Отношенията с порасналите ни синове

 Опитвам се да съм такъв родител. Дали ще успея, само времето ще покаже

Да, ако детето ми е на 16, вероятно този съвет би свършил работа.
Но на 20 годишен мъж, как може решението му да зависи от твоето "да или не"?
Не бих спряла детето си да се развива както му харесва. Той не е казал, че заминава, за да остане там, а да работи-няма лошо, така ще тренира и чуждия език, ще натрупа опит, а може и след това да избере специалност, която да му харесва повече.
Образованието е много важно нещо, но нека детето ти само да си избере какво да прави с живота си.

Момчето е на 20г., на тази възраст е напълно нормално да поиска да излезе от страната ,да поработи, попътува и т.н.
Образованието в БГ в 90% от случите е зле...наистина зле на този етап. Това че ще прекъсне за 2-3г. дори, на тази възраст не е никакъв повод за драма.
А може да продължи да учи и в Германия (стори ми се, че за там се е запътил). Да не говорим, че в момента върви една програма към Агенция по заетостта, по която може и да учи и да работи там...че и стипендия да му дават.
Не бих спряла човек на такава възраст да пробва нещо различно.

Ако перефразирам едно клише, че днешните 30 са вчерашните 20, какво са днешните 20?
Опитвам се да бъда "адвокат на дявола" и не обичам еднопосочното мислене, независимо в каква насока. Има и друго - едни деца са по-зрели като манталитет, други са си дечица дори и на 20.
Имам роднина, който учи 1 година в Англия, после се върнал, защото било пълно с индийци и чернилки, сега май е в Швеция. За мен това са пари на вятъра, друг е въпросът, че техните са могли да си го позволят без лишения.
От финансова гледна точка едно решение може много да зависи от Да или НЕ за човек, който не си е стъпил на краката.
Не отричам всичко написано, но понякога не е толкова просто.

Мисля, че родителите ми са ме насочили много добре по пътя...Съжалявам само , че не ги послушах за друго важно нещо.
 В този ред на мисли мисля, че един преживял повече неща би имал обективно  и реално мнение.  Ако не бях в математическа гимназия, ако не бях  завършила IT сектора, ако не бях подкрепяна. АКО бях стана  художник - ама като не съм видяла некадърността си сама...мисля, че доста по малко шансове щях да имам. В този ред на мисли, ако не бях завършила даденото образование, бих била чудесна продавачка или шивачка с убийствено работно време.
 Много ме бяха надъхали, че трябва да уча, трябва да се развивам...И аз надъхана сега, давам примери...дано дано дано... Каквото и да ни е образованието , трябва да се учи, това е най - добрата инвестиция...

Не вярвам в идеята спрял да учи да си почине, да работи...ами ако се измори от работата в живота, то да  спре да работи,защото се изморил.

Аз няма да съм политически коректна, но и аз съм благодарна на родителите, че ме тласнаха във вярната посока. Нищо от историята не искам да променям.

А неговият план какъв е точно? Какво ще работи в чужбина?
Аз бих настоявала младежът да учи. Може да не е това, което следва в момента, може да е в чужбина, но да учи. Да учи нещо, което му допада и има перспектива да се реализира като специалист. Виждам, че е инженерна специалност, в Австрия и Германия някои университети предлагат образование + работа за студенти в тези специалности. Нека проучи дали не може да се прехвърли да следва (може би друга специалност дори) и да работи същевременно.
На 20 може да не си дете, но не си и точно зрял. Нека си прави грешките, но не от тези, които струват скъпо.
Така мисля аз.

Абсолютно. Обаче, ако не е бил надъхан достатъчно да сега, мисля, че вече надъхването няма да стане

По принцип хубава мисъл, но ако родителите поначало нямат необходимия капацитет за скъпи грешки, спирането е най-обикновено спъване в полет. Не може вечно да си вързан за полата на мама, като мама намира различни причини да не те отвързва. Хората на неговите години второ дете имат, а той не може да се отдели да работи. После се оплаквате, че пълно с мамини златни. Ако сега, докато има финансов гръб и уважителна причина (възрастта), не отиде да се пробва, то кога?
А грешката на момчето от темата кой всъщност ще я плаща във финансов аспект?

Това и моята майка ми го причини и никога няма да й го простя. Какво значи, че е малък? Да не е по-глупав от другите, които кандидатстват?
Когато сравнявам ученици от гимназиите в родния ми град с такива от профилирани гимназии в Търново - има разлика. От моя град са селянчета - толкова простовати, гръмогласни, не могат да се изкажат както трябва, беден речник... Гимназия, за която се кандидатства с изпит, най-малкото те ошлайфа да не си толкова простоват и смотан.
Фактът, че аз останах на ниво селянче, и се озовах чак в университета сред ошлайфани хора, не ми повлия добре. Точно обратното - амбицията и мечтите ми се подбиха и смалиха при вида на толкова хора, които са 20 обиколки пред мен. Не влагам никакви обидни конотации в думата "селянчета".
Хората не са били идиоти да измислят профилирани средни училища, нито са имали нещо против майките. Всякакви причини, освен много лошо финансово положение, са неадекватно непропорционални на ползата от учене в добро училище.

Извинявам се ако не съм дочела, но той на студентска бригада ли иска да иде? Или просто нейде в чужбина да търси работа?

Между т.нар. от теб хора има и идиоти, и егалитаристи, и какви ли не. И снобарията ходи не по гората, а по хората.
Англичаните са пращали децата си от малки в пансиони, но този подход не ми харесва, независимо от достойнствата на държавата им.

Не можах да разбера какво искаш да кажеш 
Всяка степен на образованието, изкарана в добро училище, праща детето поне една обиколка пред другите. А в случая синът е искал да учи в добро училище, не майката, не говорим за родители-сноби.

Като майка на две големи деца, едното от които  установено извън БГ, а другото – с подобни планове (през последните 8 г. е било в страната трайно за около 2 г.) мога много да кажа по темата. Първо – едва ли колебанията на Дежа вю се дължат на синдрома „празно гнездо”. Ако считаш, че решението е добро за детето, го подкрепяш, въпреки че в личен план това решение не те радва. Второ – „Да оставим децата да правят своите грешки…”. Смятам, че е нормално да искаме най – доброто за децата си, а и не само за тях. Не бих била безразлична и ако смятам, че съпругът ми, родителите ми, близък приятел вземат неправилно (за мен) решение. Във всеки случай бих опитала да разбера мотивите за тяхното решение и не бих си спестила коментарите (и то нееднократно – знам, досадно е!).  Дежа  вю, опитайте се да разберете причината за това внезапно решение. Дали в основата му не лежат невзети изпити, загуба на интерес към избраната специалност (често встъпителните предмети са общи и безинтересни), желание за самостоятелен живот (възможност за излизане на квартира?), желание да последва приятел/приятелка. Всъщност- по-важното е синът ви да е наясно какви са истинските причини за това решение. След това заедно можете да помислите за алтернативи. Както вече беше посочено, той би могъл да си осигури финансова независимост и чрез работа след учебните занятия, да отиде на лятна „бригада” или да смята инвестираните от вас в обучението му пари като заем, който ще ви върне, когато започне работа. Би трябвало и двамата да сте наясно в името на какво изоставя (временно?) образованието си. Знае ли езика на страната, в която ще работи? Какво ще работи и има ли квалификация за тази работа? Има ли осигурена работа и от кого (знае ли, че има „работодатели”, на които не трябва да се доверява)? Къде ще живее, колко ще му струва животът там и заплатата му ще му осигури ли приемлив стандарт?  Ще бъде ли достатъчно мотивиран и упорит, за да да се пребори с носталгията, с липсата на приятели и семейство, да се справи с работата и ежедневната грижа за себе си, да се впише в новата обстановка? Тази промяна разкрива ли някаква перспектива пред него – за бъдещо образование, нова професия, нов език?  Какви са пътищата му за отстъпление - ще запази ли мястото си в университета, за колко време, как трябва да бъде оформено това? Накратко, можете да му помогнете да си изясни мотивите за взетото решение и евентуалните последствия от него. И след това -  да му  помагате с каквото можете (или с каквото смятате за разумно!), за да успее . От личния си опит, мога да споделя, че в някои случаи възприетите от децата ми мои съвети са им улеснили живота или са им спестили неприятности, в други – неприемането на моите съвети се е оказвало правилното решение. Всъщност, винаги когато според мен правят грешка, се надявам те да са прави и опасенията ми да се окажат неоснователни. Ако синът ви (а и вие) осъзнаете, че крайното решение не зависи вече от вас (както е било в 8ми клас) би трябвало разговорите, които ви предстоят да не развалят отношенията ви. И, наистина спокойно, отрицателният опит понякога също може да бъде полезен. А е и възможно момчето ви наистина да има  смислен план, който да проработи. Научаването на това какво можеш и какво не извън собствената ти среда също е вид "образование", стига да можеш да си направиш верните изводи.