Живот без семейство и деца

Аз пък страшно ценя Коледа точно като семеен празник.
В чужбина съм карала 2 Коледи сам-сама, много, много тъжни.
И сега ми е малко тъжно на Коледа, защото си отидоха някои хора, с които съм я посрещала.
И бащата на ММ, дето хич не го обичам няма да доживее до Коледа вероятно и ми е жално.

Аз имам две съученички от училище, още докато бяхме ученички в 8 ми клас, се хванаха със женени мъже, та и до сега са с тях. Първо тайни любовници, докато децата им порастнаха, и те на нашата възраст. Сега женените са разведени с бившите си жени, заедно са със съученичките ми. Съученичките останаха бездетни в сянката на женените. Хич не изглеждат щастливи, нито брак, нито дете, само един дърт пръдльо, с който сигурно са свикнали.

Аз и образованието не го смятам за кой знае какво постижение, по тази логика... "По куче камък да хвърлиш, висшист ще удариш." Същото е и с PhD-то. Като са подели една кампания, да не изоставаме по брой доктори на глава от населението от ЕС, та вече и тази степен си загуби стойността. Така че, ако децата и образованието не са постижение, какво е?

Има един тип хора, които ги е страх от обвързване поради простата причина, че не могат и никога не са се влюбвали. Да, на мен ми беше странно, но лично познавам такъв мъж. Той съзнателно или несъзнателно винаги си избира жени, които не могат да го обвържат. Или са женени, или живеят в друг град, или работят в чужбина. Като му споменеш нещо за брак или деца и почва да се гъне в тиха агония. Близък ми е и много пъти сме говорили. Моите изводи са, е той никога не се е влюбвал истински, затова приема обвързването за бреме. В момента, в който жената се опита да се сближи с него повече отколкото той може да допусне и той се дърпа, прави крачка назад. Просто не може да си го представи, че може и да е хубаво. 10 години, откакто сме близки, доста връзки имаше и доста жени се отказаха от него. Сега имат семейства с други мъже, а той пак или е сам, или в поредната си временна връзка.

Айде какви генралки изводи.. Не искам никой да ме гледа, а просто да се обажда, ако е на близо да мине...
Може да си самотен и ако детеъо, което те гледа живее в съседния апартамент..Въпрос на изградени отношения

Преди доста години имах колежка. Млада жена, около 35. С дете, тогава десетина годишно. Не знам дали е живяла със свекъри или е имала някакви проблеми, но тя казваше, че идва на работа да си почине, а когато станеше време да си тръгва, че не й се прибира у дома. А на мен ми се виждаше странно - да имаш дете и семейство и да не ти се прибира у дома. Да, случвало се е, в почивните дни, лудницата да е пълна. Децата си искат своето и не винаги избират подходящия момент, майка ми - стар човек, понякога и тя натоварва, мъж нямам и всички грижи и проблеми падат върху мен. Та в такъв момент особено ако и кръвното не е наред си .... мечтая за понеделник. А в понеделник бързам да се върна у дома и да гушна децата си, да ги изведа, да правим нещо заедно или просто да седна и да ги наблюдавам как си играят. Те са най-добрата ми компания и смисълът на живота, така както го разбирам аз. Имам роднина, с година по-голяма от мен. Никога не сме били близки - твърде различни сме. Тя си има своите компании, приятелки. Изживя няколко сериозни връзки, но накрая остана сама - не се омъжи, няма деца, на 46г. Ходи по клубове, екскурзии, материално е по-добре, но не й завиждам. Може и да съм й завиждала леко на 20-25, но нейният начин на живот, не е моят, а моят - не е неин. Всяка от нас е направила своя избор. Надявам се тя да е щастлива с нейния, така както аз съм щастлива с моя. Ако е така, значи че всяка от нас е направила правилния, за себе си, избор.

Айдеее, започна ли се със самоутвърждаването на тема "аз съм си добре - виж какво стана с красавицата-съученичка" и това как всички, които не са на нашия акъл и на нашия начин на живот не струват?

Есме, предполагам, че нямаш дете. Затова те вълнува идеята да си с конкретен мъж.
Разбирам те, води те инстинкта за дете.
Мен вече това не ме вълнува и ми е супер, ако съм сама на празници.
Ама не ми се получава, защото освен дете вкъщи, имам и майка.

А иначе споделям 1:1 предпочитанията на Невена.


Не ми пречи да е женен, даже точно щастливо женен, за да съм спокойна, че няма да напира да сме заедно постоянно. А мен това ме ужасява.

ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, децата ти ще са някъде далеч, поели собствения си живот. И тогава ще чакаш с цялото си сърце да се върнат за няколко дни и пак да сте заедно. Децата не ни пречат да осъществяваме мечтите си! Човек не трябва да се оправдава с тях, че нещо не е постигнал в живота.

На мен за нищо не ми е попречило детето.
Даже с ръка на сърцето си признавам, че всички материални придобивки ги имам след детето.
Мисля, че ми е дало мотивация да бъда по-спестовна и да си оптимизирам разходите.
Не съм се лишила от нищо, също. В материален план. Иначе е ясно, че недоспиването си е част от родителството.

Nevena, абе уж добре звучи, ама за нищо на света не искам да съм нито на жената, нито на любовницата на мястото

Иначе за разнообразна трапеза на Коледа и на танци и аз съм навита.

А на мен точно по празниците са ми липсвали голямото семейство, многото хора (близки) и онази тръпка на приготвленията, топлината на момента,  в който на вратата се отваря и домът се изпълва с радостна възбуда и глъчка. Когато на празници сме били у леля, я гледах как се гласи - меси, точи, украсява, понякога се оплаква, че вече се изморява, но когато домът й се изпълни с деца и внуци, някои от тях ги вижда два-три пъти в годината, цялата грейва. Това са моментите, в които съм я виждала най-щастлива.
А ето, че има хора, които предпочитат да са сами на празника и това ги прави щастливи.

Не мога да си представя как ще се чувствам по-добре на празници сама вместо да гледам как дъщеря ми съзира купчината подаръци под елхата и се втурва да ги отваря. Изразът на лицето й при всеки нов подарък не може да сравнява с каквито и да било хобита или излизания с приятели, които евентуално биха ми запълнили тези дни, ако нея я нямаше.

Затова писах, че има време за всичко. Разбира се, че тя ще порасне и тези моменти вече няма да ги има, ще се отдели, ще има собствено семейство и тогава тя ще опакова подаръци и ще гледа радостните личица на децата си. Това си е естествения ход на нещата. Ние ще сме си минали по реда и вероятно ще изкараме някой и друг празник сами. Но определено не бих направила съзнателен избор ВСИЧКИТЕ  ми празници, през целия ми живот да са така.

Хай Спийд, дъщеря ти ще порасне, не гледай сега как е.

Винаги съм искала деца, не съм си представяла живота си без деца. Вярно, тежко е и е зор, но това е докато са малки, после ще става по-лесно и ще имаме повече време за нас.

Не мисля, че правя компромиси заради децата, просто с годините интересите ми се променят, хич не ми дреме, че нямам време за спорт, за излизания и за танци и т.н.

Моя братовчедка, малко над 40, е сама,  няма деца, има кариера, жилище, много е активна, постоянно е някъде, но знам, че й е тежко много, че е сама. Каза ми наскоро, че не иска деца, а предпочита да пътува, но това е просто защитен механизъм.

+1

Без мъж съм си се представяла доста години, но не и без дете.

Интровертна личност съм и обожавам да съм сама. Никога не съм разбирала хората, които скучаят когато са сами. Аз винаги имам какво да правя и с какво да се занимавам.

Познаващите ме добре знаят, че вярвах и планувах, че ако до 33 годишнината ми съм все още сама то ще си родя едно дете с донорска сперма и ще го отгледам сама.

Но след като заимах мъжа и детето не ми се иска да ги е нямало. Даже напротив.

Чувствам се много добре като майка и като съпруга, но съм от хората, които биха били добре и сами. Тази е и причината да не желая повече деца. Просто ми стига всичко, което имам, а и като прагматик и реалист знам, че това статукво ми дава голяма свобода и време за себе си, които много други мои връстнички нямат.

Мога да кажа, че очаквам трепетно момента когато ще имаме ексклузивно още повече време за себе си.
Време, в което  ще пътуваме по света, ще мога по цяла вечер да чета, ще танцувам, ще опознавам други култури, ще уча езици, ще спя до 11 часа без да мисля, че е време да ставам, ще стоя цяла вечер будна да гледам звездите, ще наваксвам с филми, ще слушам музика , ще пиша, ще плувам, ще събеседвам , ще се наслаждавам на тишината и ще правя онова, което ми се прави.

Но времето с детето ни като семейство никога не бих могла да го заменя.

Защото уж искам време само за себе си, а когато съм сама вече не правя само някои от посочените неща, а проверявам коя нова книга да купя за детето, защото ми е споделила, че й е интересна тази поредица, за коя дата да купя билети за любимата група на мм, колко би й харесала ето тази  ненужна иначе, но харесвана раница тип Еднорог и прочие.

 Да виждам радостта в очите им ме прави щастлива.
 И колкото и да ми харесва да съм сама и всичко д ами е тип-топ и по конец,  след цял ден, в който не съм ги виждала, нямам търпение да се върнат и да споделим моментите заедно. И после отново пренаситена да си взема моята глътка сама с чашата кафе, форума, филма и някоя късна прожекция

Не, не си представям живота си без семейството ни и детето. Вече не.