Отговори
  • Мнения: 3 214
Дълго обмислях дали да пусна темата. И ако да, къде би било най-подходящо...
В крайна сметка реших да я пусна, най-вече за да изразя радостта си от погрешната диагноза, както и да дам надежда на хора с непотвърдена такава.
Та, да почна отначало; вероятно ще бъде дълго, но ми се иска да разкажа историята в целия й "блясък"  Sick
Главният герой е баща ми. Преди 2 седмици ни сюрпризира, че от няколко месеца почти не ходи до тоалетна. Взехме направление за гастроентеролог, който след преглед ни насочи към иригография, т.е. снимка на дебелото черво. Правилите подобно изследване знаят процедурата - няколко дни диети, наливане с очистителни, а директно преди процедурата - бариева каша + клизма. Неприятна работа, но щом се налага...В първия момент рентгенологът казва, че всичко е наред. Минути по-късно заявява, че се вижда някаква сянка, която "най-вероятно е остатък от бариевата каша", но все пак би било добре да се консултираме с хирург. Речено-сторено. Хирургът, виждайки снимката, категорично отсича, че ситуацията никак не изглежда добре, но ще се консултира с колеги и насрочва фиброколоноскопия (оглеждане на дебелото черво със специална апаратура). Уговорката е да се обадим на следващия ден, за да уточним кога ще може да бъде приет баща ми за съответното изследване. На другия ден звъни сестра ми и хирургът й казва, че след консултация с "най-добрите рентгенолози",  вече е почти сигурен в диагнозата - рак на дебелото черво. Сестра ми ми звъни и реве; аз я успокоявах, успокоявах, пък като затворихме, се наревах и аз. Дружно решаваме, че на този етап ще мълчим - няма да казваме нито на татко, нито на майка.
Оттук насетне се почна нашето ходене по мъките. Срещнахме се с хирурга, който отново ни убеди, че диагнозата е сигурна на 95% и че трябва да се действа бързо. Даже имаше план - татко влиза за изследване; ако диагнозата се потвърди - оперират на следващия ден. Занесохме рентгеновата снимка на още един рентгенолог, който, уви, изказа същото предположение за диагноза. Волю, неволю, приехме и ние, че това е ситуацията и почнахме да търсим варианти. Решихме, че така и така операция ще има, поне да е безкръвна, а в нашия град такава на дебелото черво не се прави. Така стигнахме до Токуда, където правят безкръвни операции на дебелото черво. Записахме час при д-р Саджаклиев и отменихме насрочения час за изследване тук. Междувременно непрекъснато убеждавахме баща си, че операция ще се наложи, но няма нищо лошо. Че местим изследването в София, защото там се правят безкръвни операции и т.н, и т.н.
Дойде заветния ден и час. Бяхме подготвени за най-лошото. Носехме си и направление за хоспитализация, в случай, че успеем да уредим възможно най-бърза операция. Говорихме и с доктора предварително, с молба да не казва на татко лошата диагноза.
Докато със сестра ми чакахме навън и чупехме пръсти, докторът излезе и каза: "Вземайте си Деню и си го водете в Русе. Няма му нищо". Не реагирахме. Или не повярвахме. Не знам точно. Най-общо казано, гледахме го тъпо. Докторът повтори: "Разбрахте ли ме? Нищо му няма. Един прост запек. И стига е пил тези билки, че червото му е позеленяло. Да се напъва; да не го мързи"  Mr. Green В един момент ние се осъзнахме и започнахме да задаваме безумни въпроси от сорта на "Как така му няма нищо?"; "Ама наистина ли?". Татко беше все още под упойка, но и той, бидейки подготвен от нас, че операция ще има със сигурност, по-късно, научавайки новината, реагира не по-малко безумно от нас.
Всичко е добре, когато свършва добре, но неизменно идва въпросът - не беше ли възможно да ни се спести този ад, през който минахме, ако не се изказваха такива диагнози "сигурни на 95%"? И един друг въпрос изниква - дали същото изследване, направено в Русе, би показало същия резултат или щяха да го срежат набързичко - голяма работа, че ще му отрежат част от дебелото черво и ще се възстановява няколко месеца. Нали Касата плаща....
Използвам темата да изкажа специални благодарности на д-р Саджаклиев за неговия професионализъм   bouquet

Последна редакция: нд, 24 юли 2011, 00:38 от ВечеПетя

# 1
  • SA
  • Мнения: 3 196
Описаната случка със сигурност е предизвикала доста емоции в семейството ви, хубавото е, че края е щастлив.
Не мисля, че хирурга, с който сте се консултирали в началото е допуснал сериозни грешки. При възрастен човек с чревна непроходимост от няколко месеца на първо място се мисли за рак на дебелото черво и след като е имало съмнения от иригографията, задължително е да се направи фиброколоноскопия, която да потвърди или отхвърли диагнозата. Може би уверенията на лекаря, че е сигурен, че се касае за рак ви е дошло в повече. Но така или иначе, ако той бе направил това изследване и бе видял, че не става въпрос за рак, то операция на следващия ден нямаше да има, това е повече от ясно.
Преди години преживях нещо подобно с баща ми, който имаше тежко кървене от дихателните пътища и храчеше кръв. При бронхоскопията се видя образувание по стената на голям бронх, което кърви и логично се допусна, че е рак на белия дроб. Е, наложиха се още 2 бронхоскопии , докато се вземе достатъчно материал за хистологично изследване. И аз като вас бях започнала да обмислям как по-нататък ще лекуваме този рак. Изпитах неописуема радост , когато накрая се оказа, че става въпрос за възпалителен процес, а не за тумор.

# 2
  • Мнения: 3 214
Аз не твърдя, че хирургът е допуснал сериозни грешки. По-скоро си задавам въпроса доколко професионално е да се поставят диагнози, които са "сигурни на 95%" без нищо насреща черно на бяло. Пък после се оказва, че ние сме в останалите 5%...Което е най-голямата ми радост, разбира се.
Какво ни причини тази преждевременна диагноза - сестра ми, която е с по-лабилна психика, спря да се храни, не можеше да спи. Аз уж се държах, но се оказа, че за тези 2 седмици съм отслабнала с 3 кг., което за моите 50 кила е катастрофално...
А какво би причинила тази преждевременна диагноза на родителите ни, ако бяхме споделили с тях - майка е хипертоничка; татко изглеждаше достатъчно отчаян и объркан, и без друго...
Преди 6 години оперираха съпруга ми от образование на трахеята. Хирургът до последно не се ангажира с диагноза. Просто каза - оперираме, изследваме и тогава резултат. След операцията, когато всичко се оказа ОК, каза, че при прегледа е бил сигурен на 90%, че става дума за злокачествено образование, но за щастие е сбъркал. И колко мъки ни спести по този начин...Това е професионализъм.
kameloth, искрено се радвам за добрите резултати при вас. Знам за каква неописуема радост говориш; от няколко дни просто не стъпвам по земята, а летя  Simple Smile

# 3
  • Мнения: 2 732
Радвам се за добрия завършек .
А наистина можеха да ви спестят много нерви .

# 4
  • SA
  • Мнения: 3 196
Да, за съжаление много лекари нямат и идея как трябва да поднасят информация на пациентите и техните роднини. Мисля, че е крайно необходимо това да се изучава по време на следването.

# 5
  • Мнения: 323
Радвам,се че ще остане(дано Praynig)само лош спомен.Мен в Русе и на зъболекар ме е страх да ходя вече. Crossing ArmsЯвно аз попадам на некадърни лекари,или в нашият град са останали само такива... Whistling
ВечеПетя,съчувствам ти най-искрено,защото знам какво е да изживееш този страх.Изпитала съм го на личен гръб,преди 10-тина години,когато бях студентка в София и джи пи-то ми там ми постави такава диагноза.За 20 и няколко годишно момиче това е по-страшно от смъртна присъда.Няма да казвам,че последиците си ги нося още. SadПрофесионалисти ,като че ли в Русе вече не останаха.Преди 3 години на моя приятелка и поставиха диагноза кожен рак,от тукашен лекар,жената се съсипа за една седмица.Бяха готови да  направят 10 лъчетерапии за нищо(може би заради клиничната пътека само Thinking)В София-след биопсия,и няколко часа изчакване на резултата-се оказа всичко ,че е наред.
Не знам какво да ти кажа.Дали има смисъл да се разправяш с тях.Винаги може да кажат,че това са видели в момента на прегледите..А пък и гарван гарвано око не вади!Пожелавам Ви много здраве и спокойствие занапред HugАко не ти е неудобно пиши ми на ЛС,кои са лекарите?

# 6
  • Мнения: 80
Правете консултации с повече лекари. Така ще сте по-сигурни.

# 7
  • Мнения: 3 214
гейза, писах ти на лични  Peace

Правете консултации с повече лекари. Така ще сте по-сигурни.

Винаги процедирам по този начин. Никога не съм разчитала само и единствено на едно лекарско мнение. Както и сега. Но докато стигнем до следваща консултация, през какво трябваше да минем? И защо?

Така и така тръгнахме да нищим лекарите и техните безбройни и разнолики мнения, и диагнози, пък и гейза повдигна въпроса за русенските лекари, да споделя и за себе си. През далечната 2003 г. се сдобих със страхотни болки в гърдите. Търпях 2-3 месеца, но положението се влошаваше не с дни, а с часове. Стигна се дотам, че нощем не можех да спя - минимално завъртане и притискане на гърдите ми причиняваше страшна болка. Тръгнах по лекари - препращаха ме от един на друг, от втори на трети и т.н. Стигнах до мамограф. Е, там вече дойде страшното - излязох си със снимката и с един лист с около 10 изписани диагнози - варираха от "множество кисти" до "фиброаденоми, липоаденоми, мастопатия", а най-отдолу с големи букви се мъдреше заключение: "Спешна консултация с хирург!" Виждайки изобилието от диагнози, се запитах колко ли още живот ми остава; звучеше повече от страшно...
На другия ден бях на хирург, който загрижено ме прегледа и каза: "Ще се лекуваме - с доксициклин".  newsm78 Този вид АБ тъкмо беше отречен като повече вредящ, отколкото помагащ. Но аз, бидейки млада и наивна, и твърдо вярваща в медицината и лекарите, се доверих. Трябваше да го пия 10 дена. Издържах 7, през които бях почти непрекъснато на легло и повръщах. Последва контролен прегелд, на който докторът заключи: "Съжалявам; няма да мине без операция".
Записах си час в София, при д-р Гемеджиев (на който продължавам да благодаря и до ден днешен). Виждайки снимката, докторът прихна да се смее - каза, че изобщо не разбира какво е снимано; камо ли да постави диагноза и му е чудно на какво основание са поставени тези многобройни диагнози  ooooh! Да, положението ми не беше особено розово, но основният ми проблем беше мастопатията и всичко се оправи с приема на едни капки. По-късно направихме и операция, но по мое собствено желание. За съжаление на мястото на отстранения фиброаденом, се появи нов; така че на този етап останалите 3 броя, които имам, ще продължавам да си ги отглеждам  Mr. Green На всеки 6 месеца съм на преглед при доктора и най-важното е, че вярвам и разчитам на неговото мнение.
Отплеснах се много от първоначалната тема, но вярвам, че разбрахте какво имам предвид  Peace

# 8
  • Мнения: 80
Аз разбирам. Ужасно съжалявам. Аз също съм си патила. Ходех при една гинеколожка, която беше мила, но хитра. Явно тя и лабораторията, скоято работеха си деляха парите. Всеки път при преглед ми взимаше микробиология. Щу бактерии, щу чудо ми изкарваше. Излседванията се плащаха, разбира де. Така докато майка ми не се осъмни, когато ми изписа антибиотик, който трябваше да си купя от Турция, защото в България вече нямало какво да пия. Тя отиде при нея и сериозно я попита какво ми е толкова. Тя тогава каза, че ще ми вземе нов секрет, който да занеса в Националанта паразитология. Представяте ли си, когато оттам ми казаха, че ми няма абсалщтно нищо. А, аз си доставих и този антибиотик и го пих. Кошмар. Оттогава ми е урок. Осъмня ли се беж да ме няма.

# 9
  • Мнения: 60
Ужасно неприятно.Още веднага е трябвало да му направят колоноскопия и да видят ,че няма нищо.Това е най-сигурния и бърз метод-няма каши,няма рентген.

На една позната уж й диагностицирали,че матката й има преграда и вече легнала на операционната маса,готови да отварят и в последния момент какво са изследвали,но разбрали,че няма преграда-няма операция Grinning ooooh!Нерви да има човек за подобни изживявания.

# 10
  • Русе, у дома
  • Мнения: 740
Д-р Саджаклиев е от Русе и самия факт, че е добър професионалист и работи в София, доказва, че добрите лекари, не са тук.

# 11
  • Мнения: 2 050
Уви не само лекарите са зле, а и лабораториите. Последно си правих едно гинекологично изследване - нормално ли е да има позитивен и негативен резултат за една и съща бактерия? Гинеколожката веднага изписа някакъв безумен антибиотик, дето да го пия едва ли не месец  Stop За разлика от нея, аз се усъмних и си направих ново изследване в друга лаборатория - отрицателен резултат. Добре, че сме разумни хора с моя приятел и не се хванахме за гушите кой кого е заразил.

# 12
  • Мнения: 1
zdraveite neznam dali tuk e mqstoto no spe6no mi trqbva otgovoe.predi dve godini ba6ta mi po4ini i lekarq koito mu postavi diagnozata za smrtta nqma ni6to ob6to s tova,nito go e lekuval nqkoga nito e bil negov pacient.kakvo moga da napravq,za opravq tazi ka6a sled kato dukumenta mi trqbva veren za pred banka za izpla6tane na zastrahovka.

# 13
  • бургас
  • Мнения: 5
Преди няколко години след дълго ходене по тукашни доктори отидох в София, където ме оправиха за 10 дена. Случайно чух разговор между двама софийски лекари там - Някои колеги  в провинцията си оставят ръцете в пациентите, а после ги пращат тука да ги вадим.Май си е истина това.

# 14
  • Мнения: 20
Здравей ! Много, ама много се радвам за добрия завършек на нещата, нищо, че не те познавам. newsm03 Знам какво е да ти поставят грешна диагноза, макар, че моето не беше токлова сериозно.След 15 минути разговор с психиатър ми бе поставена диагнозата биполярно разтойство и изписани 2 лекарства.След 2 часа разговор с друг психиатър, и след това с още един, те напълно отрекоха диагнозата на своят колега, а по късно разбрах за въпросната ОВЦА (без извинение ) , че тя имала навика да поставя тази диагноза на доста от нейните пациенти
Бъдете здрави !   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт