Към осиновителите, които имат биологично дете преди осиновяването.

Мъжът ти с теб ли е в това начинание?

Извини прямотата ми, но освен мелодраматичното "винаги съм искала и съм знаела, че ще осиновя дете" замисляла ли си се защо аджеба би направила нещо толкова голямо, съществено и значимо. Вие няма да си вземете коте или дори куче, ще осиновите дете. Ако не си наясно с мотивацията и подбудите си за подобни действия, ако мъжа ти и детето ти не те подкрепят в това начинани нямаш право да вкараш едно малко същество в ада на самотата, където вие си играете на добро семесйтво за негова сметка.

Подобно дете няма да е допълнение към идеалистичното семейство, което сте си създали /и то трябва да е такова, за да започнете да го надграждате с такова изпитание/. Осиновеното дете ще разпердушини света ви на пух и прах и не то ще се върти във вашата вселена, а вие трябва да се завъртите около неговата - защото вие сте родителите, вие му причинявате себе си.

Преди да предприемете осиновяване моля седнете и решете ЗАЩо го правите. И дано отговора не е "защото имаме много любов за даване", защото това не е сапунка ... това е нормалния неудобен и неподреден живот.

Благодаря ти за бързият отговор.

Да, заедно сме в това начинание. И да - част от причината е именно това, което си посочила. Имам много любов за даване и обожавам децата. И говоря от първо лице, единствено число, защото "Ние" да правим разни неща като скачени съдове не ми допада като начин на изразяване.

Това, поради което пуснах темата е отношението на част от семейството към това наше начинание.

От една страна знам, че искат да ни предпазят, но от друга прекаленото черногледство е отровно за всички.

Дай идея как да заявим по искрено и ясно, че сме пораснали за това да имаме второ дете и то да е осиновено.
Знам, че незнам какво ме очаква. Но съм готова да се преборя и да го поема, каквото и да е.

И ще го направим заедно!!!

много е важно човекът до теб да те подкрепя в това начинание...не толкова родителите му, или пък твоите, а той самият, тъй като ще гледате заедно детето, а то не заслужава да се чувства различно...от братчето или сестричето, ...без да разбира причината
от другата страна на барикадата съм,...обучавала съм и съм срещала много осиновителски семейства и самотни осиновители, които въобще не са наясно наистина с какво се захващат...едно клето сираче, видиш ли което те милостиво ще приемат в дома си  и то вовеки трябва да им е благодарно и щастливо че са му дали такъв шанс в живота, трябва да отговори на всички техни критерии и очаквания, да постигне това, което те искат от него, въобще да осмисли живота им и тежко му и горко му, ако не впише в нарисуваната картина
и резултатите след година две при проследяване на осиновявавено е плачевен, не ми се мисли и въобще не ми е леко като си помисля как ще растат тепърва тези дечица...
ако наистина имаш любов към децата, както казваш, може и по друг начин да го осъществиш-стани доброволец към неправителствана организация, която се грижи за сираци, детска учителка, социален работник и т.н....опции много
ако партньора те подкрепя и сте заедно в това начинание, ок, няма проблем
не е толкова страшно какво ще се окаже детето, то и нашите собствени понякога такива проблеми създават, но са важни нагласите и очакванията към осиновеното дете, както и проекциите, които обикновено кандидат осиновтелите изграждат върху крехката му психика

Пак казвам, да двама възрастни сме, заедно сме в това и ще дадем всичко от себе си, за да бъдат нещата наред.
Факт е, че и със собствените деца е изстрел в мрака и късмета е голям процент.

Дано имаме такъв и да се развият нещата по най-добрият възможен начин. Бабите и дядовците ще научим ние на това, на което те са ни научили, но са забравили явно.

Дано не звуча прекалено вятърничева, но досега това ми мислене ме е спасявало в тежките ситуации, както и подкрепата от мами в този форум.

Галя, а можете ли да подпомогнете някак осиновителите, които имат проблеми?
Обучението в първият период какво дава и какво не му достига? - На нас ни предстои другата седмица, затова питам.
Какво се случва, когато някой не се справя и има "плачевен резултат"?

радвам се че и двамата със партньора ви сте заедно в тази ситуация
това е чудесно
иначе...какво да ви кажа за обученията, стараем се много, говорим, разясняваме, накрая пишем доклад и препоръка
но...дали някой взема под внимание нашето мнение е друг въпрос
много е малък процентът на тези осиновители, на които е поставена отрицателна оценка от социалните служби, тъй като колегите се притесняват от жалби и съдебни преследвания за нарушени права
трудно е д апромениш мисленето на човек, който мисли че всичко знае и разбира...но затова са тези обучения  
въпреки че съм говорила с осиновители, които пък споделят че техните обучения са били проформа и не са получили никакви отговори на въпросите си
така че за съжаление монетата има две лица

п.п
ако има нещо, може и н алс

Благодаря за отговорът.

Силно се надявам да попаднем на смислено обучение.

The Doris - в кръга на шегата котката вече я осиновихме преди около 7 години от района на зала Универсиада

Подкрепям Дорис.
Биологичното ти дете на колко години е?

Здравей, един съвет от мен. Детето, което ще осиновите нека е по-малко от вашето дете. Най-добре е бебе. По-големите деца имат много за корекция в зависимост от това през какво са минали и в какви условия са отглеждани преди осиновяването - просене на храна, вземане на храна от земята, липса на представа "свое-чуждо", автономни движения, смучене на палец, недоверчивост, трудно привързване, прилепчивост, бедни представи за околен свят, беден речник, изоставане в НПР, агресия. Не че не се наваксва и коригира, но са нужни много време, средства, любов, търпение, за да стане това. И ако детето е вече по-голямо и близко по възраст на вашето дете, то има вероятност вашето дете да не разбира защо новото братче/ сестриче изисква толкова внимание, защо се държи по определен начин, защо чупи играчките му, удря го, защо не може / не знае това, което другите деца могат/ знаят. И още нещо - не очаквайте бързо новото попълнение. Ако следите " Шеста тема на чакащите" и "Статистика" ще видите, че вече се чака по 1-2 години и то хора без особени очаквания по отношение на пол и произход (етнос) на детето.
Вашите близки са подкрепяли осиновяването, като начин да имате дете в момент, в който е имало вероятност да не можете. Но много хора не разбират желанието да осиновиш, при условие, че можеш да имаш биологично свое дете. Как ще се чувстват децата ви, ако баба, дядо, леля, чичо, братовчедите показват различно отношение към тях? Ами вие като родители? Не може да обърнете гръб на цялата рода и да лишите и другото си дете от роднини. Вярно, че родителите гледат детето си, а контактът с роднините е ограничен, но все пак го има, както и усещането за принадлежност.

Поздравявам ви за решението!
Обществото ни е такова, че подобно нещо се очаква предимно от хора, които немогат да имат биологични деца и често остават неразбрани от близките си.
Осиновяването е най-хубавото нещо, което може да се случи на едно дете, което не се отглежда в биологичното си семейство, стига обаче решението да е било добре обмислено и мотивирано.
Много често кандидат-осиновителите, мечтаейки да им се случи най-хубавото, пропускат да помислят как биха се справили с повечето трудности, които биха могли да им се случат. Никак не е за подценяване това, че имате дете, с което основно трябва да се съобразите и как то би възприело всичко това. Периода на адаптация след осиновяването е труден за цялото семейство.
Не се лишавайте от решението си, ако истински го искате, но обмислете много задълбочено ситуацията и си отговорете на някои въпроси. Ако сега нямате подкрепата на близките си, то има голяма вероятност и след осиновяването да не ви подкрепят. Тогава са възможни 2 ситуации: Първата, в която определено ще "делят" двете деца и другата - да лишите първото си дете от баби и дядовци. Нито една от двете ситуации не е приятна, но помислете какво ще правите.
Ако все пак близките ви си променят гледната точка, то и на тях ще им трябва време да свикнат с това. В началото вероятно ще има отдръпване, за което е добре да сте подготвени.
Разбира се всичко е само теория на вероятностите и доста неща, без значение дали са положителни или отрицателни, може да се случат по коренно различен начин, от това което сте очаквали, но е във ваша полза да ги обмислите.
Преди още да подадем документи и да говоря с близките си, много се притеснявах как ще възприемат това решение, ще ни подкрепят или не. Всички сме доста сплотени и това беше много важно, макар че нямаше да промени решението ни. Въпреки, че всички ни подкрепиха, има някои ситуации, които ме карат да си мисля, че част от тях имат вътрешни съпротиви по принцип към осиновяването, но го приемам, защото сме различни. От нас зависи как ще се справим в такива ситуации и на какви компромиси сме готови, независимо дали ще изберем да се лишим с част от най-близкото ни обкръжение или се лешим от възможността да осиновим дете или пък нещо съвсем различно, стига да ни носи достатъчно спокойствие.

Присъединявам се към съветите на Mama Ru, макар че в момента по-голямата част от децата, вписани в регистрите за пълно осиновяване да са над 5 годишна възраст, което е другата основна причина да се чака по-дълго.

Дзвер - на 2 става утре дъщеря ми.

Мама Ru - Така и сме решили и написали в документите. Искаме по-малко дете в диапазона 0-2 години. Зная и съм подготвена, че ще отнеме повече време. Дори и социалната работничка, която прие документите ни каза, че за да е пуснато в системата толкова малко дете трябва да е изоставено на ниво родилен дом, а това не се случва така често.
И за другите неща, които си изброила съм чела и имам известна повърхностна, без съмнение, представа.
   Скоро попаднах и на едни онлайн лекции на Теодора (не си спомням фамилията), която е психолог и се занимава с проблемите на осиновители и осиновени. Честно казано, доста съм мислила... Както обичам да казвам, откакто съм станала на човек, зная някои неща в животът ми как ще се случат....
   Относно родата - интересно ми е следното: баща ми и втората му жена, с които сме доста близки, са хората от роднините, които ме подкрепят безрезервно. Думите на баща ми бяха единствено дали финансово и материално сме щели да се справим, защото било много трудно. За него това винаги е била и причината с жена му да нямат второ общо дете, а да останат само с едно.
 Нямаше чертане на ужасни сценарии, ами ако-та и подобни, с които другите две страни ни обливат напоително. Чувствам някак, че само баща ми ме вижда като пораснал човек, който сам се оправя с живота си и с живота на семейството си. Освен това само те са ми доказали, че са способни адекватно да се грижат за дъщеря ми. Просто не смея да я изпратя за седмица при другите две страни от ситуацията...

  Относно произхода - нямаме претенции, за нас това не е от значение. Ние не сме руси и бели, така че се надявам и детенцето да не се чувства физически различавано от останалите трима от страна на т.нар. ни Общество. Може би е "проблем", че предпочитаме да е момченце. СР в ДСП ни каза и, че се избягвало да се дават на семейства със собствено дете, осиновено с различен пол, за да не ставало кръвосмешение... Малко не го разбирам, макар че те имат съображения за изискванията си - в това не се съмнявам.

Нямам и намерение да им обръщам гръб. Принципно са ни далеч пространствено. В провинцията живеят и то далече... Виждаме се рядко и ние не страдаме от това. Когато има желание и възможност от двете страни се посещаваме едни други. Силно вярвам, че ще прозрат фактите и ще спрат да се "опитват да ни предпазят", ще работим заедно за това...


geni_stil - благодаря за поздравите и сърдечният отговор! И аз се надявам, но не се заблуждавам, че нещата ще се случат по най-добрият начин.

Брях!

Казва се не "собствено", а "биологично" дете. Осиновеното дете, след акта на осиновяване, който се извършва посредством съдебна процедура и се удостоверява със съдебно решение си е точно толкова собствено, колкото и биологичното. Ако пък думата "биологично" много ви дразни, наричайте го "рождено".

А относно дефицитите и прочие на бъдещото дете, най-добре е човек първо да се справи със собствените си такива. Щото на някои хора хич не са им малко. Някой да не се припознае, сега. Пиша по принцип.

Ако ще осиновявате, трябва да сте готови да дадете точно толкова любов на осиновеното, колкото и на биологичното си дете. Човек осиновява, защото иска да е родител. Повечето хора раждат, защото също искат да са родители.
Никой предварително не знае, какво е това родителство. Учи се в движение.

Когато се осиновява дете, се осиновява човек, а не се купува стока на килограм. И не се осиновява от съжаление, както по-горе са ви писали. Това е най-важното нещо, което трябва да си изясните.

cvEval, не видях конкретен въпрос.

Ако сте се решили информирано и отговорно на тази стъпка, просто действайте и се усмихвайте. Защо ви е да информирате роднините - те и без това ще научат, като му дойде времето. Или ви трябва тяхното одобрение и съвета им? Но вие със сигурност знаете повече за осиновяването от тях... Така, че... 

Розмариня - моя грешка и се извинявам за това. Не съм вложила нищо в конкретната дума. "Биологично" - чек;

  Точно това искам - да бъда родител на още едно дете и да го обичам, отглеждам и възпитавам, както правя и в момента с биологичното си.

vinibo - има въпрос в заглавието на темата и беше свързан с неразбирането от роднините, но го подискутирахме. Надявам се да отмине и да го забравим, когато се сдобият с още едно внуче....


Chandra-Den - така и става. Това е добре, така го чувствам. Не съм особено близка със тези си роднини, просто съм си малко темерут и разстоянието помага да не се виждаме често. Мислех, че е добре да знаят за важно нещо, като дете в семейството ми. Все повече се убеждавам, че не трябва да го приемам така лично и да им дам и време и пространство да посвикнат с мисълта.