Някой ден ще приседнем със старостта,
двете с нея, на някоя пейка във парка,
ще говорим за хиляди малки неща,
или пък, ще мълчим под дървесните шарки.
Ще си спомняме мене, със смях през сълзи,
(ще се черпим кафе във пластмасови чашки),
мойте глупости, грешки, и смешни мечти,
за това, как живота резонно ги смачка...
Очилата, вълшебните, ще ми заеме,
да се видя през тях - как наивна съм била,
а край нас ще препуска всичкото време,
неразумно, което съм изхабила...
Ще се мяркат из него дечица с колички,
ококорени бебета, скутери, топки,
и булонки разрошени с черни ушички,
кафенета и майки с бащи на разходка...
И тогава, в тайфуна, завихрен из парка,
на алеята с пейка, където седим,
ще започнем със нея, малко по малко,
да се сливаме двете с размити черти.
Ще погледне през клоните после небето,
с телескопа на яркото слънце към мен,
за да види как тиха, на същата пейка,
се усмихвам...Старица сред парка зелен.
regina
Честит рожден ден, Нали Мъжете Не Плачат, нека музата никога не те напуска!