Повече от 1 година съм с мъжа от връзка след брака ми/мъжът ми почина/От 6м живеем заедно.Моето дете не помни баща си,познава го от снимки,но от мен знае,че това е тати.Беше на почти годинка,когато го изгубихме.Мъжът от сегашната ми връзка е много добър с малкия,от ден на ден стават все по-близки,но Дани му казва по име.Виждам,че и на партньора ми му е трудно да приеме обръщението ТАТКО от детето,макар да е приел детето.Аз от друга страна искам Дани да расте с баща и да има на кого да каже ТАТКО,но се притеснявам да повдигна въпроса пред мъжа ми.Исках да ви питам кога и как децата ви казаха татко на последвалите ви партньори.Спонтанно ли се случи или разговаряхте преди това?Ако вече е обсъждано съжалявам за повторението,аз не намерих с търсачката.
- Публикувана: 2 май 2006, 19:21 ч.
- Последно мнение: 2 март 2007, 01:14 ч.
Казват ли ТАТКО на втория ви мъж
МамаДеси съжалявам за съпруга ти 
Надявам се да си щастлива сега с мъжа до себе си 
Моята дъщеря казва на втория ми мъж Татко. Беше на 8 месеца, когато се събрахме. Говорихме предварително и той се съгласи, че тя няма да има по-добър баща от него, понеже бившия не се интересува от нея. Мъжа ми я възпитава , обича и се държи с нея като изтински баща вече 2 години нямам никакви забележки. Връзката ни беше точно на една година като говорихме за това.Според мен един откровен разговор ще свърши работа, но трябва да се подготви и детето. Нека то само усети кога да му каже Татко. Успех и щастие 
Надявам се да си щастлива сега с мъжа до себе си Моята дъщеря казва на втория ми мъж Татко. Беше на 8 месеца, когато се събрахме. Говорихме предварително и той се съгласи, че тя няма да има по-добър баща от него, понеже бившия не се интересува от нея. Мъжа ми я възпитава , обича и се държи с нея като изтински баща вече 2 години нямам никакви забележки. Връзката ни беше точно на една година като говорихме за това.Според мен един откровен разговор ще свърши работа, но трябва да се подготви и детето. Нека то само усети кога да му каже Татко. Успех и щастие
Малкия според мен веднага ще го нарече ТАТКО.Повечето деца смятат ,че сегашният ми мъж е биологичният баща и казват на Дани-Баща ти това,баща то онова.Той понякога също повтаря.Но приятелят ми май не може да приеме такова обръщение,говорихме веднъж повърхностно.Може и да му трябва време,не знам.Но на мен ще ми е по-леко ,ако Дани казва му казва татко.А пак ако имаме друго дете ситуацията ще е дотс странна,едното ще казва татко,а другото-по име.Благодаря ти за пожеланията. 
детето ми беше на 6 години, когато се омъжих втори път. Тоест помни първия си баща, макар и не съвсем ясно, разведохме се, когато детето беше на 4. Нарича втория ми мъж по име, а когато говори с приятели и съученици за него, казва, баща ми - това, баща ми - онова (като става въпрос за втория мъж).
Вторият ми мъж пред всички говори, синът ми - това, синът ми - онова.
Вторият ми мъж пред всички говори, синът ми - това, синът ми - онова.
детето ми беше на 6 години, когато се омъжих втори път. Тоест помни първия си баща, макар и не съвсем ясно, разведохме се, когато детето беше на 4. Нарича втория ми мъж по име, а когато говори с приятели и съученици за него, казва, баща ми - това, баща ми - онова (като става въпрос за втория мъж).
Вторият ми мъж пред всички говори, синът ми - това, синът ми - онова.
Вторият ми мъж пред всички говори, синът ми - това, синът ми - онова.
Не си създавай излишни тревоги и не насилвай нещата според мен. Ако някой ден детето иска да го припознае като "татко" само ще го направи... дори и да продължи да му казва на име- няма лошо нито за единия, нито за другия. В твоето съзнание има оформена такава липса, но за детето е важно само да има кой да изпълнява в ежедневието тази функция.... и ако дойде времето и ДВАМАТА ДА СЕ чУВСТВАТ ДОБРЕ от обръщението "Татко" ОК! но ако не стане така не прави от това проблем- живота е сложен и хората живеят в различни обстоятелства.... ако някой ден имате свое дете- тогава ще му мислиш... но дори да стане така, че едното дете да казва на име, а другото татко- пак няма лошо- ние живеем така и сме си Ок. Това ще бъде проблем само, ако ти позволиш да се превърне в такъв- а щом му е и конфузно на мъжа ти- два пъти повече означава,че не бива да го насилваш... та това са само 6 месеца... има много време да се подредят нещата, но нека бъде по естествен за всеки от вас начин
И мен ме интересува този въпрос.
Винаги съм питала мъжете, ще имат ли на против ако детето ми му каже татко и всички казват, че няма проблеми... НО... Едно си баба бае, друго знае (или как беше?). За сега не се е налагало такова нещо, дано в скоро време се наложи.
МамаДеси, съболезнованията ми за съпруга ти.
Винаги съм питала мъжете, ще имат ли на против ако детето ми му каже татко и всички казват, че няма проблеми... НО... Едно си баба бае, друго знае (или как беше?). За сега не се е налагало такова нещо, дано в скоро време се наложи.
МамаДеси, съболезнованията ми за съпруга ти.
Очевидно,че е нужно време,колкото и да ми се иска друго.Интересно ми беше как стоят нещата по принцип и след време.Детето вижда в партньорьт ми бащината фигура и засега му е достатъчно/отвреме-навреме казва,че му е татко на децата/.Надявам се нещата да си дойдат на място.Та така....Мама от Финландия,благодаря ти.
Моя близка остана сама с детето си когато то беше на 6м. След време имаше връзка с мъж - около 4 години - който всъщност отгледа дъщеря й, сега от 5 години живее с друг мъж, които е изключителен човек 
.
На никого детето не е казвало "тати", но като показва снимки и разказва, тя казва - това е "тати В..........."/той въобщи не бива да е "тати", а и незнам как някоя досега не го е кастрирала/, това е "тати С.........." /този който я отгледа/ и това е "тати"/мъжът на майка й/. Но в ежедневието не му казва тати, а говорят на галени имена, детето знае кой е истинският му баща, но определено обича и уважава друг.
.На никого детето не е казвало "тати", но като показва снимки и разказва, тя казва - това е "тати В..........."/той въобщи не бива да е "тати", а и незнам как някоя досега не го е кастрирала/, това е "тати С.........." /този който я отгледа/ и това е "тати"/мъжът на майка й/. Но в ежедневието не му казва тати, а говорят на галени имена, детето знае кой е истинският му баща, но определено обича и уважава друг.
Ще ви кажа за моя личен опит и за моя втори татко.
Бях на 5 години, когато майка ми се омъжи (мен дори не ме взеха на купона) за втория ми баща.
Първоначално му казвах чичо Петьо и някакси постепенно започнах да му казвам ТАТКО. И аз не знам как стана. С времето свикнах с него, с присъствието му...ей така по детски нещата влязоха в релси. Не помня с майка ми да сме водили някакъв по-специален разговор за присъствието му у нас. Живяхме заедно 25 години
За мен той беше най-най-най прекрасния баща на света. Загубих го преди 3 години и ужасно много ми липсва.
МамаДеси, съжалявам за съпруга ти!
Бях на 5 години, когато майка ми се омъжи (мен дори не ме взеха на купона) за втория ми баща.
Първоначално му казвах чичо Петьо и някакси постепенно започнах да му казвам ТАТКО. И аз не знам как стана. С времето свикнах с него, с присъствието му...ей така по детски нещата влязоха в релси. Не помня с майка ми да сме водили някакъв по-специален разговор за присъствието му у нас. Живяхме заедно 25 години
За мен той беше най-най-най прекрасния баща на света. Загубих го преди 3 години и ужасно много ми липсва.
МамаДеси, съжалявам за съпруга ти!
Мога само да ти кажа, че обръщението не е всичко...
Аз имам доведен /мисля/ брат. Във всеки случай е дете на втората жена на баща ми от първия й брак. Доведен ще да е или заварен... Та младежът беше на 4-5 год., когато майка му и баща ми заживяха заедно /нямат брак като всички в моето семейство
/ На практика баща ми го отгледа и до сега се грижи за него, казва "синът ми", НО не иска момчето да му казва 'татко' защото то си имало баща - обръща се към баща ми по име. Истинският му баща пък никога не го е търсил, нито се е грижил за него. Въпреки всичко връзката им е много силна, баща ми никога не съм видяла да прави разлика м/у децата си - кара се с всички ни 
, всички хора ги мислят за баща и син.
Та с обръщение или не - новият мъж пак може да е баща.
Аз имам доведен /мисля/ брат. Във всеки случай е дете на втората жена на баща ми от първия й брак. Доведен ще да е или заварен... Та младежът беше на 4-5 год., когато майка му и баща ми заживяха заедно /нямат брак като всички в моето семейство
/ На практика баща ми го отгледа и до сега се грижи за него, казва "синът ми", НО не иска момчето да му казва 'татко' защото то си имало баща - обръща се към баща ми по име. Истинският му баща пък никога не го е търсил, нито се е грижил за него. Въпреки всичко връзката им е много силна, баща ми никога не съм видяла да прави разлика м/у децата си - кара се с всички ни , всички хора ги мислят за баща и син. Та с обръщение или не - новият мъж пак може да е баща.
МамаДеси съболезнования за съпруга ти!
При мен ситуацията е различна,дъщеря ми е голяма на 16 год. и още преди да се омъжа повторно,каза на бъдещия ми съпруг,че не търси в негово лице баща,а приятел.
Нарича го по име,както и той нея.Но не мисля,че отношението помежду им не е като на баща и дъщеря...името не променя чувствата!
При мен ситуацията е различна,дъщеря ми е голяма на 16 год. и още преди да се омъжа повторно,каза на бъдещия ми съпруг,че не търси в негово лице баща,а приятел.
Нарича го по име,както и той нея.Но не мисля,че отношението помежду им не е като на баща и дъщеря...името не променя чувствата!