Живот без семейство и деца

  • 76 704
  • 1 226
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: X
За липсите в живота ми и за пропуснатите ползи съм си виновна само аз. Не детето, не мъжа, семейството и обстоятелствата, а самата мен.

 Не съм го искала достатъчно или съм го искала, но не са ми стигали мотивацията/ силите/ възможностите.
 

# 361
  • Мнения: 14 651
И кой ги задава тези изисквания? Като свободни жени можем да избираме точно какви да бъдем и с колко да се натоварим, раждането не е задължително, в 21-ви век няма да те осъдят, даже може и да те похвалят. Никой не изисква от нас нищо.
Ама това хем музикант, хем художник, хем още 100 неща, ми звучи като хем ороиди, хем маясъл. Хем сърби, хем боли.

# 362
  • Мнения: 30 802
Е как да няма високи изисквания, тук Контесата ми е заложила норматив, че само жената трябва да изкарва толкова пари, че да има по 2000 лева на глава само за кефове и глезотии всеки месец:)

И искате да кажете, че всички, дето ми дават съвети в темата, са се организирали така, че и пътуват, и печелят много пари, и са слаби и фини, и имат време за четене? В смисъл, от каква камбанария ми дават съвети, някак ми е важно:)

Странно ми е това с "не го искам достатъчно". Аз съм работохолик, ако съм сама и искам нещо, мога да жертвам много неща. Но ако има замесени други хора, как да ги накараш да жертват и те, защото ТИ истински искаш нещо?

# 363
  • Мнения: X
А с какво едно дете е виновно, че е прекъснало творческото развитие на майка си??? С това, че се е родило или с това, че плаче като бебе? Много ми е мъчно, като чуя такива неща. Никой не е виновен, че се е родил.
Сирен, някои хора планират по едно дете и после правят кариера. Ти си докосната от щастлива съдба с цели 3. Защо е това мрънкане??? Боже колко жени се молят ПОНЕ за едно дете!!!
Та...който си е умен, си е умен, имам позната с 2 деца, след раждането на децата с доктурантура в чужбина, с 2 издадени вече книги в областта си, че напоследък и по медиите ми се мярка. И не.....не ми изглежда недоспала. С перфектна визия, кариера и семейство. Браво на такива жени!

# 364
  • Мнения: 25 083
За липсите в живота ми и за пропуснатите ползи съм си виновна само аз. Не детето, не мъжа, семейството и обстоятелствата, а самата мен.

 Не съм го искала достатъчно или съм го искала, но не са ми стигали мотивацията/ силите/ възможностите.
 
Анджък. Разковничето – може да искаме много неща, но това не значи, че имаме способностите, възможностите (и физически, и материални, че и ментални), да ги постигнем.
Аз нали си мислех преди години, че мога да съм супер-мама и нали в същото време, няма да изоставам с кариера, развитие само заради раждането на детето.

И хоп – записах второ висше. Обаче кой да предполага и знае, че не може да се вършат нещата качествено едновременно. Бебето ми ревливо, неспокойно, не ще да спи, стана на месец, аз съм в сесия. Нямам помагачи, сама го гледам. айде, докато се освестя, пак сесия. Изкарах така година и половина. Докато един ден не се събудих посред бял ден, заспала над учебника, а детето с проходилката докопало един лак за нокти и маже по устата с него и лапа четката. Нито си спомням как съм се захлюпила и заспала, нито съм си мислела, че ми се спи. Просто съм кльопнала и не ми се мисли какво е можело да стане.

И си дадох сметка, че не може всичко – или си гледаш детето, или учиш. Суперчовеци няма как да сме. И слава-богу, че тогава направих избор в полза на детето, не исках да го оставя на гледачки, исках да си изградя връзка с него от малко. А и после животът ми ме заведе в съвсем друга сфера от лелеяните хиляда и пейсе висши, така че – случайности няма. Сирен, може би тези "пропуски" дето ги мислиш сега за такива, един ден ще се окажат предимства. Току-виж си получила мега гига предложение точно благодарение на времето, прекарано с децата

# 365
  • Мнения: 30 802
Ся ако кажеш, че е и перфектна готвачка, атлет и мъжът й я боготвори:)

Някои деца имат ужасен характер. Въпрос на късмет. Не че са виновни, но и не са съвсем невинни:)

Иначе всичко може, може да се напънеш и да не спиш повече от 4 часа на денонощие- сънят е за лузъри, нали:) щом спя по повече часове, явно не съм готова да направя всичко за целите си...

# 366
  • Мнения: X
Като за начало е добре да изясниш целите си.

# 367
  • София
  • Мнения: 24 838
Вече повдигнах въпроса за това, че никой не може да предвиди как ще се отрази майчинството. Може да имаш много благи идеи и да се окаже, че просто сили не ти достигат. Да, знам, всички тук остават наострени и нахъсени и след децата. Само че не е точно така. Може да станеш друг човек. А без децата нямаше да го има тоя шок и удар по физическите и психически сили. И няма как да го предвидиш- може да си мислиш как всичко ще е тип-топ, а детето да те прегази като бързия влак и да не може да се съвземеш.

Сирен, как да предвидиш, като ти не го приемаш за естествен акт, който се случва в живота на жената, преминава през едно сериозно чисто физическо и малко психическо натоварване в първите 3 години и после си е ангажимент и обич, и съзидание, и радост от постигнатото?

" След децата" не настъпва изцяло никога, защото са с теб докато дишаш- имат си специално място в сърцето, което по никакъв начин не пречи на великите постижения, стига да има мая в теб, пък и желание да ги постигнеш.

Но, като гледам, вече 5 години приплакваш как децата ти пречат, как ти изпиват мозъка и как те прегазват.
Как не си продуктивна.

Чисто приятелски ще ти кажа- не са ти те проблема- бъкана си с обща култура, изчела си какво ли не в каква ли не сфера, дано си намериш попрището, но не ти се получава.
Може би, просто си от тези любознателни натури, на които всичко им е интересно, но нищо не дотам, че да го припознаят като кауза или идеал, че да изпитат изгаряща нужда да му се посветят.

Ако опиташ да се приемеш такава- средностатистическа личност без потенциал да открие хапче против рак, но с достатъчно разностранни интереси, които я чакат зад ъгъла- хем да ги осъществи, хем да ги сподели с децата си, може да се почувстваш в мир със себе си. Peace

# 368
  • Мнения: 24
имам поне 3-ма добри познати,
с които съм разговарял на тези теми,
които отказват да имат семейство и деца.
дали отказват защото не могат да направят що годе нормално семейство
и това е един вид защитна реакция не знам, но отказват.
единия е шофьор в германия заплатата му е в рамките на 2000 евро ..
казва те за мен не стигат, че дете да ми яде парите.
другия обслюжва туристи по морето дохода му е около 5000 лева ..
вика .. аааааа така съм си свикнал, знаш какво ми е добре, да си развалям рахатлъка с деца, няма да стане.
третия е художник, много популярен и казва, че нищо друго не го интересува освен рисуването.
картините са моите деца вика .. те ще останат след мен и някой ден .. ит.н.
около 40 са и тримата не са симпатяги, но не са и недъгави нещо на пръв поглед  Laughing

# 369
  • Мнения: 22 727
Поне са откровени хората, не са се напънали на Марс да ходят, нито са световни шампиони, а си признават, че просто не им се занимава. Това го приемам напълно. Не са направили деца и тогава да ги зарежат да не им ядат парите (ама че гаден израз)

# 370
  • Мнения: X
виж сега: и аз се чудя как успява с всичко, но да, справя се. Факт! Ми да, готви си жената, нямам идея дали е атлет, ама и за мъжа си права Simple Smile
Ами има по-палави деца, да. То и ние възрастните не сме всички цвете за мирисане. Моят син е спокойно дете, но страшен инат, и дори само двегодишен, на моменти ме ядосва много. Борим се с този инат, ще видя зор, но....нямам намерение да го сменям Simple Smile И не смятам, че е ужасен, просто характер.

А на тази мама с лака за нокти, представям си какво си изживяла  Hug

# 371
  • Мнения: 30 802
Absurt, аз поприще си имам. За продуктивността говоря от опит- занимавам се точно с писане, техника на писане, знам какво говоря, като казвам какъв вид концентрация трябва, за да върша работата както трябва.

С деца да си подсигуря тоя вид концентрация е много трудно, до невъзможно. Както вече писах, има балкан разлика между писане в Бг Мама и писане както си трябва.

# 372
  • Мнения: 14 651
Някои деца имат ужасен характер. Въпрос на късмет. Не че са виновни, но и не са съвсем невинни:)
Taка е, но наистина малцина от тях са истински демони, неподлежащи на възпитание. Доколко лошите черти ще избуят или омекнат зависи от адекватността на родителската грижа и не е рядкост противната, врещяща гад, която  театрално се хвърля по очи на пода и живее с вечно изкривена уста, готова да писне, да стане много разбрано и приятно дете, когато поотрасне.

# 373
  • Мнения: 119
Какво му е алтруистичното в създаването на деца? Даже висша форма на егоизъм е - да имаш дете, да си продължиш рода, да пребъдат гените ти, да си "нормален" по Мамасита, да те гледат като остарееш, да не си сам. Създаваш деца, защото така искаш, и някои хора нищо не ги спира - ни война, ни глад, ни мисъл какъв живот очаква детето им. После неискащите деца били егоисти, а проявата на инстинкта - нещо благородно и алтруистично.
Браво, точно изрази мислите ми Hands Clap

# 374
  • Мнения: 30 802
Някои деца имат ужасен характер. Въпрос на късмет. Не че са виновни, но и не са съвсем невинни:)
Taка е, но наистина малцина от тях са истински демони, неподлежащи на възпитание. Доколко лошите черти ще избуят или омекнат зависи от адекватността на родителската грижа и не е рядкост противната, врещяща гад, която  театрално се хвърля по очи на пода и живее с вечно изкривена уста, готова да писне, да стане много разбрано и приятно дете, когато поотрасне.

Да, ясно ми е, точно такъв е моят случай, една пискаща гад вече изгледах. Въпросът е- мога ли през това време да съм ефективна в това, което правя, а именно, да седна и да пиша като хората, не на прибежки; да чета на спокойствие неща за работата си и тъй нататък. А опитът показва, че не е възможно. Тоест възможно е, но откъслечно, на практика картинката е толкова изкривена, че не става работата.

Общи условия

Активация на акаунт