Нерви, битови скандали и т.н. са нормални с две малки деца и при много семейства има такива, НО побой над жената НЕ Е нормално нещо. Още при първия удар спрямо теб(когато сте имали бебе) е трябвало да се стегнеш и да направиш всичко възможно да се махнеш. Съветвам те да потърсиш помощ от твои близки(родители, братя, сестри) и да намериш начин да си тръгнеш. Нещата ще стават по-зле, така че започвай ВЕДНАГА да правиш план за бъдещето. Всичко бих приела, но физически тормоз абсолютно не. Не бъди егоист, че си зависима от него и търпиш за това. Помисли и за децата. Деца, които растат в такава среда, има опасност да станат насилници или пък, момичетата да приемат това за нормално и в бъдеще да търпят тормоз над тях.
- Публикувана: 24 окт. 2017, 10:57 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2017, 18:23 ч.
Много трудна дилема
Първо, не си ти виновна, че бебето е паднало от леглото, когато те е ударил за пръв път. Това се случва на всички, човек си, нормално е да си невнимателна.
Не знам какво да правя! Приемам всякакви съвети. Историята обаче е многопластова и с множество аспекти, нюанси и гледни точки. Знам и виждам и моите, а и неговите недостатъци. Повече обаче не мога да продължавам така. Моля, дайте ми съвети!
На първо място, колкото и да си виновна за ситуацията, не бива да забравяш, че никой няма право да те докосне, камо ли да ти бие шамар и да те рита!
Не мисля, че мъжът ти е насилник, но има проблем с нервите- не е нормално да е " нервак" непрекъснато.
За съжаление, много хора не осъзнават, че това е отклонение от нормалното психическо състояние, а го отдават на характер.
Бих те посъветвала да му заявиш твърдо, че или отива на лекар, при това заедно с теб, на когото да разкаже как се чувства и защо му избиват балансите, или си взимаш голямото дете и го напускаш, като му оставяш малкото да отглежда.
Говори с родителите си предварително, да ти сложат едно рамо.
И не отстъпвай- веднъж заявиш ли го, стигни до изнасяне, защото само така може да промениш нещата.
Пиша ти да пробваш, защото си убедена, че се обичате.
След като се обичате и не можете един без друг, няма оправия, стой си при мъжа, който те унижава и си яж шамарите в името на любовта. Още при първия удар е трябвало веднага да напуснеш мъжа си, но ти вместо това си родила и второ дете от него. Ами, ще те бие и занапред, няма какво да те лъжем, че е възможно нещата да се оправят. И книжка да изкараш, пак ще намери за какво да те мачка, защото проблемът е в него и неговото отношение към хората, а не в теб и твоята "смотаност". Не си смотана, само че тоя глупак те е накарал да повярваш в това, за да не смееш да си надигнеш главата. На твое място ще си извадя медицинско и ще подам молба с развод заради побоя.
Само на мен ли ми направи впечатление фразата "Ти си зависима от мен" . Това си е точно поведение на насилник ( чела съм по темата и смея да го твърдя) Този човек упражнява не само физическо насилие над съпругата си, а и психическо! Успял е да я "програмира" да мисли сякаш тя наистина е абсолютно зависима от него и няма да може и един ден да преживее без него. Това е невъзможно. Колкото и трудно и ужасно да е в началото, дори да се наложи да смени града и да отиде при родителите си, всичко би било по-добре от живот с насилник! Домашното насилие не се проявява само под формата на удари, манипулацията, обидите, подценяването....всичко това е насилие. Авторката сама казва, че постоянно чува за себе си, че е некадърна и т.н. Много тъжно, наистина. Надявам се думите ми да достигнат до нея, защото никой не заслужава такова отношение.
още не мога да го асимилирам), отиде ли да си извадиш медицинско?
Това, което пишеш е много сериозно и колкото по-бързо излезеш от тантричната омая на "обичаме се много и не можем един без друг", толкова по-добре за теб, за здравето и дори живота ти!
Отношенията ви, така както са описани, са като по учебник олицетворение на отношенията насилник-жертва. Но тъй като тук не сме специалисти, съветът ми е да се обърнеш към такъв. Нека съотношението "два побоя за 12 години срещу стотици прекрасни мигове" не те успокоява - ако в резултат на ритник получиш увреждане, и се инвалидизираш, или нещо по-лошо, какво значение има интервала на насилие?
Потърси специализирана помощ. Има много асоциации, фондации и всякакви видове материали из мрежата. Просто отвори широко очите си и започни да търсиш информация, решенията сами ще дойдат.
Започни с това, що е домашно насилие.
Ето един много добре систематизиран материал, дългичък е, но моля имай търпение и го прочети до края
Домашно насилие
Отношенията ви, така както са описани, са като по учебник олицетворение на отношенията насилник-жертва. Но тъй като тук не сме специалисти, съветът ми е да се обърнеш към такъв. Нека съотношението "два побоя за 12 години срещу стотици прекрасни мигове" не те успокоява - ако в резултат на ритник получиш увреждане, и се инвалидизираш, или нещо по-лошо, какво значение има интервала на насилие?
Потърси специализирана помощ. Има много асоциации, фондации и всякакви видове материали из мрежата. Просто отвори широко очите си и започни да търсиш информация, решенията сами ще дойдат.
Започни с това, що е домашно насилие.
Ето един много добре систематизиран материал, дългичък е, но моля имай търпение и го прочети до края
Домашно насилие
Съжалявам да прочета за това, което ти се случва. "Ти си зависима от мен" - класика!
Дано намериш сили да напуснеш насилника, защото това е единствения разумен изход в такъв случай като твоя. Стъпките са следните - вадиш медицинско, събираш пари, отиваш при адвокат. Разказваш на родителите си.
Търси опора, търси помощ - щом не можеш да се справиш сама в София, потърси друга работа или се върни при родителите си. В никакъв случай не оставай при насилника! Казвам ти го, очите ми се пълнят със сълзи, че има и други жени, които като мен са станали жертва на домашно насилие. Мен бившият ми мъж ме преби на улицата, бях с комоцио. Децата са ме виждали да ме удря. Съжалявам, че го допуснах, толкова много съжалявам. Един път удари ли - КРАЙ!
Спасих се сама. Успях да се измъкна, заедно с децата си. Много е трудно, но е единственото, което си заслужава. По корем ще се влачиш, но един ден като погледнеш назад, ще си отдъхнеш, обещавам ти.
Дано намериш сили да напуснеш насилника, защото това е единствения разумен изход в такъв случай като твоя. Стъпките са следните - вадиш медицинско, събираш пари, отиваш при адвокат. Разказваш на родителите си.
Търси опора, търси помощ - щом не можеш да се справиш сама в София, потърси друга работа или се върни при родителите си. В никакъв случай не оставай при насилника! Казвам ти го, очите ми се пълнят със сълзи, че има и други жени, които като мен са станали жертва на домашно насилие. Мен бившият ми мъж ме преби на улицата, бях с комоцио. Децата са ме виждали да ме удря. Съжалявам, че го допуснах, толкова много съжалявам. Един път удари ли - КРАЙ!
Спасих се сама. Успях да се измъкна, заедно с децата си. Много е трудно, но е единственото, което си заслужава. По корем ще се влачиш, но един ден като погледнеш назад, ще си отдъхнеш, обещавам ти.
Нещата обикновено само във форумите са еднозначни и черно-бели: шамар - насилник - щом не напускаш, си уфца мазохистка, търпяща унижения, и така нататък. 
Не че не се присъединявам към съвета да се опиташ да станеш максимално бързо максимално независима, само за добро би било.
Не че не се присъединявам към съвета да се опиташ да станеш максимално бързо максимално независима, само за добро би било.
Нещата обикновено само във форумите са еднозначни и черно-бели: шамар - насилник - щом не напускаш, си уфца мазохистка, търпяща унижения, и така нататък.
А каква е? Умна жена, чийто любящ съпруг малко е сбъркал, защото е нервен и много обича децата?
А нима има друг нормален изход?? Може би авторката трябва да е доволна, че долу-горе веднъж на няколко години я посритват? Пък че ежедневно й се обяснява колко е некадърна?? Какво може да е по-еднозначно гадно от това да те удрят, ритат, да те убеждават как не ставаш за нищо? И това пред погледа на децата - на тоя човек не му пука от нищо!
Здравейте.
Скрит текст:
Честно казано не знам как точно да започна темата! А и не знам откъде да започна! Много дълго време отлагах писането в този подфорум, защото си мислех, че ще успея да си реша проблемите, но не успях! Имам много спешна нужда от съвет! Историята ми е дълга и тегава...С мъжа ми сме заедно от 12 години. Нямаме брак. Имаме две деца- на 6 и на 2г. Най-голямата ирония на цялата история е, че се обичаме, държим един на друг и не можем един без друг! Имали сме скъпи и ценни моменти, които обаче за съжаление са голяма рядкост, тъй като мъжа ми работи на ненормирано работно време и много често отсъства. Почти цялата ежедневна грижа за децата пада върху мен като изключим воденето и взимането от детска градина. Аз все още нямам шофьорска книжка и това е едно от нещата, за които мъжа ми буквално ми вади душата всеки ден.
Цялата драма се състои в следното- постоянно ми се повтаря, че съм смотана, некадърна и безотговорна. Особено по отношение на децата. Той е истински паникьор спрямо тях и много ги пази от всичко. Дори и от мен. Постоянно ми натяква как мога да съм толкова спокойна като паднат, наранят се или нещо друго стане. Той е голям нервак, а и покрай работата си е станал още по-нервен.
Днес обаче прекали. Сутринта в бързината да се приготвя навреме за работа отворих вратата по-рязко и бутнах малкия, който падна на земята и се удари.... И тогава се започна всичко- скандал, обиди, обвинения. Да уточня, че не ми е за първи път да отварям така рязко и той не за първи път ми прави забележки за това. Но аз сутрин винаги бързам именно защото той ми дава зор да съм готова с всичко, за да може навреме да излезем. Сутрините винаги са ни такива- нервни, съпроводени със скандали, упреци и викове, най-вече от негова страна. На мен обаче понякога ми писва да ме обиждат и се озъбвам...както направих и днес...и последва шамар в лицето, а след това и ринтник в гърба. Бях шокирана. Децата се уплашиха и се разреваха.
Не знам какво друго да кажа. Това го прави за втори път. Първият път беше, когато каката беше още бебе на седем месеца и я оставих на леглото буквално за минутка, за да отида да отключа входната врата на свекърва ми (тогава между другото и той можеше да отвори, но не го направи). Малката точно тогава беше започнала да се мъчи да се обръща по корем и естествено падна. Удари си главата на земята, мъжа ми изпадна в истерия, развика се, и ме срита като куче....
Аз осъзнавам, че съм виновна. Не съм идиот, взимам си поука. Но не мисля, че е редно да ме обиждат постоянно и да съм виновна за всичко. А това днес със шамара още не мога да го преодолея. Бузата ме боли и я чувствам подута. А децата...малкия не се разплака от падането, той просто се уплаши от татко си като ми се развика.
Вече не издържам. Искам да си тръгна, но както самият той ми каза: " Ти си зависима от мен!" Аз не мога да карам децата с кола до градината. Аз живея в неговата къща. Заплатата ми няма да стигне да плащам наем и да гледам две деца сама в София. Имам вариант да се върна при родителите си, но те живеят в малък град, където ще ми е почти невъзможно да си намеря работа, или поне не добре платена.
Не знам какво да правя! Приемам всякакви съвети. Историята обаче е многопластова и с множество аспекти, нюанси и гледни точки. Знам и виждам и моите, а и неговите недостатъци. Повече обаче не мога да продължавам така. Моля, дайте ми съвети!
Цялата драма се състои в следното- постоянно ми се повтаря, че съм смотана, некадърна и безотговорна. Особено по отношение на децата. Той е истински паникьор спрямо тях и много ги пази от всичко. Дори и от мен. Постоянно ми натяква как мога да съм толкова спокойна като паднат, наранят се или нещо друго стане. Той е голям нервак, а и покрай работата си е станал още по-нервен.
Днес обаче прекали. Сутринта в бързината да се приготвя навреме за работа отворих вратата по-рязко и бутнах малкия, който падна на земята и се удари.... И тогава се започна всичко- скандал, обиди, обвинения. Да уточня, че не ми е за първи път да отварям така рязко и той не за първи път ми прави забележки за това. Но аз сутрин винаги бързам именно защото той ми дава зор да съм готова с всичко, за да може навреме да излезем. Сутрините винаги са ни такива- нервни, съпроводени със скандали, упреци и викове, най-вече от негова страна. На мен обаче понякога ми писва да ме обиждат и се озъбвам...както направих и днес...и последва шамар в лицето, а след това и ринтник в гърба. Бях шокирана. Децата се уплашиха и се разреваха.
Не знам какво друго да кажа. Това го прави за втори път. Първият път беше, когато каката беше още бебе на седем месеца и я оставих на леглото буквално за минутка, за да отида да отключа входната врата на свекърва ми (тогава между другото и той можеше да отвори, но не го направи). Малката точно тогава беше започнала да се мъчи да се обръща по корем и естествено падна. Удари си главата на земята, мъжа ми изпадна в истерия, развика се, и ме срита като куче....
Аз осъзнавам, че съм виновна. Не съм идиот, взимам си поука. Но не мисля, че е редно да ме обиждат постоянно и да съм виновна за всичко. А това днес със шамара още не мога да го преодолея. Бузата ме боли и я чувствам подута. А децата...малкия не се разплака от падането, той просто се уплаши от татко си като ми се развика.
Вече не издържам. Искам да си тръгна, но както самият той ми каза: " Ти си зависима от мен!" Аз не мога да карам децата с кола до градината. Аз живея в неговата къща. Заплатата ми няма да стигне да плащам наем и да гледам две деца сама в София. Имам вариант да се върна при родителите си, но те живеят в малък град, където ще ми е почти невъзможно да си намеря работа, или поне не добре платена.
Не знам какво да правя! Приемам всякакви съвети. Историята обаче е многопластова и с множество аспекти, нюанси и гледни точки. Знам и виждам и моите, а и неговите недостатъци. Повече обаче не мога да продължавам така. Моля, дайте ми съвети!
взимаш децата и багаж и се махаш.Ако ви иска обратно, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО психолог, за да се справи с агресията си.Дори да има друго виждане за отглеждането и възпитанието на децата ви, различно от твоето, не е начинът да ти го "съобщава" с бой и ритници.
Ако не желае промяна, психолог и лечение, аз лично не бих продължила живота си с насилник.
Дори временно да си без работа при родителите си, е по-добрия вариант от това, което те очаква с него.
Да предположим, че би могъл да има и добри качества и че когато не е "нервен", се отнася добре с нея?
Тя може и да си знае защо е останала въпреки явно осъзнаваните недостатъци, дори защо го обича все още или защо и е било добре с него през повечето време дотук, или тя не знае, но тук във форума всички знаят: такава жена е глупава мазохистка с обработено от мъжа съзнание и нищо друго?
Тя може и да си знае защо е останала въпреки явно осъзнаваните недостатъци, дори защо го обича все още или защо и е било добре с него през повечето време дотук, или тя не знае, но тук във форума всички знаят: такава жена е глупава мазохистка с обработено от мъжа съзнание и нищо друго?