Православието като начин на живот-6

Лек и спасителен пост ти пожелавам.
Ти ме подкрепи преди време, не съм забравил!  

Обезсърчително ми прозвуча, но явно така трябва и да бъде. ...ми моят опит е скромен, много оскъден разпарчатосан....сложен...
Но все пак, се осмелих да се включа в темата, в която явно съм по -скоро недостойна, непасваща,  нежелана. Нямам си духовник, все още....не се получава поради поредица от причини.
  
Простете ми.

Моля за прошка на idiotsamamaetayna, ако съм го огорчила по някакъв начин
Моля се , всеки един от нас да има повече светлина в душата си и да не се отклонава от своя си път към Бог.

Здравейте,не съм влизала скоро във форума,но много се радвам,че този форум го има.И аз имам нужда да общувам с православни хора.Затова от време на време влизам и поне чета.
Към Idiot.....-извинявай,не те запомних,но ми направиха впечаление някои неща.Едното е,че си търсиш публика,спри да провокираш хората-няма смисъл.А това,че си преживял много,може и е така...не искам повече да пиша за теб,да не ставам досадна.Мисля,че те разбирам,спри да търсиш вниманието на хората.Извинявай,че съм толкова искрена.
Тук се стремим да бъдем искрени.
Иначе лек и спасителен пост на всички!
Мен ме вълнува една много дълбока тема от доста време,която много ме разтърва напоследък.Незнам колко можем да мислим затова,но поне ми кажете вие как се чувствате,като чуете за антихриста и последните времена.Тъй като най-вероятно сме близо до този гнусен антихрист.
Мен ме е страх,много признавам си.Вярвам на всичко,което пише в библията на 100%.

Катеричка, това, че си недостойна за темата и нежелана в нея са само твои мисли!!Мисля, че никой не смята така.Само едно ще ти кажа, което отдавна искам да ти кажа, (понеже на моменти се виждам себе си като те чета), а именно:че истинските неща са простички и се усещат със сърцето, а мисленето( прекалено), обмислянето, философстването, мъдруването и споровете(не казвам, че си спорила, ни най-малко малко) само пречат и влошават и объркват.

Катеричка, изобщо не си ме разбрала правилно. Факта, че реагираш така само идва да покаже, че имаш нужда от помощ. Всички ние имаме такава нужда, но ни трябва помощ от духовен водач. Подкрепата, която си даваме тук не може да замести работата с духовник. Едно простичко внимателно вслушване в проповедта след литургия може да е от много по-голяма полза от хиляди други думи.
Довери се на Бог, Той не те е оставил сама, ако и да се чувстваш така.
Трудно е да се направи, но повярвай, че да се повериш в Неговите ръце е най-доброто, което можеш да направиш.
Боже, нека бъде по Твоята свята воля!

Много много ви благодаря, съгласна съм напълно с вас. Трепетно следя темата. Духовният ми труд е според силите ми, чета,  слушам по you tube проповеди. Предимно на руски, някак си ми лягат на сърце.
В много от беседите се намеква, че в последните времена няма да има старци, а за църквите дори не искам да цитирам обрисовките. Това още повече ме смущава и правя връзка със споделеното от anushka_a, за страха й от антихриста.
При мен също са се прокрадвали такива усещания, даже имах моменти, в които съм изтръпвала, четейки откровения. Не съм можела да си представя, че е възможно да има такова нещо, че и да му се даде такава власт, започнах да чета, за да се "обуча " да се информирам за това какво ще представлява той, неговите прояви......за да знам как да се предпазя от лъжите и мрежите му. И колкото повече четях, толкова повече изпадах в отчаяние....за това как едва ли не сме обречени.....дълбока тъга ме обзе, за всички хора.....и тогава си казах :ама това е погрешно. Та нали Господ ни е дал спасението -Заповедите си. Ако ги спазваме,  антихриста няма да може да ни оплете в мрежите си. Тогава обаче разбрах, че той също е чел Евангелието и е изобретателен. И че когато види една душа, стремяща се към повече чистота, то тя е особено ценна плячка. Може и да греша, не знам.
Когато се изповядах, почувствах невероятна лекота, полет. Спомням си, че даже на връщане към дома си, се загубих. (Мястото е отдалечено от района, в който живея) . После, лека полека дойдох на себе си, започнах да си водя записки - какво още искам да изповядам, и пак и пак...и после се оказа, че постоянно искам да общувам с моя изповедник. Което се оказа невъзможно.  Поради много причини. Освен това, той е по скоро изповедник, а не духовник. И така открих за себе си, че духовната ми работа е до живот и че срещата ми с духовник ще определи Бог - дали, кога и как ще се осъществи. Според зрелостта ми.
В светски план аз срещам всеки ден хора, в които виждам светия дух, и без да ходят на църква. И без да са осъзнато православни. Простете, не го пиша в духа на противопоставяне. А в духа на това, което е написала Spring is my season. Моето ежедневие е интензивен контакт с хора от различни вероизповедания, култури и раси. Според стареца Паисий, ще дойде време,в което така ще се объркат нещата, хората ще са толкова изплашени, че само тези, които стоят и се обърнат към Христос, ще се спасят.
Сега се опитвам да държа вратите на душата съм Христовия дух. И да не ги затварям.
Не мисля, че който и да е,  пишещ в тази  тема има други намерения. Всеки един от нас е получил призива Му и Го е чул.
Точно затова ми стана мъка, когато се получи това търкане . Няма безгрешен човек.
Някои от нас са с повече опит, чели са повече, получили са повече откровения, през изповедника си или през личен труд. Но това,  според мен би трябвало да ги дари с още повече топлина, смирение и любов към ближния, търсещ спасенито за душата си чрез Христос.
Простете ми за тези слова. Може би не бива да споделям  мои  разсъждения,  не се чувствайте ангажирани по никакъв начин. Нито целя някой в нещо да се припознае. Или да слагам думи в устата на някой.
По -напред имаше мнение, че не бива да разсъждаваме, а само да четем  Писанието и тълкуването на св. Отци на него и Библията.  На мен ми е трудно да се разделя с разсъжденията, те са неразривна  част от осъзнаването ми. Та всеки ден се случва нещо, нали трябва да го съотнеса със стремежа ми да живея православно. Многобройни са миговете, в които точно  аз трябва да взема решението и никой друг, и в този миг нямам до себе си изповедник. Но имам 10 -те  Заповеди. ... Един ден Той ще съди мен. А изповедника ми, ще съди отделно. .....
Да, с цялата си същност съм го осъзнала.

Напоследък не пиша, но ви чета всеки ден. Мъчно ми е, че и тук има раздори!      

        

 Преди години като четях за антихриста и аз имах същите страхове, бях изпаднала дори в отчаяние. Но духовния ми отец каза да не мисля за това, а само да се моля( да усиля молитвите).Каза ми също, че всички мисли, които всяват смут в душата ми не са от Бога. Трябва повече да се молим, когато ни налегнат такива мисли.

Здравейте,дано не съм обидила никой с това,което съм написала.Само казвам,че нямам лоши намерения към никого.Това,което написах за въпросния човек бе от съчуствие,защото припознах себе си преди.Знам ,че всички имаме нужда от помощ и ,че основно трябва да я търсим от свещените.Но нали все пак си споделяме някакви неща.
А иначе за споровете навсякъде ги има и по църквите дори,но пък нали така се ражда истината.

Здравейте,
бих искала да ви попитам за мнението ви относно взаимоотношенията с хора от други вероизповедания. Например, страшно ме смущава това дали мога да си позволя да имам връзка с мюсюлманин или евреин. Преди да открия православието, въобще нямах такива терзания, считах, че религията не определя човека. Но сега се страхувам например да се влюбя в такъв човек, защото веднага почвам да мисля как няма да мога да се венчая с него и ще живея в блудство...Ужасно е, а ми се струва неразумно и даже смешно да прекратявам контакти още в зародиш с такива хора, само поради страх да не стане нещо по-задълбочено и да извърша грях. Вие какво мислите?

П.С. Не говоря за някакви брутални хора с радикални виждания, а например миролюбив човек от Косово, Албания, Израел и т.н.

To по хората ходи и никой не е застрахован, че няма да се влюби в точно такъв човек - някои точно това ги привлича, че е екзотично, различно, неизвестно (че и трудно на по-късен етап - има хора не обичат да им е лесно )
Аз бях изумена от отговорите на две приятелки- преди стана въпрос за подобна тема и те бяха категорични- "Мюсулманин? Никога!!" (а и двете не са вярващи, едната дори не е кръстена).
Може би тук става въпрос баш за кое ти е по-скъпо, ако не можеш да имаш и двете- хем да си венчана, хем да живееш с мюсулманин. Досега съм срещала случаи на протестанти и католици, които се кръщават, за да могат да се венчаят с православната си половинка, но евреин и мюсулманин...хм- не съм.
Зависи- колко надълбоко искаш да стигнеш в нашата, православна вяра--колкото по-дълбоко, толкова по-трудно ще ти е да живееш с такъв човек. Това да живееш  с такъв човек и да се молиш той да се промени и да промени и вярата си, за мен е твърде романтично и нереално.Може и да бъркам. Но има и много щастливо женени семейства от този тип, както и други, при които и двамата са православни, но се развеждат.  Нека се включат и другите

Джуд, много е индивидуално. Въпросът ти е основополагащ за житейската съдба на много вярващи. Примерите са също толкова, колкото и вярващите. Бях чела в една беседа, че е тежък грях да се молиш с друговерци. Като под друговерци се имаше предвид други християни! Помня, че тогава се запитах : добре де, ама аз каква християнка съм?  И започнах да търся себе си в православието, което ми е по наследство,  по документи....
Свидетелка съм на щастливи бракове между носители на различни култури и религии. А също и на неуспешни, провалени бракове на хора от една религия ( например, православни)  които са се венчали църковно. Това е едно доста сериозно изпитание, в което човек на дело доказва вярата си.
Съгласна съм с Nil desperandum, че зависи колко надълбоко искаш да стигнеш в православната вяра. Защото има дълбоко  посветили се, при тях вярата по подразбиране  се съпътства  с обет за девство и безбрачие. А има и двойки, често срещани, в които единият е силно вярващ, отдаден на православен начин на живот, моли се, ходи на литургии, води  църковен живот, а другият , при все, че е кръстен и венчан, не споделя тази потребност и ценности.
Понеже въпросът ти в началото е за взаимоотношенията, а после добавяш " влюбя "затова основно писах за брачните взаимоотношения.
Иначе,за всякакви взаимоотношения, бях писала по напред, че в делника си реално не общувам с православни. Но това не ми пречи да ги обичам и да виждам божието творение в тях. Винаги, до колкото мога, ако обстоятелствата позволяват, им разказвам за нашите Църкви, молитви и вяра.

Благодаря много за отговорите! Пиша по тази тема, защото на мен тепърва ми предстои да създам семейство някой ден. Четох статии в православни сайтове и книги за православното семейство. Лошото е, че сама си създавам някакви ограничения, когато почна да премислям това, което съм чела. Четох, че някога е имало закон в Русия, който не позволявал да се създава семейство с мюсюлмани. На друго място пък четох мнението на свещеник, че не е нужно да се дават съвети за намирането на партньор, защото човек, когато се влюби, няма да послуша съвета. В друга статия пишеше, че е важно партньорът да ти харесва всякак - и телесно, и душевно, на друго пък пишеше, че трябва да сме по-смирени като търсим спътник в живота, а не да мислим, че този или онзи е недостоен за нас и че често разглеждаме някакви недостатъци...Много съм объркана и усещам, че така ще продължа да бъда. И не на последно място, въпросът за блудството! Как може човек да изпълни това нещо, да няма интимни отношения, докато не се ожени?! Моля, извинете ме, че засягам тези теми, но за мен са неразрешени. Харесва ми една друга мисъл, че това, което за човека изглежда невъзможно, за Бог е възможно. Да, но...явно нямам много вяра, а повече обичам да разсъждавам, но не стигам до изводи, които да ме успокоят, а дъвча едни и същи мисли вече няколко години.

П.С. А най-мрачно ми става, когато прочета нещо, което на едно място е напълно отречено, а на друго място е позволено. Например чела съм наистина строги текстове, в които пише, че смесеният брак се допуска само, ако православният дадял изрично обещание, че ще въведе децата във вярата. (Може да не преразказвам съвсем точно, но четох нещо такова и май се отнасяше за ранните векове). А след време прочетох разказ за едно семейство, в което жената е православна, а мъжът евреин, който не й пречи на вярата, и свещеникът им казва: "Вие вече сте се съединил като мъж и жена", т.е. напълно одобряваше съюзът им, макар и мъжът да не се е кръщавал...От една страна това ме успокоява,за мен това е лъч снизхождение от страна на свещенството и църквата, ако този случай е истински. Но от друга страна строгите текстове също са отпечатани в паметта ми.

Джуд, сега това е тема, която те обърква, след време това ще ти се проясни, друга тема ще те мъчи...
Ако си в България, нямаш ли възможност за достъп до духовник?  С него да обсъдиш проникновено тези въпроси.

Въпросът за сексуалността и енергетиката, която тя носи е деликатен, индивидуален и потенциален източник на много беди, заблуди, измами, манипулации -все средства на лукавия...

Уповавай на Бог и само на Него. Бъди честна и открита към себе си, и към човека от отсрещната страна, не прави компромиси в посока човекоугодие. Не го възприемай като заръка от мен към теб,  а само като мнение, и то доста общо, без да се задълбочавам, нямам изкушението да давам рецепти, самата аз търся насоки и съвети...

 

Ами струва ми се трудно, човек да живее с различие по такъв важен въпрос.Скоро четох една книжка"Христос Побеждава"главния герой,който е православен с вярата си показа на жена му къде е истината.А как ще сключите църковен брак.Не,че аз съм пример за православен брак.Моя ходи в Църква,за да пали свещичка,но не изповядва друга религия.А иначе дано не изглеждам песимистично,но каквото не му изнася все захваща темата с вярата.Колко съм фанатизирана и ме дразни,но така си го изкарва ядът.В крайна сметка всеки търси път към Бога.Но не ми се вижда добра идея

Вчера попаднах на част от книгата „Съвети на отец Тадей” – Добрила Джурич, превод от сръбски със съкращения.

https://pravednik.wordpress.com/2013/05/07/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0 … 0%bd%d0%b8%d1%88/