В миналата тема за веганизма (или побългареното "веганство") видях много предразсъдъци, както и че много хора продължават да не знаят какво представлява веганството- а именно стремеж към причиняване на по-малко болка и смърт.
От една страна съзнавам, че е бавен, труден и тромав процес промяната на изградените стереотипи, навици, традиции в обществото (както и преодоляването на натиска на много силни индустрии), от друга недоумявам при днешното ниво на масова информация къде остават моралните принципи, любовта и състраданието към по-слабите и беззащитни същества. Наистина ли задоволяването на вкусовите рецептори или комфорта отстъпват пред агонията... без грам съжаление?! Плашещо е в какъв свят растат нашите деца!
Не търся конфронтация, моля спестете си провокативните постове за питателната си закуска от яйца и бекон със сметана или вечерята от сочна пържола. Или за чувствата на растенията. Или за немощните и агресивни вегани (ясно ми е до къде може да доведе липсата на информираност или нежеланието да се излезе от зоната на комфорт)... Бих искала да обсъдим с тези, които имат интерес, вариантите да се ограничи жестокото отношение към животните в млечната и месната, текстилната и кожарската, както и развлекателната индустрии. Как да дадем повече гласност за безсмислените мъчения, на които се подлагат животните?!
Пп Да, аз съм майката, която беше притеснена, че дъщеря й е решила да бъде веган. И не, това не е лицемерие, напротив. Въпреки, че от дълги години бях вегетарианка, не съзнавах колко съм била заблудена. Сега сме вегани и аз, и двете дъщери, и единственото, за което съжалявам е, че не го направих по-рано. Ползите са не само за животните, но и за нашето здраве и външен вид (лично изпитано), както и за околната среда.
От една страна съзнавам, че е бавен, труден и тромав процес промяната на изградените стереотипи, навици, традиции в обществото (както и преодоляването на натиска на много силни индустрии), от друга недоумявам при днешното ниво на масова информация къде остават моралните принципи, любовта и състраданието към по-слабите и беззащитни същества. Наистина ли задоволяването на вкусовите рецептори или комфорта отстъпват пред агонията... без грам съжаление?! Плашещо е в какъв свят растат нашите деца!
Не търся конфронтация, моля спестете си провокативните постове за питателната си закуска от яйца и бекон със сметана или вечерята от сочна пържола. Или за чувствата на растенията. Или за немощните и агресивни вегани (ясно ми е до къде може да доведе липсата на информираност или нежеланието да се излезе от зоната на комфорт)... Бих искала да обсъдим с тези, които имат интерес, вариантите да се ограничи жестокото отношение към животните в млечната и месната, текстилната и кожарската, както и развлекателната индустрии. Как да дадем повече гласност за безсмислените мъчения, на които се подлагат животните?!
Пп Да, аз съм майката, която беше притеснена, че дъщеря й е решила да бъде веган. И не, това не е лицемерие, напротив. Въпреки, че от дълги години бях вегетарианка, не съзнавах колко съм била заблудена. Сега сме вегани и аз, и двете дъщери, и единственото, за което съжалявам е, че не го направих по-рано. Ползите са не само за животните, но и за нашето здраве и външен вид (лично изпитано), както и за околната среда.
