задълженя към детето (изрдъжка) остават ненакърнени. Много мъже забравят тоя факт. И се усещат чак при раздяла. Може да я съди,разбира се. Но е дълга и широка после.

# 28
  • София
  • Мнения: 1 732
.

Последна редакция: чт, 28 яну 2016, 01:01 от Rafiqa

# 29
  • София
  • Мнения: 11 987
А ако имаш дете/деца от предишен брак/съжителство?
Тогава, ако се споминеш преди новия съпруг, автоматично ощетяваш собствените си деца.

Общи условия

Активация на акаунт