Как избрахте училище след 7-ми клас

  • 85 030
  • 648
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 5 425
Макар да не виждам смисъл човек да се готви половинчато, защото не се цели в първите 500. Все едно да отиде спритньор на състезание и понеже не се цели в първото място, да подтичква , вместо да бяга като за първо място. Или да е правил тренировки като за пето място, защото нали, и без това не му трябва първото. Размбра ли за какво говоря?

Първите 500 в КОЕ състезание Андариел?
Даже в леката атлетика има бягания на къси, средни и дълги дистанции, хвърляне на диск, гюле и копие, скок на дължина, десетобой...
А има и тежка атлетика, художествена гимнастика, гребане и т.н.
Има и отборни спортове като волейбол, а и несъстезателни като туризъм.
Има и разлика между физическа култура за здраве и професионален спорт за пари.

Да не забравяме, че целта на училището е образователна, а не състезателна. Да не говорим за възпитателна... Sad

# 301
  • Мнения: X
Чакай малко, не ми излизай с номера "ти не зачиташ друго мнение", а коментирай по същество. Човек как се готви за състезание, дори да знае, че няма шанса да е на почетната стълбичка? решава, че няма да прави допълнителни тренировки или не се зори на състезанието ли?
Всеки път, когато някой не е съгласен с теб, той излиза с номер, мисли те за тъпа и какво там беше още, че не си спомням добре?
Едно е да се готвиш за първо място на републиканско, а друго - да се целиш в олимпийска титла и световен рекорд.
Сега ти дали ме разбра?

# 302
  • София
  • Мнения: 62 595
В състезанието за гимназия - в това състезание. И то е за всички, като маратона в Ню Йорк, София или който и да е град, който организира такова масово състезание - всеки участва, но до финала стигат най-подготвените, защото те са и най-издържливи.
не се правИ и ти на две и половина - достатъчно добре разбираш за какво става въпрос.
И на скок дължина да е, пак е същото - всички скачат, всички са се готвили, и всеки е дал каквото е нужно, за да е във форма. Не е дрямал и не е лежал на ухото, че се бори за оставане в класирането или да е някъде по средата. Сега се сетих за един англичанин, ски-скачач, ама му забравих името. Даваха филм за него - горкият, толкова зле е бил, дори като дете е имал заболяване на опорно-двигателния апарат, бил е с шини, не са искали да го подготвят, да не говорим да го пуснат до състезания, едва е минал летвата за участие в олимпиадата, но накрая е полетял в пряк и преносен смисъл. Той как се е готвил, мислиш, като за последно място ли? Доколкото помня не е станал шампион, но неговото постижение е било, че е стигнал до олимпиадата и е скочил от най-високата шанца без да се претрепе. И през цялото време подигравки защо се хаби, че не става, къде е тръгнал на олимпиада да ходи, той не е за там. Добре, че не е слушал приказки "не ти трябва допълнителна подготовка, ти и без това не се целиш в златния медал" - доникъде нямаше да стигне.

# 303
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Разбрах, но също така разбрах, че е важно да се каже, че богатите също плачат. Wink

Макар да не виждам смисъл човек да се готви половинчато, защото не се цели в първите 500. Все едно да отиде спритньор на състезание и понеже не се цели в първото място, да подтичква , вместо да бяга като за първо място. Или да е правил тренировки като за пето място, защото нали, и без това не му трябва първото. Размбра ли за какво говоря?
Пак да опитам Simple Smile Изпитът е квалификация. Той реално води до прием или не. Няма никакво значение дали с максималния или минималния за паралелката бал. Състезанието идва после. Нито гимназията, нито учниверситета са финала на състезанието. Те са само кръгове. Понякога треньорите искат дълга състезателна кариера, ако използваме твоя език. Понякога иска само класиране на четвъртфинал с максимален резултат. Ясно е защо се налага второто.

Я, Дидева ти е казала и как подхождаш. Права е. И забележи - и тя смята великата за теб цел за етап, но няма да бъде груба и да ти отговри на тона вероятно Simple Smile Пак.

# 304
  • Мнения: 5 425
За КОЯ гимназия Андариел?
Това, че разбирам истерията, не значи че съм съгласен, че да истерясаш е добра идея...
И в крайна сметка, ще скачаме, ще бягаме или ще плуваме?
За пари или за здраве?

# 305
  • София
  • Мнения: 62 595
ми, сори, ама човек да си спечели място в състезанието и в крайното класиране, пък после нека му е зле и да му обясняват, че сега всичко започвало. Ако не се класираш в квалификациите, голяма работа дали евентуално може би ще имаш кариера. Всеки в състезанието отива за победа, а не дупе му път да види.
Като си подхванала с гимназията, минаваш през университета, давай направо до пенсионирането, само и само да покажеш, че не си заслужава напъването.

Ежко, не става въпроз са КОЯ гимназия, а за едно количество гимназии. Истерясване няма, всичко си е напълно по правилата на играта. На състезание като на състезание. И плуване, и скачане - все тая - дори и шах да е, пак е състезание, и там се готвят и се борят за по-предно място, а не се примиряват и да гледат да не се минат случайно.

# 306
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
ми, сори, ама човек да си спечели място в състезанието и в крайното класиране, пък после нека му е зле и да му обясняват, че сега всичко започвало. Ако не се класираш в квалификациите, голяма работа дали евентуално може би ще имаш кариера. Всеки в състезанието отива за победа, а не дупе му път да види.
Като си подхванала с гимназията, минаваш през университета, давай направо до пенсионирането, само и само да покажеш, че не си заслужава напъването.
За състезателните натури, състезания има. Много по-смислени и полезни от един изпит за гимназия. И с по-сладки победи.
А останалото за кариерата... медитирай върху него. Така ще разбереш кога треньорът иска максимален напън рано в състезателния цикъл за какво говори изборът му.

# 307
  • Мнения: 5 425
Ежко, не става въпроз са КОЯ гимназия, а за едно количество гимназии. Истерясване няма, всичко си е напълно по правилата на играта. На състезание като на състезание. И плуване, и скачане - все тая - дори и шах да е, пак е състезание, и там се готвят и се борят за по-предно място, а не се примиряват и да гледат да не се минат случайно.

Да, ама  не. С подобен "състезателен" дух няма да те вземат в никоя алпинистка група...

# 308
  • Русе
  • Мнения: 12 322
 Андариел много обичаш аналогиите със спорта. но мисля, че си много далеч от истината.Значи там правиш най-доброто което можеш и състезанието е със себе си, както и тренировките за да дадеш и да стигнеш твоя връх, който няма ограничение. Най-добрите са така.Като майка на състезател ти го казвам. Енчо Керязов няма много медали, но не е спрял. И най-вече е останал здрав.Моето дете се наложи да спре заради травма. Обаче продължи да тренира със себе си, намери си нов отбор, където нещата са съвсем други. Сега тренира повече отколкото за Световното.

# 309
  • София
  • Мнения: 62 595
айде, сега, състезателни натури! самият прием е направен като състезание - щеш-нещеш се състезаваш, защото не си само ти в цяла София да те чакат всички гимназии да благоволиш да избереш.
Глупости пишеш с тези медитации и напъни. В приема на гимназията има само един цикъл и само две дати . Като в компютърните игри - докато не минеш първо ниво не те пуска да играеш на второ. А ако изкараш и достатъчно точки на първото ниво, можеш да си купиш разни благинки, които да ти облекчат играта на следващото ниво. Това е положението, независимо какво си мислиш за след десет нива - ако те убиват още на първо ниво, дететото ниво остава мираж.

# 310
  • Русе
  • Мнения: 12 322
 

Глупости пишеш с тези медитации и напъни.
нещо удари ли, какво. Кой пише за медитации. А с игрите май прекаляваш. Говоря за съвсем реални неща, ама май Земята е далеко. И определено не пиша глупости а практика и ежедневие. Но пък за разлика от теб не пиша за неща, за които нямам грам понятие и съм го виждала само на картинки и филмчета.

# 311
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Аз писах да медитира върху това за кариерата дето го е написала Simple Smile

За мен образованието е само част от пътя. Травмата в училище дето отказва от спорта учене, е да си тикнеш детето някъде дето балът му ще блесне, па ше му завидят чак. Нищо, че ще сложи край на състезателната кариера преди да се дипломира. Спира да ги играе игрите, ако разбираш. Раншко. Къмто второ ниво в началото.

Не е състезание кандидатсването. Изпит е.

# 312
  • Мнения: 5 425
айде, сега, състезателни натури! самият прием е направен като състезание - щеш-нещеш се състезаваш, защото не си само ти в цяла София да те чакат всички гимназии да благоволиш да избереш.
Глупости пишеш с тези медитации и напъни. В приема на гимназията има само един цикъл и само две дати . Като в компютърните игри - докато не минеш първо ниво не те пуска да играеш на второ. А ако изкараш и достатъчно точки на първото ниво, можеш да си купиш разни благинки, които да ти облекчат играта на следващото ниво. Това е положението, независимо какво си мислиш за след десет нива - ако те убиват още на първо ниво, дететото ниво остава мираж.
На фърстфейс шуутър ли играеш, на куест ли... И вместо да се правиш на виртуален гладиатор или на опитна мишка в лабиринт, не е ли по-добре да се разходиш из природата някъде?

# 313
  • София
  • Мнения: 62 595
Нали Ом ме праща да медитирам, че да ми дойде акълът!
хубаво, Амбър, твоят син, когато трябва да се яви на световно, как тренира - като за победа или както дойде, някъде из навалицата в  крайното класиране да е?  И не става въпрос за поредното състезание, а за световно. Дори с приема в гимназия е като състезаниеТО - нямаш втори шанс, няма догодина ще опитам пак.
какво им е на игрите, там също като в живота - без напън няма резултат.

Абсолютно сигурна съм, че много добре разбирате за какво говоря, но в момента няма как да го признаете. Ако не го разбирахте и ако не го прилагахте, нито вие, нито децата ви щяха да имат тези постижения, които имат, както и вие. Обаче сега сте застъпили идеята за колко сме печени и умни и красиви и дзен.

# 314
  • София
  • Мнения: 62 595
Не ,отдавна не играя такива игри. Преди играех Цивилизация, Диабло и подобни. Сега остарях и цъкам игрички като кендикраш. Андариел в Диабло е на края на първото ниво и ме убиваше толкова често, че едва го минавах, затова съм си сложила и този ник. Simple Smile А и общувам основно с деца, та съм в час с игрите, дори при най-малките.  Кефя се, какво! Не съм пенсионерка да ме пращаш на чист въздух.
не се правя на опитна мишка в лабиринт - аз тези неща ги уча - за мишките и лабиринтите. Simple Smile И други такива работи.

Общи условия

Активация на акаунт