Живот без семейство и деца

да, права си. Помисли си обаче след 20 години каква ще е средата ти, какви ще са приятелите ти, къде ще се намираш ти ?

Стига де, доскоро в БГ подходът беше точно децата да следват родителите, отскоро е родителите да следват децата и целенасочено да им правят весело.

И да, има американски и френски подход, и книга има за него:
https://www.amazon.com/Bringing-Up-B%C3%A9b%C3%A9-Discovers-Pare … ing/dp/1594203334

С децата промяната е по-драматична. Доста по-драматична.

Пак ще кажа, че това е въпрос на нагласа и личен избор, подчертавам, че е личен, защото тези неща изобщо не се отнасят до мен - нито едно от тях. Първо - жилище имам в такъв квартал, за какъвто ми стигат парите, второ - училището на децата не е близо, защото кварталните са скапани, а аз искам да учат в най-добрите, винаги се е налагало да пътуват, при това предимно с градски транспорт, защото няма кой да им се зачисли за личен развозвач.
За почивките още по-лесно - децата по лагери от първи клас насетне, включително и на море, а деца под 3 години просто не водя по почивки, защото съм човек все пак и аз. Малкият и в момента е на зелено училище, големият заминава след две седмици, ще ходят и на ски-училище, а аз зимни спортове ненавиждам, така че ще пропусна, няма да се жертвам.
Не се срещам със семейства с деца, просто защото не мога да понасям децата на другите хора, моите деца си имат свои контакти и съвсем не е нужно да се харесват с децата на моите приятелки. Но пък, покрай децата, съм спечелила нови приятелства, които си останаха и след като децата ни пораснаха и вече нямаме срещи за общи разходки с бебешките колички и разгвори за пюренца и ваксини.
А и кукленият театър веднъж седмично, както и детските рождени дни не са непосилно бреме и не са за сметка на нещата, с които обичам да разпускам. Ето сега например имам билети за концерти през декември и февруари, ще ходя без децата, че и без мъжа, обичам ги безкрайно, но не съм спряла да се чувствам човек за тяхна сметка.
Както си го направиш, така ще е, проумей го и ще ти стане добре.

Ами, то си зависи от човека- ако има малко мозък, ще се опре на традициите и децата ще си знаят мястото.
Ако облъчено възхвалява всичко хамериканско, ще се прави на маймуна, за да ги заблуди, че живота е цирк и като порастат, целият свят ще е зает да ги забавлява, защото са центъра на вселената.

Сирен, явно си мислиш, че можа да ме изненадаш с тази книга?  
Подходите са различни, защото ценностите са различни. Но няма как американците да имат някакъв техен личен подход поради естеството на обществото им, което не е хомогенна маса с обща националност, ценности и възгледи. Направо не знам как да по-просто да ти го обясня

Именно.

Покрай детето ни откривам нови хоризонти, които преди не бих и помисляла да опитам да опозная и взаимно се обогатяваме и развиваме.

Няма константи в живота и колкото по-раничко се проумее, толкова по-лесно ще се пренастроиш към майчинството и липсата на време за дълги периоди.


Правя планове и дано да сме здрави за да си ги изпълним. Някъде на слънчево, топло и край вълните. В брулена от ветровете къща на склона и на няколко часа път до детето

Това сериозно ли, откъде да знам къде ще се намирам след 20 години, след 2-3 години човек не може да е сигурен, пък какво ли остава след толкова много.
Какво искаш да чуеш, че ако следваш стъпки А Б С  и т.н ще стигнеш до точка Х в развитието си- ще имаш еди какви си приятели, ще правиш еди какво си.
Или че, ако нямаше семейство и деца, сега няма кой да те стигне.
Гаранции няма

Ами както си го направиш, така ще си. Човек може много успешно да си провали живота и без деца. И, както писах по-назад, хората без деца си губят времето дори повече от тези с деца, защото нямат база за сравнение и не умеят да го ценят (гениите са изключение, говоря за средностатистическия человечец).
Аз родих първото си дете на 28 и смело мога да кажа, че в годините между 18 и 28 не направих нищо важно за себе си - не броя завършването на едно висше, което не харесвам и което не работя, изкарването на някакви пари, които са отдавна похарчени, и ходенето по някакви барове и клубове, от които спомени буквално нямам. Всъщност доколкото нещо съм развила в себе си, то е било след децата - с цената на адски много труд и преумора, на чувство за вина, което изпитват повечето майки, когато са "откраднали" време и сила за странични неща. А говоря за "постижения", които всеки свободен от семейство човек може да реализира съвсем лесно, не за достигане на някакви невероятни духовни или професионални висоти. Просто така е устроена човешката природа - докато имаш нещо, не го цениш - в случая времето. Затова момите и ергените, които познавам, не правят нищо особено съществено - и те като мен, когато бях мома, си мислят, че времето е безкраааайно много и от утре (вдругиден, другата сряда) ще си седнат на задниците и ще се захванат с йога, ще научат немски, ще посетят Тибет, ще напишат пиеса... И, парадоксално, е много по-вероятно да направят това след някоя и друга година, с торбички под очите, в два през нощта, между нощните кърмения и детските болести. Защото след децата животът започва да върви толкова смразяващо бързо, че се сепваш и си казваш: Боже, трябва да го направя това вече, нямам време...

За достоверни никой нищо не е казал - с изключение на потребителката, която се съмняваше за децата. А точно защото са обикновени, е смешно да се хвалиш привидно небрежно с тях и да ги описваш като, как беше - доста над постиженията на офисния планктон.

Анджак.
И аз съм така. И няма ощетени, да не вземете да ми жалите детето сега, не го мислете, Пища да му мисли.

Авторката едно си знае, едно си бае. Все едно някой я е натискал с тигана да следва стереотипи. И се сетила след 20-30 години, че можело и иначе.
Разбира се, че може. И за това не са виновни децата, нито липсата на време. Тогава, преди години са били такива нагласите ѝ за света. Лошо няма. Ама да се тюхкаш за нещо подобно си е живо губене на време.
Няма какво да го мислиш, в момента каквото ти харесва, хващаш и си го правиш. Не всички гледаме деца по книги, модели, данък обществено мнение. Да не говорим, че някои като мен даже и генийчета не искат да отглеждат и създават. Но виж, човеци, задължително. Честно, какво ме интересува дали съм изгубила от безценния си живот (защото нека не се заблуждаваме, не сме безсмъртни, без значение колко велики, готини сме били преживе), ако съм успяла да създам един читав добър човек. Как може някой да съжалява за подобно нещо, ако притежава подобно богатство, за мен е тотална липса на вкус за живота.

Както казваше една съфорумка от друг форум – всеки има право на лош вкус.

Сирен, ти страдаш от логорея. На живо, ако говориш толкоз, сигурна съм, че отрочетата ще са поне с богат речников запас. :>

За времето ... искам да си губя времето, не искам да го "осмислям". Провален живот няма, има провалени планове /за клакьорките тук, това не е моят случай/. Не мисля, че целта на живота и осмислянето му трябва да бъде чрез децата и семейството.

Какво искаш, да се превърна във фурнаджийска лопата и да запея друга песен, благодарейки на съзнателните съфорумки за оказаната ми психологична насока

Освен това, не мога да разбера нещо в този форум - има ли възможност да не се квалифицират пишещите, а де се пише по темата, без да се рови в чуждите животи ?

а някой да те кара да осмисляш своя си живот чрез децата и семейството? Нито някой те ее спрял, нито някой те е вързал, нито някой тук сън няма да спи да мисли какво правиш с живота си. Ми, правИ го каквото щеш - твой си е!  я, кажи, какво искаш всъщност? Да, зная, че задавам най-гадния въпрос на света. И все пак - какво искаш всъщност?

Да ти споделя само нещо, изконно хората, включая и пишещите тук, се интересуват единствено от себе си. Независимо какво пишат и четат, всеки гледа и изхожда от себе си. И това е прието за нормална позиция.
А ти нямаш ясна позиция, всъщност.
Не видях някой да те убеждава в едната или в другата теза на живот и смърт. Всички коментираме на база собствените си животи, каквито мнения ти удобно избягваш да пишеш или споделяш, за разлика от повечето жени тук.

И, да, разбира се, че всеки живот е различен и може да добие смисъл и без имането на деца. Зависи от личността на жената, от нейните нужди, потребности, нагласи, начин на мислене и хиляди дреболии, които ни различават като индивиди. Ако това искаш да чуеш  да, може. Това не те прави по-лош човек или неуспял. Всичко е вътре в теб и ти си знаеш най-добре.

Другото са лаладжийници, говорим си, пишем си. Не убиваме хора. По-ведро, че ми се струва, че вземаш твърде лично писанките тук.

П.П. Ох, то даже ме изпреварили със същите въпроси към авторката, докато съм писала.

Другия път пиши по-бързо, че врагът (аз) дебне!

Защо трябва да има позиции, страни ? Не може ли да се разсъждава по въпроса, който зададох в първия постинг, без да се стига до Сирената и нейният живот, върху която всички вкупом се нахвърлят и я убеждават, че не знае какво прави, какво иска и говори глупости ? Ако тя отиде за малко до тоалетната, започвате да нападате някоя друга "десидентка", която евентуално мисли по-различно от вас. Важното е да има има опозиция, драма, развяване на кирливи ризи /или дисертации/ ... Предполагам, че всичко това идва от щастлив и пълноценен семеен живот с деца!
Andariel, прочетох някъде, че си била амбициозна професионално. Предполагам, че работиш във форума
Впечатлена съм! Тази мисъл осмисли денят ми!