Какво означава да ти отглеждат децата? Все още не го разбираш, но бабите и дядовците са онази важна брънка от веригата, която прави децата пълноценни. Бабите и дядовците обичайно са улегнали и имат търпението, което все още младите и амбициозни родители нямат. Затова бабите и дядовците търпят лиготиите на децата. Ние им се подиграваме, смятаме ги за изкуфяли, обаче и ревнуваме, че когато те са били родиттели, не са ни позволявали това, ккоето позволяват на децата ни. И, естествено, искаме да им се докажем колко по-добри родители можем да сме от тях, да си изкараме всички детски обиди и по някакъв начин хем да им се харесаме и да заслужим одобрението им колко добри родители сме, хем да им натрием носовете колко сме по-добри от тях. Нищо ново под слънцето. Говоря за "ние", защото всеки под някаква форма и степен го минава, докато колелото го завърти в позицията да е баба.
- Публикувана: 16 окт. 2017, 22:09 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2017, 18:56 ч.
Има ли значение възрастта на родителите?
Какво означава да ти отглеждат децата? Все още не го разбираш, но бабите и дядовците са онази важна брънка от веригата, която прави децата пълноценни. Бабите и дядовците обичайно са улегнали и имат търпението, което все още младите и амбициозни родители нямат. Затова бабите и дядовците търпят лиготиите на децата. Ние им се подиграваме, смятаме ги за изкуфяли, обаче и ревнуваме, че когато те са били родиттели, не са ни позволявали това, ккоето позволяват на децата ни. И, естествено, искаме да им се докажем колко по-добри родители можем да сме от тях, да си изкараме всички детски обиди и по някакъв начин хем да им се харесаме и да заслужим одобрението им колко добри родители сме, хем да им натрием носовете колко сме по-добри от тях. Нищо ново под слънцето. Говоря за "ние", защото всеки под някаква форма и степен го минава, докато колелото го завърти в позицията да е баба.
Рядко бабите днес изцяло отглеждат децата, особено зад граница. Е, случва се, но не защото бабите го искат, а защото родителите настояват.
В момента си доста крайна, вероятно защото си млада и неопитна. Когато нещата започнат да се случват съвсем наистина, тогава човек разбира какво и как да направи.
В момента си доста крайна, вероятно защото си млада и неопитна. Когато нещата започнат да се случват съвсем наистина, тогава човек разбира какво и как да направи.
Рядко бабите днес изцяло отглеждат децата, особено зад граница. Е, случва се, но не защото бабите го искат, а защото родителите настояват.
Никой не е длъжен да гледа внуците на майка ми, казва една колежка 😂. Настрана от майтапа - да допълня Андариел - бабите и дядовците дават и една особена мъдрост на децата, предават семейните традиции, истории за рода, все неща за които родителите нямат време, търпение и знания.
Как ми се ще да бях намерила темата по-рано!
Изчетох всичко, което сте писали.
Пак щях да вляза в спор с обичайните заподозрени.
Но така, както се развива сега темата, да добавя, че бабите и дядовците са обикновено пенсионери (поне моите бяха и още са) и това им дава възможност да отделят цялото си време на внуците, а родителите все бързат-я за работа, я да оставят децата на градина/училище и т.н. и сякаш не могат да посветят толкова време на децата си, както бабите и дядовците могат. Спомням си ваканциите, прекарани на село, вниманието, което ми отделяха баба и дядо. За сметка на това, от майка си все бях пренебрегвана, защото все бързаше за направи нещо-да сготви и да изчисти най-често.
Няма значение възрастта на родителите, а какви хора са.
Изчетох всичко, което сте писали.
Пак щях да вляза в спор с обичайните заподозрени.
Но така, както се развива сега темата, да добавя, че бабите и дядовците са обикновено пенсионери (поне моите бяха и още са) и това им дава възможност да отделят цялото си време на внуците, а родителите все бързат-я за работа, я да оставят децата на градина/училище и т.н. и сякаш не могат да посветят толкова време на децата си, както бабите и дядовците могат. Спомням си ваканциите, прекарани на село, вниманието, което ми отделяха баба и дядо. За сметка на това, от майка си все бях пренебрегвана, защото все бързаше за направи нещо-да сготви и да изчисти най-често.
Няма значение възрастта на родителите, а какви хора са.
Как ми се ще да бях намерила темата по-рано!
Изчетох всичко, което сте писали.
Пак щях да вляза в спор с обичайните заподозрени.
Но така, както се развива сега темата, да добавя, че бабите и дядовците са обикновено пенсионери (поне моите бяха и още са) и това им дава възможност да отделят цялото си време на внуците, а родителите все бързат-я за работа, я да оставят децата на градина/училище и т.н. и сякаш не могат да посветят толкова време на децата си, както бабите и дядовците могат. Спомням си ваканциите, прекарани на село, вниманието, което ми отделяха баба и дядо. За сметка на това, от майка си все бях пренебрегвана, защото все бързаше за направи нещо-да сготви и да изчисти най-често.
Няма значение възрастта на родителите, а какви хора са.
Изчетох всичко, което сте писали.
Пак щях да вляза в спор с обичайните заподозрени.
Но така, както се развива сега темата, да добавя, че бабите и дядовците са обикновено пенсионери (поне моите бяха и още са) и това им дава възможност да отделят цялото си време на внуците, а родителите все бързат-я за работа, я да оставят децата на градина/училище и т.н. и сякаш не могат да посветят толкова време на децата си, както бабите и дядовците могат. Спомням си ваканциите, прекарани на село, вниманието, което ми отделяха баба и дядо. За сметка на това, от майка си все бях пренебрегвана, защото все бързаше за направи нещо-да сготви и да изчисти най-често.
Няма значение възрастта на родителите, а какви хора са.
.. Какво каза всъщност? 
От тази тема ми се изправи косата.
Алтруизмът и емпатията се оказват изцяло отсъстващи у толкова много хора.
Какво ли ни озлоби така, че да мислим че има човешки същества (млади, стари, болни, неродени), които нямат право на помощ и подкрепа, та дори и на съществуване.
Добре че още не се е появил някой да каже, че след (40-50-60-?) определена възраст могат да живеят само ако са здрави и му търчат подир децата (техни внуци), задължени да ги отглеждат, за да си осмислят времето на бездънно ненужните старини.
Амин или аман, не знам кое от двете!
Алтруизмът и емпатията се оказват изцяло отсъстващи у толкова много хора.
Какво ли ни озлоби така, че да мислим че има човешки същества (млади, стари, болни, неродени), които нямат право на помощ и подкрепа, та дори и на съществуване.
Добре че още не се е появил някой да каже, че след (40-50-60-?) определена възраст могат да живеят само ако са здрави и му търчат подир децата (техни внуци), задължени да ги отглеждат, за да си осмислят времето на бездънно ненужните старини.
Амин или аман, не знам кое от двете!
От тази тема ми се изправи косата.
Алтруизмът и емпатията се оказват изцяло отсъстващи у толкова много хора.
Какво ли ни озлоби така, че да мислим че има човешки същества (млади, стари, болни, неродени), които нямат право на помощ и подкрепа, та дори и на съществуване.
Добре че още не се е появил някой да каже, че след (40-50-60-?) определена възраст могат да живеят само ако са здрави и му търчат подир децата (техни внуци), задължени да ги отглеждат, за да си осмислят времето на бездънно ненужните старини.
Амин или аман, не знам кое от двете!
Алтруизмът и емпатията се оказват изцяло отсъстващи у толкова много хора.
Какво ли ни озлоби така, че да мислим че има човешки същества (млади, стари, болни, неродени), които нямат право на помощ и подкрепа, та дори и на съществуване.
Добре че още не се е появил някой да каже, че след (40-50-60-?) определена възраст могат да живеят само ако са здрави и му търчат подир децата (техни внуци), задължени да ги отглеждат, за да си осмислят времето на бездънно ненужните старини.
Амин или аман, не знам кое от двете!
В този дух - започнах да се замислям дали пък Хитлер не е имал български корени по женска линия?
Ами като сте такива алтруисти, кажете колко и как трябва да се поддъжа живота на човек над 90.
Може да е защото познавам доста хора над 90 г. - адекватни, будни, продължаващи да четат, някои от тях и да работят!!!
Не че не изпратих с дълги мъки и други, далееееч под тази възраст, в тежки състояния и с много грижи.
Но може и да е човешина, надявам се да съм я имала някога и сега и да не я загубвам.
П.П. Чета форума от достатъчно време, за да зная, че със Сирената не се спори. Но от уважение отговарям!
Ами като сте такива алтруисти, кажете колко и как трябва да се поддъжа живота на човек над 90.
Сирено, що се правиш на Хитлер, наистина?
Дай като е на 90 да не му дадем едно хапче, като го боли или един антибиотик, щото скоро ще мре?
А ми, за някое 16 годишно девойче ти си точно толкова дърта, колкото за теб е оня- на 90.
Да ѝ дадем възможност да сложи тя границата за изхвърляне зад борда?
Щото, утре като чукнеш едни 50- 60- 70, друга песен ще запееш.
Да, но доста лекари отказват някои лечения за себе си. По тях съдя. Защото може би са виждали, че понякога след лечение нещата могат да станат още по-грозни.
Говоря не за хапче или лесно и евтино лечение, а за неща като имплантирани пейсмейкъри, които рестартират болезнено сърцето, ако тръгне да спира. Има и други доста неприятни лечения. Примерно има ли смисъл от героични усилия за интензивно свестяване на човек на 90 (от тия, които чупят ребра и след които едва 10-20 процента имат нормален живот, останалите или пак умират, или живеят с увреждания и умират малко по-късно).
Та така, има разлика между геноцид и отказ на интензивна медицина. Говоря за точно определени неща, не ми извъртайте думите до фалшиви аргументи за "едно хапче". Все пак и двете страни имаме някакъв здрав разум. Затова питам- доколко се лекува човек на 90. За роднините може да е "всичко възможно", но лекарят да знае, че това "всичко възможно" е на практика нечовешко и голяма гадост.
Говоря не за хапче или лесно и евтино лечение, а за неща като имплантирани пейсмейкъри, които рестартират болезнено сърцето, ако тръгне да спира. Има и други доста неприятни лечения. Примерно има ли смисъл от героични усилия за интензивно свестяване на човек на 90 (от тия, които чупят ребра и след които едва 10-20 процента имат нормален живот, останалите или пак умират, или живеят с увреждания и умират малко по-късно).
Та така, има разлика между геноцид и отказ на интензивна медицина. Говоря за точно определени неща, не ми извъртайте думите до фалшиви аргументи за "едно хапче". Все пак и двете страни имаме някакъв здрав разум. Затова питам- доколко се лекува човек на 90. За роднините може да е "всичко възможно", но лекарят да знае, че това "всичко възможно" е на практика нечовешко и голяма гадост.
Баба отказа операция и химиотерапия, когато разбра, че има рак в напреднала фаза. Отказа и кръвопреливане въпреки, че имаше най-ниския хемоглобин, за който съм чувала, че може да имаш и да си жив. Замина си след няколко месеца, които никак не бяха леки и за нея, и за нас. Още се чудя дали взе правилното решение и не мога да го осмисля.