Как избрахте училище след 7-ми клас

Не е задължително, Андариел. Бунтари, саботиращи по един или друг  начин избора на родителите, довел до отиването в нежелана гимназия, си има до края на 12 клас. Едни може и да забравят, но други не го правят. И единици да са, има ги. Неглижират езика, не си дават зор да напредват, носят се по течението, не им пука дали ще бъдат допуснати до едикой си изпит или няма... Въобще недвусмислено демонстрират, че не им е това мястото.

Съгласна съм, че има, и също че са единици. И какво става, обобщава се на база тези единици как поне повечето в гимназиите били набутани.

Бунтарите са ОК. Тихичката група, примирено приела да и прекършат мечтите и да и определят живота, е далеч по-зле...

Именно за такива говоря. Прекрасни деца, както казах. Учат си. Не казват нищо пряко и ясно, но то си личи.

Еха, пак започна с богатите също плачат! Ще рече човек, че половината класове поне са пълни с такива тихи, нещастни, с прекършени мечти деца! Вие вярвате ли си или ви е по лесно да ви избива на драматизъм? Децата са доста по-рационални, отколкото си мислите и след като са видели зора да изкарат високите оценки, доста от тях наистина решават, че трябва да се възползват от високия бал, и особено като се започне обсъждането с приятели и съученици кой къде иска да ходи, какво ще пише, много бързо се ориентират, че и гимназии, които първоначално не са били от голям интерес, сега става привлекателни.

А, има го и това!
Даже се чудя как може да има деца, които не знаят какво искат. Моята искаше 10 неща! Испанската особено. Защото всички това искали.
И както казах назад, иска НПМГ и заради престижа. Даже като й кажа, че може да не й стигне бала и да я запишем в нещо подобно, се тръшка.

Хубаво е, че има амбиции. А и има защо да иска НПМГ, училището си е хубаво. Учите за оценки за изпитите и удостоверението - това е първостепенната задача. Докато дойде време за писане на заявлението, много неща могат да се променят и осмислят.

Пращам го на шивашки курс, за да опита. Обикновено се оказва, че там има много математика, която като с нож посича невинния порив за изяви по модните подиуми. Само с искане нещата няма да се получат. А ако не знае къде седят иглите и конците вкъщи, въобще няма да взема насериозно щенията му.

Именно, записваш го на курс, а не пишеш първо желание гимназията по дизайн.

Такива не са чак толкова много най-напред, а и мечтите им не са  така жестоко прекършени, както се внушава тук...  Чак такава мелодрама няма...Понеже една  голяма бройка деца, справили се добре на изпитите, наистина не знаят накъде да поемат.  Стоят  с високия бал пред себе си и се питат, колебаейки се : "А сега накъде?".Не всички седмокласници  имат ясно изразени желания и мечти на тази възраст,  поради което най-чистосърдечно се обръщат към мама /татко за съвет.  Нима не сте чували реплики  на прители, колеги, познати, чиито деца са казали "Ето, от мен се очакваше  да се справя добре, направих го. И сега какво?" Аз лично съм чувала, включително и във форума. И когато в тази неориентираност родителят "манипулира" избора според своите виждания за най-добро,  детето не приема отиването си там като мъка, камо ли някакви несъществуващи негови мечти към  момента да са смачкани.. Такива деца по-късно, в по-горните класове, откриват какво живо ги интересува и намират начина в училище посредством избор на съответен профил или с допълнителна работа навън да  сбъднат желанията си, без да  се чувстват ощетени от престоя си в дадената гимназия.  И в такива случаи нищо не им е смачкано... Понеже примерно една  максимално близка до общообразователно училище ЕГ не ги забива в никой специален коловоз, към който нямат никакъв  афинитет и с нищо не им пречи утре в университета да продължат в желаната посока. Дава им времето да се ориентират като успоредно с това понаучат прилично и език.

А и някак тенденциозно се  разглежда само едната страна на нещата. Има и деца, които избират въпреки високия бал онова, което за момента  им харесва и не е с толкова висок бал. Родителите приемат това. Но профилът на въпросната професионална гимназия не се оказва онова, което си е представяло детето. Или пък последното по една или друга причина  сменя в гимназиален курс  сериозно посоката, в която иска да се развива. Да но ПГ възпрепятства това желание с ученето на множество специални предмети, които гарантирано няма да са му в полза на ученика нататък. Не е като да няма примерно  деца от НТБГ (лично познавам две),  тръгнали още от 10 клас на уроци по химия/биология с цел адекватна подготовка за изникналото по-късно желание за медицина. Въобще картинката е много шарена, та да се обобщава кой къде и защо страда или не страда, чии мечти са прекършени и чии не, кой се бута и кой не, кого го бутат и кого не..

Справи ли се с олимпиадите, класирана  ли е?
На мен доста ми поолекна като мина общинския кръг, сега чакаме резултат  за Биология, дано да е минала.

Четох дискусията, но аз съм на мнение, че ролята на родителя е да усети към кои предмети детето му има интерес, да му представи възможностите и ако то продължи в тази насока какви са възможностите в бъдеще , да претеглят минусите и плюсовете и неминуемо схемата се изяснява. С добра подготовка в гимназия след това възможностите са повече.
Аз съм завършила МГ с профил Биология, но в последствие химията не ми беше силна, медицина никога не съм искала и се насочих с кандидатстване с математика. Завърших Счетоводство, започнах работа в туризма, и съм доволна.
Сама  отидох и си подадох документите за МГ, нашите никога не са ми се  бъркали в подобни решения, не че аз бих им позволила де, една такава зодия съм:) Само съжалявам, че по мое време нямаше добри школи за езици, та там все още не мога да наваксам.
За мен е важно подготовката в училището да е добра по всички предмети, в случая да има профилиращ желан предмет, които да се изучава разширено, за да не ходим после на уроци 3 години ако се насочи към медицина или стоматология. Езиците ги учим в школи, за съжаление не познавам деца от НПМГ и други езикови гимназии за отзиви, чета тук по форумите и трупам наблюдения. Средата в подобни ТОП училища е  добра, стига детето да се чувства добре и там да е неговото място.
Искрено се надявам да имаме късмет и всичко да се нареди, така че детето да ходи с желание в училище с добри преподаватели,  и класа да е добър.

Моят син е 6 клас. Още от сега в класа му има деца, които са си избрали да учат в АК и дори вече ходят на уроци по български език. Той обаче иска да учи в НЕГ, защото там учат братовчедите му. Истината е, че те няма да са там като той е 8 клас, защото ще завършат дотогава, но... Да видим как ще се справи с НВО, дано да му се получи. Предвиждам да го пратя на курсове по български в 7 клас, а по математика няма да има нужда (математическа паралелка е с 10 часа седмично). Дъщеря ми пък е 5 клас и има колебания между японски език ( от аниметата както се досещате) и компютърна анимация в полиграфическия. Изглежда  има и деца, които имат идея къде искат да учат. Очаквам обаче и да има влияние къде ще искат да отидат приятелите, но още не са споделяли какви са техните идеи. Не ме тревожи много пътуването, ние сме в София и близо до метро. Спокойно могат сами да пътуват до и от училище.

Момичета - имам питане към майките на седмокласници, които сега ще кандидатстват. Вашите деца от кой клас започнаха да ходят на уроци по математика и БЕЛ? Тъй, като сина ми сега завършва 5-ти клас се чудя дали да не започне с уроците още от 6-ти клас

От седми, само по БЕЛ.

моите нали са породени, и когато голямото го записвах в седми, малкото реши, че иска и то да ходи и го записахме от шести. Отрази му се много добре, макар никога да не е имал проблеми с материала, от отличниците е. И сега от дистанцията на времето е сигурен, че  му е било от голяма полза, защото за три часа структурираха материал за цяла седмица, даваха им домашни - по математика задачи, по български преразкази и как се пишат нещата, които се пишат в шести клас, обсъждаха произведения и т.н. Не се връзвай на приказките как било рано и ако детето е отличник е безсмислено - не само няма да му навреди, а и ще му помогне да се развие и да си обогати знанията. Вместо единия почивен ден да се мотаят, могат да отидат на курс за три часа и да са в група с други мотивирани деца. Още си поддържат приятелствата от това време.