Много трудна дилема

  • 59 192
  • 908
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: X
basila, абсолютно сериозно. Аз живея в София, знам цените и на жилища и на квартири, детето ми ходи на ясла и мога да се поставя прекрасно на мястото на човек, който изкарва примерно 800-1000лв. заплата, няма книжка и няма и кола.

Вариант при който си напускам работата (което не мога просто така да направя,защото имам предизвестие, може би дори имам 3 месеца предизвестие!), стягам си куфара, взимам си 2те деца и отивам в Плевен при родителите си или още по-зле - Сапарева баня примерно, защото не е уточнено колко малък е градът, хич не ме кефи. Какво ще правя там с 2 деца, без заплата, 5 човека на две мизерни пенсии?

Бих планирал внимателно.

Това за шанса не го решавам аз, не го решавате и Вие. От всичките ми по-близки познати двойки с деца не се сещам за нито една, при която да няма или изневяра, или актове на насилие съпоставими с описаните - примерно шамар или дърпане на коса веднъж на няколко години. Аз на мястото на авторката не бих му давал повеч шансове, но на мен ми е доста трудно да се поставя на нейно място в това отношение. А тя според мен иска да му даде някакъв шанс, по начина по който е поставена темата се вижда - казал съм единствените условия, при които поне на мен ми се вижда възможно това.

Извън горните разсъждения - "разтърсване", накълваване, скарване и т.н., което често се наблюдава, когато някоя жена сподели подобен проблем тук, не ми е известно да има някаква терапевтична стойност, особено при жертва на системно психологическо насилие. Не мисля, че тя има някаква вина за случващото се (бламирането на жертвата е класическа грешка в мисленето на хората), не мисля и че има нужда от нашокване на канчето в момента, по-скоро има нужда от подкрепа и окуражаване, че ще може да се справи и практически съвети как точно да подходи.

Има си време за разтърсване, има и моменти, когато повече разтърсване просто не е необходимо, защото човек прекрасно си дава сметка какво става.

За да седнеш да напишеш в този форум житейската си ситуция, значи не просто вече си си дал сметка, но нещата са направо "конят в реката" и според мен е нужна съпричастност преди всички. Крайните реакции в някои случаи си ги обяснявам с неосъзнат страх на потребителките, че и на тях може да им се случи и принципно наистина може на всеки да се случи най-малкото на ниво скандал или вербална агресия - перфектни семейства няма, макар че повечето хора се опитват да заметат всичко под килимчето, за да не се излагат "пред хората".

# 196
  • Мнения: 18 804
Такъв човек е в състояние да задържи децата при себе си, и докато съдът реши при кого , може да мине много време. Смятате ли , че тя ей така , може да ги грабне и заведе в друг град ? Разбира се , че този мъж е насилник , контролиращ , доминиращ. БГ татко е прав , че трябва подготовка за всичко, и план.
Но най- първото нещо е осъзнаването , че е жертва. Ако излезе от тази роля , ако съумее да се противопостави , ще се пребори.
Никак не е просто това с местенето на децата в друг град , смяна на месторабота и изведнъж- тя е спасена. Насилниците трудно пускат децата си , защото чрез тях държат контрола над майката.

# 197
  • София
  • Мнения: 2 395
basila, абсолютно сериозно. Аз живея в София, знам цените и на жилища и на квартири, детето ми ходи на ясла и мога да се поставя прекрасно на мястото на човек, който изкарва примерно 800-1000лв. заплата, няма книжка и няма и кола.
Малко офтопик, но не мога да се сдържа.
Значи, викаш, без кола и книжка в София си загубен, няма живот. И това да заведеш децата на градина или училище БЕЗ КОЛА (как дори е възможно) е непосилно.
Типично провинциално мислене. И заради това мислене вече въздух не остана в горката София. А пък това да се върнеш в родния си град или село - още по невъзможно, по-добре да те посритват, ама да си у София.

# 198
  • Варна
  • Мнения: 39 169
Не е мисия невъзможна, но колата си е удобство, определено, много улеснява положението в голям град с наличие на две все още малки деца и евентуална липса на мъж. Тоя въпрос го нищихме май скоро в друга тема.

# 199
  • Мнения: 26 673
Цитат
basila, абсолютно сериозно. Аз живея в София, знам цените и на жилища и на квартири, детето ми ходи на ясла и мога да се поставя прекрасно на мястото на човек, който изкарва примерно 800-1000лв. заплата, няма книжка и няма и кола.
Начи аз да съм умряла досега.
Никой не нашоква канчето на жената, в тази ситуация да седиш и баеш "няма нищо, миличка, всичко ще се оправи, не се притеснявай" е равносилно на замитане на проблема под килима.

Аз лично я съветвам да изпрати децата при родителите си временно, а тя да помисли поетапно за намиране на квартира, ако се налага друга или допълнителна работа, после да се оглежда за детски градини и училище в квартала с работата или квартирата. Това е начинът в София и да, това съм го правила преди вече бая години в София, даже сега транспортната схема е по-добра. Трудно е, тича се, но се успява. Колата е да издържа още един човек. В нейната ситуация ще е само бреме.

# 200
  • Мнения: X
Какъв шанс, моля ви се. Мъж, който си позволява да бие майката на децата си и то пред очите им, не заслужава шанс, а лечение.
Съгласна напълно с едно уточнение- под "лечение" вероятно визираш ампутация на главата, която явно не го слуша много-много.

# 201
  • Мнения: 9
Консултирай се с адвокат за родителски права и какви са ти опциите.

Недей да търпиш насилие в никакъв случай!/b]
Това с матерялното положение е чисто изнудване! Аиде тогава да си е пребива всяка вечер защото шефа му е казал че не върши добре работата си.
Този човек има проблем и то сериозен! Въпроса е че ти го предава и на теб. Бягай от него и търси помощ от спецялисти адвокати, общности против домашно насилие и рекет и тн...!
 
Може да отидеш и на квартира за 80-100 лева при някоя баба/дядо.
Ето пример:
http://www.homes.bg/ar549146
Почвай да търсиш и недей да си губиш времето!

Децата не трябва да виждат насилие!
Дори и да пренебрегнеш себе си какво ще стане с тях? Какви ще са им отношенията в бъдеще?
Така ще съсипеш и живота на децата си и след години няма да може да се оправят нещата за тях.

Обичай се!

# 202
  • Мнения: X
basila, абсолютно сериозно. Аз живея в София, знам цените и на жилища и на квартири, детето ми ходи на ясла и мога да се поставя прекрасно на мястото на човек, който изкарва примерно 800-1000лв. заплата, няма книжка и няма и кола.
Малко офтопик, но не мога да се сдържа.
Значи, викаш, без кола и книжка в София си загубен, няма живот. И това да заведеш децата на градина или училище БЕЗ КОЛА (как дори е възможно) е непосилно.
Типично провинциално мислене. И заради това мислене вече въздух не остана в горката София. А пък това да се върнеш в родния си град или село - още по невъзможно, по-добре да те посритват, ама да си у София.

Офтопик отговарям.
Скрит текст:
Първо нас изобщо не са ни приели в държавна ясла, защото не даваме подкупи, не вадим фалшиви документи, че работим в същия район, където живеем, за да вземем заветната 0.1 точка. По тази причина яслата ни е сравнително близко и подчертавам дебело сравнително. Но на повечето ни познати, дори тези с подкупите и връзките, както и няколкото, които са имали невероятен късмет да ги приемат с някакви томболи, при които уж не са гледали точки (защото те и 9 нямат), градините им изобщо не са близко, някои са дори доста далече. Не знам дали живеете в София, но аз съм роден тук, в краен квартал и цял живот съм използвал активно градския транспорт и продължавам да го използвам, защото трафикът и маниерите на шофиране ме изнервят и ненавиждам дълбоко градското шофиране. Градският транспорт в София е изключително зле организиран. Често за да стигна от точка А до точка Б трябва да сменя 3 превозни средства, понякога просто няма превозно средство, което да ме закара - примерно вътре в Лозенец, или пък в квартали като Манастирски ливади, Кръстова вада и т.н. Значи хайде да разиграем следната ситуация - имам дете на 6 и на 2. Това на 6 ходи на училище или предучилищна край НДК (там е прието), това на 2 е прието в прословутата Майор Томп … 89;ън в Лозенец (там дето се карали на дечицата). В заданието аз живея нейде из манастирските ливади примерно или пък кръстова вада, харесайте си. Ама така по към околовръстното живея. Отделно и работя, да кажем че в Младост. Как става практически с градския транспорт? Нарамвам под мишница 2 годишното, защото поне нашето 2 годишно си ходи където то си реши, в другата ръка хващам под ръчичка 6 годишното, то поне се води, нарамил съм ранички, чанти и т.н. за трима души. Щях да предложа количка, ама с количка по градски транспорт е една такава забава.... И почваме да вървим пеш към най-близката спирка. Вървим пеш първо, вървим, вървим, вървим по улицата, защото в София тротоарите се използват за паркиране. Навън вали. Чадър няма, понеже всички ръце са заети, децата са с качулчици, но ги вали. Или са с дъждобранчета, не знам. Стигаме до спирката и почваме да чакаме. Чакаме, чакаме, чакаме,чакаме, накрая идва един рейс, който е претъпкан до нивото от вратите да стърчат крака. Как се качвам с 2те деца в това нещо? Ще ни смачкат. Да допуснем, че се качвам, вътре 1/2та народ са болни, кашлят в лицето на бебето от 1 см разстояние. Возя се там няколко спирки, дори ми правят място да седна (или някой вдига скандал как може така да не ми правят място и децата слушат крясъци, но така и не сядаме), накрая слизаме и почваме да чакаме следващия рейс или трамвай. Чакаме, чакаме, чакаме, накрая идва, същата работа. Стигаме в лозенец след 1 час, там пак си ходим по улиците, защото знаете в лозенец какво е, оставям малкото дете в майор томпсън и евентуално пеш (от горен лозенец до долен лозенец или какъвто там се води при Криволак какъв транспорт?) стигаме и до другата градина/училище. След това е лесно - метро и съм в младост след има няма 40-50 мин. За това удоволствие съм платил 300 лв. карта на година, понеже просто няма да му излезе края с билетчета.

И това се повтаря ден след ден след ден. На 2рата седмица малкото е болно. Нарамвам го болно, с температура и кашлица под ръка и тръгвам по същия маршрут да заведа голямото на учлище. И така.

Не знам въображение ли Ви липсва, някакви демонстрации ли правите, но горното е компилация от реални неща, които мои познати правят, реални проблеми, които имат. И им е много много трудно и дори когато имат много ограничен доход, пак отиват към книжка и кола. Нито един от тях не е с родители в провинцията, т.е. майки, че и други роднини помагат.

В нашия случай като ми се наложи да ида в командировка за няколко дни, съпругата ми се изприщва от зор да заведе детето на ясла, която е на не повече от километър разстрояние (10 мин. пеш по права линия) и псува факта, че се страхува/ не може да кара (макар че има книжка). И като цяло се размотава с таксита, защото и от работата ѝ до яслата е крайно неудобно и ефективно почти не върши работа градски транспорт при лошо време - студ, дъжд, сняг.

Та така за колата. Не съм кисел провинциален гъзар, който няма пари за храна, но държи да кара ауди, мерцедес или бмв за много над това, което може да си позволи. В някои ситуации в София градски транспорт е удобен, в други е неизползваем. Всичко принципно може да се организира и да се измисли, но трябва по-сериозно планиране. А когато някой критикува нещо, което пиша съвсем с добра воля и опитвайки се да вникна в положението на автора на темата - моля поне нека каже при него как е организирано по-точно ходенето с деца с градски транспорт. Защото ако е организирано като "мъжа ми работи, аз си гледам детето до 6г., а после го водя на учлище с трамвая за 2 спирки" то не би бил много релевантен подобен опит.

Последна редакция: ср, 25 окт 2017, 11:41 от Анонимен

# 203
  • Мнения: X
Аз лично я съветвам да изпрати децата при родителите си временно, а тя да помисли поетапно за намиране на квартира, ако се налага друга или допълнителна работа, после да се оглежда за детски градини и училище в квартала с работата или квартирата. Това е начинът в София и да, това съм го правила преди вече бая години в София, даже сега транспортната схема е по-добра. Трудно е, тича се, но се успява. Колата е да издържа още един човек. В нейната ситуация ще е само бреме.

С такъв съвет аз лично също съм ОК,стига родителите ѝ да са достатъчно здрави да гледат 2 деца. И си давате сметка, надявам се, че ще е голям стрес за децата, особено ако не ходят често при тези родители. Вие с 2 деца ли сте го правили това или с 1? Колко голямо беше/бяха?

Кола в нейния случай няма и няма как да има - няма да може да си плаща поддръжката и бензина с ниска заплата. Та ще е схема като описаната по-горе, ако остане тук с децата.

След като имате опит - давайте ѝ практични съвети като този. Ясно, че квартирата ще е в квартала, в който работи, ще трябва или децата да идат при бабата и дядото или те да дойдат, защото няма как веднага да ги премести. И т.н.

# 204
  • Мнения: 5 500
Кофти ситуация. И редовното падане/блъскане на децата, и редовното удряне/ритане (тъй като и двете неща са споменати по два пъти и второто се смята за 'редовно', та е редно и с първото да е така).
Не вярвам авторката да се махне. Най-малкото без жилище и заплата е наясно, че бащата може да заведе дело и да получи децата. Отделно тя самата смята, че прави много грешки, заради което и са опитите да оправдае мъжа си -
 'Стокхолмски синдром'.

Аз, признавам си, не съм агресивен човек, но ако имам дете и то падне и си разбие устата от леглото по вина на партньора ми, или често бива неволно наранявано от същия, защото вечно бърза вместо да надвие мързела си и да стане по-рано за да има време, ще го ударя, ще вдигна скандал и няма да се извиня след това. Нооо аз ще си търся партньор, достатъчно внимателен като мен.

Та в този ред на мисли - горките деца!

# 205
  • София
  • Мнения: 2 395
bgtatko81

Скрит текст:
Въпрос на организация и приоритети.
Ако живея на Околовръстното, няма да си избера училище или градина в Лозенец.
Моите деца са ученици на разстояние 1-2 спирки максимум с метро. Водя ги на училище с кола, все още са в начален курс, но честно казано, предпочитам метро. Иначе задължително закъсняваме в безумния трафик сутрин. За сметка на това обаче работата ми е в другия край на София, но достъпна с метро. Както казах, въпрос на организация. Обаче да съветваш жената да си трае и да я подритват заради едната кола и воденето и взимането на децата, е цинично.

# 206
  • Мнения: 1 399
Аз откровено вярвам, че проблемът на партньора на авторката е във осъзнаването на реалните мащаби на ситуациите. Всички хора са така устроени, че дадени интереси са им по-близки, там влагат мисъл и усилие да стигнат до същината. По други теми се кара стереотипно, а ако изобщо има някакъв размисъл по тях е повърхностен.  Обикновенно възниква конфликт, когато двамата партньори имат различно отношение по даден въпрос и тогава е моментът този, който го е обмислил по-внимателно да "наложи" ( в най-добрия смисъл) мнението си. Струва ми се, че в семейството на авторката този момент не съществува, доколкото нейната позиция не се чува. Не съм категорична обаче, че иде реч за типичния насилник от който се бяга с децата в дъжда.
Ако, и това е много дебело ако, мъжът е склонен към разумен диалог, когато ситуацията е спокойна, си заслужава авторката да проведе с него сериозен разговор, в който обаче много аргументирано да изложи позицията си по конфликтните въпроси. За което обаче трябва и тя самата предварително да помисли задълбочено. Беше ли неуверена и преди отношенията си с този мъж? Ако не, очевидно връзката с него е токсична. Но ако винаги е била по-плаха и колебаеща се, промяната започва от нея. Нека разговорите започнат с по-маловажните неща, не с децата. Книжката е неин избор, по точно дали желае да се бори със страха си от шофиране. Не може самата тя постоянно да изказва съжаление за този страх - или трябва да го преодолее, или да го приеме - така и така, не искам и няма да шофирам, а не много искам, ама не мога да се преборя. Харесва ли си сегашната работата достатъчно? Естествено, че ще има и положителни, и отрицателни страни, но иска ли истински да я смени? "Харесва ми достатъчно, това ще работя.", или " Не ми харесва, но сега не искам да търся друга. Когато преценя или се наложи ще потърся". За домакинята е същото. Нека, ако този разговор протече добре  - т.е. мъжът се сети, че жената до него не е без обмислена позиция, а по-неумело я е изразявала през годините, да коментират и някакви параметри на отношенията им, които да са съобразени и с двамата. А разговорът за децата да остане за по-натам, защото в хората има едно страхотно пресилване по тази тема, което се лекува най-добре с практика по отглеждането - но като цяло е по-емоционална и трудна тема.
Естествено, че ударите са недопустими и естествено, че вербалното насилие също е. Но погледнете и от другата страна, бре. Животът и здравето на авторката не са под непосредствена заплаха. Личи си, че не е толкова ограничена, че да смята, че я бие, защото я обича. Приказките са страхотно нещо, но една неуверена, неосигурена жена с две деца, надали страхотният живот я дебне точно зад ъгъла. По скоро - сама трябва да си го извоюва, а дали с този мъж или не, би трябвало да прецени спрямо развитието в отношенията им, когато заяви, че не е безгласната буква, за която е приета в момента.

# 207
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 228

Малко офтопик, но не мога да се сдържа.
Значи, викаш, без кола и книжка в София си загубен, няма живот. И това да заведеш децата на градина или училище БЕЗ КОЛА (как дори е възможно) е непосилно.
Типично провинциално мислене. И заради това мислене вече въздух не остана в горката София. А пък това да се върнеш в родния си град или село - още по невъзможно, по-добре да те посритват, ама да си у София.
Много точно, ясно и сбито.

# 208
  • Мнения: 6 640
bgtatko81, оффтопикът ти е поредният пример за това, че човек каквото си направи, никой друг не може да му го направи толкова зле. за мен всичко в дългичкия ти разказ е лоша организация - избора на квартал, на училище и детска градина, на градски транспорт за придвижване, на месторабота и избора на семейството за воденето на децата сутрин.

# 209
  • Мнения: X
Хора, редуцирайте си чаршафите, честно няма как да се прочетът!

Първо, едно дете не са две деца! Какви квартири при баби, моля ви се!!!!! Варианта с малкия град е много добър, аз самата това бих направила, ако ми се наложи. В София да търчиш като идиот, сам, без помощ, с посредствена заплата, не си е работа! Жената няма книжка, колата е разход, тя току що е почнала работа, да плаща квартира, храна, бензин. Не знам на коя планета живеете!

Общи условия

Активация на акаунт