Правила съм обратното упражнение 2002 г. От голям, външно много добър тухлен минах на 2 стаен ЕПК, но южен и с работещо парно.
Това ми беше болката - отоплението на огромните външни стени на тухлата. Обявихме го за продажба и щом взех 10% капаро започнах да си търся мечтания апарт. С купувача имахме уговорка за 60 дни за освобождаване. Но не ми стигнаха, наех гараж за багажа, викнах хамали и спазих срока. Планирах да купя пак в Лозенец, но по-малко. На пазара имаше само някакви абсолютни дупки, не ги харесах. Разширих търсенето към Дианабад и си намерих моето. Бившата собственичка - адвокат/нумеролог се запъна да освободи на определена дата - носела и късмет. Изчаках я, няма как.
После направих бърз ремонт на новото и за втори път викнах хамали да ме пренесат там. Бяхме двете с 12 годишната ми дъщеря, справихме се. Че и пари ми останаха накрая. За всичко си плащах - ремонт, чистене. Щом като сама се справих, значи за семейство ще е по-лесно. Кошмар ми беше големия апарт. - плътно натъпкан с всичко от чеиза на баба ми до новия век. Разчиствах, отделях нужно и ненужно, пълнех чували и кашони докато търсехме купувач. Колко глупости се събират за години живот...
Но аз също съм на мнението на Змия - нека поне единия сегашен да остане за под наем. Все е допълнителен доход, улеснявате се.
Пък кое дете кога и къде ще живее - Божа работа.
Обмислете го и действайте.