По-скоро натрапчивата мисъл за това. Ама толкова натрапчива, че да пречи на нормалното ви ежедневие и радости..
Около мен много хора си....изневеряват, разделят, някои преглъщат, други не....и все пак вече нищо не е същото...
Аз съм крайна в мнението си по подобни въпроси, но не желая да ги споделям и обсъждам сега.
Прихвана ме някакво ужасно чувство. Че се чувствам несигурна. Издигнала съм семейството в култ и само мисълта за нестабилност ме изяжда. Всъщност точно това е думата. Самоизяждам се. Непрекъснато питам съпруга си...дали ще ме обича, дали ще ми е верен.....изнервям го вече...
Страхувам се и че някой може да се разболее и пак да се преобърне всичко...
Ако се опитвам да го тая в себе си, се затварям и плача... Сънувам ужасни сънища. Несвързани...които ме изтощават.
Започнах да мисля, ако се разделим къде ще отида ...Дали не трябва да се подсигуря по някакъв начин. Имам възможност да продам имот и евентоално да купя д руг по-хубав. Обаче всеки ми казва, недей купува щото ще е на двамата......и не продавай щото може да те изгони някой ден...хората се променят...
А истината е, че нямам никакъв повод въобще да си мисля такива неща. Просто така се чувствам, повлияха ми някои неща и....изпаднах в състояние от което ми е трудно да се абстрахирам. А това влияе на околните.
Незнам какво искам с тази тема.
Искам да благодаря, че ще я прочетете.