ОК, съгласих се, мъжът не е насилник. Идиот е.
- Публикувана: 24 окт. 2017, 10:57 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2017, 18:23 ч.
Много трудна дилема
Начи понеже аз отворих темата за София, та да си кажа.. Първо съм от София, второ не живея в София от десет години и повече. Къде в чужбина, къде сега в друг български град. Еми, сори, ама се пренасели хубавия град, аман вече. На пръсти се броят хората, като мен, които от София отиват в друг град. И точно заради София авторката на темата гледам, че си търпи ритниците в гърба. Ами или се справяш сама в големия град, където си дошла, или си отиваш вкъщи при мама и татко. Значи аз не приемам за нормално ритници и шмари в отношенията мъж-жена. Та, ако съм аз си събирам парцалките и децата и няма да има прошка.
От 5 години преимуществено съм в Балкана- до малък град.
Ами и тук има стойностни хора, те също гледат деца и работят.
Говорила съм с доста приятели и познати- не искат да се заврат в София, не искат да станат част от лудницата, не им допада прословутата анонимност, заради която градът ни заприлича на гето.
Начи понеже аз отворих темата за София, та да си кажа.. Първо съм от София, второ не живея в София от десет години и повече. Къде в чужбина, къде сега в друг български град. Еми, сори, ама се пренасели хубавия град, аман вече. На пръсти се броят хората, като мен, които от София отиват в друг град. И точно заради София авторката на темата гледам, че си търпи ритниците в гърба. Ами или се справяш сама в големия град, където си дошла, или си отиваш вкъщи при мама и татко. Значи аз не приемам за нормално ритници и шмари в отношенията мъж-жена. Та, ако съм аз си събирам парцалките и децата и няма да има прошка.
От 5 години преимуществено съм в Балкана- до малък град.
Ами и тук има стойностни хора, те също гледат деца и работят.
Говорила съм с доста приятели и познати- не искат да се заврат в София, не искат да станат част от лудницата, не им допада прословутата анонимност, заради която градът ни заприлича на гето.
Дам, и за мен колата изобщо не е фактор. Лично ние не ползваме кола в града съзнателно. Изминаваме всеки ден с децата пеша по повече от 5 километра до училище и обратно...аз обичам това... Мъжете в къщата са с колела.
Всички са щастливи от това решение
Колата я ползваме за пътешествия ...но честно казано БДЖ ми е залипсвало
Всички са щастливи от това решение
Колата я ползваме за пътешествия ...но честно казано БДЖ ми е залипсвало
Няма да се включи Уиш,вярно си хабим клавиатурите. Тя вече е забравила за шутовете и са "щастливо" семейство с "грижовен" баща, извиняващ се на децата, че бие майка им 
Очаквайте ново включване при следващия инцидент, дано не пострада скоро някое от децата, че идва зимния сезон 
Очаквайте ново включване при следващия инцидент, дано не пострада скоро някое от децата, че идва зимния сезон
Припомнете ми къде авторката казва, че търпи за да остане в София? Аз не прочетох такова нещо. Казва само, че родителите и са от по-малък град, което предполага по-голям процент безработица и по-ниски доходи - това е!
То е същото, какво по- точно обяснение да чакаме?
В момента, в цялата страна има недостиг на работна ръка и да, заплатите са по- ниски, но пък и цената на живота там не може да се сравни с тази в София.
Припомнете ми къде авторката казва, че търпи за да остане в София? Аз не прочетох такова нещо. Казва само, че родителите и са от по-малък град, което предполага по-голям процент безработица и по-ниски доходи - това е!
То е същото, какво по- точно обяснение да чакаме?
В момента, в цялата страна има недостиг на работна ръка и да, заплатите са по- ниски, но пък и цената на живота там не може да се сравни с тази в София.
не само заради това, тя смята, че с мъжа си се обичат.
Изключително много време трябва на жертвите на насилие да 1. осъзнаят, 2. разберат 3. приемат 4. простят на себе си, че са жертви на насилие и чак след това - 5. да започнат да правят опити да се измъкнат. При нея, физическият тормоз почти липсва, психическият е на преден план. В случая, ритникът в гърба е събитието, което би могло да отключи осъзнаването, но съвсем не е задължително, че така ще стане. Правя аналогия със сварената жаба - ако постепенно й нагряваш водата, жабата няма да се усети, че я варят. Ако изведнъж усилиш котлона, тя може и да се опита да избяга от внезапната топлина, но ако е била омаломощена вече - няма да има сили, и ще остане да се мъчи в по-врялата вода, докато се свари.
Така че, не очаквайте авторката да се включи скоро, просто защото тя все още няма какво да допълва към вече казаното. Сега и е време да мисли. Първите, на които ще каже, според мен, са родителите й.
Така че, не очаквайте авторката да се включи скоро, просто защото тя все още няма какво да допълва към вече казаното. Сега и е време да мисли. Първите, на които ще каже, според мен, са родителите й.
Аз също съм потресена от факта,че има жени ,които оправдават насилника и съветват жертвата му да остане при него.
А според мен тя е точно жертва,която е изтърпяла много за тези 6 години.И още след първия ритник е трябвало да избяга.
Каквато и да е авторката ,Мунчо няма никакво право да я рита.Тя не е животно.Мъж ,който обича жена си не се държи така.
Авторке покажи,че имаш достойнство и самоуважение и никога повече не позволявай на никого да ти посяга.
А според мен тя е точно жертва,която е изтърпяла много за тези 6 години.И още след първия ритник е трябвало да избяга.
Каквато и да е авторката ,Мунчо няма никакво право да я рита.Тя не е животно.Мъж ,който обича жена си не се държи така.
Авторке покажи,че имаш достойнство и самоуважение и никога повече не позволявай на никого да ти посяга.
Включвам се, разбира се, все пак аз я пуснах тази тема, редно е да отговарям! Да, наистина много чета отговорите ви и много го мисля.
Още нищо не съм решила. Колебая се много. Не държа на всяка цена да оставам в София, въпреки че ми се иска. Не ме е страх да започна нова работа, даже и в момента работя нещо, за което не съм учила. Мисля, че бих могла да се преквалифицирам сравнително бързо. Не ме е страх от промените. Страх ме е за децата, защото това ще е стрес за тях. Те обичат татко си и много ще страдат за него.
Относно мъжа ми- някой ме попита как се държи с майка си- по същия начин- крещи, обижда. Свекърът ми почина преди няколко години.
Аз в момента си мълча и го игнорирам. Нямам сила да седна и да говоря с него. Той осъзнава какво е направил, даже се чувства леко гузен, но се опита да се оправдае, че съм го предизвикала.
Ще отида за известно време при родителите си, просто да се махна за малко и да помисля.
Още нищо не съм решила. Колебая се много. Не държа на всяка цена да оставам в София, въпреки че ми се иска. Не ме е страх да започна нова работа, даже и в момента работя нещо, за което не съм учила. Мисля, че бих могла да се преквалифицирам сравнително бързо. Не ме е страх от промените. Страх ме е за децата, защото това ще е стрес за тях. Те обичат татко си и много ще страдат за него.
Относно мъжа ми- някой ме попита как се държи с майка си- по същия начин- крещи, обижда. Свекърът ми почина преди няколко години.
Аз в момента си мълча и го игнорирам. Нямам сила да седна и да говоря с него. Той осъзнава какво е направил, даже се чувства леко гузен, но се опита да се оправдае, че съм го предизвикала.
Ще отида за известно време при родителите си, просто да се махна за малко и да помисля.