Започнах да чета "Възможност за остров". Едва трети роман на Уелбек ми е. Имам странното чувство, че вече познавам всичките му геори.
Всъщност "всичките" това са два персонажа - един мъжки и един женски, останалите са някакъв фон. - Публикувана: 19 март 2017, 13:09 ч.
- Последно мнение: 16 май 2017, 14:12 ч.
В момента чета...52
Завърших "Билкова отвара и рог от еднорог" - 4*
Отзив без спойлери:
Утре ще реша какво да захвана. Май ще е нещо историческо, но още не съм решила съвсем.
Отзив без спойлери:
Скрит текст:
Великолепна втора част на историята! Хареса ми много повече от първата. По-детайлно развити характери, много динамично действие с няколко допълнителни сюжетни линии; (тази за вейницата е като мед за фентъзи-почитатели).
Книга, която те кара да искаш още и още. И оттук е най-големият минус - това "още" го няма
Финалът е като отрязан с теслата -ударен край, който свърши в нищото и сега трябва да се чака следващата книга, за да бъде отговорено на куп недоизяснени неща.
След Джордж Мартин и неговата "Песен за огън и лед" чакането се превърна в инквизиция за феновете. Дано не се наложи да чакаме продължението за света на Биляра, колкото за това на Вестерос. Защото искам да чета ВЕДНАГА!!!
Още веднъж огромно БРАВО! за авторката!
Книга, която те кара да искаш още и още. И оттук е най-големият минус - това "още" го няма
Финалът е като отрязан с теслата -ударен край, който свърши в нищото и сега трябва да се чака следващата книга, за да бъде отговорено на куп недоизяснени неща.След Джордж Мартин и неговата "Песен за огън и лед" чакането се превърна в инквизиция за феновете. Дано не се наложи да чакаме продължението за света на Биляра, колкото за това на Вестерос. Защото искам да чета ВЕДНАГА!!!
Още веднъж огромно БРАВО! за авторката!
Утре ще реша какво да захвана. Май ще е нещо историческо, но още не съм решила съвсем.
Прочетох The Case Against Sugar: отново много добре свършена работа от страна на Гари Тобс. Събрал е и е обработил много информация, като акцентира върху развитието в исторически план - как човечеството започва да консумира захар, кога консумираните количества се увеличават значително, какви промени се наблюдават в общностите, които увеличават приема си на захар. Обръща голямо внимание на влиянието на захарната промишленост и решаващата й роля за това захарта да бъде обявена за сравнително безопасна и вниманието да се насочи към мазнините и холестерола, вместо да се направят повече проучвания за ролята й в развитието на болестите на цивилизацията. Разглежда и основанията да се смята, че точно захарта е в основата на някои много често срещани "западни" болести - освен диабет тип 2, за който е до голяма степен ясно, също и други проявления на метаболитния синдром (бъбречните увреждания, високото кръвно, подаграта), болестта на Алцхаймер, рака (или поне някои видове, като особено внимание отделя на рака на гърдата). В крайна сметка не съжалявам, че прочетох книгата - информацията, която е събрал, е ценна и вероятно не се съдържа никъде в обобщения и лесно обозрим вид, в който я представя той. Разбира се, препоръката му е да се избягва захарта в максималната възможна степен, въпреки че не може да се каже със сигурност дали това означава 100%, или по-скоро означава едно за един човек, а друго - за друг.
Сега се прехвърлям на новата книга на Роб Улф, която отново е на тема индивидуализиране на начина на хранене и начина на живот според нуждите, за да се постигне оптимално тегло и здраве - озаглавена е Wired To Eat.
Започнах и Paisaje de otoño - четвъртата и последна част от поредицата на Леонардо Падура за лейтенант Марио Конде. Прочела съм към 1/3, книгата е сравнително кратка, но отново ми прави впечатление както богатият и красив език на Падура, така и силно застъпеният социален елемент в криминалните му романи - за живота в Куба, корупцията, бедността, разочарованието и безизходицата, но едновременно с това и разочарованието и носталгията на поне част от емигрантите в Маями.
Сега се прехвърлям на новата книга на Роб Улф, която отново е на тема индивидуализиране на начина на хранене и начина на живот според нуждите, за да се постигне оптимално тегло и здраве - озаглавена е Wired To Eat.
Започнах и Paisaje de otoño - четвъртата и последна част от поредицата на Леонардо Падура за лейтенант Марио Конде. Прочела съм към 1/3, книгата е сравнително кратка, но отново ми прави впечатление както богатият и красив език на Падура, така и силно застъпеният социален елемент в криминалните му романи - за живота в Куба, корупцията, бедността, разочарованието и безизходицата, но едновременно с това и разочарованието и носталгията на поне част от емигрантите в Маями.
Merry., благодаря за книгата!
Чела съм две от книгите. Да, имат общо, все пак филмът е направен по книгите. Но според мен филмът е много по интересен.
За съжаление книгите още са в проект се оказа
))
Видях преди малко, че днес са качили в Читанка на Каролайн Греъм няколко криминални прози, като Написано с кръв, Сигурно място, Маската на смъртта. Някой чел ли ги е? Има ли нещо общо наистина с Убийства в Мидсъмър?
Чела съм две от книгите. Да, имат общо, все пак филмът е направен по книгите. Но според мен филмът е много по интересен.
За съжаление книгите още са в проект се оказа
)) 
В момента чета книгата "Аз обичам Ню Йорк". Има цяла поредица от такива книги "Аз обичам...", само че с други градове. Първоначално бях доста предубедена, защото книгата се води любовен / романтичен роман, а аз не си падам много по такива, но всъщност бях приятно изненадана от съдържанието й, и се замислям след като я прочета, да си сваля и останалите книги от поредицата на електронния четец.
Прочетох The Case Against Sugar: отново много добре свършена работа от страна на Гари Тобс. Събрал е и е обработил много информация, като акцентира върху развитието в исторически план - как човечеството започва да консумира захар, кога консумираните количества се увеличават значително, какви промени се наблюдават в общностите, които увеличават приема си на захар. Обръща голямо внимание на влиянието на захарната промишленост и решаващата й роля за това захарта да бъде обявена за сравнително безопасна и вниманието да се насочи към мазнините и холестерола, вместо да се направят повече проучвания за ролята й в развитието на болестите на цивилизацията. Разглежда и основанията да се смята, че точно захарта е в основата на някои много често срещани "западни" болести - освен диабет тип 2, за който е до голяма степен ясно, също и други проявления на метаболитния синдром (бъбречните увреждания, високото кръвно, подаграта), болестта на Алцхаймер, рака (или поне някои видове, като особено внимание отделя на рака на гърдата). В крайна сметка не съжалявам, че прочетох книгата - информацията, която е събрал, е ценна и вероятно не се съдържа никъде в обобщения и лесно обозрим вид, в който я представя той. Разбира се, препоръката му е да се избягва захарта в максималната възможна степен, въпреки че не може да се каже със сигурност дали това означава 100%, или по-скоро означава едно за един човек, а друго - за друг.
Сега се прехвърлям на новата книга на Роб Улф, която отново е на тема индивидуализиране на начина на хранене и начина на живот според нуждите, за да се постигне оптимално тегло и здраве - озаглавена е Wired To Eat.
Започнах и Paisaje de otoño - четвъртата и последна част от поредицата на Леонардо Падура за лейтенант Марио Конде. Прочела съм към 1/3, книгата е сравнително кратка, но отново ми прави впечатление както богатият и красив език на Падура, така и силно застъпеният социален елемент в криминалните му романи - за живота в Куба, корупцията, бедността, разочарованието и безизходицата, но едновременно с това и разочарованието и носталгията на поне част от емигрантите в Маями.
Сега се прехвърлям на новата книга на Роб Улф, която отново е на тема индивидуализиране на начина на хранене и начина на живот според нуждите, за да се постигне оптимално тегло и здраве - озаглавена е Wired To Eat.
Започнах и Paisaje de otoño - четвъртата и последна част от поредицата на Леонардо Падура за лейтенант Марио Конде. Прочела съм към 1/3, книгата е сравнително кратка, но отново ми прави впечатление както богатият и красив език на Падура, така и силно застъпеният социален елемент в криминалните му романи - за живота в Куба, корупцията, бедността, разочарованието и безизходицата, но едновременно с това и разочарованието и носталгията на поне част от емигрантите в Маями.
В България е издадена само третата - "Маски" (на испански си е Máscaras), която се смята за най-силна. Падура обяснява в предговора към четвъртата част, че четирите романа обхващат една година от живота на Марио Конде, действието се развива през всеки от четирите сезона и така се получава нещо като затворен цикъл. Спокойно могат да се четат и разбъркано.
Прочетох "Кралицата на юга" на Артуро Перес Реверте.
Много ми хареса. В книгата има от всичко- напрегнат трилър, много добро описание на средата, в която героите се развиват, доста информация за т.нар. Наркобизнес,но и качествено и някак нетипично за мъж писател изграждане на персонажите.
Това е втора книга на Реверте,която чета и още веднъж се възхитих на добрия му стил.
Много ми хареса. В книгата има от всичко- напрегнат трилър, много добро описание на средата, в която героите се развиват, доста информация за т.нар. Наркобизнес,но и качествено и някак нетипично за мъж писател изграждане на персонажите.
Това е втора книга на Реверте,която чета и още веднъж се възхитих на добрия му стил.
Нези, радвам се, че ти хареса
За мен лично "Кралицата на Юга" е една от най-силните книги на Реверте. Много ми допадна как е изградил образа на Тереса.
Скарамуши, ами той Уелбек според мен си пише малко по матрица макар и силно мизантропска такава
Чела ли си му 2-3 книги общо взето все едно си чела всичките. Аз за това и попрестанах с него. 
Скарамуши, ами той Уелбек според мен си пише малко по матрица макар и силно мизантропска такава Чела ли си му 2-3 книги общо взето все едно си чела всичките. Аз за това и попрестанах с него.
Чела ли си му 2-3 книги общо взето все едно си чела всичките. Аз за това и попрестанах с него.Не съм сама значи в тези открития.
То това не е задължително лошо, разбира се, поне знаеш към какво да посегнеш като нещо конкретно ти се чете. Иначе, често казано, засега "Възможност за остров" ми харесва повече от "Платформата". 
Аз започнах "Индийската съпруга" (Карин Фосум) и , слава Богу, че да си оправя вкуса след "Роуз Мадър"
Добре познатата норвежка атмосфера, все едно съм си у дома
Джина, на мен "Самотата на простите числа" ми беше харесала изклучително много!
Ето мнението ми за нея, когато я четох
Добре познатата норвежка атмосфера, все едно съм си у дома
Джина, на мен "Самотата на простите числа" ми беше харесала изклучително много!
Ето мнението ми за нея, когато я четох
Здравейте! Никога не съм писала в темата, но редовно чета отзиви за книги, за които споделяте. Тези дни приключих със "Сянката на вятъра" на Сафон по препоръки от тук. Грабна ме този автор обезателно 
Днес получих книгите, които поръчах от Ozone - "Щастливите хора" на Любомир Николов и "Най-хубавото място на света е точно тук" Франсеск Миралес; Каре Сантос. За първата нямам търпение да я започна да видя дали ще оправдае очакванията ми
Днес получих книгите, които поръчах от Ozone - "Щастливите хора" на Любомир Николов и "Най-хубавото място на света е точно тук" Франсеск Миралес; Каре Сантос. За първата нямам търпение да я започна да видя дали ще оправдае очакванията ми