Как да действам в тази ситуация?

Не се впрягай толкова, те децата понякога родните си майки не слушат. Важното е, че все пак има един авторитет в лицето на бащата. Струва ми се, че сте задружни като цяло, така че с времето всичко ще се подреди.

Сигурно си права, Марена. Просто на моменти се чувствам в една такава неловка ситуация. в която съм по средата и каквото и да се опитам да кажа или направя няма да е подходящо.

Нормално е дете да не иска да си тръгне от площадката.И твое дете да беше пак можеше да ти върти номера и да не те слуша.Освен това може би ревнува баща си  или пък и е нужно още време за да свикне с факта,че ти си част от семейството.

Детето си има чувства, вероятно му липсва майка му, може и да ревнува баща си. Нормално е да говори така. Една година живеете заедно или от една година имаш връзка с този мъж?
Зареждаш се с търпение и чакаш детето да свикне, че си част от семейството.

Може и бащата да го е поразглезил...

Не знам дали бащата го е разглезил, знам, че съд да постанови забрана за контакти между майка и дъщеря, е нещо рядко. Вероятно са преживели много неприятни неща, затова реакциите на детето ми се струват напълно в реда на нещата.

Да не би да ѝ липсва майка ѝ?

Съвсем нормално "мерене" на силите.
Просто бъди твърда и не си изпускай нервите.
Би трябвало след време да премине.
И като ти каже така, отговори й: "Да, не съм ти майка, но вече сме семейство. И затова ме е грижа за теб, точно както и ако съм ти майка"

Да, доста кофти неща са се случили между детето и майката, тя не я е виждала откакто малката е била на 3 годинки, не знам до колко подробности си спомня за нея.
Освен това тя ревнува баща си, това ми е ясно, може би наистина трябва повече време.
Заедно живеем от около половин година, но естествено познавам детето от преди това.

Ще намерите път, но явно си трябва време.

Смятам, че е нормална реакция на детето за възрастта ѝ. Не показвай пред нея, ако това те дразни.

Стандартно детско поведение като го прибираш от игра, тя никога не стига, както и търсенете на оправдания защо няма да те послушат, в случая просто използва тема около която всички стъпват на пръсти и явно е хванала, децата имат шесто чувство как да постигат своето и кое работи, вероятно усеща че си несигурна как да постъпваш и се опитва да се наложи.

Майката има ли режим на личен контакт с детето решен в съда и ако да защо не го спазва?

 

Аз бях в подобна на твоята ситуация преди 3 години. Живях 6 месеца с мъж и неговата дъщеря, която тогава също беше на 7, тъкмо беше започнала първи клас момичето. Детето е присъдено на него, с право на виждане от страна на майката, която обаче за шестте ни месеца заедно я потърси точно два пъти. Както и да е, бащата е с родителските права, и в моя случай беше така. Той я гледаше с помощта на сестра си и майка си, от 2-годишна, и си имаха строго изградени правила, начин на общуване и бит. Когато отидох при тях, баба й точно тогава беше починала, в рамките на 2 седмици беше смъртта на бабата и моето нанасяне при тях. Може би това е причината, че детенцето много бързо ме прие и се привърза към мен. Споделяше си неща от училище, играехме заедно на различни игри, рисувахме, писахме домашни, правихме прически, готвих й любими неща... от "лельо Д." някъде на третия месец започна без да иска да ми казва "мамо Д." /това при жива майка/, и винаги изглеждаше сладко смутена от това обръщение към мен, а аз я гушках, целувах, много си я обичах и исках. Някак тя беше сбъднатата ми мечта за момиче /имам син на 12 години/. Синът ми тогава беше при нас също, през половината време /другата половина изкарваше с баща си/. Интересното е, че и двете деца бързо се сприятелиха, той тогава беше на 9. Играеха добре заедно, не се ревнуваха и не се караха, заедно си купуваха неща от магазина, като ги пращах, пързаляха се със шейни и т.н.

Разказвам, за да добиеш представа каква беше ситуацията при мен. Като цяло детето много ме слушаше. Но сутрин преди училище плачеше и ревеше, и отказваше да стане от леглото, с мъка и зор се сресваше и си измиваше зъбите, това беше нашето изпитание. Ранните утрини. Навън още е тъмно... изнизването от топлото легло, влизането в график. И другото - беше злояда. Ама много злояда. Веднъж отказа с мръщене една супа, защото не съм я направила като баща й. Като настоях да я опита поне и да хапне поне малко от нея, тогава избухна - "Не си ми майка, че да ми казваш какво да ям и колко да ям!". Тогава аз я погледнах в очите и казах - "Права си. Не съм ти майка. Но ми пука за теб, искам да ядеш вкусни и качествени храни, затова ти приготвих супа. Ако не я искаш сега, окей. Но след час-два държа да ядеш от нея. Или нещо друго, което да ти приготвя? Сигурна съм, че ако питаш баща си, той ще ти каже същото. Искаш ли да го наберем по телефона?" И така... Со кротце, со благо, и БЕЗ кютек   

На теб ти желая УСПЕХ и КЪСМЕТ в полагането на грижи за малката!   

Ще се справиш.

П.П. Дано споделеното от мен ти е от някаква полза, Ин и Ян.

Благодаря за отзивите, момичета!

Вихрогонче, благодаря, че сподели историята си. Ние също сме близки, занимаваме се с момичешки неща, играем си заедно, понякога сме отбор "против момчетата", при което баща й не е добре дошъл в нашите занимания и ей такива неща. Сутрините преди училище ситуацията е същата, която ти описа, само че при нас са и вечерите, когато трябва да си ляга и все си намира причини да не го прави, но това смятам е нормално за всяко дете.

Относно майката - да, има режим за виждане на детето, но в първите 6-7 месеца от издаването на съдебната заповед не ги е спазвала и я е посетила точно 2 пъти, а останалото време е давала нелепи оправдания защо не може да дойде на уреченото място в уреченото време, което както се досещате е носило доста разочарования на детето (тя тогава е била на 2-3 годинки само), та затова сега нямат никакъв контакт. Майката се е опитвала няколко пъти да се свърже с моя приятел, но тя е по-скоро обсебена от него, отколкото да иска да види дъщеря си, та така.

хм ,мисля си ,че ако е обсебена би била ходила по срещите с детето за да види бащата , има нещо друго тук 
Вихрогонче , говориш с минал време , тоест не живееш вече с бащата на това дете , защо?

Добре де, може би да е била обсебена преди. Но със сигурност не изглежда да се интересува от детето, доколкото знам има и син след това от друг мъж като и това дете не живее с нея а е при социалните, така че..не й е чиста работата като цяло.

Накратко, имах проблеми неразрешими с БАЩАТА, не с детето.
За нея и досега страдам, честно казано, защото си я приех много като своя...

От две години и половина живея отново с бащата на моя син. Тоест с бившия си съпруг /на документи/. Иначе може да се каже, че сме си отново семейство.

Колкото до биологичната майка на детето, за което се грижи ин и ян, сигурно просто не се вживява много-много в ролята на майка и това е. Уви, има такива "майки". Раждат, гледат бебето до годинка-две, после си гледат само и единствено техния живот, а детето го поема я бащата, я някоя баба...

Ин и Ян, как са нещата при вас сега?  

Не знам защо се връзваш на "ти не си ми майка". Има много хора около едно дете, които то трябва да слуша и не са му нито майка, нито баща. Ти си възрастен човек, с когото живее и отговаряш за нея, налага се да те слуша. Обясни и, че това е, защото възрастните имат повече опит, знаят повече и няма да е вечно, а само докато порасне и може сама да отговаря за себе си. Тогава ще може да избере дали да бъдете приятелки или да не те види никога повече.

Всичко е наред в момента, даже напоследък сме още по-близки, мисля че се нареждат нещата. Благодаря, че се интересуваш 

Борбата сутрин я има при много деца, особено в малките класове. Вечер също е трудно. Синът ми започна да ляга лесно и рано от тази година, но са от 6.30 за първа година и умората го събори за две седмици. Предишните класове имахме драми и ние, на моменти, особено в началото на учебната година.
За тръгването от детската площадка - същата работа, никое дете не иска да си тръгва, не е проблема в теб. Изречението, започващо с "Ти не си ми майка" е опит за манипулация, за да постигне каквото иска, напипала е слабото място и го манипулира.

Децата в тази възраст започват да търсят да се ... самоустановяват, да кажем, да намират и собствената си тежест и място. противопоставят се на "авторитетите". Нормално.

А рефренът "ти не си ми майка"... ами, не знам - ами ако пък има именно - осъзната или не - нужда от майка? Питала ли си я? "Да, аз не съм ти майка - а ти би ли искала да бъда?"
Едно уточнение - такъв въпрос не бива да задаваш, ако а) ти самата не си абсолютно сигурна в себе си и б) не си получила предварителното съгласие на бащата за поставянето изобщо на въпроса на масата.

На детето му липсва майчината фигура, осъзнато или не, това е безспорно. В интерес на истината преди време била питала баща си как така всички други деца в училище си имат майки, а тя само баща и баба и после добавила "Е, нищо де, вие като се ожените тя ще ми е майка, така че ще си имам и мама и тати".

Ами замисли се. Много е възможно това да се опитва ад ти каже детето... Т.е. поведението, и особено лексиката, да са нещо повече от обичайното детско вироглавене. Думите да означават "стани ми майка / искам да си ми майка". Прецени колко точно означава този мъж за теб, колко точно означава детето и вземи някакво решение съобразно с това - тази ситуация е доста жестока спрямо едно уязвимо дете. В момента то се привързва, има нужда да се привърже - истински, но в същото време осъзнава, че ти си приходяща, т.е. избягваш да поемеш истински ангажимент с/о нея. Че  утре, ако ти хрумне, просто ще си събереш парцалките и ще изчезнеш завинаги от живота й. Не си "мама", която винаги, каквото и да се случи, ще бъде до нея. А си просто една приятелка на тати. Тази работа с "приятелите"... не е удачна когато има и дете в уравнението. Или се обвързваш и ангажираш - и емоционално, и легално - или по-добре живейте отделно, дори и да продължите да си "приятелствате" с баща й в удобни за двамата часове. Някак "с теб съм, до теб съм, ама само докато ми е удобно" не е подходяща в отношенията с дете.

Е ситуацията между мен и него е доста по-сериозна от "приятелстване" в свободното време. И двамата имаме сериозни намерения, говорим за бъдеще заедно и т.н. Според теб как мога да покажа/кажа на детето, че няма да реша другата седмица да си събера багажа и да се махна..? Тя е малка все пак, не е като да е наясно с отношенията между мъж и жена. Емоционално съм обвързана и с двамата, като семейство сме си, не виждам защо легалното обвързване (т.е. брак) трябва да е наложително.

В интерес на истината, аз също установих , че на децата в такава конфигурация им е по лесно и сигурно ако има брак. Със синът ми и втория ми мъж също беше така - живеем е заедно, бебе имахме, по-сериозно от това няма накъде... И синът ми все пак питаше кога ще се женим
Но ние имахме планове да се ожени така или иначе, просто финансово решихме първо да е бебето, че годините не чакат ☺ Ако вие не го планирате изобщо, може би все пак трябва от време на време да вмъкваш по някоя реплика за това че сте семейство.

Защото детето много добре прави разликата, дори и вие да се правите на лежерно недоразбрали. Ще й го обясниш като сключите брак - официално - и после я осино0виш - също официално. Всичко друго е вятър и мъгла и тя много добре го разбира, очевидно. Няма смисъл да и разправяш приказки от хиляда и една нощ и да й сваляш звезди. Тя няма нужда от това. И ма нужда от обвързване - реално, не на думи. Има нужда да знае, че ако ти хрумне да ги напуснеш това за теб ще е точно толкова трудно - юридически, формално - колкото и ако й беше истинска (родна) майка. Всичко друго е просто прах в очите - и тя, очевидно, много добре го осъзнава. По-добре в такъв случай не създавай напразни очаквания и надежди. Ако не възнамеряваш да ги осъществиш, по-добре си живей отделно от тях и се виждай с любовника си в удобно за двамата време, без да натоварвате детето.

Катя, мисля че малко крайно се изказваш. Не съм казала до сега, че нямам намерение да приемам връзката ми и с двамата на сериозно. Именно фактът, че се допитвам до всички тук показва точно обратното. Детето е на 7, не на 17... не знае разликата между това просто аз да си тръгна и да си тръгна, защото видиш ли юрисдически ми било трудно. Разбирам какво искаш да кажеш до някаква степен, но пак казвам - аз нямам намерение да се изпаря в един слънчев ден ей така именно поради факта, че ми пука и за него, и за нея.

Бърди, ние постоянно казваме пред нея, че сме семейство, че трябва да се подкрепяме и да сме заедно и силни и т.н.

Ти нямаш намерение сега. На 7 е, но вече е било изоставено веднъж (независимо дали има конкретен спомен от ситуацията, фактът на изоставянето си остава - както и емоционалните последствия от липсата на майка). По въпросите, които е задавала и другите изказвания, които споделяш, стигам до извода, че прави разлика. "Когато се ожените ще си имам и мама, и тати". Т.е. за нея има разлика - дори и за теб да няма (в момента). Тя иска да си има мама - а това става с осиновяване, не с обещания. Все пак, на 7 е, не на 3.

Разбирам какво се опитваш да ми кажеш. Приемам го и съм съгласна. Но все пак тъй като е на 7, не е напълно наясно с това какво означава двама души да са женени. Просто общото разбиране е мама и тати са мама и тати и са женени. Но за нея явно е мама и тати са такива, ЗАЩОТО са женени. Децата имат свои си начини да си обясняват нещата. Тя е в такава фаза в момента, в която казва например, че момчетата не могат да виждат момичетата голи (разбираемо за възрастта й все пак), еми дай тогава аз и баща й да нямаме сексуален живот ха-ха. Грубо казано, но надявам се разбираш какво имам предвид.
Имали сме разговори и тя знае, че баща й и аз се грижим за нея, тя си живее с нас, което значи, че трябва да ни слуша и двамата, нас ни е грижа за нея, обичаме я и т.н., а и както споменах тя знае и в нейната глава ние сме семейство.
Относно осиновяването, аз бих предприела тази крачка, но при условие, че това първо много сериозно се обсъди с партньора ми и второ тя е малко поотраснала, за да разбере значението на това, което правя. Аз и да я осиновя другата седмица, тя няма да разбере това какво точно значи. Единственото което остава е наистина да се оженим, но ние това не сме го обсъждали към момента, говори ли сме съвсем накратко, но до там.