Живот без семейство и деца

Всъщност, какво изключително забеляза в тези жени, което омъжените и с деца не могат да постигнат?

Май аз съм единствената, която без деца е щяла да бъде по-неуспешна. В смисъл откъм придобивки и др. Нищо не бих се стремила да постигна, ако нямах деца, освен ежедневието да ми е осигурено и да имам хубави дрехи, обувки, жилище. Това са повърхностни неща. Децата ме направиха по-добър човек във всеки смисъл на тази дума. Не мога да го обясня. Но без деца нямаше да съм постигнала нищо и в материално отношение.

Аз смятам, че човек има свободната воля да избере за себе си какъвто живот пожелае. Нищо че понякога всички останали ще го съдят и няма да го разбират изобщо, а българите сме царе да ровим и човъркаме в чуждия живот. Но именно да избере, а не да се подчини на обществените очаквания и да живее като другите.

За мен лично аз съм, както се описва една моя любимка Юлия Кръстева, "лакома и любопитна", разбира се, приемано по-метафорично. Харесвам много един цитат от Симон дьо Бовоар: „Аз съм ужасно алчна. Искам всичко от живота. Искам да бъда жена, но искам да бъда и мъж. Искам да имам приятели, но искам да се наслаждавам на самотата. Искам да работя много и да напиша добри книги, да пътувам и да се наслаждавам на себе си. Искам да съм егоистична и едновременно с това – да съм алтруистична… Виждате, трудно е да получа всичко, което искам. И когато не успявам да получа всичко се вбесявам, полудявам от гняв.“ Винаги се втрещявам, докато чета тези нейни мисли, колко много това се отнася и до мен, дори и по отношение на бурните емоции, защото и в тях съм много страстна.

Иначе тя не е имала деца, но ще добавя, че за себе си съм искала семейство и деца, (при това повече от едно, а най-добре три), смятала съм, че ще бъда добра съпруга и майка и сега мисля същото, при все че вероятно не съм идеална, но за мен тези клишета, както и всички останали, са без значение. Усещането да водиш пълноценен, според собствените си представи живот, е неописуемо (дори и да втрещяваш понякога другите с желанието си да живееш по различен начин от очаквания за една съпруга и майка). И именно по смелостта да живеят живота, далеч от обичайните клишета, се отличават големите от останалите личности. Другите все остават на гарата, очакващи други времена и други възможности, докато животът им междувременно напуска телата и душите им, за съжаление - необратимо.

Е, аз съм всичко гореописно, пък и с три деца. Но без да полудявам от гняв, на мен всичко ми идва в подходящия момент, когато мога да го оценя.

Бурните емоции при мен се провокират от две неща:

1. Невежество.
2. Страх за някой друг.

Последното, предполагам, е някакъв вид деформация на майчинския инстинкт -  когато носиш отговорност за много хора.

Между другото, и баща ми е обиколил целия свят, буквално и с професията си и вече като пенсионер. Има скъпи подаръци от кой ли не. Което не попречи да копнее да си умре именно в България и да види внука си.

Майка ми и тя е обиколила бая именно по работа. Бих казала, че е много "независима майка". Има много богат и натоварен живот и барабар с това деца.
Ок не са се занимавали с духовно себеразвитие и прочее извисени неща, но определено и двамата са с наистина богат пълноценн и наситен жизнен път.
А извисеностите са за друг типаж. Наистина, на времето хората са влизали в манастири за да познаят Бог, но аз предпочитам богат наситен земен живот, а с Бог да се опознавам в отвъдното. Монашеският път не е за мен (в този живот). Макар, че се стремя да опростявам материалното на макс.

Ха-ха, успя да ме разсмееш - предполагам, че не се сравняваш с хора, които са интелектуалци и са оставили огромна следа в световната история и култура. Да, иначе тук във форума, както обичам да казвам има много майки с по 2+ деца, с PhD задължително, с блестящи семейства и собствен успешен бизнес. Но този образ е както в една книга на точно тази дама, която съм цитирала - "Лъскави картинки", там се описват имагинерните рекламни образи (препоръчвам я на всички, книгата е прекрасна във всяко едно отношение). Та и тук е пълно с много рекламни образи (които трябва да ни внушат нещо) и за съжаление с много малко хора, от които в реалния живот можем истински да се възхитим. Аз просто се възхищавам на подобни максималисти - това си е мой избор, напълно осъзнат, а и с осъзнати последици. Понякога ми се иска и обществото ни да има подобни идеали, но вероятно искам много от хора, които са отявлени фенове на реалити форматите, ракийката и тройката кебапчета с гарнитура.

Това е отговорът ми:

НСЧ:
"Не. Тези грижи за щастие са споделени и по-скоро се глезим един друг, отколкото всичко и всички да лежат на ръцете на един и да му е тягостно. Това е страничен ефект от любовта и съвместното съжителство, че всички грижи вече са поделени на поне 2, т.е. са по-малко отколкото ако си сам.
И ако някой път си уморен и не ти се занимава с нищо, има кой друг и да ти сготви, и да ти сервира, и да те погали."

Все искам да попитам НСЧ, този идеален живот и идеални взаимоотношения, реалност ли са или конструкция на мечтата, на идеала.

Колко жени и уморени, и скапани не могат след като се приберат просто да се усамотят, да си починат и да се изключат от света - нали има деца, съпруг, старци нехранени, неоправени, неприласкани и как да се прибереш и да се затвориш да релаксираш ...
Само зависим мъж е готов за дълъг период да оказва битова подкрепа  докато жената релаксира след деловите ангажименти.
Нали и той иска да релаксира ... ?

Или живеем в различни светове с някои съфорумки.

Миес в наши дни вече никой няма очаквания как да живее една съпруга и майка. Можеш да правиш каквото си искаш, стига да си ок със собствения си избор.
Не следя темата и не разбирам какво искаш да направиш и как децата и мъжът ти пречат. Аз съм малко по - елементарна жена и живота го разбирам по- просто. Казваш какво искаш и може да ти дадат съвет как да го постигнеш. Ама така имагинерно, не го разбирам.

Нищо не искам, философствам си, споделям мнение и чета възгледите на други жени във форума. Моето решение съм го взела отдавна, децата и семейството са факт, връщане назад няма. Често обаче се питам, какво щеше да стане с мен, ако не бях взела това решение. За съжаление нещата не са розови в моя живот както при НСЧ и други реализирани майки. Но това не значи, че не е възможно, просто аз не съм направила вероятно най-добрият избор за себе си.

Сарказмът може да принизява нещо/някого, но не променя фактите.

За този, в който днес всичко всичко е наред, а утре губиш дете, близък, приятел, баща, майка и т.н., защото някой се е напил и го е помел с кола, или просто му е станало лошо и е загубил управление, или го връхлита лоша болест, или се подхлъзва банята и си отива за секунди и т.н.

Mies, няма розово, шарено е. Горните неща не можеш да предвидиш, но с кого и как да живееш зависи единствено от теб. Всеки има бивши връзки, които са бивши, защото не са се получили нещата. Но това не значи, че като се опари веднъж човек трябва да седи сам умишлено. Е, ако не намери човек, когото обича и си пасват, да, но съзнателно да се откажат е глупаво. То е все едно да прекратим всичките си приятелски отношения, защото някога някой приятел е постъпил зле с нас. Хората са различни, не трябва да прехвърляме чужди грехове в/у невинни хора.
Оставам с впечатлението, че ти не си от хората, които не искат семейство и деца, а говориш за нещо такова...

Това е моят живот. И в никакъв случай не го намирам за идеален, същия в това отношение имат хиляди други мъже и жени, и се нарича човешки отношения. Смея да твърдя, че в повечето семейства има такива. Просто не го тръбят, докато хората с проблеми е нормално да споделят, потърсят съвет или утеха, затова се създава впечатление, че масово са така.

Разбира се, че е зависим. Както и жената е зависима. Като обичаш един човек и искаш да му е хубаво си зависим, любовта си е точно зависимост.
Това, че точно в момента ще направи нещо, не значи, че няма да релаксира никога и по никакъв повод.
Като днес е релаксирал, утре пък ще остави нея да релаксира. Или ще свършат каквото има набързо и ще релаксират заедно през останалото време.

Какво значи да оказва битова подкрепа? Ако говориш за ежедневните неща, които съпътстват живота на всеки, обсъждано е в самостоятелни теми надълго и широко. Нищо общо няма със зависимост това. Въпрос на възпитание, мързел и отношение към човека до тях. Въобще не мога да се съглася, че масово се скатават и гледат на жена си като слугиня. И съвсем не говоря само за моя мъж. Не споря, че ти си имала опит само с този тип, но категорично не са такива мъжете. Съвсем нормални отговорни хора са си.
 

Така е. Неописуемо е това усещане. Точно така се чувствам. Имам две деца. Ти не се ли чувстваш така?

Deborana, какви мъже познаваш, че написа тази щуротия за зависимия мъж? 

По простичко казано, да не плащаш данък обществено мнение, нали?

Само че, ти друго попита и заглавието на темата ти е друго- "живот без семейство и деца".
Ако представата ти за пълноценен живот е била без деца и без семейство, какво ти е попречило да я реализираш?
Общественото мнение ли?

А, ако имаш друга представа за пълноценния живот на съпруга и майка, пак от теб зависи да го постигнеш........

По- скоро, ти написа в поста, че се прекланяш пред жени, които не са създали семейства, а са постигнали съществени неща и затова те попитах- какви неща са постигнали, каквито омъжени и с деца не са могли?

Защо се смята, че мъкненето на торби, възпитанието на децата и домакинстването са женска работа.. ??
Без социален живот и т.н ???

Разделя се работата между членовете на семейството, купуват се ел,уреди помощници,  Още никой не е умрял от това, че два пъти е ял една и съща манджа, че си е купил храна или, че сам си е изгладил блузата, а не я е намерил в гардероба на закачалка ..
Имам позната над 55 год,която не се е женила,  живееше от време на време с някого и до там. Обиколила е половината свят, известен адвокат е,  лукс я обгражда.. Ама на стари години взе да ухажва племенника си да я наобикаля и откровено признава, че липсата на дете и тежи.
Е има жени родили по 4-ри деца и накрая имат самотни старини, но на който както му се стече живота.