Живот без семейство и деца

  • 76 707
  • 1 226
  •   1
Отговори
# 1 020
  • Мнения: 14 981
Еднократни пелени и цялата хамалогия покрай тях не ми се връзват със заето ежедневие и писане на дисертация. Или си правиш животът лесен или трепериш от изнемога. Сори, сестро, не ти съчуствам Simple Smile

Вероятно имаш предвид многократни, но има няма преди едни 25 години друго нямаше. Сестра ми роди 2 деца в онез години и тогава просто нямаше избор, така се гледаха деца, поне 2-3 седмично ходих да и помагам да ги гладя или простирам и това беше не само нейното ежедневие, а на всички, аз родих доста по-късно от нея вече се появяваха памперси на пазара, но бяха много скъпи, а за годините 96-97 да не споменавам.
Отбелязвам като факт, че някои сме го правили  просто защото нямаше друг вариант.
А днес това ви се струва като свръхчовешко усилие- сушилни и прочие екстри също нямаше.
Да ти донесе някой от чужбина найлонови гащи за разходка навън беше - уау

# 1 021
  • София
  • Мнения: 62 595
ох, Миес, Миес, какво да те правя! Ще взема да ти прочета хисторито, та да взема да те поопозная малко, явно търсиш внимание. НЕма се пУашиш от Мамасита, че обсебва вниманието, спИцЯлно ще ти обърна такова!

Сега изкукват по многократните еко-био-не-знам-какво, ама щото имат избор. От мен - да е жив и здрав този, който е измислил памперсите!

# 1 022
  • Мнения: 30 802
Ами на мен са ми непонятни тия лозунги- като има желание, има начин. Все едно човек е машина и желанието и мотивацията са автоматични. А не е така- понякога натоварването буквално може да ти срине волята. И някой отгоре да ти каже- ми да, то ти и без това нямаш талант.

Та така, пак се чудя за Контесата, ако имаше воля, както си сяда всяка вечер с филмче, ще загаси филмчето и ще отвори учебник по испански. Ако искаше, вече да го е направила. Само че явно не е машина и има и други фактори, а именно- искането е променлива величина и зависи от нивата на енергия. Та така, още не е ясно какво е- липса на талант или изчерпани батерии.

Пак си зачетох Бягащата с вълци заради оня пасаж, че жените честичко "горят свещта от двете страни", само и само да не ги обявят за некадърни. Въпрос е вече доколко е мързел и доколко е правилно разпределяне на силите.

Говорейки за филмчета, покрай децата съм от хората, които не са гледали и един епизод от Гейм аф Тронс. Нито един. И само някой да ми каже, че е масово- не, масово са го гледали:)

# 1 023
  • София
  • Мнения: 62 595
О, когато не ми се прави нещо, вече дори не си търся оправдания. Не ми е проблем да си кажа, че не ми се учи:готви:подготвя и т.н., а ми се играе или ми се клюкари тук. Какво толкова, поиграя, поклюкаря, пък ме загризе съвестта и взема, че посвърша нещо.

# 1 024
  • Мнения: 2 118
Аз чак сега, 3 години и няколко дни след раждането на детето, успях да прочета малко художествена литература. Даже това не е точно така, защото всъщност изслушах аудиокнига. А преди тя да се роди ЖИВЕЕХ за момента на хубава книга, кафе и тишина или класическа музика в слушалките, така прекарвах всеки възможен свободен момент от професионалните ангажименти. След това четях книги за кърмене или гърнета и професионална литература, и то пак с много бели петна поради липса на концентрация. Липсваше ми, разбира се, четенето като хоби, но винаги знаех, че това нито се губи, нито се връща, а и някой ден (както и стана), пак ще му дойде времето.

Лелеее, това все едно аз съм го писала! И при мен се случи същото и буквално откакто детето навърши 3 ми се отвори прозорец за четене, та сега съм като наркоман - постоянно се купуват и четат книги, пишат се рецензии в Goodreads, a снощи даже ми пристигнаха новите две крила на библиотеката, че няма къде да ги складирам вече, понеже съм фенка на хартията. Сега, при мен се случи така не защото числото 3 е магическо, ами защото майка ми се пенсионира.

А по въпроса за дисертацията и колко лесно изглежда изпод пръстите на болшинството пишещи майчета - нали се сещаш, че дисертация за "световнопризнат университет" и дисертация за ЮЗУ-то или Бургаския свободен, примерно, са коренно различни неща. Ill

# 1 025
  • Мнения: 22 727
Има и жени, които нямат никакъв интерес да пишат дисертация. Simple Smile Нямаше да напиша, дори и без едно дете да бях.

# 1 026
  • Мнения: 11 515
[Ако нямах деца, вероятно бих си останала стюардеса, но животът ми нямаше да е по-добър и нямаше да постигна повече. Но аз не кърмя, децата едва на три години ги научих на гърне, не ги уча да четат преди първи клас и до седми клас учим само английски. Критериите са ми твърде занижени. Наблягам основно на почивката и спокойствието. Дори собствен бизнес се страхувам да започна и често си купувам дрехи втора употреба. Тоест далеч съм от форумите критерии. О и тръгнах на работа след навършване на първата година на децата. Тях ги гледаше свекървата основно пред телевизора с турския сериал и храна купена от магазина, без претенции за био. Чия не им готвя, нито сьомга на пара.

# 1 027
  • Мнения: 30 802
Обаче ще ми е интересно някой честно да си признае: дали във всеки свободен момент прави най-оптималното и най-продуктивното? Силно ме съмнява.

И относно дисертациите: има огромно значение дали ще я изпълниш като нещо техническо, тоест ще отметнеш правилните действия и дали тази дисертация ще доведе до някакво израстване. Щото ако я направиш на инат и технически, да има нещо написано, може въобще да няма полза от нея. А идеята не е да имаш отметка и тапия, а да си тренираш съзнанието да работи на друго ниво.

И как става това, когато съзнанието ти го дърпат в друга посока...

# 1 028
  • Мнения: 11 515
Въобще и не се старая да правя най-оптималното за децата. Оставям ги да правят каквото искат и аз си цъкам в бг мама.

# 1 029
  • Мнения: 4 759
Офффф Сирено вземи да си го правиш това най-оптималното и най-продуктивното и да се свърши.
Ти си като шев Петров в женски дрехи, никой не те пита ама ти да си кажеш и се връщаш отново и отново. АМАН.

# 1 030
  • Мнения: 16 514
Не правя нито най-оптималното, нито най-нужното, нито имам претенции да съм свръх човек. Понякога ме мързи, друг път съм много продуктивна, но си живея в хармония със себе си.

# 1 031
  • Мнения: 30 802
Офффф Сирено вземи да си го правиш това най-оптималното и най-продуктивното и да се свърши.
Ти си като шев Петров в женски дрехи, никой не те пита ама ти да си кажеш и се връщаш отново и отново. АМАН.
Ми то аз го правя, щом има три деца и системата работи, значи явно правя нещо както трябва. Ако ми беше свръхценност да треперя за офис работата си, която е прилична, но не е върхЪ, нямаше да имам трето дете. Което щеше да е някак тъжно, защото двете неща са несъизмерими. В смисъл- предпочитам лудостта на още едно дете пред треперкането какъв ще е животът без офис работата. Все си мисля, че и без нея ще си намеря пътя.

Всъщност третото дете не е проблем, първите две са:)

# 1 032
  • Мнения: 4 759

[/quote]
Ми то аз го правя, щом има три деца и системата работи, значи явно правя нещо както трябва. Ако ми беше свръхценност да треперя за офис работата си, която е прилична, но не е върхЪ, нямаше да имам трето дете. Което щеше да е някак тъжно, защото двете неща са несъизмерими. В смисъл- предпочитам лудостта на още едно дете пред треперкането какъв ще е животът без офис работата. Все си мисля, че и без нея ще си намеря пътя.

Всъщност третото дете не е проблем, първите две са:)
[/quote]

 newsm74 newsm65

# 1 033
  • SF
  • Мнения: 26 587
Обаче ще ми е интересно някой честно да си признае: дали във всеки свободен момент прави най-оптималното и най-продуктивното? Силно ме съмнява.


Поне 10 пъти в бг мама съм получавала съвети да пренасоча енергията, която влагам тук, към "нещо продуктивно".
Така и не съм го разбрала този съвет, нямам и пример от съветниците си, така че съм се подготвила да го прочета поне още 10 пъти.

Много ги обичам тези клишета, когато няма какво да ти кажат, а ги напира отвътре и се чувстват някак поканени да се изказват.

# 1 034
  • Мнения: 30 802
И аз се чудя те пък защо не си пренасочат енергията- вместо да нашокват канчета в Бг-Мама, що не бродират/правят мусака/разхождат децата по 6 часа на ден/учене на китайски и суахили...а отговорът е: ако имах енергия за нещо продуктивно, нямаше изобщо да съм в Бг Мама. И всъщност точно така се случва, като имам енергия и прозорец, не вися тук. Вися, когато наистина не мога да свърша нещо по-добро.

В смисъл разбрахме, че за разлика от мен високите им постижения какви бяха там, един апартамент или нещо такова, някакви заплати...аз очаквах повече, честно, с изкл. на Уиш не виждам някакви невероятни висоти, които са недостижими за мен.

Общи условия

Активация на акаунт