Живот без семейство и деца

  • 76 567
  • 1 226
  •   1
Отговори
# 210
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 282
За мен да не искаш да имаш семейство и деца е патология на мисленето.
Както може някой да е с различна сексуална ориентация например, така друг може да не иска да има деца. Не осъждам такива хора - ако не пречат на никого, е тяхно право да живеят, както им е добре.
Да искаш да живееш сам, да ти е хубаво да си сам, да ти тежи да се грижиш за някого, също е и вид егоизъм. Наричам такива хора егоисти, не пак не ги осъждам.
Само смятам, че с времето мисленето им се втвърдява все повече и повече в посока да гонят кариера, да си угаждат, да не понасят шум на деца и др. подобни. Натрупва им се  поведение и мироглед на стар/а/ерген/мома/.
Но такива хора живеят по-спокойно.




# 211
  • Мнения: 30 802
То по принцип прекомерно угаждащите си хора, с деца или без, са неприятни.

# 212
  • Мнения: 2 118
Никога не съм искала да имам семейство на всяка цена и не съм смятала, че ще живея тъжен и самотен живот ако не се оженя и родя. Аз имам толкова страст към професията, интереси и хобита, че дори като мома ми беше трудно да ги обслужвам всичките, камо ли пък сега. Самотността е нещо непознато за мен - дори само в собствената си компания се чувствам прекрасно и се стремя да отделям адекватно време да остана насаме със себе си.

Така се случи, че срещнах мъжа си, после пожелахме да имаме и дете. Сега не бих ги заменила за нищо. Въпреки това, продължавам да смятам, че човек може да бъде пълноценен партньор и родител, когато се чувства завършен сам по себе си и не се стреми към партньор и деца, за да запълни някакви дефицити. Съответно винаги съм избягвала потенциални партньори с противоположните възгледи, както и сред родителските ми цели е да подпомогна развитието на индвид, който се чувства ценен сам по себе си, не непременно в релация с други.

Иначе - мъж и деца не дават гаранция, че пак няма да прекарваш вечерите сам пред телевизора. Като доказателство мога да приведа не една и две приятелки на майка ми - възрастни жени с починали съпрузи, децата им са емигранти някъде и си идват веднъж на няколко години. Та да - кофти е да си сам, особено в една уязвима възраст, когато младостта си е отишла, а здравето се клати.

Последна редакция: пн, 16 окт 2017, 10:09 от Кафе с Канела

# 213
  • Bristol
  • Мнения: 9 479
Не мисля, че правя компромиси заради децата, просто с годините интересите ми се променят, хич не ми дреме, че нямам време за спорт, за излизания и за танци и т.н.

Моя братовчедка, малко над 40, е сама,  няма деца, има кариера, жилище, много е активна, постоянно е някъде, но знам, че й е тежко много, че е сама. Каза ми наскоро, че не иска деца, а предпочита да пътува, но това е просто защитен механизъм.
Или е защитен механизъм на тези с деца, да казват колко са щастливи, въпреки че нямат толкова много време или финанси на разположение, както ако бяха останали без деца...
Инстинктите да се самопроизведем са много силни и гледайки приятелите и обкръжението ни, не искаме да останем различните.

# 214
  • Мнения: 30 802
Между другото, винаги съм смятала, че търсенето на емоционално забавление чрез децата е някаква лекичка форма на енергиен вампиризъм...

По принцип цялата идея за детството като някакакъв пърформанс като за снимка, всичко да е перфектно и светлината да е под правилния ъгъл...идва малко прекалено. Да раждаш деца, за да си перфектната майка, е донякъде също толкова извратено, като да живееш само за себе си. Има такова нещо като егоистично раждане на деца, тип "да й слагам панделки и роклички и да ми завиждат".

Последна редакция: пн, 16 окт 2017, 10:17 от The Siren of Titan

# 215
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Как си представяте живота си ако нямахте късмета (или нещастието) да бъдете семейни и с деца ?
Никак.
Сто пъти съм го повтаряла, но изцяло изразява моето виждане по въпроса - жена без деца (родени, осиновени, припознати - няма значение) е просто една машина за л...на. Оттам нататък може да е самороден талант в каквото си иска, но все пак няма да се е погрижила за някого наистина.

# 216
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 282
А представата, че децата ти пречат да се забавляваш емоционално е лекичка форма на инфантилност

# 217
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
На 35+ единствената ти цел да е да се забавляваш и да нямаш деца съзнателно, за да не ти пречат да си вееш гъза не е лека форма на инфантилност, а доста сериозна.

# 218
  • София
  • Мнения: 24 838

Иначе - мъж и деца не дават гаранция, че пак няма да прекарваш вечерите сам пред телевизора. Като доказателство мога да приведа не една и две приятелки на майка ми - възрастни жени с починали съпрузи, децата им са емигранти някъде и си идват веднъж на няколко години. Та да - кофти е да си сам, особено в една уязвима възраст, когато младостта си е отишла, а здравето се клати.


Това е друго- с годините, особено ако си работил интензивна работа с много и различни хора, блъскал си се в пик часовете в трафика, стигаш до там- искаш да си сам, да не се съобразяваш с никого и да не се грижиш за никого.
Но, това не е самота- винаги знаеш, че имаш близки същества, които можеш да чуеш.
Всъщност, пътят който си изминал с всичките радости и тревоги, и това което си създал, те прави пълен и умиротворен.

Ако се обърнеш назад и освен кръчми, изложби,работа и дискове със снимки от пътешествия, нищо друго не си оставил, ще е жалко.

# 219
  • София
  • Мнения: 1 181
А мъж без деца машина за какво е?? Grinning

# 220
  • Мнения: 30 802
Не, то си е факт, кажи ми как точно ще си прекараш едно хубаво съботно утро, ако децата са кисели, просто защото ей така. Разбира се, че децата понякога скапват настроението. Обясни ми как ти точно хвърчиш в лековато усмихнато настроение и се извисяваш, докато детето ти се тръшка, реве и киселее.

Децата буквално ти изпиват мозъка и се отразяват зле на настроението. И не съдя само по себе си- и таткото ми е казвал същото, буквално му изпиват съзнанието и почва да не мисли логично.

Затова тоя уикенд си правихме срещи без децата, разпределихме ги из бабите и така. Малко да дишнем въздух.

# 221
  • Мнения: 43 053
Как си представяте живота си ако нямахте късмета (или нещастието) да бъдете семейни и с деца ?
Никак.
Сто пъти съм го повтаряла, но изцяло изразява моето виждане по въпроса - жена без деца (родени, осиновени, припознати - няма значение) е просто една машина за л...на. Оттам нататък може да е самороден талант в каквото си иска, но все пак няма да се е погрижила за някого наистина.

Това е най-гнусното мнение, което съм чела в този форум. Само изключително гнусен човек може да напише такова нещо.

А по темата - аз все още нямам деца, защото не се чувствам готова. Нямам абсолютно никакви проблеми, физически или психически и не бързам (имам още около 20 години на разположение, преди да стане късно). Темата очевидно е конфликтна и някои изключително отблъскващи хора се възползват от нея, за да натрапват извратената си житейска философия. Предполагам, че са жертва на тормоз и така намират отдушник. Нямам намерение да я следя за в бъдеще и ако тези хора намират мнението ми за обидно, могат направо да го докладват, вместо да се опитват да завържат спор или да плюят. Innocent

# 222
  • Мнения: 30 802

Ако се обърнеш назад и освен кръчми, изложби,работа и дискове със снимки от пътешествия, нищо друго не си оставил, ще е жалко.


Мхм, Кристо например щеше да е за ожалване, ако на младини не беше сътворил едно чаве. Оттам нататък- някаква си артистична въздухарска кариера...не че се кефя на Кристо, но не може така с лека ръка да отхвърлим креативния труд.

Викаш- една много добра преводачка, оставила след себе си книги да радват хиляди хора, по-добре да беше бърсала дупета с главоболие, вместо да се вбива в някакви си там точни думи и прашасали библиотеки...

Дора Габе? Пффф, машина за л7€€а...наред с Емили Дикинсън.

# 223
  • Мнения: 5 986
Мога да си представя живот без семейство и деца много добре,с уговорката ,че не е този живот ,а някой  хипотетичен следващ такъв -защото сега ,когато имам деца,които обичам много и ми е добре с тях е някак тъпо.....
 .Но аз не съм  жена тип 'майка' и се виждам и много добре в ролята на свободна,самодостатъчна си,пътуваща много жена ,а и честно казано познавам доста такива и са си много добре,не ги оплаквайте , не са бездушни,коравосърдечни нещастници ,а напълно нормални жени със семейства-майки,бащи,братя,сестри,племенници и т.н. ,работа и интереси

# 224
  • София
  • Мнения: 19 794
Когато децата ми ме ядосват баща ми се смее и казва, че "Внуците се обичат повече, защото връщат на децата ни това, което те са причинявали на нас." И като знам аз какво чудо съм била съм склонна да вярвам и се радвам, че децата ми не приличат на мен Simple Smile

Децата буквално ти изпиват мозъка и се отразяват зле на настроението. И не съдя само по себе си- и таткото ми е казвал същото, буквално му изпиват съзнанието и почва да не мисли логично.

Затова тоя уикенд си правихме срещи без децата, разпределихме ги из бабите и така. Малко да дишнем въздух.

Точно така. Затова всеки уикенд /стига да няма болни/ малката е при баба си. И два пъти в годината /юли и август/ за по 10 дни децата са при бабите, а ние с ММ сме младоженци. И ценим всеки миг от тези "годишни отпуски". Защото тогава наистина сме, като млади, влюбени гълъбчета - имаме време да отидем на кино, на ресторант, на бар, да отскочим някъде за няколко дни на почивка /защото почивка с деца не е баш почивка - поне не за родителите/, на СПА, да си се порадваме един на друг. Всичко това, което няма как да стане през останалото време. И в края на тези почивки сме отпочинали, усмихнати, щастливи и заредени с нови сили посрещаме децата, и скачаме на въртележката  Peace

Общи условия

Активация на акаунт