След като си завърши образованието, намери си работа (защото бебе не се гледа само с любов), срещнала е подходящ човек за баща и поживяла няколко години с него.
- Публикувана: 19 ноем. 2016, 18:50 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2017, 22:43 ч.
Аз родих на......?
При мен бяха изпълнени тези условия преди да родя.От социална гледна точка е ок,но от биологична гледна точка смятам,че до 30 год жената трябва да е приключила с децата
Качването на голи снимки не е точно "нормализирано отношение към женското тяло". А фактът, че нещата стават все по-брутални, идва да ни подскаже, че е добре поне да се замислим как се отразяват бруталностите на децата ни.
Като се сетя какви дивотии сме правили, просто съм благодарна, че не е имало телефони
Абсолютно съгласна съм с теб. Ако някои сега извади видеота и снимки от нашите 15 години, мога да убедя че никой не е бил ангелчето което очаква да бъде детето му/и.
Последен коментар по въпроса с топлеса. Попитах брат ми които е 90ти набор ( аз 83-ти), как вижда нещата с топлеса на съученички от гимназията.
Той ми каза нещо от типа: Айде сега да не ровя по снимките, но моите съученички ходеха топлес като ходихме по лагери и нито на тях им е пукало нито на останалите.
Аз родих на 21 години дъщеря ми и на 23 години синът ми, с абсолютна увереност, че съм готова за това. С течение на годините и с оглед на раздялата с баща им разбрах, че на тази възраст не бива да се взимат такива съдбоносни решения. Според мен най-важното нещо е да избереш партньор с когото, че отгледате децата си заедно , а на тази възраст това е толкова несигурно, че няма на къде. Една раздяла се отразява много на психиката на децата. Аз изпитвам огромна вина за това, че не успях да им осигуря нормално, здраво семейство. За това моето мнение е, че това трябва да е много премислено и осъзнато решение, което преди 27-30 години според мен няма как да стане.
Аз родих на 21 години дъщеря ми и на 23 години синът ми, с абсолютна увереност, че съм готова за това. С течение на годините и с оглед на раздялата с баща им разбрах, че на тази възраст не бива да се взимат такива съдбоносни решения. Според мен най-важното нещо е да избереш партньор с когото, че отгледате децата си заедно , а на тази възраст това е толкова несигурно, че няма на къде. Една раздяла се отразява много на психиката на децата. Аз изпитвам огромна вина за това, че не успях да им осигуря нормално, здраво семейство. За това моето мнение е, че това трябва да е много премислено и осъзнато решение, което преди 27-30 години според мен няма как да стане.
Аз родих първото си дете на 20 г., а сега живот и здраве ще родя второто на 35 г. Детето не ми е пречило нито да завърша висше, нито да правя кариера след това, дори напротив беше ми голям стимул. Отделно от това тогава лесно забременях, бременността ми беше лека и родих за 3-4 часа едно здраво, хубаво и доносено бебче. Дано и сега имам този късмет.
Аз родих на 21 години дъщеря ми и на 23 години синът ми, с абсолютна увереност, че съм готова за това. С течение на годините и с оглед на раздялата с баща им разбрах, че на тази възраст не бива да се взимат такива съдбоносни решения. Според мен най-важното нещо е да избереш партньор с когото, че отгледате децата си заедно , а на тази възраст това е толкова несигурно, че няма на къде. Една раздяла се отразява много на психиката на децата. Аз изпитвам огромна вина за това, че не успях да им осигуря нормално, здраво семейство. За това моето мнение е, че това трябва да е много премислено и осъзнато решение, което преди 27-30 години според мен няма как да стане.
Да, разбира се. Аз имах в предвид, че на 20 години е доста по-трудно да прецениш на кого можеш да се довериш. Това решение не би трябвало да е някакъв порив, а добре обмислено и осъзнато.
Родих първото си дете на 25, второто на 27 и сега чакам 3то - на 34 г. Още преди първото бях приключила с образованието, ожених се и с мъжът ми имаме малък частен бизнес - и поради тази причина винаги съм съчетавала бременностите и отглеждането на децата с работата, но аз имам и много помощ от бабите. Като цяло обаче, когато дойде идеята за дете, не сме се замисляли особено, а може би трябва по принцип, как ще го гледаме и т.н.
Когато мога да си го позволя финансово, а и съм се "наживяла" и съм преборила поне отчасти егоизма си в много отношения. Най-вече когато се почувстваш готова и имаш стабилен мъж до себе си, но не само откъм доходи, но и откъм отношение, помощ и разбиране. Родих на 30, като за това време завърших всички степени на образование, вкл. доктор, и направих необходимия трудов стаж при добър доход, за да получавам добро майчинство. Долу-горе година преди това започнахме опитите след като почувствах готовността да стана майка.
Понякога годините не са толкова от значение, колкото обстоятелствата и нагласата. Аз родих на 25 и за мен си беше съвсем навреме, и то не заради възрастта, а заради човекът до мен. Когато срещнеш подходящ човек, нещата се нареждат от самосебе си. И все пак смятам,че да бъдеш млад родител има повече плюсове отколкото минуси
Здравейте, аз все още нямам деца, но ще си позволя да дам своето мнение, което по никакъв начин не искам да натрапвам.
Какви са тези ограничения, които си налагате сами с това от колко до колко годишни е нормално да раждат жените? Това,че например вие сте родили рано и евентуално сте имали късмет така да се стекат обстоятелствата във вашия живот, не означава,че и животът на другите се стича по мечтания начин. И трябва да са изключение само жените с репродуктивни проблеми, не става въпрос само за кариерата и необходимите средства за отглеждане на дете.
Ще дам пример със себе си, за да ме разбререте: Тази година ще навърша 25 години,имам връзка, но все още не знам дали е достатъчно стабилна, а иначе страшно много искам семейство и дете. И аз съм от жените, които искат да са млади майки... Но! Не искам в силното си желание да имам дете, да допусна грешка и да не му осигуря най-важното нещо - здраво и щастливо семейство! Разбира се, гаранция няма, че дори да съм сигурна в мъжа до себе си, нещата в един момент няма да се объркат. Но искам когато вземам това решение да съм сигурна в тази връзка.
Завърших си висшето,имам малък бизнес, обезпечена съм от към жилище, всичко това благодарение на родителите ми, искам да кажа, че от финансова гледна точка ще се справя. Но не това е най-важното, за мен най-важното за дете е подходящ партньор и желание и на двамата за дете, тогава всичко някак ще си дойде на мястото.
Сигурна съм, че ако бях намерила по-рано подходящ човек, нямаше да имам нищо напротив да родя и на 20.
Мисълта ми е, че може в момента финансово да съм добре, но в личен план да съм застояла,а в другия момент да е обратното. Така че ако чакаме всичко да е перфектно, ще чакаме вечно. И въпреки всичко мисля, че мъжът с главно М е най-важен в ситуацията.
Ако имате стабилен човек до себе си и се обичате нещата се случват.
П.П. Ако можех сега да се върна назад и да си планирам живота, вече щях да съм омъжена с детенце на годинка-две, но предполагам най-хубавото тепърва предстои.
И моля ви не натрапвайте колко млади майки сте и как е толкова хубаво да имаш млада майка. Аз самата имам млада майка, да ми е жива и здрава! Да, като приятелки сме, споделяме си всичко и е страхотно. Но трябва ли момичетата, които не са родили на 20 да са разочаровани и да се чувстват зле от този факт?! Не е приятно определено, тези неща понякога не ги решаваме ние...
Какви са тези ограничения, които си налагате сами с това от колко до колко годишни е нормално да раждат жените? Това,че например вие сте родили рано и евентуално сте имали късмет така да се стекат обстоятелствата във вашия живот, не означава,че и животът на другите се стича по мечтания начин. И трябва да са изключение само жените с репродуктивни проблеми, не става въпрос само за кариерата и необходимите средства за отглеждане на дете.
Ще дам пример със себе си, за да ме разбререте: Тази година ще навърша 25 години,имам връзка, но все още не знам дали е достатъчно стабилна, а иначе страшно много искам семейство и дете. И аз съм от жените, които искат да са млади майки... Но! Не искам в силното си желание да имам дете, да допусна грешка и да не му осигуря най-важното нещо - здраво и щастливо семейство! Разбира се, гаранция няма, че дори да съм сигурна в мъжа до себе си, нещата в един момент няма да се объркат. Но искам когато вземам това решение да съм сигурна в тази връзка.
Завърших си висшето,имам малък бизнес, обезпечена съм от към жилище, всичко това благодарение на родителите ми, искам да кажа, че от финансова гледна точка ще се справя. Но не това е най-важното, за мен най-важното за дете е подходящ партньор и желание и на двамата за дете, тогава всичко някак ще си дойде на мястото.
Сигурна съм, че ако бях намерила по-рано подходящ човек, нямаше да имам нищо напротив да родя и на 20.
Мисълта ми е, че може в момента финансово да съм добре, но в личен план да съм застояла,а в другия момент да е обратното. Така че ако чакаме всичко да е перфектно, ще чакаме вечно. И въпреки всичко мисля, че мъжът с главно М е най-важен в ситуацията.
Ако имате стабилен човек до себе си и се обичате нещата се случват.
П.П. Ако можех сега да се върна назад и да си планирам живота, вече щях да съм омъжена с детенце на годинка-две, но предполагам най-хубавото тепърва предстои.
И моля ви не натрапвайте колко млади майки сте и как е толкова хубаво да имаш млада майка. Аз самата имам млада майка, да ми е жива и здрава! Да, като приятелки сме, споделяме си всичко и е страхотно. Но трябва ли момичетата, които не са родили на 20 да са разочаровани и да се чувстват зле от този факт?! Не е приятно определено, тези неща понякога не ги решаваме ние...
Скрит текст:
С разликата,че аз имам дете, все едно аз съм го писала този пост. За пръв път да се отъждествявам толкова с коментар от форума.Здравейте, аз все още нямам деца, но ще си позволя да дам своето мнение, което по никакъв начин не искам да натрапвам.
Какви са тези ограничения, които си налагате сами с това от колко до колко годишни е нормално да раждат жените? Това,че например вие сте родили рано и евентуално сте имали късмет така да се стекат обстоятелствата във вашия живот, не означава,че и животът на другите се стича по мечтания начин. И трябва да са изключение само жените с репродуктивни проблеми, не става въпрос само за кариерата и необходимите средства за отглеждане на дете.
Ще дам пример със себе си, за да ме разбререте: Тази година ще навърша 25 години,имам връзка, но все още не знам дали е достатъчно стабилна, а иначе страшно много искам семейство и дете. И аз съм от жените, които искат да са млади майки... Но! Не искам в силното си желание да имам дете, да допусна грешка и да не му осигуря най-важното нещо - здраво и щастливо семейство! Разбира се, гаранция няма, че дори да съм сигурна в мъжа до себе си, нещата в един момент няма да се объркат. Но искам когато вземам това решение да съм сигурна в тази връзка.
Завърших си висшето,имам малък бизнес, обезпечена съм от към жилище, всичко това благодарение на родителите ми, искам да кажа, че от финансова гледна точка ще се справя. Но не това е най-важното, за мен най-важното за дете е подходящ партньор и желание и на двамата за дете, тогава всичко някак ще си дойде на мястото.
Сигурна съм, че ако бях намерила по-рано подходящ човек, нямаше да имам нищо напротив да родя и на 20.
Мисълта ми е, че може в момента финансово да съм добре, но в личен план да съм застояла,а в другия момент да е обратното. Така че ако чакаме всичко да е перфектно, ще чакаме вечно. И въпреки всичко мисля, че мъжът с главно М е най-важен в ситуацията.
Ако имате стабилен човек до себе си и се обичате нещата се случват.
П.П. Ако можех сега да се върна назад и да си планирам живота, вече щях да съм омъжена с детенце на годинка-две, но предполагам най-хубавото тепърва предстои.
И моля ви не натрапвайте колко млади майки сте и как е толкова хубаво да имаш млада майка. Аз самата имам млада майка, да ми е жива и здрава! Да, като приятелки сме, споделяме си всичко и е страхотно. Но трябва ли момичетата, които не са родили на 20 да са разочаровани и да се чувстват зле от този факт?! Не е приятно определено, тези неща понякога не ги решаваме ние...
Какви са тези ограничения, които си налагате сами с това от колко до колко годишни е нормално да раждат жените? Това,че например вие сте родили рано и евентуално сте имали късмет така да се стекат обстоятелствата във вашия живот, не означава,че и животът на другите се стича по мечтания начин. И трябва да са изключение само жените с репродуктивни проблеми, не става въпрос само за кариерата и необходимите средства за отглеждане на дете.
Ще дам пример със себе си, за да ме разбререте: Тази година ще навърша 25 години,имам връзка, но все още не знам дали е достатъчно стабилна, а иначе страшно много искам семейство и дете. И аз съм от жените, които искат да са млади майки... Но! Не искам в силното си желание да имам дете, да допусна грешка и да не му осигуря най-важното нещо - здраво и щастливо семейство! Разбира се, гаранция няма, че дори да съм сигурна в мъжа до себе си, нещата в един момент няма да се объркат. Но искам когато вземам това решение да съм сигурна в тази връзка.
Завърших си висшето,имам малък бизнес, обезпечена съм от към жилище, всичко това благодарение на родителите ми, искам да кажа, че от финансова гледна точка ще се справя. Но не това е най-важното, за мен най-важното за дете е подходящ партньор и желание и на двамата за дете, тогава всичко някак ще си дойде на мястото.
Сигурна съм, че ако бях намерила по-рано подходящ човек, нямаше да имам нищо напротив да родя и на 20.
Мисълта ми е, че може в момента финансово да съм добре, но в личен план да съм застояла,а в другия момент да е обратното. Така че ако чакаме всичко да е перфектно, ще чакаме вечно. И въпреки всичко мисля, че мъжът с главно М е най-важен в ситуацията.
Ако имате стабилен човек до себе си и се обичате нещата се случват.
П.П. Ако можех сега да се върна назад и да си планирам живота, вече щях да съм омъжена с детенце на годинка-две, но предполагам най-хубавото тепърва предстои.
И моля ви не натрапвайте колко млади майки сте и как е толкова хубаво да имаш млада майка. Аз самата имам млада майка, да ми е жива и здрава! Да, като приятелки сме, споделяме си всичко и е страхотно. Но трябва ли момичетата, които не са родили на 20 да са разочаровани и да се чувстват зле от този факт?! Не е приятно определено, тези неща понякога не ги решаваме ние...
През март ще съм щастлива мама за първи път и ще бъда на 34 години. Радвам се, че видях и попаднах в различни житейски ситуации и гледам на майчинството по различен начин. Сега намерих подходящ мъж, сега съм със стабилна работа. Не обвинявам нито тези, на които на 36 години все още им се обикаля света, нито пък съдя тези, които на 22-24 са с по две дечица, и се опитват да балансират между това да направят кариера, евентуално да дозавършат образование, да бъдат добри партньорки и добри родители, важното е да сме щастливи и доволни и да не съдим другите за избора им. Наясно съм, че ако бях на 24 щях да съдя, от позицията на това, което съм видяла дотогава. Сега просто разбирам.
Butterfly9, мисля, че повечето споделиха,че са станали майки, когато нещата са им се подредили по един или друг начин, а не че са родили според някакви техни си възрастови ограничения. Не ми стана ясно и кой се хвали, че е млад родител 
Нали всички отговаряме на въпроса на колко години сме родили и изказваме своето мнение 
Нали всички отговаряме на въпроса на колко години сме родили и изказваме своето мнение