Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 345
Винаги съм искала три деца... Моята мечта се сгромоляса и нямам шанс, но и аз се радвам много на семейства с повече от две дечица! Simple Smile

# 16
  • Мнения: 2 587
Браво момичета! Simple Smile Изобщо да не ви пука какво мислят останалите, пък всичко друго все някак се нарежда. И аз съм си мислела тайничко за семейство с три деца, но така се стекоха обстоятелствата, че в момента само първото е на път и не знам дали някога ще стигна до 3, но човек никога не знае Simple Smile

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 738
Малко по-различен случай съм от твоето положение, но пък имаме допирни точки.
При нас третото дойде, в комплект с второто Wink
Но пък сходни терзания изпитвах, когато часовника ми тиктакаше и времето за второ изтичаше. Бях на 36г. Каката беше на 11г, пораснала и самостоятелна. Животът ни тъкмо беше станал лек и приятен. И аз се люшках, искам-не искам... Искам защото..., не искам защото... Решението го взехме, когато си представихме живота ни след години (да сме живи и здрави!). Как някой ден ще стоим и горчиво ще съжаляваме, че не сме се решили на още едно детенце. И няма да си го простим никога! Така се решихме!
Е, месец след решението бях бременна. Следващия се оказа, че са близнаци Wink
Бремеността ми, макар многоплодна беше безпроблемна и лека. Родиха се 38г.с. здрави, доносени и ревящи Simple Smile От тогава сме истински щастливи! Мъжът ми все се шегува, че при нас летоброенето започва от близнаците. Всичко се определя спрямо тяхното раждане. Преди да се родят... и бяха се родили... Simple Smile
Успех и късмет, каквото и решение да вземете! Вземете го със сърцето си Heart

# 18
  • Мнения: 1 566
Бих родила още едно дете при условие ,че се случи преди до 30-34-35 г.по на горе вече не бих раждала деца .Сега съм на 26 и не смятам ,че ще ми е късно за още едно дете ,единствено ако мога финансово да разчитам на мъжа си всички знаем ,че за жена е лесно да я уволнят или съкратят от работа ,заради честите болнични ,единствено ме спира мисълта дали няма отново да са двойка ,още веднъж близнаци не ми се гледат .Едно още бих гледала ,дори ще ми е в пъти по лесно от сега. Нищо не би ме спряло да гледам и много деца ,ако разполагам а много пари .но уви сигурно само а тези ще си остана .На мястото на авторката не бих родила още едно дете само ,защото според мен е минала моята възрастова представа за раждане на деца ,в крайна сметка тя ще го ражда ,а не мъжа и тя после ще го гледа .Но тя си решава .Ако мъжа се включва активно през цялото гледа на детето ,а не само да го иска и после да пада всичко само на жената бих се замислила .Аз на моя мъж знам до колко бих разчитала и втърдо не бих раждала след 35 най- късно .

Последна редакция: пт, 03 ное 2017, 15:51 от Ани Иванова_429091

# 19
  • където и да е,само да не съм сама
  • Мнения: 321
На  39 год. имах подобни терзания на тези на авторката, но бройката беше различна - трябваше да се реша да стана майка за 4 път. ММ и децата искаха от години, но аз се дърпах, защото всички знаем, че жената го отнася в случая. в следствие на бременностите се бях сдобила с парадонтоза, разширени вени, 2 операции на херния и хронично недоспиване.........
Винаги съм обичала деца, мъжът ми също. Мило ми става като видя бременна, като видя новородено и т.н.
Реших се окончателно след една непланувана бременност и последвалия спонтанен аборт. Тогава осъзнах, че го искам - искам да стана за четвърти път майка, искам да имаме още един член на семейството, готова съм да мина отново през всичките терзания, хилядите безсънни нощи, раздразнителност и преумора само и само да изпитам чувството на растящ живот в мен отново.
Бременността ми мина някак си между другото - покрай грижите за останалите 3 деца, ходенето на работа и т.н. неусетно се изтърколиха 9 месеца.
Родих и се възстанових бързо. Това раждане беше за мен по-специално, т.к. за първи път присъстваше таткото и той сряза пъпната връв.
Утре нашата малка принцеса става на  5 месеца. Моля се само да сме здрави и да имаме сили да дадем и научим децата си на това, което е ценно за нас. Чувствам се невероятно щастлива и благодарна на мъжа ми за това, че ме "нави". В къщи е пълна лудница и малката се подмята само от ръка на ръка, но това се оказа, че е нещото, което винаги съм искала и съм си мечтала.
Няма нужда някой да те разбира, а важното е да го почувстваш и да го искаш.
Успех в решението и каквото и да е, то ще е правилното!

# 20
  • Мнения: 1 566
Малко по-различен случай съм от твоето положение, но пък имаме допирни точки.
При нас третото дойде, в комплект с второто Wink
Но пък сходни терзания изпитвах, когато часовника ми тиктакаше и времето за второ изтичаше. Бях на 36г. Каката беше на 11г, пораснала и самостоятелна. Животът ни тъкмо беше станал лек и приятен. И аз се люшках, искам-не искам... Искам защото..., не искам защото... Решението го взехме, когато си представихме живота ни след години (да сме живи и здрави!). Как някой ден ще стоим и горчиво ще съжаляваме, че не сме се решили на още едно детенце. И няма да си го простим никога! Така се решихме!
Е, месец след решението бях бременна. Следващия се оказа, че са близнаци Wink
Бремеността ми, макар многоплодна беше безпроблемна и лека. Родиха се 38г.с. здрави, доносени и ревящи Simple Smile От тогава сме истински щастливи! Мъжът ми все се шегува, че при нас летоброенето започва от близнаците. Всичко се определя спрямо тяхното раждане. Преди да се родят... и бяха се родили... Simple Smile
Успех и късмет, каквото и решение да вземете! Вземете го със сърцето си Heart

браво на вас ,с близнаци е в пъти по трудно ,но крайния резултат си струва .Аз съм с две момичета сега близначки вече близо на 3г. И съм се замисляла дали следващото пак може да с предружител.

# 21
  • Мнения: 1 270
Страхотно, успех ти желая от сърце!

Благодаря ви за отговорите, надявам се още да се включат.

От всички притеснения, най- много ме мъчи възрастта ми. Не е много, но е достатъчно за да имам опасения, всякакви.

Това за възрастта не звучи сериозно. Аз нямам трето, но родих второто на 42г. Беше по-лесно и от първото на 32 г.  Grinning
За мен ако човек има предначертано да изтърпи някакви изпитания през бременността и раждането, може да ги изтърпи и на 20 и на 30г.

# 22
  • Мнения: 1 566
Страхотно, успех ти желая от сърце!

Благодаря ви за отговорите, надявам се още да се включат.

От всички притеснения, най- много ме мъчи възрастта ми. Не е много, но е достатъчно за да имам опасения, всякакви.

Това за възрастта не звучи сериозно. Аз нямам трето, но родих второто на 42г. Беше по-лесно и от първото на 32 г.  Grinning
За мен ако човек има предначертано да изтърпи някакви изпитания през бременността и раждането, може да ги изтърпи и на 20 и на 30г.

не съм съвсем съгласна едно дете да се гледа на 20 и на 40 ,е все тая .Едва ли една жена на 40 има толкова енергия физически ,колкото на 20 аз не мога да си представя на 40 те първа да гледам дете и въобще не знам как жена на 40 взима такова решение  само след 10 години една жена изглежда вече видиму остаряла ,аз не бих искала да съм баба на детето си .

# 23
  • Мнения: 1 776
И трите ми деца са родени късно - на 33, 36 и 39 години. Не знам каква е разликата в енергията, но съм доволна, че така се стече животът ми и можах да канализирам двайсетгодишната си енергия в професионално развитие, а по-късното си зряло спокойствие в обгрижване на деца. На двайсет бях неспокойна, избухлива, егоистична и авантюристка. Не мисля, че майчинство в такъв момент би ми донесло същите емоции като в по-късна възраст, нито че бих била особено добра майка тогава. И трите бременности бяха от раз, буквално от първи опит, без усложнения, без проблеми с децата. Аз имах проблеми с възстановяването след първото и третото раждане, защото всичките бяха секцио и тези два екипа специално си оставиха ръцете. Очаквани проблеми заради възрастта - високо кръвно, разширени вени и т.н. - нямах никакви.

Решението при нас беше лесно - искахме поне две деца, след второто усетихме, че ни се иска още едно, бременностите не бяха създавали проблеми и аз знаех, че ще мога да мина през още един период на кърмене и безсъние.

Отглеждането на третото бебе беше най-лесно - не знам дали това ми е най-непретенциозното бебе или просто вече не се вторачвахме в детайлите толкова, но беше песен и първите две и половина години минаха някак между другото.

Беше чудесно решение за цялото ни семейство. Други хора не сме питали, но често са настоявали да ни кажат каква огромна грешка сме направили според тях. Не ни е правило впечатление.

# 24
  • София
  • Мнения: 7 374
С три момчета съм. Родих ги съответно на 21, 33 и 38 години. Не съм се чувствала и не се чувствам като стара майка на най-малкото, което е вече на 9. Както писа някой по-горе, то си е бебето на семейството.  Heart Eyes Когато стана на 4, пак ми се догледа бебе, но този път си взехме Ретривър.  Mr. Green И той е вече на 5. Може би ми е време за внуци.  Joy

# 25
  • Варна
  • Мнения: 1 298
Здравейте мили момичета,

за първи път пиша в този раздел, чета от известно време, но не открих подобна тема със скорошна дата.

Аз съм на 37(скоро 38) и имам 2 деца- на по 10 и 13 години Simple Smile
Мъжът ми умира за още едно дете, а аз не мога да реша  Tired много ми е трудно.
Първо- мислите ли, че вече ни е късно? Децата са големи вече, ние пораснахме също  Laughing
Страх ме е от много неща, страх ме е дали и как ще се върна после на работа...ако намерят начин да ме съкратят, намирането на нова работа ще е трудно на 40 с 3 деца....а наваксването на 2 години отсъствие със сигурност ще е предизвикателство.
Страх ме е от евентуална проблемна бременност...не съм на 20 вече...
Страх ме е като се замисля дали ще успеем да поемем и това дете чисто финансово...
Притеснява ме раждането, второто беше много тежко и се разминах на косъм от фаталния край за мен и детето....
Притеснява ме и мнението на близките ми (макар пренебрежимо малко)

От друга страна....нещото, което ми носи най-голямо щастие и хармония, е това да съм майка. Не съм толкова добра съпруга, дъщеря, че дори и служител, но смея да кажа, че да съм майка ми се отдава най-много.
Както се разбира се лутам между двете настроения и това продължава вече 2 години...а часовникът тиктака.

Не пускам тема за съвет, предстои ми да взема някакво решение. Като за начало на следвашия преглед ще се консултирам с гинеколога си.
Интересно ми е как вие стигнахте до това смело решение, на каква възраст бяхте, подкрепиха ли ви вашите близки, как се отрази на работата ви?

Много ще се радвам ,ако се включите  bouquet
Хъм,забременях без да съм го планувала.Не.ми е било мечта да.бъда многодетна,мъжа ми беше човека който ме подкрепи и.настоя тази бременност да.продължи.Аз умирах от страх защото имам заболяване несъвместимо.с.бременността...Изненада,близнаците са.вече на 3 месеца
За.статистиката на.39г съм

# 26
  • Мнения: 138
Родих третото си дете на 34 и сега са на 12, 5 и 1.4. Винаги съм искала поне три и не ни пука кой какво мисли. Съветвам те да действате, защото подходящ и сигурен момент няма да има, но нещата винаги се нареждат, не е по-различно отколкото с две. Това беше най-леката ми бременност, най-бързото раждане и най-кроткото бебе Simple Smile.

# 27
  • Пловдив
  • Мнения: 254
Родих на 24, 34 и 39 първата ми бременност беше най- тежка още си спомням за нея. И относно как изглежда една 40г жена с 3 деца ми доста по добре от някоя която се излежава пред дивана с кученца на колене и хрупа чипс пък била и на 25г.
Щастлива съм децата много се обичат, къщата ми е пълна и за мен нищо не е по -важно от тях, като направят 2г се връщам на работа.

# 28
  • Мнения: 1 639
Благодаря ви! Много ми е интересно да чета мненията ви и историите ви!

Разнообразни и истински 😍

# 29
  • Мнения: 81
Ще следя темата.
За сега съм с две деца, една осиновена кака в следствие на проблеми със зачеването и една малка госпожица на 8 месеца, вече биологично наше творение.
От доста години знам какво е да си майка и да се грижиш за дете. Но преди да зачена не знаех какво е да си майка от биологична гледна точка и какво е да носиш живот.
И се оказа невероятно преживяване за мен. Още докато бях бременна миналата зима реших, че искам и трето дете. Не знам дали това ще е възможно, предвид и възрастта ми която вече е доста напреднала дори за второ и предвид времето което ни отнеха всички опити.
Голяма дилема ще е и при нас. С малко бебе сме, но аз вече си мисля за още едно. Може никога да не стане факт, но не ми пречи да си помечтая. Таткото иска и едно мъжко, та не се знае дали няма да подновим опитите след като бебето стане поне на 2 години...

Общи условия

Активация на акаунт