Учи ли българското училище децата да мислят и как е по други места ...

 Аз, например го зная много отдавна, защото имам много приятелки и бивши съученички, които са учителки.Навалица е при тях.Зная го от безбройните табели из града за курсове, школи, уроци, учебни центрове. Зная го и от майките на децата в класа, споделят се тези неща.Зная го, разбира се и от всяка една произволна наборна тема.

Не става въпрос за помощ от частен учител или родител, която да се изрази в това- да се хване учебника с детето и да се учи заедно. Става въпрос за подпомагане, систематизиране на материала , вникване в специфични неща, които са написани често по неразбран начин.

За набор 2005- става въпрос, че по всеки предмет мин. година имаше освен учебник, помагало, уч тетрадка, също и "притурка", а по някои предмети- и две, в които беше равностойно на загадка да се намери материала.Стари учебници- нови програми, "притурки" уж подпомагащи, а всъщност още повече объркващи.

Става въпрос и за "находките" в тетрадката по БЕЛ- учебната имам предвид - букет от грешки.Ама едно дете на 12год ,което току-що е взело материала няма да си помисли, че авторите са сгрешили, ще се мъчи да изпълни задачата и така ще има до осъмване, да търси например променливо Я в думата "Резерват"-примерът е истински, а не измислен.

Ето, това са проблемите- разхвърляни ,несистематизирано поднесени знания, допускане на грешки, незаинтересованост на учителите, защото и те са хора и вероятно са се уморили да се борят с "Вятърни мелници".

А най-вероятно има и деца, /не младежи, не гимназисти, защото точно за деца ставаше въпрос/, които и в тази неразбория са успели сами. Но наблюденията ми са, че това е по-скоро изключение.

Да се върнем на въпроса "...как е по други места?"
По други места, Англия децата се учат да мислят като много питат в клас; дискутира се темата, различни гледни точки се разискват. В общия случай родителите нямат идея какво се учи в училище. До 12г възраст няма учебници изобщо.
За вкъщи се изпраща книжка за четене всеки ден с читателски дневник; 10 думи за учене и страница задачи по математика това за седмица.
Първите (и единствени) важни изпити са матурите на 16г.
Хората, за мое учудване, много вярват в образ. система много важни, за мен, неща са оставени в ръцете на учителите. Често се казва " ами детето ми не е академично", " на момичетата не им върви математиката"; "момчетата не пишат красиво/ не умеят да пишат" и други клишета...

GI,  нищо не пречи и в нашата система часове да протичат така. И на места всъщност се случва, понеже  огромна роля играе учителят. Той може както да убие всякакви наченки на мислене у ученика, искайки от него да изпапагалства нещо си от учебника, така може и да го стимулира  да изрази свое мнение по темата,  да си защити тезата, да  направи паралели, да опонира... Е, лошото е, че не всички са такива. Но има и друго. Да, не вички учители са такива, факт, но дори и имагинерно да бяха, не всички ученици позволяват заради нивото си подобен подход на работа. Давам пример с теми, които се разискват под формата на дискусия с про и контра аргументи в часове по чужд език на гимназисти в 11 и 12  клас при подготовка за конкретен сертификатен изпит. Например:
-  плюсове и минуси на  алтернативните енергии
-  плюсове и минуси  на  шеринга като начин на лимитиране на консуматорското поведение
- за или против легализирането на марихуаната
- за или против  узаконяването на  хомосексуалните бракове
- за или против легализирането на сурогатното майчинство навсякъде
- плюсове и минуси на миграционните процеси към Западна Европа и т.н..
 Ако учителят все пак е  от типа, за който лелеем всички, но учениците отсреща са  пример за пълна незинтересованост, липсва им мотивацията, нямат и  нужната  обща култура да дискутират подобна проблематика, този супер учител какво да направи... Въобще каква дискусия  се очаква да се получи в такава ситуация?

Аниника, интересно твърдение.... Ок, детето не е влязло в АК, който е  по-по-най, както знаем всички. И драмата със СМГ до 4 класиране също я помним. Но има редици частни училища освен АК с претенциите да са добри в гимназиален етап. Няма нужда да ги изброяваме. Защо все пак избрахте АЕГ? Явно финансовият фактор не е причина, защото АК  е сериозен разход? Значи все пак  си имате едно наум към частните.. Но в същото време  изразявате недоволство от държавните. Въобще не замесвам детето Ви и способностите му, държа да подчертая това.Интересна ми е нагласата  Ви на родител.. Понеже някак е противоречива. Искахме да избягаме  на всяка цена от държавното, ама все пак отидохме там, макар да имахме избор и за частни училища..

Русалка съгласна съм, че е до учител. Бълг. система е по-гъвкава и разрешава по-късен избор на профил, а не както в Англия на 15г.
Друго си мислех, за тукашните деца които са свикнали учителя да ги "заинтригува" и да ги завладее, учебниците са рядкост. Сега големия ми син на 13г, има учител които просто си пее урока по физика не се напъва да "завладява" децата, пред пенсия е. Синът ми и голяма част от учениците не са научени да учат ефективно от учебник. Добре че поне имат такъв. И това си е пропуск, нагоре и в университет това е нужно. 

Всъщност датите нищо не им говорят, особено до гимназията, защото за тях времето не е това, което е в историята. Те нямат хоризонт ни напред, ни назад. Сега, когато най-научно зная защо до доста късна възраст годините в историята нищо не ми говорех, се успокоих, че не съм нещо извън нормата. Децата просто не връзват нещата, защото нямат опорни точки и за тях една година е като десет, а сто години вече са като преди новата ера. Затова просто се зубрят и по най-бързия начин се забравят, за да не се натоварва излишно паметта.

Повечето успешни деца не ходят на уроци, освен за кандидатстването. Но ходят на много други неща, които допълнително влияят положително на развиването на мисленето и на опита, а оттам и ученето им се получава по-добре.

Напълно подкрепям Имам примери в класа на дъщеря ми - от първи клас има деца, които ходят на какви ли не уроци, почти целогодишно - не мога да кажа, че са по-успешни. Аз предпочитам тя да ходи да спортува 2-3 пъти седмично, отколкото да я натоварвам с допълнителни уроци/поне засега не се налага и независимо, че може да има спад по някой предмет, ще се справи сама, вече за 7 клас, не мога да кажа

 Не знам за нормата, но годините в историята са доста показателни и връзки се правят. Поне аз съм насъравала детето си да сравнява събития и важни години. Когато гледа исторически или научнопопулярен  филм започна да забелязва кога е станало или се развива действието. Самата дата няма чак такава тежест, но пък той има интерес към годишнини и събития и по-принцип си ги помни. Освен всичко някои събития се свързват с определени подходящи сезони, което също дава възможност за осмисляне.

     Допълнителните занимания са много полезни и могат да допълнят процеса на обучение и рядко са причина за изоставане. По-скоро ако се прекъснат внезапно има вероятност за  декомпресия и вместо концентрация се получава обратен ефект, неорганизираност и отпускане.

Е, да де, ама тестовете и изпитванията винаги включват и дати, някакви битки и прочие, а не свързани логически и обяснени неща. И по този повод се сетих за Майце си и как обяснявахме и обсъждахме вкъщи на колко години е бил Ботев, какъв е бил битът и политиката по онова време и пр., за да могат да разберат изобщо защо човекът е написал стихотворението точно така. Бяха изумени, че Ботев на практика тогава е бил един пубер, който съвсем по пуберски е искал хем да се докаже, хем ми му е бил присъщ нормалният пуберски максимализъм, хем е бил досаттъчно умен, за да се включи в нещо смислено. Обаче всичко това им го казах вкъщи, за да разберат за какво става въпрос, малкто апокрифно, защото такива неща не бива да се казват в училище, защото не звучат достатъчно идеализирано.

Не казвам, че учат с децата до 12-ти клас, казвам, че е достатъчно едно сериозно внимание в началните години, изпреварващи знания на детето и то после е ок. Нищо общо със системата, не тя го учи добре. Това за българското училище мога да го твърдя категорично. За други не знам, защото нямам достатъчно поглед. Виждам, че деца, чиито родители не знаят дума френски с по един час седмично допълнително с учител по френски са отлични във Френския лицей, но не настоявам, че това е заслуга на училището. Наистина нямам достатъчно поглед.

Сериозно внимание в началните класове все пак може да значи и изграждане на навици за учене вкъщи, учене на детето как да процедира при подготовката. Например едно дете, което учи чужд език в първи клас, дали ще се сети само, че освен да напише домашното, е добре да си прочете урока, да погледне в тетрадката, ако там е записано нещо, да погледне какво е сбъркало в упражненията и още веднъж да си го припомни? Може и да не е точно в този ред или тези неща, но да си изгради някаква систематизирана стратегия за подготовка, която с течение на времето да може да прави само.
Не би ли трябвало деца, поставени там още от детската градина, да успяват сами да се справят по-нагоре, ако системата ги учеше добре? Защото аз имам близки приятелски деца там, които освен по френски, им се помага и по математика. А помощта по френски е толкова стабилна, че чак понякога съм се дразнела, че децата ни не могат да се съберат да играят заради урока.
Според мен в която и да е система е полезно в началните класове родителят да знае какво учат децата му, да хвърля по едно око как реално се справят и къде имат затруднения и да се намесва.

Сериозната работа е в началните класове и началото на пети клас, когато въвеждат фундаменталните науки като понятиен апарат, философия и логика. Нататък се оправят сами. Чертала съм схеми и съм обяснявала за структурата на фундаменталните науки, но не защото ми е дошло по магичен път или съм супердобра по химия и помня всичко, а защото съм учила  за общата организация на науките, научния метод и т.н.. Спуснах им схемата и кои са празните слотове, в които всяка наука си пълни понятията, и нататък им беше доста лесно. Дори си казвах, че ако навремето някой на мен ми беше обяснил всичко това, нямаше да ми се налага по пътя на опита и грешката да откривам топлата вода. Но аз съм си и много фен на фундаменталните науки, защото има защо да им казват фундаментални - ако човек се оправя с тях, има достатъчно добре развито абстрактно и логическо мислене и може да се оправи с всичко, включително с творчески задачи.

Еми, там мерят как се развива речника на децата и като вкъщи никой не им говори на френски, ако не четат достатъчно, някои е възможно да имат нужда от помощ. Все пак това е училище предназначено за французи в чужбина основно, не за чужденци и програмата е като в класическо френско училище във Франция.
А учител взимат много хора, за да се застраховат, защото не могат да следят. Но това са повърхностни впечатления, не съм запозната в дълбочина и не мога да твърдя нищо наистина.
Разни деца, разни случаи. Повечето, които знам имат по един урок от час седмично. Иначе може и да не можете да се видите, защото все пак училището е по цял ден, децата имат и да учат уроци, да ходят на други неща, като към това се вкара и един урок, който не искат да се пропусне, и то седмицата минала.


Това опитвах да кажа на Пенсионираната русалка. Не е нужно някой да учи с детето до 12-ти клас.

Ами нашите кумове в Англия (голям град, не Лондон) се преместиха и плащат луда ипотека заради училище с добър рейтинг. В темата за Англия се кометриа същото - че училището е пряко зависимо от квартала. Освен това масово се натискат за грамар скул (селективно държавно училище, еквивалент на нашите езикови и математичкеи гимназии). Именно заради изпитите за А левъл и по-нататъшната възможност за университет. Та не е точно да е еднакво навсякъде в Англия и не е точно родителите да вярват на системата. Може би наистина по-малко родители там обръщат внимание на образованието на детето си, отколкото в БГ - не знам, но надали и това е вярно предвид конкуренцията за грамар скул. И в Канада е подобно - точно в момента роднини избират къща и първият критерий е рейтингът на училищата в районите, където гледат. Първият!
Така че каквито и особености да има системата, и там ако искаш детето да напредва и имаш амбиции за него, не оставяш нещата на системата, а мислиш стратегии и си плащаш за тях, най-малкото с пари за жилище в скъп квартал. Това дори вече беше казано назад в темата, мисля.  

Иначе споделям мнението на Бояна, че ученето не трябва да е само игра, а си трябва и усилие, поне в началото на пътя, особено за точните науки, които искат системност и надргаждане - математика, физика, химия. В момента именно в Англия отчитат слабата подготовка по математика и в новия бюджет за 2018 гласуват повече пари за учители и обучение по математика. Това е добре да бъде припознато и в нашата система, макар че като цяло мисля, че у нас математиката е повече припозната и застъпена, най-малкото чрез наличието на МГ, а и от родителите.

Между другото, това с квартала започва да се случва и в София с въвеждането отново на райониране. Тази година имаше големи драми с първокласниците в училищата с добро име - макар да няма рейтногова система, те  се знаят. Разбира се, имаше и залитания всякакви, но като цяло най-много точки дава критерият "постоянен адрес" в кетчмънта на желаното училище. А това са адреси в Стрелбище/Гоце Делчев, Лозенец, Център - все скъпи места в София. Така че чужбинската система идва и у нас Каквито и врътки да правят, все по-трудно ще става за родители да живеят в Дружба или Надежда и да си карат децата в Лозенец, нещо, което по наше време беше масово явление.

Това искам да кажа и аз- че не винаги малко помощ, непременно значи паралелно образование.
Иначе за виждането говоря за ваканциите. През седмицата моето дете е до доста по-късно на училище.
Сега се засякоха ваканциите ни около 1.11.

Аз само казвам, че случаите са несъпоставими, защото в единия се касае за чужденци в напълно чужда образователна система и се предполага, че ще им е далеч по-трудно, отколкото на деца, които учат в собствената си страна, на родния си език и не могат да изкласят и да си разберат уроците без допълнителна помощ. Това беше казано от други по-рано в темата за българската система, не е просто нещо мое като наблюдение.