Ако се реализирате професионално, разбира се.
Да се мият чинии, не.
Да се мият чинии, не.
- Публикувана: 20 окт. 2017, 12:54 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 10:04 ч.
Заслужава ли си преместване в чужбина
Благодаря ти за споделеното мнение, не е дълго, даже напротив - полезно. Хубаво е човек да разбере различни мнения от интелигентни хора. Всички от вас имат право, че това не е лесно решение и трябва да се премисли добре. Аз лично мисля, че ако човек има възможност не трябва да се колебае, а да опита, защото всяка една промяна може да бъде положителна. Може би, ако бях по-млада нямаше да се колебая изобщо...Сега с две деца нещата стоят по по-различен начин. Едното е малко, другото е в първи клас (за него би била по-трудна една такава промяна). От другата страна е съпруга ми, който уж има желание за такава промяна, но и казва "А, само нас чакат там" 
. В момента и двамата имаме що годе добра работа, живеем нормално, но това, което не ми дава мира е средата, в която живеем, простотията, която срещам всеки ден - по улиците, по детските площадки, институции, училище и т.н. Може ли децата от първи клас да се удрят, обиждат, да има агресия? Може ли по детските площадки, където играят деца да е пълно с пиещи бира и чоплещи семки по цял ден? Примерите са много и вие сигурно се сещате за такива.
Може и аз де не съм права, може би подхождам малко авантюристично, не знам...Затова и се допитвам тук, беше ми интересно да чуя различни мнения как е протекла при вас адаптацията, доволни ли сте от избора си, струва ли си според вас. А то е ясно, че еднозначен отговор няма:) Ясно е и че тук подобрение няма да има.
Благодаря на всички ви, желая ви успехи и всичко най-добро!
. В момента и двамата имаме що годе добра работа, живеем нормално, но това, което не ми дава мира е средата, в която живеем, простотията, която срещам всеки ден - по улиците, по детските площадки, институции, училище и т.н. Може ли децата от първи клас да се удрят, обиждат, да има агресия? Може ли по детските площадки, където играят деца да е пълно с пиещи бира и чоплещи семки по цял ден? Примерите са много и вие сигурно се сещате за такива.Може и аз де не съм права, може би подхождам малко авантюристично, не знам...Затова и се допитвам тук, беше ми интересно да чуя различни мнения как е протекла при вас адаптацията, доволни ли сте от избора си, струва ли си според вас. А то е ясно, че еднозначен отговор няма:) Ясно е и че тук подобрение няма да има.
Благодаря на всички ви, желая ви успехи и всичко най-добро!
Много широкоспектърна е темата, така зададена, надали ще ти даде особени насоки. Ако имате опции за опроеделени държави, ако вече сте живели или посещавали определени места и това ви е дало идея накъде да тръгнете, може би попитай за конкретна/и страна/и. Има твърде много особености за конкретните места, които си важат само за там.
Мисля, че децата ще получат повече, ако като деца научат като роден още един европейски език, защото такова ниво никоя филология няма да им даде. Не казвам, че всичко е по-добре в чужбина, но считам, че имате повече шанс. Та някои специалности изобщо не може да ги практикуваш в България, или не за заплащане, с което можеш да изхранваш семейство.
Отделно, децата се приспособяват най-лесно, ако са малки, ще си намерят и приятелчета. Да се върнете в България можете винаги. Има много неща, които ще можете да си позволите в страна с по-висок стандарт, защото всяко сирене е с пари... Всяко. Дори и субективни неща като среда, съученици и т.н.
Ще можете и евентуално повече от сега да помагате на родителите си (само евентуално и като точка за размисъл).
А ако пък не ви хареса и се върнете, ще сте с опит в чужбина, децата ви пак ще знаят за 2-3 години повече език, отколкото биха научили в България за това време (или изобщо) и можете да продължите оттам, откъдете сте спрели.
Толкова много неща виждам, които липсват на българските фирми, толкова пазарни пропасти има в България, но това го виждаш след години навън. Мога много да допринеса за развитието на някоя българска техническа фирма, колкото и високопарно да звучи, защото сегашната ми дейност тук, в Бг я вършат мениджъри на високо ниво. Но за тези пари и в тази среда и обстановка, които бих имала в България, е много спорно дали бих се върнала.
Така че дори от едно, от ваша гледна точка може би "неуспешно" излизане зад граница, учите много. Въпросът е искате ли, имате ли енергията за това, отворени ли сте към други хора, култури, искате ли изобщо да ги опознавате или бихте предпочели да живеете в германия, но сред българи (например). Аз предпочитам да комуникирам с източноевропейци извън работата, а не с немци по най-различни причини и съм наясно с това. Въпросът е вие да го изясните за себе си, това си е лично решение.
Дори и някой ден да се върна в България и да имам деца, първо бих им дала тукашната култура, тукашния език, а после българските, защото пък в България ставаш много по-пробивен.
Но това, което ще видите тук и вие, и те, като практики, стил на работа, отношение към работата и професия, отношение към по-слабите хора, ако щеш, е нещо, което в Бг просто го няма в този му вид. дали това е лошо или хубаво, знаете вие най-добре. Дали сте съгласни с едните или другите практики, също е лично мнение, също и къде повече ви харесва. Но ако не опиташ, никога няма да узнаеш какво е - за теб, за твоето семейство и твоите деца.
Извини ме за дългото мнение.
Мисля, че децата ще получат повече, ако като деца научат като роден още един европейски език, защото такова ниво никоя филология няма да им даде. Не казвам, че всичко е по-добре в чужбина, но считам, че имате повече шанс. Та някои специалности изобщо не може да ги практикуваш в България, или не за заплащане, с което можеш да изхранваш семейство.
Отделно, децата се приспособяват най-лесно, ако са малки, ще си намерят и приятелчета. Да се върнете в България можете винаги. Има много неща, които ще можете да си позволите в страна с по-висок стандарт, защото всяко сирене е с пари... Всяко. Дори и субективни неща като среда, съученици и т.н.
Ще можете и евентуално повече от сега да помагате на родителите си (само евентуално и като точка за размисъл).
А ако пък не ви хареса и се върнете, ще сте с опит в чужбина, децата ви пак ще знаят за 2-3 години повече език, отколкото биха научили в България за това време (или изобщо) и можете да продължите оттам, откъдете сте спрели.
Толкова много неща виждам, които липсват на българските фирми, толкова пазарни пропасти има в България, но това го виждаш след години навън. Мога много да допринеса за развитието на някоя българска техническа фирма, колкото и високопарно да звучи, защото сегашната ми дейност тук, в Бг я вършат мениджъри на високо ниво. Но за тези пари и в тази среда и обстановка, които бих имала в България, е много спорно дали бих се върнала.
Така че дори от едно, от ваша гледна точка може би "неуспешно" излизане зад граница, учите много. Въпросът е искате ли, имате ли енергията за това, отворени ли сте към други хора, култури, искате ли изобщо да ги опознавате или бихте предпочели да живеете в германия, но сред българи (например). Аз предпочитам да комуникирам с източноевропейци извън работата, а не с немци по най-различни причини и съм наясно с това. Въпросът е вие да го изясните за себе си, това си е лично решение.
Дори и някой ден да се върна в България и да имам деца, първо бих им дала тукашната култура, тукашния език, а после българските, защото пък в България ставаш много по-пробивен.
Но това, което ще видите тук и вие, и те, като практики, стил на работа, отношение към работата и професия, отношение към по-слабите хора, ако щеш, е нещо, което в Бг просто го няма в този му вид. дали това е лошо или хубаво, знаете вие най-добре. Дали сте съгласни с едните или другите практики, също е лично мнение, също и къде повече ви харесва. Но ако не опиташ, никога няма да узнаеш какво е - за теб, за твоето семейство и твоите деца.
Извини ме за дългото мнение.
Добре, ще споделя и моето мнение за конкретния казус на авторката на питането.
При наличие на деца, едното от които ученик, първо е редно да се запознаете детайлно с образователната и здравната система на конкретната страна, в която ще решите да се преместите.
Ако това ще е Германия, бих препоръчала преместване да стане преди голямото дете да бъде в 3 клас, именно заради специфичната образователна система. В подробности няма да се впускам, информация се намира с 2 клика. Също бих препоръчала поредността на действията да е следната: намиране на работа-намиране на жилище в много добър квартал с много добро начално училище- преместване на семейството.
Оставам с впечатление, че авторката си разпитва така на едро, без изобщо да се е насочила към конкретна страна. Вероятно наивно се смята, че лелеяната чужбина е нещо розово и безпроблемно. Не е. Агресия в училищата има навсякъде, дори в елитните такива. Пиещи бира по улиците също, простотия има, дискриминация има. Средата е важна, да, но средата е нещо, което зависи доста от нас - особено у дома. При емигрантите средата зависи често от късмета и материалното положение. Добрата работа предполага добро заплащане, от там добро жилище в добър квартал и предполагаемо по-добра среда. Но дали желаната среда ще е готова да допусне новоемигранта или ще се опъва с години - ето на това никой не може да даде отговор, тоест си е чист късмет. Достигането на желаната среда и ниво отнема години. Години, в които децата растат, ценни и важни години, но с борба и трудности.
При наличие на деца, едното от които ученик, първо е редно да се запознаете детайлно с образователната и здравната система на конкретната страна, в която ще решите да се преместите.
Ако това ще е Германия, бих препоръчала преместване да стане преди голямото дете да бъде в 3 клас, именно заради специфичната образователна система. В подробности няма да се впускам, информация се намира с 2 клика. Също бих препоръчала поредността на действията да е следната: намиране на работа-намиране на жилище в много добър квартал с много добро начално училище- преместване на семейството.
Оставам с впечатление, че авторката си разпитва така на едро, без изобщо да се е насочила към конкретна страна. Вероятно наивно се смята, че лелеяната чужбина е нещо розово и безпроблемно. Не е. Агресия в училищата има навсякъде, дори в елитните такива. Пиещи бира по улиците също, простотия има, дискриминация има. Средата е важна, да, но средата е нещо, което зависи доста от нас - особено у дома. При емигрантите средата зависи често от късмета и материалното положение. Добрата работа предполага добро заплащане, от там добро жилище в добър квартал и предполагаемо по-добра среда. Но дали желаната среда ще е готова да допусне новоемигранта или ще се опъва с години - ето на това никой не може да даде отговор, тоест си е чист късмет. Достигането на желаната среда и ниво отнема години. Години, в които децата растат, ценни и важни години, но с борба и трудности.
Сбъдваща мечти, все едно аз съм го писала.
Това е ключово, затова писах, че ако се развивате професионално е супер, но пак не е гаранция.
Добрата работа предполага добро заплащане, от там добро жилище в добър квартал и предполагаемо по-добра среда. Но дали желаната среда ще е готова да допусне новоемигранта или ще се опъва с години - ето на това никой не може да даде отговор, тоест си е чист късмет.
Това е ключово, затова писах, че ако се развивате професионално е супер, но пак не е гаранция.
Добрата работа предполага добро заплащане, от там добро жилище в добър квартал и предполагаемо по-добра среда. Но дали желаната среда ще е готова да допусне новоемигранта или ще се опъва с години - ето на това никой не може да даде отговор, тоест си е чист късмет.
От 20 години съм навън. Човек се решава на такава стъпка само при истинска нужда или при шанс. Ако имате възможност да започнете работа (или поне единия от вас) - да. Децата ще си намерят мястото, социални ще получавате, те ще отидат на училище, езика няма да е проблем. Но все пак ще сте чужденци в тази страна. Ако преглътнете този факт и приемете, че не искате по никакъв начин да се върнете обратно в БГ-шансовете ви за адаптация са огромни.
Животът навън е нов опит, нов поглед върху нещата, не е лесен, но е по-подреден по-предвидим и ти дава повече шансове да се развиваш ако си нещо, а не "не някой".
Имам приятелка, която дойде като чистачка, после си започна работа в една частна фирма по специалността, сега е директор на клона на фирмата в тази страна.
Езикът, владеенето на език е много важно. Хубавото на Европа е, че дори и само с английски в началото имаш шанс.
Абе накратко - мотивация, воля, търпение и многоооооо многооооо труд (не това, което някои българи си мислят че значи да се ходи на работа)
И да- струва си особено за децата.
Пример: Австрия е страна с много сърби използвани като обслужващ персонал - чистачки, шофьори, дете гледачки домашни помощнички. Това са Родителите-първо поколение. Техните даца обаче са в съвсем друга категория - лекари, частен бизнес; адвокати и те са най-голямата конкуренция на местния елит. Просто знаят от къде идват и се стремят да се реализират....и имат възможността за това
Животът навън е нов опит, нов поглед върху нещата, не е лесен, но е по-подреден по-предвидим и ти дава повече шансове да се развиваш ако си нещо, а не "не някой".
Имам приятелка, която дойде като чистачка, после си започна работа в една частна фирма по специалността, сега е директор на клона на фирмата в тази страна.
Езикът, владеенето на език е много важно. Хубавото на Европа е, че дори и само с английски в началото имаш шанс.
Абе накратко - мотивация, воля, търпение и многоооооо многооооо труд (не това, което някои българи си мислят че значи да се ходи на работа)
И да- струва си особено за децата.
Пример: Австрия е страна с много сърби използвани като обслужващ персонал - чистачки, шофьори, дете гледачки домашни помощнички. Това са Родителите-първо поколение. Техните даца обаче са в съвсем друга категория - лекари, частен бизнес; адвокати и те са най-голямата конкуренция на местния елит. Просто знаят от къде идват и се стремят да се реализират....и имат възможността за това
Здравей M-e-r. Не споменаваш в коя държава иcкаш да заминеш. Аз мога да ти дам конкретно мнение само за държавата в която живея: Франция. Прекрасна страна за живот, макар че в България е позната повече като туристическа дестинация. Вярно е че данъците и осигуровките се високи. Но са сметка на това здравеопазването и образованието са на високо ниво. Стоките, особено хранителните, са с много добро качество. Трудовото право се cпазва стриктно от работодателите защото санкциите са тежки и се прилагат. Има всякакви възможности за спорт и културен живот. Заплатите са коректни. Търсят се много IT спeциалисти, медицински персонал както и персонал за туризма. Детските надбавки и други помощи, включително и за безработни, са по добри от тези в другите европейски страни. Не бих заминала да живея в друга европейска държава на този етап.
... И да- струва си особено за децата.
...
...
Компромисите са правят най-вече в БГ.
Заради децата си струва, защото им даваш шанс.
Заради децата си струва, защото им даваш шанс.
Това са твърдения . Но така обобщаващи, че им се губи смисъла. За да има смисъл нещо за различни хора в един тим, то интересите трябва да са въаимни и трябва да има рамки ... ей така всичко за децата и после защо мама и тати секарат и не могат да живеят заедно или ако не е това то поне единия е на антидепресанти ...
Всички трябва да са щастливи в приетите рамки и тогава си струва .
Компромисите са правят най-вече в БГ.
Заради децата си струва, защото им даваш шанс.
Заради децата си струва, защото им даваш шанс.
Това са твърдения . Но така обобщаващи, че им се губи смисъла. За да има смисъл нещо за различни хора в един тим, то интересите трябва да са въаимни и трябва да има рамки ... ей така всичко за децата и после защо мама и тати секарат и не могат да живеят заедно или ако не е това то поне единия е на антидепресанти ...
Всички трябва да са щастливи в приетите рамки и тогава си струва .
Но като казах, че компромисите се правят главно в БГ имах предвид,че:
1. Правим компромис с образованието (дори и най-семплото училище в Австря предлага чутаво образование, спорт, допълнителни курсове и занималня; персонална работа с по-напреднали или по-изоставащи деца)
2. Компромис с лечението
3. Компромис със социалното и здравно осигуряване (няма здравно неосигурени лица освен ако са временно пребиваващи; детски се получават по дефиниция и са доста над тези в БГ; социално слабите имат достъп до квартири с по-нисък наем; пенсионерите са с минимум 850 Е доход)
4. Компромис с качеството на храната
5. Огромен компромис с услугите на администрацията
6. Компромис с материалите и уредите, които се внасят или произвеждат в страната ни.
7. Компромис с въздуха който дишаме в София, Бургас и др. градове.
8. Компромис със сигурността на жилищата в БГ, и спокойствието, което полицията ви осигурява
Стига, спирам
И всичко това е дефакто шанса, който децата им ще получат......НО както писа и ти ако са отбор и вървят в една посока. Депресии ще има, но е важно, ако единия се умори другия да го подкрепи, а не да почне...."ама нали ти казах, че беше тъпа идея"
... Депресии ще има, но е важно, ако единия се умори другия да го подкрепи, а не да почне...."ама нали ти казах, че беше тъпа идея"
да. да не смее да каже на другия че му е кофти и да търсят решение , за да не го критикуват или заради децата или защото @ в България щеше да е по-зле.. @ама и това е само твърдение. Истината е само това, което се случва реално. Останалото е предположение.
Кофтито на света в момента е , че уж направихме придвижването свободно, но така се насити пазара на труда , че смяната на работа стана почти невъзможна. С деца се търси еквивалентен стандарт винаги ... а това е толквоа трудно защото попадението трябв ада е точно не само за 1 или 2 ма ами при 3 ма или 4 тирима .
Също вица за по-високото заплащане ... при инфлация в пъти . Гледах едно списание на ADAC сравняваха един стар опел със същия нов модел ... ами преди 30 години струвал 11 хил. дм , сега струва 18 хил. евро ... Просто така са обезценени парите, че може да си направят скоро парична реформа и да махнат едната нула
Ами прочети пак. Става въпрос, че парите поевтиняват .
А това с 3 % е така натъкмен показател, както и този от бюрата по труда , но няма да споря на тази тема. Всеки си живее с неговите разбирания. Аз така сравнявам нещата.
Ако съм си купила жилище преди 20 години и сега ми кажат , че цената се е повишила 3 пъти, т.е. съм много забогатяла ... то поглеждам , че стоките, които мога да си купя са също с 3 пъти поскъпнали . Т.е. реално няма плюс ... освен ако си живял вътре и пестил от наеми или пък си давал под наем. Но тогава пък те облагат двойно, защото първо плащаш данък на взетите наеми и после плащаш данък печалба, само където не се взима под внимание обезценката на парите. т.е. ...
Стандарта в България ... Това е много интересен термин. Там ако оценяваш основно общоприетите показатели може и да го докараш ... но има показатели по които е необорим
А това с 3 % е така натъкмен показател, както и този от бюрата по труда , но няма да споря на тази тема. Всеки си живее с неговите разбирания. Аз така сравнявам нещата.
Ако съм си купила жилище преди 20 години и сега ми кажат , че цената се е повишила 3 пъти, т.е. съм много забогатяла ... то поглеждам , че стоките, които мога да си купя са също с 3 пъти поскъпнали . Т.е. реално няма плюс ... освен ако си живял вътре и пестил от наеми или пък си давал под наем. Но тогава пък те облагат двойно, защото първо плащаш данък на взетите наеми и после плащаш данък печалба, само където не се взима под внимание обезценката на парите. т.е. ...
Стандарта в България ... Това е много интересен термин. Там ако оценяваш основно общоприетите показатели може и да го докараш ... но има показатели по които е необорим
Ако съм си купила жилище преди 20 години и сега ми кажат , че цената се е повишила 3 пъти...
Защото не 3 пъти, а десетки пъти са се вдигнали цените оттогава.
Нека само погледнем на каква база се плащат данъците за имот и какви са били цените тогава, както и каква е оценката на имотите (чисто новопостроени) данъчно. Мисля, че няма да има 2 мнения по отношение на това дали само 3 пъти се е вдигнала цената.
Изобщо, как може да сравняваме цени на потребителски кошници с хляб, мляко и салам с инвестиция / жилище? Нямам идея дори по кой критерий е удачно да ги сравня...