Истината е, че животът се стича ужасно различно при различните хора. Няма как да ги напъхаш в калъп. Толкова ли е трудно да се приеме, че не на всички децата им пречат да се изявят?
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
О, аз съм забележителен офис планктон, еманацията на такъв съм. Могат много лесно и бързо и безполезнено да ме заменят и да не се усети особена турбуленция. Нямам амбиции да съм забележителен гений, да откривам толата вода или да умувам по седмица, гледайки си в пъпа, белким постигна някакво специално ниво на съзнанието, дето Сирената го гони и децата й пречат да го стигне. Слава богу!
Седя си на Д-то и си работя, защото работата ми дава достатъчно пари и време за децата. Това за мен е да си постигнал нещо. Да нямам деца и да съм десет стъпки нагоре в кариерата и заплащането не е нещо, което би ми било по-ценно. Тоест, между брата и мъжа на Сирената, намирам, че мъжът е постигнал повече.
Сега вече това, което Сирената пише, че иска да прави, а децата й пречат, за мен е абсолютно смехотворно и дори няма да отивам в тази посока.
Седя си на Д-то и си работя, защото работата ми дава достатъчно пари и време за децата. Това за мен е да си постигнал нещо. Да нямам деца и да съм десет стъпки нагоре в кариерата и заплащането не е нещо, което би ми било по-ценно. Тоест, между брата и мъжа на Сирената, намирам, че мъжът е постигнал повече.
Сега вече това, което Сирената пише, че иска да прави, а децата й пречат, за мен е абсолютно смехотворно и дори няма да отивам в тази посока.
То май по0лузърско от това човек да си признае, че не е изключителен, няма. Дори лузърското е за предпочитане пред планктонното съществуване, поне има някаква индивидуалност, колкото и да е непривлекателна, противоречива, дори ужасна, а планктонът си е планктон. Дори когато някой казва, че е ок да е планктон, го казва с идеята, че не е баш планктон, а уникален планктон. 
(еб...ам се, защото се чудя как да не свърша нещо, което трябва да свърша, ама нещо ми свършиха оправданията и ме загриза съвестта)
(еб...ам се, защото се чудя как да не свърша нещо, което трябва да свърша, ама нещо ми свършиха оправданията и ме загриза съвестта)Ама разбира се.
Толкова по-индивидуално е да си домакиня, водопроводчик, зидаро-мазач и прочие...
Обаче щом седиш на бюро, значи просто съществуваш.
Желязна логика!
Цитат
Иначе съвсем реалистично, без деца минимум във Форбс България щях да си бачкам най-безгрижно, факт.
-----
Колкото до планктона, вярно е, че дори тези, които не се мислим за нещо изключително, единствено по рода си или поне ултрарядко срещано, сме склонни да се възприемаме като планктон с по-високо качество от... така, де, средностатистическото качество на планктона. Признавам си и мисля, че няма да повярвам на онези, които не си признават. Човещина.
Важно ми е да имам финанси да си гледам децата и живота и толкоз.
Уиш, да, в работата се научават неща, но има риск да научиш такива, които са специфични за работата. А човек трябва да е събуден и за тия неща, дето не ги знае.
Аз съм била журналист и писач на статии, но не съм разчитала, че наученото в работата е ценно. Все трябва да седнеш и да прочетеш и нещо различно. С програмирането е същото- да, в работата имаш някаква технология и я учиш. Но ако си умен, междувременно учиш следващото нещо, за следващата работа.
Ако не- изпадаш до офис планктон и code monkey. Или журналя тип Брадва.бг.
Аз съм била журналист и писач на статии, но не съм разчитала, че наученото в работата е ценно. Все трябва да седнеш и да прочетеш и нещо различно. С програмирането е същото- да, в работата имаш някаква технология и я учиш. Но ако си умен, междувременно учиш следващото нещо, за следващата работа.
Ако не- изпадаш до офис планктон и code monkey. Или журналя тип Брадва.бг.
Цитат
Иначе съвсем реалистично, без деца минимум във Форбс България щях да си бачкам най-безгрижно, факт.
-----
Аз не схващам екзестенциалната драма с това да си офис планктон и code monkey - ако това ти носи достатъчно пари и ти позволява да разполагаш с голяма част от времето си.
Е, да, надали във Форбс само моми и ергени пишат 
Ох, много ми е смешно вече
Бас ловя, че това са го постигнали и много хора с деца.
Ох, много ми е смешно вече 
Тотални глупости пишете за писането, Сирен. Не, не е нужно да сядате да четете нищо. Това не е софтуер, който се променя всеки ден.
Добрият автор трупа цял живот впечатления и може да предава тази си впечатлителност на листа, благодарение на добър набор от въображение, речник и изказ.
Да чете за развлечение – да. Да прави справки за точни цифри, статистики, данни по статии – да.
На 40 и кусур години вече трябва отдавна да е грамотен и изчел доооста, за да пише.
Сега, друг е въпросът, че повечето писачи се мислят, ама само се мислят, за добри автори.
И какво общо има писането с офис?! В ерата на интернет. Вие не си ли представяте, че можете да работите за себе си, примерно.
Добрият автор трупа цял живот впечатления и може да предава тази си впечатлителност на листа, благодарение на добър набор от въображение, речник и изказ.
Да чете за развлечение – да. Да прави справки за точни цифри, статистики, данни по статии – да.
На 40 и кусур години вече трябва отдавна да е грамотен и изчел доооста, за да пише.
Сега, друг е въпросът, че повечето писачи се мислят, ама само се мислят, за добри автори.
И какво общо има писането с офис?! В ерата на интернет. Вие не си ли представяте, че можете да работите за себе си, примерно.
Уиш, да, в работата се научават неща, но има риск да научиш такива, които са специфични за работата. А човек трябва да е събуден и за тия неща, дето не ги знае.
Да бе, въобще няма нужда да сядаш и да четеш, ако си писател. Някакво си его и глезотии...
Разбира се, че има. Така си "лекуваш стила". Не смятам, че съм научила всичко- трябва да се освежават нещата, да се държи нивото. Иначе изказът запада. Да не говорим, че в ерата на интернет да, езикът се мени постоянно и много лесно зазвучаваш смешно.
Разбира се, че има. Така си "лекуваш стила". Не смятам, че съм научила всичко- трябва да се освежават нещата, да се държи нивото. Иначе изказът запада. Да не говорим, че в ерата на интернет да, езикът се мени постоянно и много лесно зазвучаваш смешно.
Аз не схващам екзестенциалната драма с това да си офис планктон и code monkey - ако това ти носи достатъчно пари и ти позволява да разполагаш с голяма част от времето си.
Ми драма си е.
Когато си дълбоко неудовлетворен от собствените си избори, принизяването на чуждите избори ти носи утеха на елементарно ниво. Там някъде идва и фантазирането за собствената ти значимост и лишени от всякакъв смисъл теории.
И е факт, че съм бизнес журналист с опит, не тип в-к Марица уау шок.