Здравейте! 
Не знаех къде трябва да публикувам темата и затова го правя тук. Студентка съм вече последна година бакалавър. Досега за тези години преобладаващите ми оценки са петици и шестици.По принцип самите оценки нищо не значат, важни са знанията.В името на това да науча нещо и да бъда някой съм полагала доста усилия.Не ми е фикс идея да имам високи оценки, но когато си уча материала и си знам темите, просто ми ги пишат.
Вчера се прибрах в родния ми град след изпит. Имаме две съседки пенсионерки и двете ме питаха взела ли съм го, с каква оценка. Аз им казах, след което едната веднага се нахвърли: ,,Ти нямаш акъл. Нали съм ти казала - важното е да е взет, може и с тройка да е. Какво е това само шест, шест? Излизай с приятели, намери си гадже. Стани малко човек''. Другата и тя започна, че щяла да ме запознае с някакъв. 
Тази първата и друг път ми е казвала, че съм луда и че трябвало да се променя, защо да искам да изкарвам само шестици? И не го казва на шега, ами с един тон, сякаш чете морал. Наистина не съм бележкарка и не ми е за самата оценка. Но искам да науча нещо, искам да се развивам, да запиша магистратура и да имам авторитет един ден в сферата, в която ще работя. Заради това полагам усилия много да уча. Другата критика, която ми отправиха беше, че по цял ден съм си стояла вкъщи и съм четяла. Като съм в сесия, какво да правя по цял ден? Приятелките ми ме разбират, като се има предвид, че и те са по същия начин, т.е. стремят се да учат. Казват ми да не обръщам внимание на тези жени и че не си заслужава изобщо да мисля какво говорят хората. Но на мен наистина ми стана много обидно.Затова реших да потърся мнения и съвети тук.
Не знаех къде трябва да публикувам темата и затова го правя тук. Студентка съм вече последна година бакалавър. Досега за тези години преобладаващите ми оценки са петици и шестици.По принцип самите оценки нищо не значат, важни са знанията.В името на това да науча нещо и да бъда някой съм полагала доста усилия.Не ми е фикс идея да имам високи оценки, но когато си уча материала и си знам темите, просто ми ги пишат.
Вчера се прибрах в родния ми град след изпит. Имаме две съседки пенсионерки и двете ме питаха взела ли съм го, с каква оценка. Аз им казах, след което едната веднага се нахвърли: ,,Ти нямаш акъл. Нали съм ти казала - важното е да е взет, може и с тройка да е. Какво е това само шест, шест? Излизай с приятели, намери си гадже. Стани малко човек''. Другата и тя започна, че щяла да ме запознае с някакъв. Тази първата и друг път ми е казвала, че съм луда и че трябвало да се променя, защо да искам да изкарвам само шестици? И не го казва на шега, ами с един тон, сякаш чете морал. Наистина не съм бележкарка и не ми е за самата оценка. Но искам да науча нещо, искам да се развивам, да запиша магистратура и да имам авторитет един ден в сферата, в която ще работя. Заради това полагам усилия много да уча. Другата критика, която ми отправиха беше, че по цял ден съм си стояла вкъщи и съм четяла. Като съм в сесия, какво да правя по цял ден? Приятелките ми ме разбират, като се има предвид, че и те са по същия начин, т.е. стремят се да учат. Казват ми да не обръщам внимание на тези жени и че не си заслужава изобщо да мисля какво говорят хората. Но на мен наистина ми стана много обидно.Затова реших да потърся мнения и съвети тук. 
И другата.... 
след което си тръгни...
Може да изкарваш отлични оценки в университета, но не си научила нещо много важно, а именно- в живота има много по-значими и стойностни неща от мнението на леля Гица и леля Мица. 
. 
Да беше един път и един разговор - много важно... Ама това е всеки Божи път. Просто снощи ми преля чашата на търпението. 
