Уиш, а какво правим, ако неработещата майка в уж неработните години е развила интересни способности, докато офис планктонът си е изпържил мозъка от бачкане? Никога не се знае кой ще е по-конкурентен...
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Ако умее да продаде тези способности, толкова по-добре за нея.
Утре те заменят, години си ръбал на една работа, четенето след работа е табу, щото сме си гледали кефа...и какво правим?
Не се прави и ти, съвсем наясно си, че графичните дизайнери не са офис планктон.
Има хора, на които такива неща им се случват. Не намират подходящ партньор, имат репродуктивни проблеми... детето умира, партньорът умира... съдби много.
Има хора, които "разменят" тази страна на живота за друга - понеже са несъвместими. Изследователи / путешественици... хора, предизвикващи границите на човешките способности... Но техните имена и постижения помним... всички.
А има и хора, които решават да заменят всяка отговорност с ходене по екскурзии е свобода.
Те биват забравени - в най-добрия случай със смъртта на последния, който лично ги е срещал.
мамасита, пра-леля ти децата ти няма да я помнят. И няма да разказват за нея на своите деца.
Ако всички стоящи си вкъщи са като теб, Сирен, няма да са особено конкурентни.
Не се прави и ти, съвсем наясно си, че графичните дизайнери не са офис планктон.
А има и хора, които решават да заменят всяка отговорност с ходене по екскурзии е свобода.
Те биват забравени - в най-добрия случай със смъртта на последния, който лично ги е срещал.
мамасита, пра-леля ти децата ти няма да я помнят. И няма да разказват за нея на своите деца.
Те биват забравени - в най-добрия случай със смъртта на последния, който лично ги е срещал.
мамасита, пра-леля ти децата ти няма да я помнят. И няма да разказват за нея на своите деца.
И? Не всички държат да бъдат запомнени. Времето прави всички равни. Във всеки род може да е имало велики или поне изключителни хора на локално ниво, които никой вече не помни. Тази жажда да се пребориш с безкрайността на времето като оставиш следичка е просто форма на страха от смъртта. Жалки вопли, че не си живял напразно, че си бил важен, че си специален, че не си машина за лайна, любимо словосъчетание напоследък. Всички сме машини за лайна. Със или без деца. Картини изгарят, цивилизации рухват, и на фона на това някакви хора критикуват други, че ходели на екскурзия, вместо да се размножат.
Сидхарта ли минава за сложна литература вече... 
Освен това има деца и деца. Както вече казах, с дете на 8-9 да ми казват колко е лесно и весело- ами то все пак вече не се нааква в гащите, не си пада върху лицето, говори, има интереси...да, обогатява ти света. Но има периоди, в които децата главно взимат.
Проблемът е там- пробвала съм да мисля и действам позитивно...и понякога е още по-отчайващо. Ти се нахъсваш да правиш нещо, всички останали хвърлят бомби по идеята ти и предизвикват още повече хаос и стрес. Та така, дори да си говорим за психология, пак не всички у дома са на моята вълна. Не, не се мисля за жертва, говоря с факти, както вече казах- аз може да имам много слънчево настроение и мерак да направя едно прекрасно уикенд утро, но тригодишното има съвсем друго мнение и го разваля примерно с един хубав двучасов рев с тръшкане.
Никога в живота си не съм имала толкова много свободно време - за 'самоусъвършенстване", за усвояване на нови умения - такива, които са ми били интересни / забавни, не непременно нужни, за четене, за бродиране, за плетене, за гледане на филмчета и дори просто за скучаене колкото докато Врячо беше бебе.
мамасита, пра-леля ти децата ти няма да я помнят. И няма да разказват за нея на своите деца.
Ако разкажа за нея на децата, ако я видят на снимка, защо да не я помнят? Ти не помниш ли истории, родословие, разкази?
И хайде да не прескачаме от периода новородено/деветгодишно, като избирателно се пропуска блатото по средата. Да, бебетата са лесни, особено ако спят повече. Да, порасналите са приятни. Но между 2 и 5?
"Времето прави всички равни."
Не е вярно, времето силно подчертава колко неравни са хората и как едни са стигнали високо- но ако гледаме съзнанието, не телата. Ако ще се успокояваме, че всички ги ядат червеите, няма да е коректно, защото важните разлики при хората са в мисълта и съзнанието.
Кой ще помни твоята сестра - след 1-2 дядовци време? Нейният портрет къде ще е? Кой ще свежда поглед пред него? Какво друго ще остави, освен л**а и храна за червеи? Като мине някой век от смъртта й ще я цитира ли някой в някой форум?
След 5000 години може и човечеството да не съществува, та няма да се знае и Бетовен кой е. Суета на суетите, всичко е суета. Дори и да имаш деца, идва ден, в който умира последният човек, който те е познавал. И това е.
Не съм познавала нито Смирненски, нито Вапцаров.
Но и двамата разпознах.
Лай... опс, пардон, творчеството на свободната, разкрепостена сестра, никой никога няма да разпознае. Дори мухите няма да направят разлика с нечие чуждо... творчество.
мамасита, пра-леля ти децата ти няма да я помнят. И няма да разказват за нея на своите деца.
Ако разкажа за нея на децата, ако я видят на снимка, защо да не я помнят? Ти не помниш ли истории, родословие, разкази?
И хайде да не прескачаме от периода новородено/деветгодишно, като избирателно се пропуска блатото по средата. Да, бебетата са лесни, особено ако спят повече. Да, порасналите са приятни. Но между 2 и 5?
"Времето прави всички равни."
Не е вярно, времето силно подчертава колко неравни са хората и как едни са стигнали високо- но ако гледаме съзнанието, не телата. Ако ще се успокояваме, че всички ги ядат червеите, няма да е коректно, защото важните разлики при хората са в мисълта и съзнанието.
Поради "ако"-то. АКО я покажеш. АКО разкажеш. И... какво ще покажеш / разкажеш, че да се впечатлят? Кое е... необикновеното, което ще им разкажеш? Разказът, за да се запази, трябва да е или личен, или ... де дца знам, необикновен, изключителен - или, както вече казах, изпълнен с емоция.
"Времето прави всички равни."
Не е вярно, времето силно подчертава колко неравни са хората и как едни са стигнали високо- но ако гледаме съзнанието, не телата. Ако ще се успокояваме, че всички ги ядат червеите, няма да е коректно, защото важните разлики при хората са в мисълта и съзнанието.
Не е вярно, времето силно подчертава колко неравни са хората и как едни са стигнали високо- но ако гледаме съзнанието, не телата. Ако ще се успокояваме, че всички ги ядат червеите, няма да е коректно, защото важните разлики при хората са в мисълта и съзнанието.
Зависи от мащаба, Сирена. Ако мине достатъчно дълго време, всичко се изравнява. Това достатъчно дълго време дори не е много, към 3-4 хиляди години стигат, а повечето хора не знаят дори имената и занаята на пра-пра-дядовците си, макар и те може би са достигнали някакви висини и са оставили деца, вместо да ходят по екскурзии (анатема!).
Напротив, 3-4 хил. години са идеално време- който е бил нещо, през този период вече става не само известна личност, а легенда и дори мит. Е, ако говорим за обикновените хора- да, забравят се, но дори без технологии помним доста за живота преди 3-4 хил. години, доста имена са запазени и доста истории.
Всъщност като мине време, пак нищо не се изравнява, пак се вижда кой е бил ключова личност и е променил хода на историята. Даже още по-ярко се вижда, колкото повече време минава.
А това с екскурзиите и внимателно дирижирания лайфстайл е нещо от последните 10-15 (за България, за развития свят е от по-рано) години,особен бум има след идването на социалните мрежи.
Всъщност като мине време, пак нищо не се изравнява, пак се вижда кой е бил ключова личност и е променил хода на историята. Даже още по-ярко се вижда, колкото повече време минава.
А това с екскурзиите и внимателно дирижирания лайфстайл е нещо от последните 10-15 (за България, за развития свят е от по-рано) години,особен бум има след идването на социалните мрежи.
Не разбирам защо разговорът заби в посока кой кого докога ще помни, надали някой си е родил детето за това.
Явно някои точно затова са си родили дете. Иначе не разбирам връзката "без дете по свое желание" = пълна забрава, имащ дете = оставил следа подобна на Вапцаров.
И? Не всички държат да бъдат запомнени. Времето прави всички равни. Във всеки род може да е имало велики или поне изключителни хора на локално ниво, които никой вече не помни. Тази жажда да се пребориш с безкрайността на времето като оставиш следичка е просто форма на страха от смъртта. Жалки вопли, че не си живял напразно, че си бил важен, че си специален, че не си машина за лайна, любимо словосъчетание напоследък. Всички сме машини за лайна. Със или без деца. Картини изгарят, цивилизации рухват, и на фона на това някакви хора критикуват други, че ходели на екскурзия, вместо да се размножат.
Аз не държа някой да ме помни- няма да ме грее, няма и да разбера дори.
Единствено не искам децата ми да страдат повече, отколкото е нормално, като си отида и затова ги изтеглих встрани от ежедневието ми.
Ако прокламирам имането на деца, то е защото си заслужава пътя, който изминаваш с тях- като емоции, като градеж, като взаимно обогатяване.
Пълнотата, която децата дават, нито работата и кариерата, нито пътешествията могат да дадат.
Отделен разказ е, че който иска, си пътешества и с деца, и с бебета, /за мой ужасТ/.