Оковите на майчината любов

  • 112 830
  • 1 780
  •   2
Отговори
# 705
  • Мнения: 51 553
Andariel , така е, по ПРИНЦИП си права, но не ми се пишат конкретни случки, за да ти доказвам че има нормални обтегнати отношения между майка и дете, и абсолютно ненормални. Някои хора са отровни и просто няма как да имат нормални отношения дори с децата си.
Но няма да задълбавам с абсолютните крайности, мисля че тук трябва да се обсъждат и по-фини нюанси, както беше в началото на темата, преди да бъде завзета от обичайните потребителки.

# 706
  • Мнения: 30 793
"Но ако успее да си изкара фармацията, и да има английски и японски езикови сертификати, няма да има стигане в нашия бранш (фарма). "

Ей затова говоря. Едни такива способности, които ти дават уникална ниша, в която нямаш конкуренция.

Колкото до идеалните деца- децата нямат работа да са идеални и да правят каквото иска майката. Защото понякога именно идеята, че трябва да си добричък и да правиш всичко по правилата така те спъва...защото майката вижда само стандартния път: математика-немски, и после идва един с "ненужен" японски и те отвява.

Истината е, че професия плюс език отварят много повече врати. Ама езикът трябва да е на ниво, високо академично прави чудеса.

# 707
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Тъжното е, че хем изпитвам дълг, хем я ненавиждам. Не мога да я дишам, грях ми на душичката! Токсичен, отровен, демонит родител!

Облаче м, най-искреното ми съчувствие! Знам какво е, знам и чувството за вина на какво е способно... Съвети ще опитам да дам, без да претендирам, че са най-правилните. Ти вече си направила каквото си могла, от тук насетне малко неща ще се променят към добро, така че опитай да свикнеш - майка ти ще си остане такава, а с възрастта ще става все по-зле, като се пенсионира и няма с какво да си запълни деня, вероятно ще ти отрови живота. Моят съвет е да се запасиш с много търпение, с голяма доза игнор и с подкрепа от партньора. Търпението ще ти трябва в отношенията с майка ти, игнор - за да не позволиш на нея да те вкарва в ситуации, които рушат твоя емоционален свят, да не прекарваш часове в размисли над думите и и не по-малко важно - да не се влияеш от социалния натиск /кой какво щял да каже, какво щели да си помислят за теб, натиска от роднини тип "майка ти е все пак, добра или лоша"/, в терзания от вина и т.н. За подкрепата е ясно! Гледай си бремеността и ... това е.
Андриел, хем  си права - в случай на нормални отношения в едно семейство, хем не си - и в това няма лошо, просто който не е живял в такива условия и с такива хора, не може да "влезе в обувките" на преживелия го, колкото и да си мисли, че го разбира.

# 708
  • София
  • Мнения: 24 807
Вижте, всички понякога смятаме майките си за какви ли не, но е хубаво понякога да излизаме от емоцията и да се запитаме дали ние самите не се държим като 3-годишни деца. Както казва онова клише, колелото се завърта - в един момент започваме да разбираме защо майките ни са реагирали точно така, както са реагирали в конкретните моменти, защото по някакъв начин ние сме вече на техния акъл в ролята си на родители.  Малко повече зряло, възрастно мислене се иска от нас, ко си да бъдем по-снизходителни, защото и ние не сме идеалните деца. Тогава защо искаме идеалните майки?

Теоретично е така, но на практика е друго.
Ако от дете си мачкана, ако пълнолетието ти в очите на родителя, не само не е настъпило, но и не си мръднала от яслено- градинската възраст, всички опити да се разберете като пълнолетни и равнопоставени индивиди, са обречени на неуспех.
Ти си тракаш устата да обясняваш, родителят те вижда като 3 годишно, което му се опъва, но нищо не знае, нищо не може и нищо не разбира.
И да, колкото да е нелицеприятно и гадно, единствено игнорирането помага в такива случаи, ако не искаш да ти се доразбие нервната система и да си развалиш семейството.

# 709
  • Мнения: 147
Един от най-големите ми страхове е, да не приличам на майка си! И знам, че ако Бог е рекъл този път да стана родител, че НЯМА да бъда като нея!!!
По повод недостойните деца - да, има такива. Но те не се дават на тези токсични родители, които обсъждаме тук. На тях се раждат добри деца, които те сами отблъскват от себе си!

# 710
  • София
  • Мнения: 24 807
За мен, " недостойното дете" не се ражда такова, а нещо във възпитанието и отношението към него през годините, го създава.

# 711
  • Мнения: 147
AbsurT,да така е!  Може би аз не се изказах правилно!

# 712
  • Мнения: 30 793
Ако майката е свръхкритична, общо взето почти всичко може да се обяви за знак за недостойност и голям дефект у детето. Например за родителя неща като визия и видим успех са всичко, други качества обаче са заметени под килима. Детето пък се ражда с други силни страни и въобще не му пука за това, което майката смята за ценно. Та така, ако някой се опита да си наложи волята или всеки ден те подкопава, че не правиш X,Y,Z, тоест за нищо не ставаш, си е гадно.

Аз съм от школата, според която присъствието на майката над 3 е по-скоро вредно.

# 713
  • София
  • Мнения: 24 807

Аз съм от школата, според която присъствието на майката над 3 е по-скоро вредно.

Да, защо ли ти е майка след 3 години?
Лелята от детската градина, която сигурно не е майка, а някакво безполово и специално създадено за да ти " предаде" първите 7 години, че и после- да те преведе през пубертета, ще свърши много по- добра работа.
Докато мама ти философства из форумите и дава акъл на килограм. Mr. Green

# 714
  • Мнения: 30 793
Ако е хеликоптерна майка, която те предпазва и не те пуска, ако ти внушава страхове и отпечатва върху теб повече, отколкото е разумно- вредно е.

Не говоря за чисто техническата част.

Абсурт, не разбирам, ти 7 години ли си гледа децата? В смисъл, нещо там кариерата, върховете, изпадането...не се връзва, даваш ми противоположни съвети.

Първите 7 ги дава семейната среда. Семейната среда не е само майката. Въпреки модата майката да е всичко и всички за детето, максимално.

# 715
  • Мнения: X
За хората не мога да кажа, но за себе си твърдо вярвам, че съм идеална дъщеря. Аз само бих могла, да мечтая да имам толкова идеално дете.
Joy И аз така. Като се погледна в огледалото, ми идва да плесна с ръце и да се прегърна.  bowuu

# 716
  • София
  • Мнения: 24 807
Ако е хеликоптерна майка, която те предпазва и не те пуска, ако ти внушава страхове и отпечатва върху теб повече, отколкото е разумно- вредно е.

Не говоря за чисто техническата част.
Абсурт, не разбирам, ти 7 години ли си гледа децата? В смисъл, нещо там кариерата, върховете, изпадането...не се връзва, даваш ми противоположни съвети.

Първите 7 ги дава семейната среда. Семейната среда не е само майката. Въпреки модата майката да е всичко и всички за детето, максимално.

Аз говоря И за чисто техническата част.

Първото дете го метнах на ясла на годинка, защото трябваше да умрем от глад, но и досега се чувствам виновна.
Второто го гледах до 6, като последните 3 работех от вкъщи нещо, което никога преди и никога след това не съм упражнявала като дейност.
Но, вече имах зад гърба си 16 години стаж по специалност в уникално производство.
За съжаление, точно когато бях най- добре подготвена и почти без да има за мен тайни в професията, се наложи да започна нещо съвсем ново.
И да, говоря за семейна среда, а ако майката не я създаде, няма как да стане.

# 717
  • Мнения: 30 793
И какво излиза, дори 16 години стаж не те греят при някакъв катаклизъм. Аз като разправям, че жената трябва да има по-гъвкава и портативна професия и че понякога е по-голям риск да вдълбаеш в някаква "кариера", щото не се знае утре ще го има ли тоя сектор...

Всичките ми деца са минали без ясла, второто наскоро го отписах от градина, така че поне в тая област никой никъде не е бил хвърлен- изключая първият, нещастно хвърлен в супер гъзарска детска градина и второто, което изкара там сумарно 3 месеца и се разделихме по някои съображения.

Та така, не знам каква ти е тезата- аз лично съм видяла вече 3 пъти как ролята на майката е деликатно да се отдръпне, а не да се бута да е диригент на живота на детето. Говорила съм го и с други майки. Защото може да не знам всичко, може детето да вижда нещата по-добре. Ако се развива добре и не се отпуска като желе, дори без аз да тикам и насърчавам, все ще придобие способности. А всъщност важни са мета-способностите, не какво може да изрецетира. По-важно ми е детето да има способност да се концентрира с часове, отколкото да е тренирано да рецитира по команда. По-важно ми е като скучае, да си намери само занимание, отколкото да чака аз да дирижирам.

Последна редакция: ср, 06 дек 2017, 14:16 от The Siren of Titan

# 718
  • Мнения: 5 268
Още ли не сте разбрали, че Сирената има отговор и решение на всеки въпрос. И че само това което прави тя е правилно.

# 719
  • Мнения: 5 097
Психотерапевтите ме изнервят,вкарват те в някакъв калъп и си говорят все едно и също-това,което са научили от учебниците.
Ходила съм на такъв курс,дадох огромна сума пари и излязох крайно разочарована.
А психоложката беше една от най-известните,дипломирани и престижни.Тогава се зарекох да не ходя никога вече на психотерапевт Simple Smile
Аз мога да не обсебвам,да не притискам,но вътрешно изгарям.Като парещото чувство на ревността.Като някакъв безумен гняв...Не знам как да го опиша.

Общи условия

Активация на акаунт